№ 7
гр. Поморие, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20222160100122 по описа за 2022 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от „ФОРТЪН“ АД гр.София, чрез
пълномощника и съдебен адресат адв. Р. Р., „ЕПО АХЕЛОЙ“ ООД гр.Поморие.
Ищецът твърди, че на 22.10.2020 г. между него, в качеството му на консултант и ответника,
в качеството му на клиент бил сключен договор за консултиране при финансиране, по
силата на който ответникът възложил на ищеца да консултира клиента и свързани с него
лица относно финансиране на проект Ваканционно селище „Сънрайз Гардънс“ гр.Ахелой ,
при договорено възнаграждение на консултанта за предоставените услуги в размер 3.5% от
размера на одобреното финансиране от финансираща институция.
Твърди, че въз основа на действията му по изпълнение на договорните задължения, на
03.11.2020 г. бил подписан между страните протокол, че проектът на клиента е представен
за одобрение за финансиране пред Българска банка за развитие /ББР/.
Ищецът успял да договори финансиране на проекта на ответника от ББР, като съгласно
представена оферта от банката, същата била готова да финансира проекта с банков кредит в
размер на 12 560 000 евро, като условията и сроковете за финансиране били подробно
посочени в офертата.
Наред с това между страните била постигната договорка, че за извършената до момента
работа от ищеца да му бъде заплатено възнаграждение в размер на 30 000 евро.
Въз основа на тази договореност бил подготвен и изпратен за подпис Анекс №1 към
договора от 22.10.2020г., ведно с фактура № 2920/04.03.2021 г. договорено било, че
1
посочената сума ще бъде приспадната от уговореното възнаграждение, както и срок за
плащане на задължението от 30 000 евро, без ДДС, с левова равностойност в размер на
70 409.88 лв. – до 03.04.2021 г.
Ответникът не изпълнил задължението си за плащане на сумата от 30 000 евро, поради
което ищецът предявява иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 5 000 лв., предявена частично от сумата 70 409.88 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по фактура № 2920/04.03.2021г., издадена във
връзка с договор за консултиране при финансиране от 22.10.2020 г. и постигнато
допълнително споразумение по него, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на задължението.
В условията на евентуалност предявява иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, за осъждане
на ответника да му заплати сумата 5 000 лв., предявена частично от сумата 70 409.88 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за извършена работа от ищеца по договор за
консултиране при финансиране от 22.10.2020 г. до момента на прекратяване на договора,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателно изплащане на задължението.
Претендира и разноските по делото.
Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който
чрез пълномощник е подал отговор, с който исковете са оспорени като неоснователни,
направено е искане като такива същите да бъдат оставени без уважение, а на ответника да се
присъдят разноските по делото.
Ответникът твърди, че фактура № 2920/04.03.2021г., издадена във връзка с договора от
22.10.2020г. и допълнителното споразумение по него /анекс/, не представлява основание за
плащане, защото тя не доказва изпълнение на насрещно задължение, а анексът не урежда
допълнително основание за плащане, различно от договора - извършване на консултантски
услуги, единствено съдържа промяна на условията за плащане по договора.
Оспорва твърдението на ищеца за постигнато допълнително споразумение по договора, като
сочи че анекса не е подписан, както и липва изрично волеизявление от страна на
представителите на ответника, че са съгласни с условията по споразумението, счита за
неприложима разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, с аргумент, че същата предполага анексът да е
подписан.
Счита, че на ищеца не се дължи каквото и да е възнаграждение по анекса , поради липсата
на съгласие за предложените с него условия от страна на ответното дружество, както и по
издадената въз основа на него фактура № 2920/04.03.2021 г., която не е приета и
осчетоводена от ответника.
Ответникът оспорва и евентуалния иск, като не отрича сключването на договора от
22.10.2020 г., но твърди, че договорените услуги не са предоставени от ищеца, така както са
описани в договора.
Сочи, че съгласно клаузата на чл. 4.2. от договора, възнаграждението се дължи след
2
разписване на „договор“ с финансираща институция, представена от Консултанта и разписан
протокол за него между страните, но такъв договор не е подписан, като офертата, за която
ищеца твърди, че изхожда от ББР, не представлява договор за финансиране по чл. 4.2. от
процесния договор, а и същата не е подписана.
Твърди, че изпълнението на договорените условия за плащане на сумата от 30 000 евро не се
доказва и от кореспонденцията, приложена по делото, тъй като същата е водена с
представител на „БЛЕК СИЙ ПРОПЕРТИ АС“, а не с ответника.
Твърди, че договорът от 22.10.2020 г., поради изтичане на предвидения в него срок, по него
липсва изпълнение на насрещни задължения, не е налице и съгласие за плащане на сумата
от 30 000 евро, поради което не са налице условията за плащане от ответника на ищеца на
никакво парично задължение.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници адвокати, които
поддържат заявените претенции и направените оспорвания и възражения.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа страна следното.
По делото е представен заверен препис от договор за консултиране при финансиране от
22.10.2020 г., сключен от една страна от ответника „ЕПО АХЕЛОЙ“ ООД, представляван от
управителите Г. К. Г. и Х. Ф. Г., една страна от като клиент и от друга страна от ищеца
„Фортън“ АД, представляван от изпълнителния директор М. Л., като консултант.
Не се спори, а и се установява от публично достъпния Търговски регистър, че съдружници в
ответното дружество са „СЪНСЕТ РИЗОРТ ХОЛЗИНГ“ АД и „ЕПО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
едноличен собственик на капитала на което дружество е „БЛЕК СИЙ ПРОПЕРТИ АС“
чуждестранно юридическо лице, държава Норвегия.
Също не е спорно, а и се установява от представения заверен препис от удостоверение за
регистрация (представено на английски език, придружено със заверен превод на български
език), че управител на „БЛЕК СИЙ ПРОПЕРТИ АС“ е Е.Р.М..
Съгласно чл.1.1. от договора от 22.10.2020 г., клиентът е възложил, а консултантът е приел
срещу възнаграждение да консултира клиента и свързани с него лица относно
финансирането на проект, описан в чл.2 от договора, а именно: Ваканционно селище
Сънрайз Гардънс, находящо се в гр.Ахелой.
По силата на чл.4.2. от договора, възнаграждението за услугите по консултиране относно
финансирането на проекта е сума, равняваща на 3,5% от размера на одобреното от
финансираща институция финансиране на проекта, дължима до 5 работни дни от датата на
подписване на договора за финансиране между възложителя и финансиращата институция,
като клиентът заплаща комисионният процент единствено и след разписване на договора с
финансираща институция, представена от консултанта и е разписан протокол за което между
страните.
3
Представен е заверен препис от протокол от 03.11.2020 г., подписан от страните по делото, с
който същите констатират, че в изпълнение на задълженията си по договора за
консултиране от 22.10.2020 г., консултантът и ищец е представил проекта на клиента и
ответник за одобрение на финансирането пред ББР.
По делото е представен заверен препис от Индикативна-необвързваща оферта за отпускане
на кредит, изготвена на бланка на ББР, с получател ответника, при съдлъжник „Сънсет
Ризорт Мениджмънт“ ЕООД, относно инвестиционен кредит с цел рефинансиране на
текущо кредитно задължение и инвестиция в строителни дейности по завършването на
ваканционен комплекс Сънрайз Гардънс гр.Ахелой, със сума на кредита 12 560 000 евро.
Видно от представеното по делото писмо от 26.08.2022 г. от ББР до ищеца, в резултат на
проведени срещи с представители на ищеца, в качеството му на консултат по проект за
ваканционен комплекс Сънрайз Гардънс гр.Ахелой, на 26.01.2021 г., от представител на ББР
горепосочената индикативна оферта е изпратена на И.К. за който не се спори, че към
посочената дата е бил служител на ищеца.
Видно от представения заверен препис от електронно писмо, датирано от 29.О1.2021 г.,
горепосочената индикативна оферта е изпратена от И.К. на управителя на „БЛЕК СИЙ
ПРОПЕРТИ АС“ Е.М..
Съгласно представеното по делото електронно писмо, датирано от 02.03.2021 г., подателят
на писмото Е.М. е уведомил адресата И.К. с копие да Г. А., представител на ответника и
клиент по договора от 22.10.2020 г., видно от чл.1.3 от същия, относно извършени дейности
по уведомяване на акционери, набиране на капитал, конвертиране на заеми в собствен
капитал и събиране на необходим такъв.
По делото е представен заверен препис от електронно писмо, датирано от 05.03.3021 г.,
съгласно което подателят на писмото И.К. е изпратил на адресата Г. А., представител на
ответника и клиент по договора от 22.10.2020 г., фактура и анекс, като основание за
плащане.
Представен е замерен препис от анекс № 1 от 04.03.2021 г. към договор за консултиране при
финансиране от 22.10.2020 г., съгласно който страните по договора сключват споразумение,
че при получаване на поне една оферта от финансираща институция за финансиране на
проекта клиентът заплаща на консултанта, за извършеното от него до момента,
възнаграждение в размер на 30 000 евро, като възнаграждението по чл.4.2 от договора се
намалява с тази сума, а възнаграждението по анекса е дължимо в срок от 30 календарни дни
след издаване на фактура от консултанта. Анексът не носи подписи на посочените в него
страни.
Представен е и препис от фактура № 2920/04.03.2021 г., с издател ищеца и получател
ответника, за сумата от 30 000 евро, с наименование на стоката/услугата получена банкова
оферта за финансиране, съгласно анекс 1 и договор от 22.10.2020 г.
Съгласно приетото от съда като доказателство по делото заключение на вещото лице по
извършената съдебно-счетоводна експертиза, горепосочената фактура процесната фактура
4
не е осчетоводена в счетоводството на ответника, не е включена в дневниците на покупките
по ЗДДС на ответника, не е декларирана със справки - декларации за ДДС, както в данъчния
период на нейното издаване, така и в следващите дванадесет данъчни периоди, при
проверени периоди от м.03.2021 г. до м.03.2022 г., както и не е ползвано правото на данъчен
кредит от ответника.
Представен е заверен препис от писмо от 03.06.2021 г., от ищеца до управителите на
ответника и до управителя на „БЛЕК СИЙ ПРОПЕРТИ АС“, в което ищецът сочи, че
адресатите устно са приели плащане в размер 30 000 евро, като възнаграждение за
дейността на ищеца до момента, като ищецът очаква да получи тази сума не по късно от
10.06.2021 г.
Представено е и писмо, датирано от 10.06.2021 г., изходящо от ответника и адресирано до
ищеца, в което ответникът изразява несъгласие с изявленията на ищеца в горепосоченото
писмо и описанията на договорните отношения между страните.
Страните не спорят, че ответникът не е извършил каквито и да е плащания на ищеца, както
по процесния договор от 22.10.2020 г., така и по анекса от 04.03.2021 г. и фактурата към
него.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение
за неизпълнение.
В случая ищецът/кредитор претендира изпълнение на задължение на ответника/длъжник, в
размер на исковата претенция от 5 000 лв., предявена частично от сумата 70 409.88 лв., за
което задължение се твърди, че е поето от ответника по анекс от 04.03.2021 г., към договор
за консултиране при финансиране от 22.10.2020 г., дслючен между страните, като
претендираната сума представлява възнаграждение на ищеца и страна по анекса, за
извършеното от него, довело до получаване от ответника на оферта от финансираща
институция за финансиране на проект ваканционно селище/комплекс „Сънрайз Гардънс“
гр.Ахелой.
Съществуването на твърдяната от ищеца облигационна връзка, с горепосочените параметри,
не се установява от доказателствената съвкупност по делото, тъй като процесният анекс от
04.03.2021 г. към договора от 22.10.2020 г., не е подписан от представител на ответника,
издадената въз основа на анекса от ищеца фактура не е осчетоводена в счетоводството на
ответника, не е включена в дневниците на покупките по ЗДДС на ответника, не е
декларирана със справки - декларации за ДДС, както в данъчния период на нейното
издаване, така и в следващите дванадесет данъчни периоди, както и не е ползвано правото
на данъчен кредит от ответника, а от доказателствата по делото не се установя изразено по
какъвто и да е друг начин съгласие или потвърждение от ответника на условията по
процесния анекс.
Предвид посоченото и тъй като ищецът не установи по делото, при условията на пълно и
5
главно доказване, наличието на твърдяната облигационна връзка между страните, на която е
основана предявената главна претенция, последната се явява недоказана, като такава същата
е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.
Евентуално предявената от ищеца претенция е основана на облигационна връзка между
страните по договор за консултиране при финансиране от 22.10.2020 г., съществуването на
която страните не оспорват.
Договорът за услуги не е изрично уреден от закона, поради което правната му природа
следва да се извежда от всеки конкретно сключен договор – Решение № 12/31.05.2013 г. по
т. д. № 239/2012 г., I т. о., ТК на ВКС.
По силата на процесният договор ищецът се е задължил да предостави на ответника и
свързани с него лица консултантски услуги относно финансиране на проект, а ответникът се
е съгласил да заплати възнаграждение на ищеца.
Несъмнено се доказа по делото, че ищецът е предоставил на ответника услуги по договора,
в това число е представил проекта на клиента за одобрение за финансиране пред
финансираща институция – ББР, в резултат на което от ББР към ответника е отправена
оферта за отпускане на кредит на стойност 12 560 000 евро.
Независимо от посоченото, страните са се уговорили възнаграждението на консултанта за
предоставените услуги, в размер 3.5% от размера на одобреното финансиране, да се дължи
само след подписване на договор между ответника и финансираща институция, представена
от консултанта /чл.4.2. изр. второ от договора.
Според настоящия съдебен състав, след като ищецът се е съгласил възнаграждение да му се
дължи при уговорен конкретен резултат, то договорът е за изработка, при който приемането
на работата от възложителя по смисъла на чл.266, ал.1 от ЗЗД, е сключването на договора за
финансиране, такъв не е налице, поради което и претенцията е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора искането на ответника за присъждане на разноски е основателно,
поради което и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат
разноските на ответника по делото в размер 2 924.95 лв., съгласно представения списък на
разноските.
Предвид неоснователността на исковете разноски на ищеца не се дължат, поради което
искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ФОРТЪН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“, № 115Г,, ет.9, представлявано от
изпълнителния директор М. Л., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.Варна, ул. „... –
адв. Р. Р., против „ЕПО АХЕЛОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 219, представлявано от управителите Г. К. Г.
и Х. Ф. Г., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.София, бул. „... – адв. Е. Т., за
осъждане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5 000 лв., предявена
частично от сумата 70 409.88 лв., представляваща дължимо възнаграждение по фактура №
2920/04.03.2021г., издадена във връзка с договор за консултиране при финансиране от
22.10.2020 г. и постигнато допълнително споразумение по него, ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателно изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска на „ФОРТЪН“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“, № 115Г,, ет.9, представлявано от
изпълнителния директор М. Л., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.Варна, ул. „... –
адв. Р. Р., против „ЕПО АХЕЛОЙ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Поморие, ул. „Княз Борис І“, № 219, представлявано от управителите Г. К. Г.
и Х. Ф. Г., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр.София, бул. „... – адв. Е. Т., за
осъждане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 5 000 лв., предявена
частично от сумата 70 409.88 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършена
работа от ищеца по договор за консултиране при финансиране от 22.10.2020 г. до момента
на прекратяване на договора, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ФОРТЪН“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ЕПО АХЕЛОЙ“ ООД, ЕИК
*********, сумата 2 924.95 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и четири лева и деветдесет
и пет стотинки), представляваща разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ФОРТЪН“ АД, ЕИК *********, за присъждане на
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
7