РЕШЕНИЕ
№ 9 / 11.05.2018г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На седемнадесети
април, две хиляди и осемнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар:
Св.Лазарова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията
Т.д. №
88 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274
ал.1 т.1 КЗ (отм.).
Подадена е искова
молба, уточнена с допълнителна такава, от Застрахователна компания „Лев инс“АД, представлявана от изп.директори
М.Масларова-Гъркова и П.Димитров, чрез пълномощник, против М.Р.Б.
и С.Х.Б., с искане всеки от ответниците да заплати на
ищеца сума от по 22 500лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. В
обстоятелствената част на първоначалната и допълнителната искова молба ищецът
сочи, че по силата на съществуващо застрахователно правоотношение е изплатил на
трето лице Р.С. застрахователно обезщетение в размер
45 000лв. за претърпени от същата неимуществени вреди вследствие на
настъпило застрахователно събитие – смърт на С.Я., с
когото същата е живяла на съпружески начала. Ищецът твърди, че ответниците са
наследници на Х.М.Р. – причинител на настъпилото
застрахователно събитие, който е управлявал МПС с наличие на алкохол в кръвта.
Ищецът излага твърдение, че тъй като Х. Р. е починал, претенцията на застрахователя
следва да бъде удовлетворена от неговите наследници, съобразно наследствените
им права.
Ответниците М.Р.Б. и С.Х.Б. са подали чрез
пълномощник писмени отговори на първоначалната и допълнителната искови молби, в
които оспорват допустимостта и основателността на предявените искове. Като
основание за недопустимост на исковете двамата ответници сочат обстоятелството,
че са направили отказ от наследството на Х. Р., поради което не са процесуално
легитимирани да отговарят за заздълженията му. Като
оспорват основателността, М. и С. Б. излагат освен
горното твърдение за отказ от наследството на Х. Р., още и неустановеност на размера
на наследствените права; че лицето, в полза на което е изплатено
застрахователно обезщетение, няма право на такова в качеството й на фактически
съжител на пострадалия при ПТП С.Я., както и самият факт на фактическо
съжителство. Във връзка с отказа от наследство излагат твърдение за наличие на
предходни заповедни производства между същите страни. В съдебно заседание
становището се поддържа от упълномощения от тях адвокат.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: На 1.08.2011г. Х. Р. управлявал л.а. „Сеат ароса“ с рег. № СА 1177 КМ,
като се движел по път ІІ-21 в посока от гр.Силистра към гр.София. В автомобила
на предната дясна седалка пътувал С.Я.. В пътния
участък между разклона за с.Царев дол и с.Богданци Р.
навлязъл в насрещната лента за движение и се блъснал в движещия се срещу него
автомобил „Мерцедес 212 Д“. Вследствие на пътно-транспортното произшествие
настъпила смъртта на Х. Р., С.Я. и две от лицата,
пътуващи в лекия автомобил „Мерцедес“, а на останалите лица, пътуващи в този
автомобил, са причинени телесни повреди. Образувано е ДП № 211 / 2011г. по
описа на РУП гр.Тутракан, в хода на което е установено, че причина за
настъпилото ПТП е нарушаването на правилата за движение по пътищата от Х. Р. – навлизането
на управлявания от него л.а.“Сеат ароса“
в насрещната лента за движение, високата скорост на управление, с която се е
движел – 112 км./ч. при разрешени 90 км./ч. и управление на МПС след употреба
на алкохол – 2,56 промила. С постановление от 8.12.2011г. на прокурор при ОП
Силистра наказателното производство е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.4 НПК – поради смърт на дееца. Горните обстоятелства, установени от прокурора при
прекратяване на производството, се поддържат от ищеца в обстоятелствената част
на исковата молба, не са оспорени от страните в настоящия процес, поради което
съдът ги приема за установени.
Към датата на ПТП лекият
автомобил „Сеат
ароса“ с рег. № СА 1177 КМ е бил застрахован при
ищеца ЗК“Лев инс“АД, видно от представената застрахователна
полица № 2251110021448 за застраховка гражданска отговорност. По молба на св.Р.С.С. пред ЗК“Лев инс“АД е
образувана преписка по щета № 0000-1000-61-12-7403, приключила със споразумение
№ 104 / 26.02.2013г., сключено между застрахователя – ищец и св.Р.С.. Със споразумението страните са приели, че Р.С. съжителства на семейни начала с починалия при ПТП С.Я.
и че причинената му смърт от виновните действия на Х. Р. са й причинили
неимуществени вреди, за обезвредата на които
застрахователят се е задължил да й изплати сумата 45 000лв. От
представеното платежно нареждане BORD06508391 / 8.03.2013г. се установява, че по образуваната щета №
0000-1000-61-12-7403 е изплатено уговореното обезщетение в размер
45 000лв.
Във връзка с оспорването от
ответниците на факта на фактическо съжителство между С.Я.
и Р.С., е проведен разпит на последната и на З.Т. – съсед на Р.С.. От техните
изявления и от проведената очна ставка между тях се установява, че Р.С. и С.Я. са живели съвместно в
жилището на св.С. ***, от 2009г. до деня на пътно-транспортното произшествие. Съдът
приема въз основа на събраните гласни доказателства факта на съвместно
съжителство между тях към момента на смъртта на С.Я.,
въпреки че в справката за постоянен и настоящ адрес на последния като такъв е
посочен адрес в гр.Шумен. Справката се опровергава от гласните доказателства и
съдът приема, че фактическото местоживеене на Я.към
2011г. е в гр.София и не е отразено в регистъра на населението.
Двамата ответници са родители
на Х. Р.. На 30.09.2011г. всеки от тях е подписал нотариално заверена
декларация за отказ от наследството на своя син. Молбите за отказ са подадени в
СРС на 21.10.2011г. и са вписани в специалната книга на съда под №№ 630 /
21.10.2011г. и 633 / 24.10.2011г. Ищецът е оспорил възражението на ответниците,
че предвид направените откази не са носители на наследствените права и
задължения, останали от Х. Р.. Във връзка с твърдението му за извършени
действия от М.Б. и С.Б.,
свързани с приемане на наследството, на ищеца е дадена възможност да ангажира
доказателства, но такива не са представени. Напротив, от разпитаните свидетели Ю.М., Ф.М.и Р.С.
се установява, че през 1989г. М. и С. Б. са заминали
да живеят в Турция, а през лятото се връщат в с.Раковски. Откакто са заминали в
чужбина, не са поддържали връзка със своя
син, не са знаели къде живее. Организирали са единствено погребението
му, което било извършено в с.Раковски. Х. Р. през това време живеел в гр.София,
бил в приятелски отношения със С.Я. и св.С.. Свидетелката не може да посочи случай, в който
родителите на Х. Р. да са го посещавали, от него е чувала, че ще мине да ги
види, когато са били в България. Р.С. е видяла
неговата майка само веднъж, след погребението му. От представените справки от
регистъра на населението се установява, че постоянният и настоящият адрес Х. Р.
е в гр.София, постоянният адрес на двамата ответници е в с.Раковски, а
настоящият им адрес е в Турция. Данните, съдържащи се в регистъра на
населението, кореспондират със свидетелските показания. Въз основа на
съвкупната преценка на писмените и гласните доказателства съдът приема за
установен факта, че М.Б. и С.Б.
не са поддържали връзка със своя син, а след неговата смърт не са извършили
действия по приемане на наследството.
ЗК“Лев инс“АД
е инициирал четири съдебни производства пред РС Разград – три заповедни и едно
по общия исков ред, против С.Б. и М.Б.
поотделно, за осъждането им да заплатят като наследници на Х. Р. изплатени
застрахователни обезщетения на други пострадали лица от настъпилото ПТП.
Исковото производство е прекратено поради оттегляне на иска, а заповедните
производства са приключили с обезсилване на издадените заповеди поради
непредявяване на иск по чл.422 ГПК.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: предявените искове са
неоснователни. Съгласно чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.), застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол
с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма. Горните предпоставки са
доказани в процеса – автомобилът, управляван от Х. Р., е бил застрахован със
застраховка ГО при ищеца към датата на настъпване на застрахователното събитие.
Същият е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта 2,56 промила.
По делото е доказан и фактът на
изплащане от застрахователя на обезщетение в размер 45 000лв. за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на С.Я. в
полза на Р.С.. Последната е била негов фактически
съжител. Задължителната съдебна практика, определяща кръга на лицата, легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди, е формирана с ППВС № 4/1961 г.;
ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. Според тази практика право на обезщетение
имат както съпругът, така и лицето, живеещо на съпружески начала с пострадалия.
Възражението на ответниците за недължимост на
заплатеното обезщетение от ЗК“Лев инс“АД
на Р.С. е неоснователно.
Основателно обаче се явява
възражението на М.Б. и С.Б.,
че не са легитимирани да отговарят за задължението на Х. Р. след неговата
смърт. С вписаните откази от наследството на същия, ответниците не са негови
наследствени правоприемници и съответно не носят отговорност за неговите
задължения. Горният извод рефлектира върху липсата на материалноправна
легитимация на ответниците да отговарят по претенциите, а не върху тяхната
процесуална легитимация, поради което съдът не споделя твърдението им за
недопустимост. Предявените искове срещу всеки от тях за заплащане на ищеца на сума
от по 22 500лв., ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното им изплащане, са неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Страните претендират присъждане
на деловодните разноски. С оглед изхода от делото и на осн.
чл.78 ал.3 ГПК такива се следват в полза на М.Б. и С.Б.. Всеки от тях е заплатил възнаграждение за адвокат в
размер 1 200лв. Двамата ответници са заплатили ДТ в размер 5лв. за
издаване на съдебно удостоверение, а също са заплатили такси в общ размер 20лв.
за издаване на удостоверения от Община Шумен. Ищецът
следва да бъде осъден да им заплати сторените разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля иска с правно основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.), предявен от Застрахователна компания „Лев инс“АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Черни връх“ №
51 Д, представлявана от от изп.директори
М.Масларова-Гъркова и П.Димитров, за осъждане на М.Р.Б.
ЕГН **********,***, да заплати на ищеца сумата
22 500лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 2251110021448, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
Отхвърля иска с правно
основание чл.274 ал.1 т.1 КЗ (отм.), предявен от Застрахователна компания „Лев инс“АД, представлявана от от изп.директори
М.Масларова-Гъркова и П.Димитров, за осъждане на С.Х.Б.
ЕГН **********,***, да заплати на ищеца сумата
22 500лв., представляваща стойността на изплатено застрахователно
обезщетение по застрахователна полица № 2251110021448, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
Осъжда Застрахователна компания
„Лев инс“АД да заплати на М.Р.Б.
и С.Х.Б. сумата 25лв. за направени деловодни
разноски, а на всеки от тях поотделно – по 1 200лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: