№ 1002
гр. Варна, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20213110117393 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Ч. С., ЕГН
**********, с адрес: с. Б. против Държавата чрез Министерство на регионалното
развитие и благоустройството, с която се иска да бъде признато за установено между
страните, че ответникът не е собственик на следния недвижим имот: УПИ №ІV-225 в
кв. 20, а по действащ регулационен план в кв. 30, при граници: УПИ №ІІІ-256, УПИ
ІХ-254; УПИ №ІV-250.
В исковата молба се излага, че ищецът е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
находящ се в с. Б. УПИ №ІV-255, в кв. 20, с площ от 541 кв.м, а по действащ
регулационен план в кв. 30, при граници: УПИ №ІІІ-256, УПИ ІХ-254; УПИ №ІV-250,
като твърди, че имотът е придобит от него чрез неформален договор за покупко-
продажба от 25.08.2007 г. по силата на който А. К. А. и Ю. К. П. му продават
процесния имот, като на същия ден му предават и владението над имота. Сочи, че от
1975 г. имотът се е владял от В. М. Г. и нейните наследници, като имотът е бил
деклариран от В. М. Г. и същата си е плащала данъците. След смъртта на В. Г. нейните
наследници му продали имота на 25.08.2007г. По отношение на процесния имот
никога не е имало претенции и той го владее повече от 10 години.
Излага, че след предприета от него процедура по реда на чл. 587 от ГПК и чл. 79
от ЗС за извършване на обстоятелствена проверка на имота и признаване на правото му
на собственост от Областна Дирекция АКРРДС му било издадено Удостоверение
№ОП-21-9400-550/1/26.11.2020 г., с което го уведомяват, че за процесния имот има
съставен акт за държавна собственост.
1
Ответникът, чрез пълномощник Областен управител на Варненска област,
упълномощено с писмено пълномощно, в срока за отговор, е депозирал такъв по
делото.
В постъпилия отговор ответникът излага, че намира иска за недопустим и
неоснователен. Сочи, че при наведени твърдения, че имотът не е държавен, следва да
се ангажират доказателства, че е принадлежал на друг субект на правото - физическо
или юридическо лице и че ищецът е своил имота именно спрямо това лице. Твърди, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като Държавата се легитимира като собственик
на процесния имот, съгласно Акт за държавна собственост № 460/05.05.1986г., издаден
от Общински народен съвет село Аврен, на основание Заповед №101/18.01.1935г.,
съставен за застроено дворно място с площ 541кв.м., предоставен за оперативно
управление на Общински народен съвет с.Аврен, Варненски окръг, местонахождение:
с. Б., кв. 20, парцел VI, пл. номер 217, при съседи: изток: улица, запад - XII -217, север
-1V-216, юг-VII-316, като за имота е посочено, че има отстъпено право на строеж на В.
М. Г. с Удостоверение № 1213 / 20. 12. 1977г.
Сочи, че от издаденото Удостоверение изх. №ОП-21-9400-550(1)/26.11.21г. от
Областна администрация Варна е видно, че за посочения в заявление № ОП-21-9400-
550/22.11.21г. недвижим имот, съставляващ имот с пл. №255, включен в УПИ IV-255 с
площ 541 кв.м. в кв.30 по действащия регулационен план на с. Б. одобрен със заповед
№169/14.06.1991 г. на Председателя на Изпълнителен комитет на общински народен
съвет Аврен за улична и дворищна регулация, при граници: улица, УПИ III-256, УПИ
IX-254, УПИ VI-251, УПИ V-250, описан в скица № 753/02.09.2021г., издадена от
община Аврен, за периода от 01.06.1996г. до настоящия момент няма съставен акт за
държавна собственост.
В скица №753/02.09.2021г., издадена от община Аврен не е посочен собственик
на описания по-горе недвижим имот.
В удостоверение №ГП-627/20.09.2021г., издадено от община Аврен е посочено,
че УПИ IV-255 в кв.30 по действащия план на с. Б. отговаря на УПИ VI-217 в кв.20 по
предходен план на с. Б., одобрен със заповед №100 от 18.01.1935г. за улична и
дворищна регулация.
В издаденото удостоверение от Областна администрация Варна, както и в
удостоверението, издадено от община Аврен е изрично посочено, че за имота има
съставен АДС № 460/05.05.1986г. за застроено дворно място с площ 541 кв. м.,
съставляващо УПИ VI-217 в кв.20 по плана на с. Б., община Аврен.
С оглед на така удостоверените обстоятелства, подкрепени с приложените по
делото и към настоящия отговор писмени доказателства, счита, че имотът - обект на
настоящия спор, е държавна собственост на основание Заповед № 101/18.01.1935г., за
което е издаден Акт за държавна собственост № 460/05.05.1986г., издаден от Общински
2
народен съвет село Аврен.
Сочи, че в исторически план и в най-ново време винаги е съществувала законова
забрана за придобиване на държавни имоти по давност.
На първо място излага, че такава е имало в ЗБОП от 1934г, като съгласно чл. 222
и чл. 223 от цитирания закон, е предвидена забрана за придобиване на държавни и
общински имоти по давност. Този закон е бил в сила до 1948г, когато е отменен с
новоприетия Закон за бюджета и отчетността по бюджета. Една година по-рано била
приета новата Конституция на HP България и общинската собственост на практика
била одържавена. С новоприетия тогава Закон за държавните имоти, утвърден с Указ
№ 1772 от 7.12.1948г (отменен 17.12.1951г), в чл. 3 от цитирания закон било
предвидено, че държавните имоти не могат да се придобиват по давност.
С ДВ бр. 92 от 1951 г. бил приет сега действащия Закон за собствеността, който в
чл. 86 регламентира, че не може да се придобие по давност вещ, която е
социалистическа собственост. През 1990г. текстът на цитираната разпоредба е изменен
в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска
собственост. Тази редакция останала до 1996г, когато с ДВ бр. 33 тази забрана се
разпростряла единствено относно вещите публична държавна и общинска собственост.
В сила от 01.06.1996г. влезли ЗДС и ЗОС, които предвиждат частна държавна и
общинска собственост да се придобива по давност. Със Закона за допълнение на
Закона за собствеността (ЗДЗС), влязъл сила от 31.05.2006г., в § 1 от заключителните
разпоредби са спрени давностните срокове и е наложен мораториум върху
придобиването по давност на недвижими имоти - частна държавна и общинска
собственост. След няколко удължавания разпоредбата на § 1 от ЗДЗС е все още в сила
и всички срокове за придобивна давност върху държавни имоти са спрени - към
момента до края на 2022г. Десет години от влизане в сила на ЗДС и ЗОС изтичат на
01.06.2006г и спирането на давностните срокове от 31.05.2006г прави практически
невъзможно придобиването на държавен или общински имот чрез давностно владение
по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Твърди, че легитимирането на държавата като собственик на имота, описан
подробно в АДС № 460/05.05.1986г. и правната невъзможност да се придобие по
давност държавен имот води до неоснователност на предявения от Д. Ч. С. иск.
Излага още, че съгласно чл.5, ал.1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/,
актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по
определен ред и форма. В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл. 114 от
Правилника за прилагане на закона за държавната собственост/ ППЗДС/,
обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния
ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. При положение, че имотът
е държавна собственост, то същият не може да бъде придобит по давност.
3
Освен това излага, че лицето, от което ищецът твърди, че черпи своите права, а
именно В. М. Г., видно от описания АДС, е било титуляр само на вещно право на
строеж. Същото лице никога не е било собственик на поземления имот, чиято
собственост ищецът твърди да е придобил. Тъй като никой не може да прехвърли
права, които няма, то ищецът не би могъл от суперфициар, каквато е била В. М. Г., да
придобие право на собственост върху земята. Няма данни В. М. Г. да е придобила от
държавата право на собственост върху земята, върху която е имала учредено право на
строеж.
Отделно от горното твърди, че от приложеното копие от действащия
Регулационен план на с. Б., одобрен със заповед №169/14.06.1991 г., в границите на
ПИ IV-255, кв. 30, който имот ищецът твърди, че притежава, е видно, че липсва
каквато и да е постройка. След като при одобряването на този план през 1991 г. сграда
в имота е липсвала, то титулярът на правото на строеж в имота - В. М. Г. очевидно,
най-късно от 1991 г., а вероятно от по-ранен момент, не упражнява ограниченото си
вещно право на строеж, не владее каквато и да е сграда в имота, поради липсата на
такава. Очевидно владението върху сграда в имота е прекъснато за повече от 6 месеца,
поради липса на сграда, което също счита, че сочи на неоснователност на твърденията,
че някакви права са преминали от В. М. Г. към наследниците й и след това към ищеца.
Сочи, че фактът на липсата на упражнявано владение от В. М. Г. е виден и от
записания в препис-извлечение от акт за смърт №1-1682/09.12.2006 г. на община Варна,
район Одесос, постоянен адрес на починалото лице - гр. В.. Отделно от горното
навежда твърдения, че покупко-продажбата на недвижим имот се извършва в строго
определена от закона форма - нотариален акт, пред нотариус, с район на действие
района, в който се намира недвижимият имот, предмет на продажбата. Видно от
съдържанието на представения от ищеца договор в обикновена писмена форма и без
заверки, не са изпълнени изискванията на закона - чл. 18 ЗЗД, във връзка с което,
счита, че договорът за покупко-продажба на процесния имот от дата 25.08.2007 г.,
съставен в обикновена писмена форма, е нищожен поради липса на предписаната от
закона форма, и не е породил вещно-транслативно действие в полза на ищеца. Към
договора липсват представени доказателства за извършените плащания по покупко-
продажбата. Оспорва датата на договора за покупко-продажба на процесния имот от
25.08.2007 г., съставен в обикновена писмена форма, като твърди, че същата не е
достоверна, а договорът е съставен единствено за целите на настоящия съдебен процес.
Като неоснователни определя и твърденията, че ищецът владее имота.
В заключение излага, че придобиването на имота по давностно владение не се е
осъществило поради забраната, съдържаща се в чл. 86 от Закона за собствеността.
Съгласно актуализацията на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността, давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
4
собственост спира да тече до 31 декември 2022 година. Предвид цитираната правна
норма, 10-годишна придобивна давност по отношение на държавни и общински имоти
не може да изтече, което прави исковата претенция неоснователна.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Представен е договор за продажба на недвижим имот от 25.08.2007 г., сключен
между А. К. А., ЕГН ********** и Ю. К. П. ЕГН **********, в качеството им на
наследници на В. М. Г., ЕГН **********, поч. на 09.12.2006 г., като продавачи и Д. Ч.
С., ЕГН **********, като купувач на следния недвижим имот: УПИ №ІV-255 (а
съгласно Договор №1213/1977 г. – УПИ VІ – 216, 217) в кв. 20, с площ от 541 кв.м,
находящ се в с. Б. при граници:УПИ №ІІІ-256, УПИ №ІХ-254, УПИ №ІV-250 и улица
за сумата от 500,00 лв. Договорът е сключен в обикновена писмена форма.
Видно от препис-извлечение от Акт за смърт №1-1682 от 09.12.2016 г. на В. М.
Г., ЕГН **********, същата е починала на 09.12.2016 г. Съгласно Удостоверение за
наследници изх.№10094/04.04.2016 г., издадено от Община Варна, след смъртта си В.
М. Г., ЕГН ********** е оставила за наследници А. К. А., ЕГН ********** – син и Ю.
К. П. ЕГН ********** – дъщеря.
Представено е Удостоверение №ОП-21-9400-550(1) от 26.11.2021 г., издадено от
ОУ на Област Варна, от което е видно, че за посочения за в молба-декларация
недвижим имот, съставляващ имот с пл.№ 255, включен в УПИ IV-255 с площ 541
кв.м. в кв.30 по действащия регулационен план на с. Б. одобрен със заповед №
169/14.06.1991 г. на Председателя на Изпълнителен комитет на общински народен
съвет Аврен за улична и дворищна регулация, при граници: улица, УПИ ІІІ-256, УПИ
IX-254, УПИ VI-251, УПИ V-250, описан в скица № 753/02.09.2021г., издадена от
община Аврен, за периода от 01.06.1996г. до настоящия момент няма съставен акт за
държавна собственост. В скица № 753/02.09.2021г., издадена от община Аврен не е
посочен собственик на описания по-горе недвижим имот. В удостоверение № ГП-
627/20.09.2021г., издадено от община Аврен е посочено, че УПИ IV-255 в кв.30 по
действащия план на с. Б. отговаря на УПИ VI-217 в кв.20 по предходен план на с. Б.,
одобрен със заповед № 100 от 18.01.1935г. за улична и дворищна регулация. Има
съставен АДС № 460/05.05.1986г. за застроено дворно място с площ 541 кв.м.,
съставляващо УПИ VI-217 в кв.20 по плана на с. Б., община Аврен.
Видно от АКТ за държавна собственост на недвижим имот №40 от 05.05.1986 г.
е актувано като държавна собственост застроено дворно място с площ от 541 кв.м,
Парцел VІ, планоснимачен номер 217, кв. 20, с. Б. на осн. Заповед №101/18.01.1935 г. В
акта е посочено още, че имотът е представен за оперативно управление на ОНС – с.
5
Аврен, както и че със Удостоверение №1213/20.12.1977 г. е отстъпено право на строеж
върху имота на В. М. Г..
Видно от разписен лист към действащия регулационен план на с. Б. одобрен със
Заповед №169 от 14.06.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС- Аврен, за с. Б. за имот
№255 – двор, ІV, кв. 30, в графа собствено, бащино и фамилно име на собственика е
вписана В. М. Г. като в графа № и дата на документ за собственост не е попълнено
нищо.
Видно от разписен лист към предходен план на с. Б. одобрен със Заповед 100 от
18.01.1935 г. за имот №217 , кв.20, Парцел VІ е записана в графата Собствено, бащино
и фамилно име на собственика – В. М. Г. с посочен № и дата на документ за
собственост – дог. №1211 от 20.12.1977 г., като са записани пояснения/ от дв. 218-220
кв.м, от дв. 221 -75 кв.м, уч. нива – 246 кв.м, общо 541 кв.м.
Представен е протокол №20 на комисията по чл.265 от ППЗТСУ от 20.02.1979 г.,
съгласно който е разрешено на В. М. Г. собственица на парцел VІ-217-общински в
кв.20 да заплати за придаващото се по регулация дворно място от двор пл. №216,
придаващо се към парцел VІ-217-общински на Ахмед Сюлейманов Мехмедов –
собственик на дв.пл. №216 за празно дворно място от 79 кв.м по 1 лв. на кв.м =79 лв.
Видно от Удостоверение изх.№ГП-627 от 20.09.2021 г., изд.от Община Аврен
УПИ ІV 255 от квартал 30 по действащия регулационен план на с. Б. одобрен със
Заповед №169 от 14.06.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Аврен за улична и
дворищна регулация, отговаря на УПИ VІ217 от кв. 20 по предходен план на с. Б.
одобрен със Заповед №100 от 18.01.1935 г. за улично и дворищна регулация, като е
посочено, че по разписен лист към плана като собственик на имота е записано трето
лице, различно от заявителя.
Съгласно Удостоверение изх. №ГП-740/09.11.2021 г., издадено от Община
Аврен, отдел Общинска собственост, земеделие и гори“ за УПИ ІV-255, в кв. 30 по
действащия регулационен на с. Б. община Аврен, обл. Варна, одобрен със Заповед
№169 от 14.06.1991 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Аврен за улична и дворищна
регулация, до настоящия момент няма издаден АОС. За застроено дворно място с площ
541 кв.м, съставляващо парцел VІ-217 в кв.20 по предходния план на с. Б., община
Аврен, обл. Варна, има съставен Акт за държавна собственост №460 от 05.05.1986 г.,
скица №753 от 02.09.2021 г.
По делото е изслушана и съдебно-геодезическа експертиза, изготвена от
вещото лице Р. З., от която се установява следното:
Със Заповед №100/18.01.1935г. е одобрен план за улична и дворищна регулация
на с. Б. община Аврен, област Варна. В този устройствен план процесният имот
представлява УПИ VI-217, кв. 20 при граници: на север- УПИ IV-218, на запад- УПИ
XII-217, на юг- УПИ VII-216 и на изток- улица с осови точки №69 и №17. Копие на
6
плана от 1935г. се намира на стр. 100 приложена по делото. В разписния лист към този
план като собственик на УПИ VI-217, кв. 20 е вписана В. М. Г..
Със Заповед №169/14.06.1991г. на Председателя на Изпълнителен комитет на
Общински народен съвет- Аврен е одобрен застроителен и регулационен план на с. Б.,
Варненска област. В този устройствен план процесният имот представлява УПИ IV-
255 в кв. 30 при граници: на север УПИ ІІІ-256, на запад УПИ IX-254, на юг УПИ VI-
251 и УПИ V-250 и на изток улица с осови точки № 33 и №43. В разписния лист към
този план като собственик е записана В. М. Г..
Съгласно плана от 1935г. територията от имота, описан в исковата молба, попада
в УПИ VI-217 в кв. 20 при граници: на север- УПИ IV-218, на запад- УПИ XII-217, на
юг- УПИ VII-216 и на изток- улица. Видно от плана територията на УПИ VI-217 е
образувана от имоти с планоснимачни номера №218, №221, №217 и №216.
Съгласно плана от 1991г. територията от имота, описан в исковата молба, попада
в УПИ IV-255 в кв. 30 при граници: на север УПИ ІІІ-256, на запад УПИ IX-254, на юг
УПИ VI¬251 и УПИ V-250 и на изток улица. Видно от плана територията на УПИ IV-
255 е образувана от имоти с планоснимачни номера №255 и №250.
Изготвена е комбинирана скица между Регулационен план на с. Б., Варненска
област одобрен със Заповед №169/14.0б.1991г. на Председателя на Изпълнителен
комитет на Общински народен съвет- Аврен и план за улична и дворищна регулация на
с. Б. община Аврен, област Варна одобрен със Заповед №100/18.01.1935г. (Приложение
1 към експертизата).
Имотът представлява незастроен имот, ограден с масивна ограда с бетонова
основа и блокчета от север и запад,и телена ограда от изток и юг. Към улицата (на
изток) имотът е ограден с телена ограда и метална врата заключена с катинар, като
пред имота е разположен електрически стълб.
По делото са изслушани и свидетелските показания на водените от ищеца
свидетели, от които се установява, както следва:
Свидетелят Л. Н. Н. че ищецът закупил почти едновременно двата съседни
имоти, процесния и този, в който е изградена къщата му около 2006-2007 г. и от тогава
ги ползва. Преди това виждала някаква жена в имота, но не й знае името. Не е чувала
някой да е имал претенции към имота. Свидетелят Н. С. Н. заявява,че ищецът си е
купил парцел в с. Б. в който си построил къща и още един съседен на баба В. Тя го
обработвала, а след смъртта й никой не го обработвал, докато ищецът го закупил и
започнал да сее в имота зеленчуци, както е и до момента. Не е чувал да е имал някакъв
проблем с други лица във връзка с парцела. Свидетелят Ю. К. П. заявява, че е
продавала имот на ищеца, през 2007 г. или 2008 г., около година след смъртта на майка
си. Първоначално посетили нотариус, но не могла да намери документ за собственост,
понеже мястото е наследствено от майка и. Не знае от къде го има. В мястото няма
7
сграда, а има овошки, сеели зеленчуци. Някъде от около 1977-1978 г. го е владяла
майка и.
При така установената фактическа обстановка съдът възприе следните
правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, като ищецът
обосновава правният си интерес от предявяване на настоящия иск с изтекла в негова
полза десетгодишна придобивна давност при упражнено постоянно, явно и
непрекъснато владение над процесния имот.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, поради
което, с оглед твърдяно от ищеца основание - придобивна давност, в тежест на същия
бе да установи, че е упражнявала непрекъснато владение върху процесния имот в
посочения срок.
Владението е фактическо състояние, характеризиращо се с упражняване на
власт върху една вещ (недвижим имот), която владелеца държи, лично или чрез
другиго, като своя. Въз основа на цитираните по-горе разпоредби на ЗС, два са
основните елементи или признаци на владението: обективния елемент (corpus) -
държането на вещта и субективния елемент (animus) – намерението да се свои вещта,
да се държи със съзнанието, че вещта е собствена.
Относно наличието на обективния елемент по делото се установи от показанията
на свидетелите, че имотът е ползван от ищеца от 2007 г. до настоящия момент, т.е. от
преди повече от 10 години, което владение ищецът и получил от наследниците на В. М.
Г., ЕГН ********** във връзка със сключен между тях договор за покупко-продажба
на недвижим имот. Въпреки че договорът, сключен в обикновена писмена форма, не е
годен да прехвърли вещни права върху имота (чл. 18 от ЗЗД), той поставя началото на
владението на имота от страна на ищеца. От тогава ищецът обработва имота, като
отглежда в него овошни дървета и зеленчуци. Владението му е явно и непрекъснато.
По отношение намерението на ищеца да държи процесния имот като свой,
намира приложение презумпцията на чл.69 ЗС: “Предполага се, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. Този елемент от
фактическия състав на придобивния способ, на който се основава претенцията, а
именно - манифестиране на намерението да се свои имота. Ищецът е владяла
процесния имот, считано от 2007 г. без да заплаща наем и без да е каквото и да е правно
основание за това. Изложените съображения обосновават извода на съда, че са налице
и двата признака на владението за претендирания период – ищецът е осъществявал
непрекъснато владение върху процесния имот през регламентирания от закона 10
годишен срок и с намерението да стане негов собственик (намерение за своене).
В ДВ, бр. 46 от 06.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г., е обнародван Закон за
8
допълнение на Закона за собствеността (обозначаван по долу като ЗДЗС), в чийто
параграф първи е посочено, че за срок 7 месеца, считано от 31 май 2006 г., се спира
давността за придобиване на държавни и общински имоти. На разпоредбата е
придадено обратно действие – макар ЗДЗС да е обнародван на 06.06.2006 г., той влиза
в сила от 01.06.2006 г., а спирането на придобивната давност е постановено, считано от
31 май 2006 г. В последствие срокът на забраната (мораториума) за придобиване по
давност на имоти – собственост на държавата или на общините, е удължаван
многократно, като параграф 1 ЗДЗС е изменян, както следва: с ДВ, бр. 105 от
22.12.2006 г.: мораториумът е продължен до 31 декември 2007 г.; с ДВ, бр. 113 от
28.12.2006 г.: мораториумът е продължен до 31 декември 2008 г.; с ДВ, бр. 109 от
23.12.2008г., в сила от 31.12.2008 г.: мораториумът е продължен до 31 декември 2011
г.; с ДВ, бр. 105 от 29.12.2011 г., в сила от 31.12.2011 г.: мораториумът е продължен до
31 декември 2014 г. и последно продължен до 31.12.2022 г. с ДВ, бр. 46 от 2006 г.;
посл. доп., бр. 18 от 2020 г.
С Решение №3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело №16 от 2021 г. на
КС на РБ, публикувано в брой: 18, от дата 4.3.2022 г. Официален раздел на ДВ са
обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение
на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на
§ 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността
(ДВ, бр. 7 от 2018 г.), с което е отпаднала пречката за придобиване на имоти частна
държавна собственост по давност.
Доколкото заявеният в настоящото производство период на упражняване на
давностно владение е от 2007 г. до подаване на исковата молба – 06.12.2021 г., то не са
налице 10 години, с оглед спирането на давността, или спрямо държавата давност не е
текла до обнародването на посоченото в горния абзац решение на Върховния
Конституционен съд на РБ – 04.03.2022 г.
Тъй като до момента не е изтекъл десетгодишният давностен срок за
придобиване на имоти частна държавна собственост и съответно, в случай че
процесният имот представлява такава, ищецът не би могъл да го придобие, то предмет
на изследване в настоящото производство следва да бъде и чия собственост е бил
процесният недвижим имот към началната дата на упражняване на давностното
владение.
В тежест на ответника беше да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че е собственик на процесния недвижим имот, както и придобивното си
основание. В представения АКТ за държавна собственост на недвижим имот №40 от
05.05.1986 г. като придобивно основание е посочена Заповед №10 1/18.01.1935 г.
Въпреки твърденията, че това е всъщност заповедта, с която е одобрен планът за
улична и дворищна регулация от 1935 г., де факто този план е одобрен със Заповед
9
№100/18.01.1935 г. Заповед №101 от 18.01.1935 г. не беше представена по делото. Не
беше представено и посоченото в акта Удостоверение №1213/20.12.1977 г., по силата
на което се твърди да е отстъпено на В. М. Г., ЕГН ********** право на строеж върху
процесния имот пл.№217-VІ, кв. 20, което би било индикация, че същата не е
собственик, а такъв е този, който й отстъпва правото на строеж. В разписния лист към
плана от 1935 г. е записана в графата собственик В. М. Г., а не, че е с отстъпено право
на строеж върху имота, като в графата „№ и дата на документ за собственост“ е
посочен Договор №1213/20.12.1977 г. Въз основа на същия договор В. М. Г., ЕГН
********** е записана и като собственик на имот пл.№216, като е малко вероятно да й
е отстъпено право на строеж върху два отделни парцела с оглед действащите по това
време законови разпоредби за броя и вида на имотите, които могат да се притежават от
гражданите. В разписния лист към плана от 1991 г. като собственик на имот 255-ІV, кв.
30 отново е записана В. М. Г. Видно от експертизата и от представените по делото
удостоверения, издавени от Община Аврен, имот пл.№217-VІ, кв. 20 по плана от 1935
г. на с. Б. и имот 255-ІV, кв. 30, по плана от 1991 г. на с. Б. са идентични. В нито един
от разписните листи като собственик не е вписана Държавата или Общината.
Освен гореизложеното следва да се отбележи и факта, че с Протокол №20 от
20.02.1979 г. на В. Г. е разрешено да заплати припадащото се по регулация дворно
място от двор пл.№216, придаващо се към парцел VІ-217 в размер на 79 кв.м, което
няма как да бъде осъществено, ако В. Г. не е собственик на имот VІ-217, а такъв е
държавата, респ. общината.
Отделно от горното следва да се отбележи, че имотът в АДС, съставен през 1986
е посочен като „застроено дворно място“, а от свидетелските показания се установява,
че в имота от както го е придобила В. Г. не е имало изградена сграда.
Актът за държавна собственост има качеството на официален свидетелстващ
документ, който, без да има правопораждащо действие, констатира собствеността на
Държавата, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно
основание, при наличие на което, аналогично на възприетото в Тълкувателно решение
№ 11/2012 г. от 21.03.2013 г. по т.д. №11 /2012 г. на ОСГК, на акта следва да се признае
легитимиращо действие, по силата на която актуваният имот се счита за държавна
собственост до доказване на противното. Възпроизвеждането в акта за държавна
собственост на обща законова разпоредба не е в състояние да обуслови извод за
установеност на правото на собственост на Държавата при липса на проведено пълно и
главно доказване на фактите, по силата на които имотът е станал държавен. В този
смисъл е решение № 15/19.02.2016 год., Второ гражданско отделение, гр. дело № 4705
по описа на ВКС за 2015 г.
Актът за държавна собственост, в настоящото производство, е оспорен от страна
на ищцата, което е обусловило необходимост от представяне и на други доказателства
10
за установяване на констатациите, съдържащи се в акта за държавна собственост.
Актът за държавна собственост не поражда права съгласно чл. 5 ал.3 от Закона
за държавната собственост, но на основание чл. 5 ал.3 като официален документ по
смисъла на чл. 179 ал. ГПК, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
за отразените в него факти аналогично на констативния нотариален акт.
Посоченото в акта основание не беше доказано, нито беше доказано
отбелязаното учредяване на право на строеж в полза на В. Г., респ. изграждането му,
доколкото доказателства в тази връзка не бяха представени въобще.
От изложеното се установява, че процесният недвижим имот е не собственост на
Държавата, поради което правото на собственост върху него е придобито от ищеца на
основание чл.79, ал.1 от ЗС чрез упражнявано от него давностно владение в
продължение на повече от 10 години в периода от 2007 г. до настоящия момент, поради
което и предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в
производството, като се претендира единствено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв. и държавна такса в размер на 76,66 лв., или
общо 576,66 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Ч. С., ЕГН **********, с
адрес: с. Б. срещу Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие
и благоустройството, че Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството не е собственик на следния недвижим имот: УПИ ІV-
255, кв.30, по застроителен и регулационен план на селото, одобрен със заповед
№169/14.06.1991 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен
съвет – Аврен, находящ се в с. Б. с площ от 541 кв.м, при граници и съседи: на запад
УПИ ІІІ-256, на север УПИ ІХ-254, на юг УПИ VІ-251 и УПИ V-250 и на изток улича с
осови точки №33 и №43, идентичен с УПИ №ІV-225 в кв. 20, находящ се в с. Б. по
плана за улична и дворищна регулация, одобрен със заповед №100 от 18.01.1935 г., ,
тъй като същият е владян от него непрекъснато и необезпокоявано от 2007г., повече от
десет години до настоящия момент, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на РВБ ДА ЗАПЛАТИ на
Районен съд – гр. Варна сумата от 68,18 лева (шестдесет и осем лева и осемнадесет
стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
11
производство, на основание чл. 78, ал.6, във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на Регионалното развитие
и благоустройството ДА ЗАПЛАТИ на Д. Ч. С., ЕГН **********, с адрес: с. Б. сумата
от 576,66 лева (петстотин седемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12