№ 940
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20245300501381 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „Алианц България“ АД
против решение № 58/04.01.2024 г., постановено по гр. дело № 6466/2023 г. на
Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от
ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. Сребърна № 16 против Община Пловдив иск за
заплащане на сумата от 3 077,27 лева – главница, ведно със законната лихва за
забава върху сумата считано от датата на предявяването на иска – 09.05.2023г.
до окончателното й изплащане, която представлява изплатено обезщетение по
щета № 0300-21- 777-506387 по Договор за застраховка „Каско“ на МПС
марка БМВ Х5 с рег. № *** по полица № 21-0300/393/5000006 със срок на
действие от 14.01.2021г. до 13.01.2022г. за възникнало увреждане на
18.07.2021г. около 12:40 часа в предна и задна десни гуми и джанти поради
попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка в гр.
Пловдив, на бул. Кукленско шосе № 11. Жалбоподателят поддържа, че
обжалваното решение е неправилно и счита, че безспорно е доказал
предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу делинквента. Моли се за отмяна на
решението и за постановяване на друго решение по същество, с което искът да
бъде уважен. Претендира да му бъдат присъдени разноските по делото за
двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна Община Пловдив оспорва въззивната жалба като
1
неоснователна. Моли се същата да бъде оставена без уважение и
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и
обосновано. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ,
във вр. чл. 50 от ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
предявени от ЗАД „Алианц България“ АД против Община Пловдив.
Ищецът ЗАД „Алианц България“ АД е основал иска си на
твърдението, че е бил в договорни отношения с „Алианц лизинг България“
АД по силата на договор за застраховка „КАСКО на МПС“, сключен със
застрахователна полица № 21-0300/393/5000006 със срок на действие от
14.01.2021г. до 13.01.2022г. за л.а. марка БМВ Х5 с рег. № ***, с покритие по
клауза „А“ – пълно каско. Твърди се също така, че на 18.07.2021г. около 12:40
часа в срока на договора застрахованият автомобил е попаднал в
необезопасена и необозначена от ответната община дупка на пътното платно в
гр. Пловдив на бул. Кукленско шосе № 11, като е претърпял вреди в предна и
задна десни гуми и джанти, за репарирането на които му е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер от 3 077,27 лв. Предвид изплащане на
обезщетението и на основание чл. 410, ал.1, т.3 от КЗ счита, че като
застраховател е встъпил в правата на застрахованото лице против собственика
на пътя. Ето защо претендира за заплащането от ответната община, която е
собственик и стопанин на общинските пътища и има задължението да ги
поддържа, ремонтира и да осигурява възможност да бъдат ползвани по
предназначение, на сумата на изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 3 077,27 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата
на предявяването на иска до окончателното и изплащане.
Ответникът Община Пловдив оспорва иска като неоснователен, като
оспорва да е възникнало застрахователно правоотношение между увреденото
лице и ищеца, възразява, че не е изплатено застрахователното обезщетение ,
което е предмет на регресната претенция, че автомобилът не е надлежено
регистриран и че не е преминал годишен технически преглед, оспорва
механизма на възникване на ПТП - скорост на движение, големина на дупка,
характерстики и размери, мястото и времето на възникване на ПТП, вида и
размера на претендираните щети и наличието на причинно-следствена връзка
между твърдения деликт и възникналите щети. Прави и възражение за
съпричиняване, като твърди, че водачът на увреденото МПС е нарушил чл. 20,
ал.2, вр. с чл. 25, ал.1 ЗДвП, тъй като не е съобразил скоростта си с условията
и състоянието на пътя и с другите участници в движението.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно
и допустимо.
2
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу собственика на вещта и лицето,
което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. За
възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: наличие на валиден договор за имуществена застраховка между ищеца
и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност - виновно противоправно поведение - действие или бездействие,
на служители на ответника по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и
ремонта на пътния участък в качеството на собственик на вещта, наличието на
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, станало причина за
ПТП, вид и размер на претърпените вреди.
В случая според настоящия съдебен състав елементите на
застрахователното правоотношение са категорично установени от
представените с исковата молба писмени доказателства – застрахователна
полица и преписка по щета № 0300-21-*********. Налице е сключен договор
за застраховка „КАСКО на МПС“, сключен между ЗАД „Алианц България“
АД и „Алианц лизинг България“ ЕАД със застрахователна полица № 21-
0300/393/5000006 със срок на действие от 14.01.2021г. до 13.01.2022г. за л.а.
марка БМВ Х5 с рег. № ***, с покритие – пълно каско. В срока на действието
на застраховката е отчетено да е настъпило застрахователно събитие на
18.07.2021 г., развита е процедурата по уведомяване на застрахователя и
разглеждане на претенцията за остойностяване на вредите и за определяне на
размера на обезщетението от 3 077,27 лв. за тяхното отремонтиране, като е
установено и извършеното плащане от застрахователя на сумата от 3 077,27 по
сметка на ремонтния сервиз „М КАР“ ООД, удостоверено с представените
фактура № ********** от 10.08.2021 г. и преводно нареждане от 23.09.2021 г.
Според настоящия съдебен състав обаче по делото са останали изцяло
недоказани твърденията на ищеца в исковата молба относно факта на
настъпването на ПТП на датата 18.07.2021 г. по механизма, описан в нея и
настъпването на вредите по лекия автомобил в резултат на това произшествие.
Единственото доказателство, представено от ищеца за установяване на тези
обстоятелства е препис от протокол за ПТП, който е изцяло нечетлив.
Недоказани са останали по делото твърденията, че произшествието е
настъпило на посочената в исковата молба дата, както и че е е била налице
необезобазена и необозначена дупка на пътното платно в посочения в исковата
молба участък от пътя в гр. Пловдив, на бул. Кукленско шосе № 1, който е
стопанисван от ответната община и процесното МПС да е попаднало в нея,
като да е било увредено в резултат на това пропадане по начина, описан в
3
исковата молба. Ето защо липсват каквито и да е предпоставки за осъждането
на ответната община за възстановяване на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение. Недоказани остава
По така изложените съображения съдът приема предявения иск за
недоказан и като такъв – за неоснователен. Ето защо същият следва да се
отхвърли.
Решението на районния съд, което е със същия краен резултат, макар и
при други мотиви, е правилно и затова ще се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба и
неоснователността на иска, в полза на въззиваемата страна и в тежест на
жалбоподателя ще се присъдят направените разноски по делото пред
въззивната инстанция, които се определят на 300 лв. за юрисконсултско
въднаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/04.01.2024 г., постановено по гр.
дело № 6466/2023 г. на Районен съд - Пловдив, ХVІІ гр. състав.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. Сребърна № 16 ДА да заплати
на Община Пловдив с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов“ № 1 сумата от 300 /триста/ лева - разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4