РЕШЕНИЕ
гр. Кюстендил, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание от четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в. гр. д. №534/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278, във вр. с
чл.463, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по жалба с вх. номер 00761/02.04.2018г. /на
ЧСИ СЛ./ на АНДР.СТ.Й., ЕГН:**********, чрез процесуалния му представител - адв. Й.Т., срещу постановление за
разпределение по изп. д. №20117450400413/11г. по описа на ЧСИ Н. СЛ., рег. №745
с район на действие КОС. Жалбоподателят сочи, че извършеното разпределение в
обжалвания протокол е неправилно и в противоречие на материалния закон. Иска от
съда да отмени акта на съдебния изпълнител и да му го върне за извършване на
ново разпределение. Намира, че ЧСИ СЛ., на основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД,
е следвало да разпредели на взискателя „*******“
ЕАД вземания с привилегия по и.л. от 15.09.2011г., издаден от КРС, но само ако
същите са били платени предварително от взискателя в пълен размер. И обратно - ако не са изплатени, то неправилно са били
определени като разноски за обезпечаване и не е следвало да му бъдат
разпределени. На следващо място се твърди, че суми по т.1.1 от разпределението
неправилно са разпределени в полза на съдебния изпълнител, а е следвало в
случай, че разноските са сторени от взискателя да бъдат присъдени нему. Изтъква
се още, че обикновените такси по ТТРЗЧСИ са завишени и необосновани. Неправилно
било и разпределението по т.2 и т.3 от
втори ред, доколкото съдебният изпълнител е следвало да определи вземането на
ТД на НАП офис Кюстендил като привилегировано, а е сторил обратното – като
непривилегировано.
Съдебният изпълнител е приложил мотиви,
съгласно чл. 436, ал. 3, изр. второ от ГПК.
За
възможността да подадат възражение по жалбата в тридневен срок, считано от
получаване на съобщението на ЧСИ са уведомени: ТД на НАП – гр. Кюстендил
/присъединен кредитор/; Община Кюстендил /присъединен кредитор/; „*******“ ЕАД;
А.А.Й. и К.А.Й. /уведомени по реда на чл.47 от ГПК/. По делото не са постъпили
възражения от страните.
След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът намира следното от фактическа страна:
Жалбата е
подадена от лице, имащо легитимация за предявяването й, в законоустановения
срок, след внасяне на дължимата такса, поради което съдът я намира за
допустима.
Изпълнителното производство е образувано по
молба на „*******“
ЕАД по изпълнителен лист от 15.09.2011г., издаден по чгд №2741/2011г. по описа
на Районен съд – Кюстендил, издаден в полза на същата банка, с който е осъден АНДР.СТ.Й.,
ЕГН:**********, да заплати на „*******“ ЕАД, сумите изброени в него. С
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот номер
160, том I, рег. номер
2766, дело номер 131 от 2008г. с цел обезпечаване на вземане на „*******“ ЕАД е
учредена договорна ипотека в полза на банката върху имот, находящ се в
Кюстендил, за ½ идеална част от
УПИ, който парцел е с площ от 420 кв.м., ведно с втория етаж от изграденото в
същия имот триетажно масивно жилище,
който етаж със разгърната застроена площ от 113 кв.м., както и гараж, стая за
сезонно ползване и мазе, както и ½ идеална част от общите части на
сградата /подробно индивидуализиран в
приложения препис от НА/. Изпълнителното производство е образувано при ЧСИ Н. СЛ.,
рег. номер 745, като изп. дело №20117450400413/11г. Принудителното изпълнение е
насочено срещу описания недвижим имот, собственост на жалбоподателя АНДР.СТ.Й.
и ипотекарните длъжници К.А.Й. и А.А.Й.. За периода от 19.01.2018г.
до 19.02.2018г. е проведена публична продан. ЧСИН. СЛ. на 20.02.2018г. с
нарочен протокол е обявил за купувач на имота взискателя по делото и наддавач „*******“
ЕАД, ЕИК*******, за сумата от 42 000 лв.
Тъй като сумата не е достатъчна, за да се
изплатят вземанията на всички взискатели съгласно чл. 460 ГПК съдебният
изпълнител е извършил на
26.03.2018г. разпределение на сумата съгласно реда на привилегиите на кредиторите по
чл. 136 ЗЗД. Именно
средствата от продажбата на този имот, предмет на публична продан, са
разпределени с обжалвания протокол за разпределение от 26.03.2018г.
Разпределението е предявено на 29.03.2018г., на която дата е присъствал
настоящият жалбоподател АНДР. Й.. На 02.04.2018г. в законоустановения 3-дневен
срок (31.03.2018г. и 01.04.2018 са били почивни дни), съгласно чл. 462, ал. 2
от ГПК Й. е предявил жалба пред ЧСИ Н. СЛ..
В
разпределението са определени размерите на вземанията на взискателите както
следва: към „*******“ ЕАД 116 805, 52 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 76 850,84 лв., считано от 28.03.2018г. Задължения на АНДР. Й.
*** за имота, предмет на
публична продан в размер на 338, 79 лв. и още по 5, 24 лв. задължения на К.А.Й. и А.А.Й.
относно същия имот спрямо Община Кюстендил.
Видно от протокол за разпределение от
26.03.2018г. по изп. дело №20117450400413/11г. по описа на ЧСИ Н. СЛ. като привилегировани
вземания по реда на чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД са посочени: сума в размер на
1949,37 лв., съставляваща 1771 лв. – такси по ТТРЗЧСИ за връчване на книжа на участници в процеса (36 съобщения по т.4
от ТТРЗЧСИ, всяко по 12 лв. с ДДС и 56 съобщения по т.5 от същия, всяко по 24
лв.); сума от 846, 55 лв., представляваща пропорционална такса по т.26 от
ТТРЗЧСИ върху събраната сума; 36 лв. с
ДДС – за изготвяне на разпределението, 9,35 лв. за допълнителни разноски по
т.31 от ТТРЗЧСИ и още 133,02 лв. за разноски към институции, незаплатени от
взискателя. Във втория ред на вземанията са сумите: сума в размер на 349, 27
лв. – за данък сграда за процесния имот, дължим от жалбоподателя АНДР. Й. за
периода до датата на извършване на разпределението – 26.03.2018г., както и по
5,24 лв. за К.Й. и А.Й., относно същия имот към датата на разпределението. Посочена е и сумата от 840 лв.,
представляваща 2% от стойността на имота, предмет на публичната продан, данък
за придобиване на недвижим имот.
От
правна страна:
Съгласно нормата на чл.435 от ГПК не
е изрично посочено, че длъжникът може да обжалва разпределението на съдебния
изпълнител, но при установяване, че е налице правен интерес от това, доколкото
разпределението съставлява разпореждане с негово имущество, а поредността на
вземанията би могло да окаже влияние
върху размера на дължимата лихва
такъв интерес би съществувал. В настоящия случай за жалбоподателя съществува
интерес от подаване на жалба с цел да бъдат отменени част от разноските или да
се погасява най-голямото по главница задължение, за да се калкулират възможно
по-малки по стойност лихви. В класическия случай най-съществен би бил интересът
на взискатели с конкуриращи се вземания или по отношение вземане, което не е
удовлетворено. Ето защо настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил намира
жалбата за допустима с оглед съществуващия правен интерес за жалбоподателя.
В това производство за съда е
налице задължение при евентуално установяване на неправилно извършено
разпределение, да го стори, без процесуална възможност да върне делото на
съдебния изпълнител за извършване на корекции по разпределението. Водещото разбиране в съдебната практика сочи,
че този контрол е при неограничен от оплаквания
въззив и подлежат на проверка всички законови изисквания, касаещи реда за
удовлетворяване на взискателите.
Правилно в първия ред по
чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД съдебния изпълнител е определил разноските по
изпълнението, цитирани по-горе на обща стойност 1949, 37 лв. с ДДС. При
извършената съдебна проверка не бяха установени неправилни изчисления или
неоснователно разпределени суми в първия ред. Относно всички посочени вземания
правилно е посочено, че са привилегировани. Нещо повече – при извършената
проверка по отношение на изчислената такса по т.26 от ТТРЗЧСИ съдът намери, че
размерът й занижен, спрямо реално дължимия и следва да е 1 997, 82 лв. ( видно
от размера на задължението - 116 805, 52 лв., то приложим е текста на
т.26, б. „е“, вр. с т.1 от забележки от ТТРЗЧСИ, следователно таксата в
абсолютен размер следва да е 5556 лв., но понеже е събрана част /42 000 лв./ от
глобалното задължение / 116 805, 52 лв./, то съответстващата част от
таксата е 5556,11 лв. умножено по
42 000 и резултатът следва да се раздели на 116 805, 52 лв. и
резултатът е 1 997, 82 лв. /. В случая, обаче, съдът не може да влоши
положението на жалбоподателя и взискателите и поради това не може да измени
разпределението в частта за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Във втория ред, т.е.
привилегиите по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД сумите също правилно са определени,
въпреки некоректно представените отговори от отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Кюстендил, от където веднъж в изпълнително производство и още веднъж в
съдебната проверка се представят справки за дължими данъци в най-общ вид.
Въпреки това съдът установи, че размерът на дължимите данъци за конкретната
сграда, предмет на публична продан, от процесните длъжници до датата на
извършване на разпределението е общо 349, 27 лв. Останалите суми, посочени в
справката на Община Кюстендил – л.382 – л.384 от копие на изпълнителното дело и
от л.8 до л.13 от в.гр.д. №534/2019г. по описа на КОС, касаят или други
имущества, различни от процесното или такса смет. Следва да се изтъкне, че
таксата смет, като вид услуга, представлява публично общинско вземане по
смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, но не може да намери място сред
публичноправните вземания, визирани в чл.136, ал.1, т.2, пр. първо от ЗЗД. Таксата
смет би могла да намери място сред привилегиите в чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД.
Отликата между данъци и такси, че срещу дължимостта на данъка не стои
престация, както в обратен смисъл е при услугата – такса смет – общината е
престирала събирането на отпадъците. В този смисъл правилно във втория ред са
посочени сумите 349, 27 лв. и 840 лв., съответно представляващи дължими данък
сграда и 2% данък за придобиване на имот. Сумата 840 лв. съответства на
стойността на имота, предмет на публична продан – 42 000 лв. извършването на разпределението е съобразно
привилегиите и без противоречие с т.6 и т.11 от ТР №2 от 26.06.2015г. по ТД
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователни са оплакванията в жалбата, че не следва да бъдат
разпределяни суми по изпълнителното производство, неплатени от взискателя. Това
по никакъв начин не влияе на законосъобразността на извършените изпълнителни
способи – виж т.11 от цитираното тълкувателно решение. В случая дори и
взискателят, който е и спечелилият търга наддавач /“*******“ ЕАД/ да не е
внесъл авансово дължимата такса, то частният изпълнител я събира от длъжника,
съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази
такса, но изпълнителните действия не са опорочени.
На база изложеното, съставът на Окръжен
съд – Кюстендил ще потвърди разпределението от 26.03.2018г. по изпълнително
дело №20117450400413/11г. по описа на ЧСИН. СЛ., рег. №745 с район на действие
КОС, като правилно и законосъобразно извършено, респективно ще остави без
уважение
По обжалваемостта:
На основание чл. 463, ал. 2 от ГПК, настощото решение подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – София чрез Окръжен съд – Кюстендил, а доколкото изречение второ от същото препраща
за реда за това по чл. 274 от ГПК, то на основание чл. 275 от ГПК срокът за
обжалване е едноседмичен от получаване на съобщението.
Предвид изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. номер 00761/02.04.2018г. /на
ЧСИ СЛ./ от АНДР.СТ.Й., ЕГН:**********, против разпределение от 26.03.2018г. по
изпълнително дело №20117450400413/11г. по описа на ЧСИ Н. СЛ., рег. №745 с
район на действие КОС.
Решението подлежи на обжалване чрез Окръжен съд – Кюстендил пред
Апелативен съд – София, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.