№ 958
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000500945 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 260115 от 10.01.2022 г., постановено по гр. д. № 5111/
2021 г. на СГС, ГО, 26-ти състав, ответната застрахователна компания „Лев
Инс“ АД е осъдена да заплати на ищеца В. С. С. на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 13.12.2019 г., ведно с лихва за забава от 13.07.2020 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 2341.58 лв. – обезщетение за
имуществените вреди от същия деликт, причинен виновно от застрахования
при ответника водач, като исковете са отхвърлени за разликата от 70 000 лв.
за неимуществените вреди и до размера от 3141.58 лв. – за имуществените,
като неоснователни.
Недоволна от така постановеното решение в частта, в която искът за
неимуществените вреди е уважен за сумата над 15 000 лв. е останала
1
ответната ЗК „Лев Инс“ АД, която го обжалва с оплаквания за неправилност
поради нарушение на материално-правната норма на чл.52 от ЗЗД. Поддържа,
че при определяне на размера на обезщетението съдът не е отчел в достатъчна
степен характера и степента на уврежданията, периода на проявление на
болките и страданията, обективното здравословно състояние на ищеца към
момента, психическите и физически последици в резултат от травмите, и по
този начин е определен един несправедливо завишен размер, който следва да
бъде намален до сумата от 15 000 лв., за да съответства на реално търпените
вреди.
Въззиваемият В. С. С. оспорва въззивната жалба по съображения,
подробно изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен
отговор и моли постановеното от първоинстанционния съд решение да бъде
потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от ГПК от В. С. С. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за
заплащане на сумите от 70 000 лева в обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и 3 141.58 лева - обезщетение за имуществените вреди
от ПТП, реализирано на 13.12.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
13.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Решението в частта, в която искът по чл.432, ал.1 от КЗ е уважен за
сумата до 15`000 лв., като необжалвано, е влязло в сила. Поради неговата
основателност и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него
част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по
фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл.432, ал. 1 от
КЗ, а именно, че на 13.12.2019 г. около 23:00 ч. в гр. София, застрахованият
при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ водач на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег.№
******** Б. Г. Т., нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и под въздействието на
2
алкохол с установена концентрация от 2,88‰ като навлязъл в лентата за
насрещно движение по ул.“Фармапарк“, реализирал пътно-транспортно
произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Ауди“, модел
„S3“, с рег.№ ******** и по непредпазливост причинил на водача му В.С.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на лъчевата
кост на лявата предмишница. За така извършеното деяние водачът Т. е
признат за виновен със споразумение от 13.04.2021 г. по н.о.х.д. № 9803/2020
г. на СРС, НО, 122 състав, което съгласно чл. 300 ГПК има обвързваща за
гражданския съд сила относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. За търпените болки от травмата
пред първоинстанционния съд са събрани и свидетелски показания, чрез
разпита на майката и приятелката на ищеца, които съдът кредитира, тъй като
същите имат непосредствени наблюдения за протеклия възстановителен
период при ищеца.
Спорът пред въззивната инстанция е концентриран единствено върху
определяне на справедливия размер на иначе безспорно дължимото се
обезщетение за неимуществените вреди от произшествието.
За да определи онзи размер на обезщетението, който съобразно
спецификата на конкретния случай би бил справедлив и би репарирал
напълно вредоносните последици от деликта настоящият състав съобрази, че
според приетата съдебно-медицинска експертиза в резултат от
произшествието на ищеца е причинена многофрагментна фрактура на лява
лъчева кост с луксация на главичката на лъчевата кост. Лечението е било
оперативно - на ищеца е направено закрито наместване на фрактурата без
вътрешна фиксация и поставена гипсова лонгета, а в последствие и кръвна
репозиция и поставяне на метална остеосинтеза. След оперативната
интервенция са проведени физиотерапевтични и рехабилитационни процеси
за продължителен период от време. Поради това, че лакътната става е една от
най-чувствителните стави в човешкия организъм, според вещото лице - медик
такъв вид фрактура зараства за около 45-60 дни, но възстановителния процес
е по-продължителен (между 6 и 12 месеца), като не винаги обема на движения
се възстановява в нормален размер. От личния прегред на пострадалия
вещото лице е установило, че ищецът има ограничен обем на движения
(флексия и ектензия) на увредената става и множество ошипявания в същата
област, които няма да бъдат възстановени. В случая е необходимо след една
3
година да се извади металната плака. С оглед вида и характера на
травматичното увреждане, получено от ищеца С., интензитета и
продължителността на търпените от него болки и страдания, обстоятелството,
че не се е възстановил напълно, предвид констатирания функционален
дефицит на увредения крайник, данните за допълнителни неудобства около 3-
4 месеца, в които ищецът бил в невъзможност да се обслужва и се налагало да
ползва чужда помощ, установените от свидетелите емоционални, физически и
психически сътресения, които са съпътствали болките на пострадалия,
неговата възраст, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, настоящият състав намери, че за доказаните
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от
увреждането, дължимото обезщетение в случая следва да се определи на
40 000 лв. Посоченият размер не е завишен, а съответен на установените като
действително претърпени болки и страдания. По изложените съображения,
изтъкнатите в жалбата доводи в обратна насока не могат да бъдат споделени.
Ето защо и пореди съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на адв.Е.Н. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за въззивното производство по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 1 730 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260115/10.01.2022 г., постановено по гр.д.
№5111/2021 г. по описа на СГС, ГО, 26-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********,със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.Симеоновско шосе“ №67 А, да заплати на
основание чл.38, ал.2 от ЗАдв на адв.Е.Н., адвокатско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 1 730 лева.
Решението е постановено с участието на трето лице - помагач на
страната на ответника Б. Г. Т..
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5