Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Пазарджик,07.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на осми септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова , като
разгледа докладваното от районен съдия Харизанова гр.д.№4773 по описа на съда
за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, адрес град С., бул.“Г..Н.С.“№21 ищецът И.И.П. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв.М.О. от АК-Кюстендил, твърди, че е работил по
служебно правоотношение на длъжността “ командир
на отделение“ в Затворническо общежитие „ С. Г.“ град Пирдоп към Затвора- град
Пазарджик – поделение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.Назначен е
на длъжност надзирател през 2003г. , а
от 2009г. е преназначен като командир на отделение. Твърди, че до месец юни
2013г. е бил на тази длъжност. Статутът му на държавен служител се е уреждал от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража-чл.19, ал.1т.1.
Съгласно чл.19 ал.2 от ЗИНЗС за държавните служители се прилагат разпоредбите
относно държавната служба по ЗМВР. Служебното му правоотношение е прекратено ,
считано от 30.06.2013г. Твърди се, че към датата на напускане не са му били
изплатени или компенсирани извънредните часове труд, положен в периода преди
напускането. За да се установи количеството извънреден труд и съответно да бъде
заплатен и компенсиран в СРС било образувано гр.д.№10218/2015г. С решение
№13955/02.09.2016г. по гр.д.№10218/2015г
по описа на СРС, изменено с решение от
24.10.20178г по гр.д.№3802/2017г по описа на СГС ответникът е бил осъден да заплати на ищеца
възнаграждение като компенсация за положен извънреден труд от 01.01.2012г. до 30.06.2013г.,
равняващо се на 1 423.75лв., ведно с лихва за забава в размер на
316.71лв.за периода от падежа на всяко изискуемо вземане/ края на тримесечието/
до датата на подаване на исковата молба , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 25.02.2015г до
окончателното изплащане на сумите и сумата от 685.27лв. разноски по делото. За
тези суми е издаден изпълнителен лист. С
допълнително решение от 11.01.2017г. по гр.д.№10218/2015г по описа на СРС е
признато за установено, че ищецът е имал право към момента на прекратяване на
служебното правоотношение на допълнителен отпуск по компенсация за положен
извънреден труд над 50 часа на тримесечие равен на 164часа съгласно чл.211, ал.5, т.2, пр.2 от ЗМВР/ отм./.
Ищецът твърди, че представил във финансовата служба на ответника изпълнителния лист
и допълнителното решение и поискал изплащане на сумите по изпълнителния лист и
обезщетение за неползван отпуск от 164 часа, тъй като служебното правоотношение
е прекратено. Съгласно чл.212, ал.4 от ЗМВР/ отм/ и чл.189, ал.6 от ЗМВР при
прекратяване на служебното правоотношение платеният годишен отпуск и
допълнителния годишен отпуск / каквито се явяват тези 164часа/ се компенсират с
парично обезщетение. Твърди се, че сумите по изпълнителния лист били платени,
но не и паричното обезщетение за неползван отпуск. Ищецът подал заявление
вх.№Г-326/04.07.2019г до ответника с искане за заплащане. С писмо
рег.№7040/07.2019г ответникът отговорил, че му е необходимо изпълнителен
лист като изпълнително основание. Поради
фактическия отказ да се изплати полагащото се парично обезщетение за неползван
допълнителен отпуск при прекратено служебно правоотношение за ищецът възниква
правен интерес от предявяване на настоящия иск.Моли се съда да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца на основание чл.214, ал.4 от ЗМВР/ отм./ чл.189,
ал.6 от ЗМВР парично обезщетение за неползван отпуск в размер на 164 часа в размер на 750лв, ведно със законната
лихва за забава в размер на 110лв., считано от деня след отправената писмена
покана-24.02.2018г до датата на подаване на исковата молба-05.08.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба -06.08.2019г до окончателното изплащане на сумата за периода от поканата 23.02.2018г до
окончателното изплащане. Претендират се сторените по делото разноски. Сочат се
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника
е подаден писмен отговор, с който се изразява становище, че искът е
неоснователен. Не се оспорва факта, че в
ГДИН е постъпило заявление вх.№Г-326/04.07.2019г , подадено от ищеца , чрез
пълномощника му, ведно със заверен препис от допълнително решение от 11.01.2017г по гр.д.№10218/2015г по описа на СРС, според
което имал право на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от
164часа извънреден труд за периода от 01.01.2012г. до 30.06.2013г. и желае
сумата да му бъде изплатена. Въз основа на изпълнителен лист от 09.01.2018г ,
сумата посочена в него , ведно със законната лихва от 25.02.2015г. до
окончателното изплащане са изплатени на ищеца на 20.06.2018г.По отношение на искането
му за заплащане на суми явяващи се компенсация за неизползван отпуск в размер
на 164 часа въз основа на допълнителното
решение следва да бъде издаден изпълнителен лист, за да му се изплатят. Сочат
се доказателства.
В съдебно заседание ищецът не се явява
и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му, са постъпили писмени
становища, в които са развити подробни съображения по съществото на спора.В
съдебно заседание на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение на
главния иск- за заплащане на обезщетение за неползван допълнителен отпуск за
отработено време от 164 часа извънреден труд
чрез неговото намаляване като същият се счита предявен за сумата от
716.68 лв.
В съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си, поддържа писмения отговор.
Пазарджишкият районен съд след като се
запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, като съобрази доводите на страните и след анализ на доказателствената съвкупност прие за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че ищецът е работил по
служебно правоотношение на длъжността “
командир на отделение“ в Затворническо общежитие „ С. Г.“ град Пирдоп към
Затвора- град Пазарджик – поделение на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Същият е назначен на длъжност надзирател през 2003г. , а от 2009г. е преназначен като
командир на отделение като тази длъжност е изпълнявал до месец юни 2013г. Няма спор, а и този факт е доказателствено
обезпечен от приложените по делото писмени доказателства, че служебното правоотношение на ищеца е прекратено, считано
от 30.06.2013г.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява, че с влязло в сила решение №13955/02.09.2016г. по
гр.д.№10218/2015г по описа на СРС , изменено с решение от 24.10.2017г по гр.д.№3802/2017г. по описа на СГС ответникът
е осъден да заплати на ищеца на
основание чл.211, ал.5, т.2 пр.1 във вр. с ал.6 от ЗМВР / отм./ сумата от
1 423.75лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.01.2012г. до 30.06.2013г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -25.02.2015г до окончателното
изплащане както и сумата от 316.71лв. лихва за забава за периода от
01.04.2012г. до 24.02.2015г.
С влязло в сила допълнително
решение от 11.01.2017г по
гр.д.№10218/2015г по описа на СРС е уважен установителния иск по чл.124 от ГПК
във вр. с чл.211, ал.5, т.2 пр.2 от ЗМВР/ отм./ като е прието за установено, по
отношение на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, че ищецът И.П. има
право на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от 164 часа
извънреден труд за периода от 01.01.2012г до 30.06.2013г.
Установява се от приетите
доказателства , че с молба вх.№Г-103/23.02.2018г. ищецът
е представил във финансова
служба на ГД“ИН“ изпълнителен лист въз основа на
горното решение на СРС както и
допълнителното решение от 11.01.2017г. и е поискал изплащане на сумите по
изпълнителния лист като е отправил и искане за заплащане на обезщетение за
неползван отпуск от 164 часа, поради прекратяване на служебното
правоотношение.Изрично е посочил, че молбата е покана за плащане. Установи се,
че сумите по изпълнителния лист за заплатени на ищеца на 20.06.2018г./ видно от
двете бюджетни преводни нареждания, приложени към отговора на ответника/.
Със заявление вх.№Г-326/04.07.2019г.
до главния директор на ГД“ИН“ ищецът е поискал заплащане на паричното
обезщетение за неползван допълнителен отпуск . С писмо рег.№7040/07.2019г на
ищеца е отговорено , че е необходимо изпълнителен лист като изпълнително
основание.
От изслушаното по делото заключение
вх.№4812/02.03.2020г. по допуснатата съдебно –икономическа експертиза, се
установява, че обезщетението за неползван допълнителен отпуск за отработено
време 164 часа извънреден труд за периода 01.01.2012г до 30.06.2013г е в размер
на 716.68лв. , а обезщетението за забава върху тази главница за периода от
24.02.2018г до 05.08.2019г е в размер на 105.11лв. Това заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Съдът не кредитира
допълнителното заключение на вещото
лице,тъй като същото е приело, че общо
положения от ищеца извънреден труд за процесния период е 164 часа/ включващ и
този до 50 часа на тримесечие/ . Този извод не съответства с приетото от двете
съдебни инстанции по коментираните по-горе дела на СРС и на СГС. Според
съдебните инстанции, положения
извънреден труд над 50 часа на всяко тримесечие от исковия период 01.01.2012 до
30.06.2013г. е 164 часа, с който извод настоящият съд следва да се съобрази, тъй
като е налице формирана сила на пресъдено
нещо.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Предявени са два обективно съединени
иска – главен с правно основание с правно основание чл.212, ал.4 във вр. с
чл.211, ал.5, т.2 пр.2 от ЗМВР/ отм/ и
акцесорен с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Безспорно се установи, че през исковия
период ищецът е бил държавен служител по смисъла на чл.19 от ЗИНЗС и служебното
му правоотношение през исковия период се е регламентирало от разпоредбите на
ЗИНЗС и ЗМВР/ обн. ДВ бр.17/2006г , отменен с пар.4 от ПЗР ЗМВР ДВ
бр.53/2014г ,но в сила към процесния
момент/. Съгласно чл.202 ал.1 т.3 и чл.211, ал.5 и 6 ЗМВР/ отм./ положеният
извънреден труд при работа на смени на държавните
служители се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд за
отработени до 50 часа на отчетен период/ за работещите на 8, 12 или 24 часови
смени сумарно за тримесечен период- чл.211, ал.3 от ЗМВР отм/ и и с допълнителен отпуск – за отработеното
време над 50 часа за отчетния период, като стойността на положените часове
извънреден труд се изчислява с 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение.
Безспорно се установи, че съдът е бил сезиран от настоящия ищец срещу настоящия ответник с
обективно кумулативно съединени искове – осъдителен иск с правно основание чл.211, ал.1т.2,пр.1 от ЗМВР/ отм/ за заплащане на сумата от 1 535.05лв. представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.01.2012г до 30.06.2013г и установителен
иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр.с чл.211, ал.5, т.2 предл.2 ЗМВР /
отм./ за признаване за установено между страните , че към прекратяване на
служебното правоотношение между страните ищецът е имал право на компенсация за
положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода от 01.01.2012г до
30.06.2013г. По тези искове е било образувано гр.д.№10218/2015г по описа на
СРС. С влезли в сила съдебни решения, коментирани по-горе са уважени и двата
иска – осъдителния по чл. чл.211, ал.1т.2,пр.1 от ЗМВР/ за сумата от 1423.75 лв. представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в периода
01.01.2012г до 30.06.2013г. и за сумата
от 316.71лв. лихва за забава за периода от 01.04.2012г до 24.02.2015г. Уважен е
и установителния иск основание чл.124 от ГПК във вр.с чл.211, ал.5, т.2 предл.2 ЗМВР като е прието за установено, че
ищецът има право на компенсация с допълнителен отпуск за отработено време от
164 часа извънреден труд за периода от 01.01.2012г до 30.06.2013г. Тук е момента да се отбележи ,че с влязло в
сила съдебно решение е установено, че спорното право, предмет на настоящия иск
съществува. Налице е формирана сила на пресъдено нещо по този въпрос, която
обвързва съда.
Установи се от кредитираното основно
заключение на вещото лице, че обезщетението за
допълнителен отпуск за отработено
време от 164 часа извънреден труд възлиза на сумата от 716.68лв., която сума е
в рамките на заявената искова претенция / след направеното изменение на иска по
реда на чл.214 от ГПК/ . Няма данни по делото тази сума да е изплатена, а в
тежест на ответника бе да установи факта на плащане. Забраната по чл.212, ал.4
от ЗМВР / отм/ за компенсиране с парично
обезщетение на допълнителните отпуски за отработено време
над 50 часа за служителите по ал.3 на чл.211 от ЗМВР/ отм/ какъвто служител
безспорно е ищеца в настоящия
случай е преодоляна, тъй като служебното
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 30.06.2013г.
Ето защо главния иск се явява основателен и
като такъв следва да бъде уважен като
следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 716.68лв.,
представляваща обезщетение за неползван
допълнителен отпуск за отработено време от 164 часа извънреден труд за периода
от 01.01.2012г до 30.06.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба -06.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата.
Не следва са се обсъжда възражението
на ответника за погасяване по давност на вземанията, тъй като същото не е направено с отговора на исковата молба
вх.№5153748/24.09.2019г, входиран в Софийски районен съд по прекратеното
гр.д.№45915/2019 по описа на СРС , поради което се явява преклудирано.
По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД съдът намира следното:
Основателността на главния иск
обуславя и основателността на акцесорната претенция за мораторна лихва върху
главницата. Касае се за неизпълнение на парично задължение, при което длъжникът
изпада в забава и се дължи обезщетение за забавено изпълнение, равно на
законната лихва. Установи се от
кредитираната основно заключение на вещото лице, че обезщетението за забава
върху главница е 105.11лв. Ето защо следва да се осъди ответника да заплати на
ищеца и сумата от 105.11лв. обезщетение за забава за периода от 24.02.2018г до
05.08.2019г като за разликата от 105.11лв. до претендираните 110 лв. искът
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 298.22 лв. разноски по
делото/ адвокатско възнаграждение/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза н РС-Пазарджик сумата от
100лв. държавна такса и сумата от 340 за вещо лице.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд:
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието град С.
бул.“Г..Н.С.“№21 да заплати на И.И.П. с ЕГН ********** *** на основание чл.212, ал.4 във вр.с чл.211,
ал.5, т.2 предл.2 от ЗМВР/ отм/ сумата
от 716.68лв. / седемстотин и шестнадесет лева и 68 стотинки, представляваща
обезщетение за неползван допълнителен
отпуск за отработено време от 164 часа извънреден труд за периода от
01.01.2012г до 30.06.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба -06.08.2019г. до окончателното
изплащане на сумата и сумата от 105.11лв. обезщетение за забава за периода от
24.02.2018г до 05.08.2019г. като за разликата от 105.11лв. до претендираното
обезщетение за забава в размер на 110 лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието град С.
бул.“Г..Н.С.“№21 да заплати на И.И.П. с ЕГН ********** *** сумата от 298.22лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията“
при Министерство на правосъдието град С.
бул.“Г..Н.С.“№21 да заплати в полза на РС- Пазарджик държавна такса в размер на
100лв. и разноски за вещо лице в размер на 340лв.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: