№ 45
гр. Благоевград, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20201200900210 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въз основа на искова молба от Г. Б. В., ЕГН ********** и ИВ.
Н. В., ЕГН **********, и двамата Б., чрез пълномощника им адв. М.А., срещу „Е.М.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на регистрация: град С., п.к. ****, р-н „В.“, ж.к.
„М.Д.“, бул. Р.П.К., № ****.
С исковата молба по делото са наведени твърдения, че ищците са длъжници по ИД №
37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т., с per.№ 795., с район на действие ОС Благоевград, което е
образувано въз основа на молба, подадена от взискателя „Е.М." ЕООД. което дружество се е
легитимирало като кредитор на ищците въз основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.
№1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б..
Твърди се с исковата молба, че изпълнителния лист въз основа на който е образувано ИД №
37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т., е издаден по молба на „Ю.Б." АД“, срещу ИВ. Н. В. за
заплащане на сумата 22 780.18лв., от които:
-22 150лв.- главница, представляваща парично вземане за погасяване на банков кредит
съгласно Договор за потребителски кредит №FK 654623 от 21.09.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по член 417 от ГПК- 19.07.2013г. до окончателното изплащане на
дължимото;
- сумата от 630.18лв. - договорна лихва за периода от 21.10.2012г. до 24.06.2013г.;
- сумата от 455.60лв., представляваща внесена държавна такса и
1
-сумата от 613.36лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Сочи се с исковата молба, че въз основа на издадения изпълнителен лист по искане на
взискателуя „Ю.Б.“ АД, първоначално е образувано срещу длъжниците ИВ. Н. В. и Г. Б. В.,
изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т.. В хода на това първоначално
образуваното изпълнитлено дело, на 04.04.2016г. ответното дружество- „Е.М." ЕООД, е
депозирало молба с изх. № 38717 до ЧСИ В.Т., по изп.дело №1016/2013г. по нейния опис, с
която е уведомило съдебния изпълнител, че на 18.01.2016г. е сключен договор за цесия
между „Ю.Б.“ АД(цедент) и „Е.М.“ ЕООД(цесионер). На 27.11.2019г. е съставен приемо-
предавателен протокол, с който цесионерът (ответното дружество) е получил издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б.. Съдебният изпълнител не
е постановил акт за прекратяване на принудителното изпълнение по изп.дело №1016 по
описа за 2013г. на ЧСИ В.Т..
С депозираната по настоящото дело искова молба, твърди се от ищците, чрез техният
пълномощник, че въз основа на същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №1845/2013 г.
по описа на PC ГР. Б., е образувало ново изпълнително дело при ЧСИ В.Т., а именно ИД №
37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т., което е образувано въз основа на молба с вх. № 01176 от
17.01.2020г. на взискателя „Е.М." ЕООД. С Разпореждане от 28.01.2020г., издадено на
основание чл. 434 от ГПК, ЧСИ В.Т. е образувала изпълнително дело срещу ищците- ИВ. Н.
В. и Г. Б. В., в качеството им на длъжници в изпълнителното производство. По
образуваното изпълнително дело е изпратено от ЧСИ В.Т.- запорно съобщение с изх. №
5558/25.02.2020г. до „Ю.Б. АД, с което е наложен запор на всички вземания на длъжника
ИВ. Н. В., ЕГН ********** от банката на договорно и извъндоговорно основание, в това
число банкови сметки, банкови касетки и открити акредитиви, до размера на дълга му от 22
150лв., ведно със законната лихва в размер на 301.49лв. и неолихвяема сума в размер на 14
043.16лв., а така също и такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, с
включен ДДС, в полза на съдебния изпълнител, в размер на 2 860.32 лева.
Сочи се с исковата молба от ищците, чрез пълномощника им по делото, че от съдържанието
на запорното съобщение се установява, че общото задължение по изпълнителното дело към
25.02.2020г., е в размер на 39 354.97лв. Запорното съобщение е получено от „Ю.Б.“ АД на
02.03.2020г. Запорни съобщения с горното съдържание са изпратени и до „Ц.К.Б.“ АД и
„Б.****“ ЕАД.
С исковата молба са изложени доводи, че видно от съдържанието на изпълнително дело
№1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., че по него са извършени следните изпълнителни
действия от съдебния изпълнител:
-На 08.12.2013г. са връчени призовки за доброволно изпълнение на длъжниците по
изпълнителното дело- ИВ. Н. В. и Г. Б. В./ищците по настоящото дело/;
-На датите 26.02.2014г., 14.03.2014г., 07.05.2014г., 24.06.2014г., 24.06.2014, 22.07.2014г. и на
26.11.2014г., въз основа на наложени запори върху сметките на длъжника Г.В. по сметка на
ЧСИ В.Т. са постъпили сумите както следва: сумата от 214.24лв.; сумата от 214.24лв.;
2
сумата от 211.06лв.; сумата от 93.01лв.; сумата от 122.15лв.; сумата от 143.43лв.; сумата от
215.16лв. и сумата от 107.57лв.
-На дата 10.03.2014г. е изготвено Постановление за налагане на възбрана върху недвижим
имот, собственост на длъжниците, а именно; самостоятелен обект в сграда с предназначение
жилище, апартамент № 14. с идентификатор № 04279.613.452.2.15. находящ се на IV етаж на
жилищна сграда с идентификатор № 04279.613.452.2, построена в ПИ с идентификатор №
04279.613.452 по КК на ГР. Б., одобрена със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006г. на
Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, който апартамент е описан подробно в
приложения доказателствен акт за собственост-Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на НДИ от 10.12.1987г. и представляващ апартамент № 14. находящ се на IV
етаж на жилищна сграда на ул."Ш..... състоящ се от три стаи и кухня, със застроена площ
81.16 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 33, с полезна площ от 5,55 кв.м., както
и 2.35 % идеални части от правото на строеж върху мястото, при съседни самостоятелни
обекти за апартамента: на същия етаж: № 04279.613.452.2.16.;
Твърди се с ИМ въз основа на която е образувано настоящото дело, че последното валидно
същинско изпълнително действие по изпълнително дело № 1016/2013г. по описа на ЧСИ
В.Т., е извършено на 26.11.2014г., на която дата въз основа на наложен запор по сметка на
ЧСИ В.Т. е постъпила сума в размер на 107.57лв., събрана от длъжника Г. Б. В.. Факта на
получаването на сумата се установява от документите, приложени по изпълнително дело №
1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., както и от отбелязването върху гърба на изпълнителния
лист, издаден по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б., въз основа на който е
образувано по- късно ИД № 37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т..
Сочи се с исковата молба по настоящото дело, че подробна справка, изготвена по ИД №
37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т., видно е че размерът на дълга към 28.01.2020г. е както
следва: -главница в размер на 22 150лв.; лихва в размер на 11 002.39лв.; лихви в размер на
129.21лв. и пропорционална такса в размер на 2 649.36лв. или общият размер на
задължението, според справката на ЧСИ В.Т., към 28.01.2020г. е 35 930.96лв.
Предявеният иск е основан на доводи за погасяване на претендираното вземане по давност
на осн. чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, съгласно приетото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК, който е с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124 ал. 1 от
ГПК. Така с исковата молба се сочи, че в цитираното ТР на ВКС, макар и примерно и
неизчерпателно, са изброени изпълнителните действия, годни да прекъснат давността-
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане и т.н.; както и действията, с които давността не се прекъсва-
образуването на изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др.
Поддържа се с исковата молба че първото по време изпълнително действие, което можело да
прекъсне давността за вземането по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. №1845/2013 г.
по описа на PC ГР. Б., което е извършено по образуваното ИД № 37/2020г. по описа на ЧСИ
3
В.Т., то е изпращането на запорно съобщение с изх. № 5558 от 25.02.2020г. до „Ю.Б." АД“, с
което е наложен запор върху всички вземания на длъжника ИВ. Н. В. от банката, но с
исковата молба се поддържа, че това действие е извършено след като вече изпълнително
дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., е било прекратено поради перемпция и при
условията на чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК, за която се твърди че е настъпила по право, считано от
26.11.2016г. В тази връзка наведени са доводи, че ИД № 37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т. е
образувано по молба на взискателя „Е.М." ЕООД на 28.01.2020г., на първото същинско
изпълнително действие на съдебния изпълнител по така образуваното дело, годно да
прекъсне давността, съгласно указанията дадени на съдилищата с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, е изпращането на запорно съобщение от
25.02.2020г., което е извършено след като вече давността по предходното изпълнително
дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., е била изтекла към дата 26.11.2016г.
Развити са с исковата молба правни съображения от ищците, чрез техния пълномощник, че
нормата на чл. 417 т. 2 от ГПК, регламентира като несъдебно изпълнително основание
документ или извлечение от счетоводните книги, с които се установяват вземания на
държавните учреждения, общините и банките. Разпореждането на съда, с което се уважава
молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание
по чл. 417 т. 2 от ГПК, се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо.
Правните последици на акта по чл. 419 ал. 1 от ГПК не се приравняват на съдебното
решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност по чл. 117
ал. 1 от ЗЗД, съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117 ал. 2 от ГПК не намира приложение /в този
смисъл са Решение № 94 от 27.07.2010г. на ВКС по т.д. № 943/2009г., I т.о. и Решение № 42
от 26.02.2016г. на ВКС, по гр.д. № 1812/2015г.. IV г о./. Съгласно чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, с
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви, а съгласно член 110 от ЗЗД, с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок.
С исковата молба се поддържат доводи, че в настоящия случай фактическият състав по чл.
433 ал. 1 т. 8 ГПК е осъществен към дата, следваща датата 26.06.2015г., на която е
постановено ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, поради което новата
погасителна давност за вземането по чл. 117 ал. 1 от ЗЗД, е започнала да тече не от датата на
изтичане на двугодишния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, а от последното същинско
изпълнително действие по изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т..
Поддържа се, че в случая без значение е дали съдебният изпълнител е постановил акт за
прекратяване на принудителното изпълнение по изпълнително дело №1016/2013г. по описа
на ЧСИ В.Т., както и кога го е направил, тъй като в този случай акта на ЧСИ има само
декларативно, а не конститутивно действие и не рефлектира върху датата, от която тече
началото на давностия срок за вземането. В случая изричен акт за прекратяването на
изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т. не е бил постановяван, поради което
бездействието на взискателя в двугодишния срок, има за последица прекратяването на
4
изпълнителното производство по силата на закона съгласно чл. 433 ал.1 т. 8 от ГПК. След
като на 26.11.2017г. и на 26.11.2019г. е изтекъл давностния срок, съответно за вземането за
лихви и за вземането за главница, предприетите след тези дати действия на взискателя-
„Е.М." ЕООД по ИД № 37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т./молба за налагане на запора на
25.02.2020г./нямат значение за прекъсването на давността.
Въз основа на така изложените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи,
иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
дружеството ответник- „Е.М.“ ЕООД, че ищците Г. Б. В. и ИВ. Н. В., не дължат сумите по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1845/2013г. по описа на РС Благоевград, издаден
въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 417 т. 2 от ГПК, които към
28.01.2020г. са в общ размер на 35 930.96лв./главница- 22 150лв.; 11 002.39лв.- натрупани
лихви; 129.21лв.- лихви и 2 649.36лв.- пропорционална такса, поради погасено по давност
право на принудително изпълнение.
В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор от ответната страна,
като ответникът „Е.М." ЕООД, чрез адв. Пр. В. В., изказва становище че предявения иск е
неоснователен.
Излагат се от ответната страна доводи, че към момента на образуването на изпълнително
дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., в сила е било Постановление на Пленума на ВС на
НРБ № 3 от 18.11.1980г., където изрично е постановено, че „Погасителна давност на тече,
докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането“.
Поддържа се че посоченото постановление е загубило силата си при отмяната му, която е
настъпила към момента на постановяването на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК. Новото разрешение за прилагане на давността, дадено от ВКС с ТР №
2/2015г. започват да се прилагат от 26.06.2015г. занапред и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни дела. В този смисъл е Решение № 170 от
17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017г. по описа на ВКС, IV г. о.
В този смисъл поддържа се с писмения отговор на исковата молба, че давността е спряла да
тече, след като е образувано изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., а нов
давностен срок е започнал да тече след постановяването на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на
ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Поради това дружеството ответник „Е.М." ЕООД, като
кредитор по договор за цесия, сключен с „Ю.Б." АД“, е поискало на осн. чл. 426 от ГПК
образуването на ново изпълнително дело срещу длъжниците ИВ. Н. В. и Г. Б. В. на
03.12.2019г., като въз основа на молбата на взискателя е образувано ИД № 37/2020г. по
описа на ЧСИ В.Т., а на 25.02.2020г. е наложен запор върху вземанията на ИВ. Н. В., с което
изпълнително действие са прекъснати давностните срокове. Поради изложеното поддържа
се от ответника по делото, чрез неговия пълномощник, че образуваното ИД № 37/2020г. по
описа на ЧСИ В.Т., е образувано в предвидения в закона ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК.
Изложени са още с отговора на исковата молба доводи, че давността в изпълнителния
процес се прекъсва многократно- с предприемането на всеки един изпълнителен способ и с
5
извършването на всяко същинско изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Искането за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си, е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действията по реализирането му са предприети от ЧСИ или дали
предприетото действие е дало като резултат удовлетворяването на взискателя/в този смисъл:
Решение № 32 от 09.01.2017г. по гр.д. № 24/2017г. на IV състав на ОС П.; Решение № 423 от
27.03.2018г. по в.гр.д. № 647/2018г. на IХ състав на ОС П../ Поддържа се, че в настоящия
случай, налице е активност на кредитора, извършена в предвидените давностни срокове, от
което не следва да бъде санкциониран взискателя с обявяването на вземането му за погасено
по давност. Поради изложеното твърди се от ответника, че вземането му срещу длъжниците
ИВ. Н. В. и Г. Б. В., на заявеното изпълнително основание е изискуемо и дължимо и същото
не е погасено по давност.
На основание чл. 214 от ГПК и по искане на ищцовата страна, съдът е допуснал изменение
на предявения отрицателен установителен иск досежно размера на задълженията, за което се
твърди че са погасени по давност и не се дължат, като иска да се счита за предявен за сума в
общ размер на 39 607.30лв., от които главница- 22 150.00лв.; договорна лихва- 13 135.40лв.;
разноски в изпълнителното производство- 1 436.69лв., пропорционалната такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ- 2 885.21лв.
С писмена защита по делото, пълномощникът на ищците адв. А. поддържа изцяло
предявения отрицателен установителен иск, като моли съда да приеме че ищците не дължат
на ответника „Е.М.“ ЕООД, сумите предмет на ИД № 37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т., по
което са длъжници, тъй като вземането на кредитора както за главницата, така и за лихвите
е погасено по давност.
Пълномощникът на ответника „Е.М.“ ЕООД, оспорва предявения иск и моли съда да
отхвърли същият като неоснователен. Възразява се, че от една страна срока на
погасителната давност е бил прекъснат с извършено действие от ЧСИ В.Т. по ИД №
37/2020г. по нейния опис на 25.02.2020г., с налагането на запор на всички вземания на
длъжника ИВ. Н. В. от банките в страната. Отделно възразява се, че разрешенията дадени с
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК са приложими от момента
на постановяването му и то само за висящите към този момент изпълнителни дела. Преди
26.06.2015г. приложими са били разрешенията дадени с Постановление на Пленума на ВС
на НРБ № 3 от 18.11.1980г., съгласно които погасителна давност не тече, докато трае
изпълнителния процес относно принудителното осъществяване на вземането. Навадени са
от ответната страна и доводи, че давността в изпълнителния процес се прекъсва с
предприемането на действия за нов изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие изграждащо съответния изпълнителен способ. Поради това искането
на взискателят за прилагането на нов изпълнителен способ, само по себе си е достатъчно за
да прекъсне давността, независимо от това дали действията по реализирането му са
предприети от ЧСИ или от това дали предприетото действие е дало като резултат
6
удовлетворяване на взискателя.
За да се произнесе с решенето си по делото, съдът въз основа на събраните по делото
доказателства и въз основа на неоспорените от страните правнорелевантни факти,
счита за установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщените материали по заповедното производство по ч.гр.д. №1845/2013 г. по
описа на PC ГР. Б., производството е образувано по заявление от „Ю.Б." АД“, с искане за
издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с вх.
№ 4468 от 19.07.2013г., срещу длъжниците- ИВ. Н. В., ЕГН ********** и Г. Б. В., ЕГН
**********, и двамата Б.. Искането е основано на неизпълнение на задължението за
погасяване на задълженията по сключен между „Ю.Б." АД“ и длъжниците ИВ. Н. В. и Г. Б.
В.- Договор за потребителски кредит №FK 654623 от 21.09.2012г., основано на доводи за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като се иска издаването на изпълнителен
лист за сумите:
-22 150лв.- главница, представляваща парично вземане за погасяване на банков кредит
съгласно Договор за потребителски кредит №FK 654623 от 21.09.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по член 417 от ГПК- 19.07.2013г. до окончателното изплащане на
дължимото;
- сумата от 630.18лв. - договорна лихва за периода от 21.10.2012г. до 24.06.2013г.;
- сумата от 455.60лв., представляваща внесена държавна такса и
-сумата от 813.36лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
Заявлението на кредитора е уважено въз основа на представеното извлечение от
счетоводните книги на банката кредитор, като в полза на „Ю.Б." АД“ е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г., с която е
разпоредено на длъжниците- ИВ. Н. В., ЕГН ********** и Г. Б. В., ЕГН **********, и
двамата Б., да заплатят на кредитора „Ю.Б." АД“, сумата сумата 22 780,18лв.– общ дълг, от
които:
-22 150лв.- главница, представляваща парично вземане за погасяване на банков кредит
съгласно Договор за потребителски кредит №FK 654623 от 21.09.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по член 417 от ГПК- 19.07.2013г. до окончателното изплащане на
дължимото;
- сумата от 630.18лв. - договорна лихва за периода от 21.10.2012г. до 24.06.2013г.;
- сумата от 455.60лв., представляваща внесена държавна такса и
-сумата от 613.36лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съставляващи разноски в
заповедното производство.
Въз основа на заповедта за незабавно изпълнение е издаден и Изпълнителен лист от
22.07.2013г., за сумите предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417
7
ГПК № 5880 от 22.07.2013г., издадена по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б..
Въз основа на изпълнителен лист на 22.07.2013г., издаден по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа
на PC ГР. Б., заявителят- „Ю.Б." АД“, чрез свой пълномощник, е подал молба по чл. 426 от
ГПК с вх. № 11799 от 04.10.2013г., въз основа на която с Протокол от 17.10.2013г. е
образувано изпълнително дело № 1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т.. С молбата по чл. 426 от
ГПК на съдебния изпълнител са възложени действията по чл. 18 от ЗЧСИ.
По образуваното изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., са извършени
следните изпълнителни действия от ЧСИ:
Със запорно съобщение от 25.11.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжниците ИВ. Н. В. и Г. Б. В., за месечни удръжки по правилата на чл. 446 от ГПК.
На 08.12.2013г. на длъжниците по изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., е
връчена покана за доброволно изпълнение.
След проучване на имущественото състояние на длъжниците ИВ. Н. В. и Г. Б. В., с
Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от 10.03.2014г., е наложена
възбрана върху самостоятелен обект- апартамент № 14, с идентификатор 04279.613.452.2.15,
на етаж 4 от жилищна сграда с идентификатор 04279.613.452.2, в гр. Благоевград от ЧСИ
В.Т., по изпълнително дело №1016/2013г.
Въз основа на наложените запори върху банковите сметки на длъжника Г. Б. В. от ЧСИ В.Т.
и насочено изпълнение срещу трудовото възнаграждение на същата, установява се по
делото че на датите- 26.02.2014г., 14.03.2014г., 07.05.2014г., 24.06.2014г., 24.06.2014,
22.07.2014г. и на 26.11.2014г., по сметка на ЧСИ В.Т. са постъпили сумите както следва:
сумата от 214.24лв.; сумата от 214.24лв.; сумата от 211.06лв.; сумата от 93.01лв.; сумата от
122.15лв.; сумата от 143.43лв.; сумата от 215.16лв. и сумата от 107.57лв.
С молба от взискателят „Ю.Б." АД“ с вх. № 08667/07.08.2015г., отправена до ЧСИ В.Т. по
образуваното изпълнително дело №1016/2013г. по нейни опис, поискано е да се извършат
справки в НАП, по отношение на длъжниците за регистрирани движими и недвижими
имущества и трудово доходи, както и за наличието на банкови сметки, с оглед да се
пристъпи към изпълнителни действия, с които да се обезпечи вземането на взискателя по
изпълнителното дело.
С молба от взискателят „Ю.Б." АД“ с вх. № 05636/11.03.2016г., отправена до ЧСИ В.Т. по
образуваното изпълнително дело №1016/2013г. по нейни опис, съобщава се за сключен на
18.01.2016г. договор за цесия между „Ю.Б." АД“ и „Е.М.“ ЕООД, въз основа на който
вземането на „Ю.Б." АД“ срещу длъжниците ИВ. Н. В., ЕГН ********** и Г. Б. В., ЕГН
**********, и двамата Б., е цедирано на новия кредитор, като се иска от ЧСИ В.Т., на осн.
чл. 429 от ГПК, да конституира „Е.М.“ ЕООД, като взискател по изпълнително дело
№1016/2013г. по нейния опис. В молбата се сочи, че актуалния размер на прехвърленото
вземане на новия кредитор е в размер на 25 377.04лв., включващо главници, лихви и
разноски.
С молба с вх. № 08550/11.04.2016г. от „Е.М.“ ЕООД до ЧСИ В.Т. по образуваното
8
изпълнително дело №1016/2013г. по нейния опис, представен е по изпълнителното дело
Договор за цесия от 18.01.2016г. и е поискано от съдебния изпълнител да връчи
уведомления за извършената цесия на длъжника по изпълнително дело ИВ. Н. В..
Молбата е била оставена от ЧСИ В.Т. без движение, с разпореждане от 12.04.2016г., с което
е указано на молителя че за надлежното съобщаване на длъжника Г. Б. В., дължи се
заплащането на авансова такса в размер на 48.00лв.
Съобщението за оставянето на молбата без движение е било съобщено на „Е.М.“ ЕООД на
предоставения мейл адрес на 03.05.2016г.
Няма данни нередовностите на молбата да са били отстранени и посочената такса за
уведомяването на длъжника Г. Б. В. да е била внесена по посочените сметки на ЧСИ В.Т..
Няма данни и представените от молителя уведомления за съобщаване на цесията да са били
надлежно изпратени и връчени на длъжниците по изпълнително дело №1016/2013г. по описа
на ЧСИ В.Т.. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото
Удостоверение с вх. № 4340/17.05.2021г.от ЧСИ В.Т./ на лист 89 по делото/, с което се
удостоверява че уведомления за договора за цесия между цедента- „Ю.Б." АД“ и
цесионера-„Е.М.“ ЕООД, не са връчвани по изпълнителното дело на длъжниците ИВ. Н. В.
и Г. Б. В..
С молба с вх. № 12632/30.05.2019г. от „Е.М.“ ЕООД по изпълнително дело №1016/2013г. по
описа на ЧСИ В.Т., поискано е от цесионера по Договор за цесия от 01.18.2016г.- „Е.М.“
ЕООД, да бъде върнат оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т..
С Приемо-предавателен протокол от 27.11.2019г., представителят на „Е.М.“ ЕООД, е
получил в кантората на ЧСИ В.Т., оригинала на изпълнителният лист, издаден въз основа на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г. по
ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б..
С Разпореждане от 20.11.2019г. ЧСИ В.Т., е уведомила СВ към РС Благоевград, че вдига
наложената възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Г. Б. В.. Заличаването
на възбраната е вписано в СВ към РС Благоевград с вх. рег. № 5293 от 02.12.2019г. с акт №
2, том III, дело № 2625 от 2019г.
Производството по изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т. не е
прекратявано или приключвано с постановление на съдебния изпълнител.
С молба с вх. № 01176/17.01.2020г. от „Е.М.“ ЕООД, в качеството му на цесионер по
Договор за цесия от 01.18.2016г., на осн. чл. 426 ал.1 от ГПК е поискано от ЧСИ В.Т.,
образуването на ново изпълнително дело срещу длъжниците ИВ. Н. В., ЕГН ********** и Г.
Б. В., ЕГН **********, и двамата Б., за сумите предмет на издадената Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г. по ч.гр.д. №1845/2013 г. по
описа на PC ГР. Б., за което е представен оригинала на издадения Изпълнителен лист от
22.07.2013г. Взискателят е поискал извършване на конктретен изпълнителен способ- на
9
основание чл. 428 ал.1 от ГПК за насрочване на опис на секвестируеми движими вещи,
собственост на длъжниците, на адреса на който същите живеят.
Въз основа на постъпилата молба с Разпореждане от 28.01.2020г. на ЧСИ В.Т., е образувано
ново изпълнително дело № 37/2020г. по нейния опис, с взискател „Е.М.“ ЕООД и длъжници
ИВ. Н. В., ЕГН ********** и Г. Б. В., ЕГН **********, и двамата Б., за вземане за което е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от
22.07.2013г. по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б..
Със съобщение до взискателя- „Е.М.“ ЕООД от 25.02.2020г., ЧСИ В.Т. е съобщила че на осн.
чл. 458 от ГПК, по ИД № 37/2020г. по нейния опис, по право е присъединен взискател- ТД
на НАП, за събиране на публични вземания в размер на 2 757.77лв. от длъжника ИВ. Н. В..
Със Запорно съобщение с изх. № 5558/25.02.2020г. на ЧСИ В.Т., по ИД № 37/2020г. по
нейния опис, е наложен запор на всички вземания на длъжника ИВ. Н. В., ЕГН **********,
от банките на договорно и извъндоговорно основание, в това число банкови сметки,
банкови касети и открити акредитиви, до размера на дължимата сума по изпълнителното
дело.
За установяване размера на задължението на длъжниците по ИД № 37/2020г. по описа на
ЧСИ В.Т., по искане на ищците, съдът е допуснал и назначил СИЕ, като възприема изцяло
заключението на експерта Р.В., като компетентно, пълно и безпристрастно.
В писменото си заключения същата сочи, че размера на задължението към цесионера „Е.М.“
ЕООД, по ИД № 37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т., към дата- 10.09.2021г., след приспадане на
погасените чрез плащане суми, е в общ размер на 39 607.30лв., от които размера на
дължимата главница е- 22 150.00лв.; размера на дължимата договорна лихва е 13 135.40лв.;
размера на дължимите разноски в изпълнителното производство е 1 436.69лв., а размера на
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е 2 885.21лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът въз основа на анализ на
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа на вътрешното
си убеждение, съобразно чл. 12 от ГПК, излага следните правни доводи:
Правното основание на исковата претенция се определя от наведените от ищеца с исковата
молба фактически твърдения и заявения петитум, както и въз основа на посочените
правнорелевантни факти. Предявен е за разглеждане пред съда отрицатален установителен
иск с правно основание чл. 439 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 ал.1 от ГПК, предоставен от
закона на длъжника за да оспори вземането на кредитора чрез иск, който съобразно чл. 439
ал.2 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Ищците по делото ИВ. Н. В. и Г. Б. В., длъжници по ИД № 37/2020г. по описа на ЧСИ В.Т.,
оспорват вземането на взискателят кредитор- „Е.М.“ ЕООД, основано на издадена срещу тях
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 419 от ГПК, въз основа на извлечение от
сметките на длъжниците в „Ю.Б." АД“. Исковата претенция е основана на своевременно
наведено с отговора на исковата молба възражения за погасяване на вземането по давност.
10
По допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124
ал.1 от ГПК:
Съдът въз основа на служебно извършената проверка за допустимостта на предявения иск
счита, че иска с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предмет на
отрицателнимя установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право,
основан на обстоятелства, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, в което е постановено изпълняемото решение. /чл. 439 ал. 2 от ГПК/.
Защитата по исков ред чрез оспорването на вземането на кредитора по реда на чл. 439 от
ГПК е предоставена на длъжника чрез правната възможност да предяви отрицателен
установителен иск за недължимост на вземането, чрез навеждане пред гражданския съд на
правопогасителни, правоотлагащи и правопрекратяващи възражения, основани на факти,
непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Несъмнено е
от закона и от установената съдебна практика, че иска по чл. 439 от ГПК е процесуално
допустим, когато е основан на доводи за изтекла погасителна давност, като логично
следствие от липсата на процесуална възможност на съдебния изпълнител за преценка на
това обстоятелство в рамките на провежданото изпълнително производство.
Съответно на предявения отрицателен установителен иск, надлежно процесуално
легитимирани страни в исковото производство по предявен иск по чл. 439 от ГПК, са
носителят на оспореното материално право- длъжникът като ищец и взискателят по
изпълнителното дело, по което се провеждат действия по удовлетворяване на признатото му
материално право въз основа на издаденото изпълнително основание. Не е налице и
нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по настоящото дело,
доколкото надлежно легитимираните страни по оспорването на вземането на кредитора по
реда на чл. 439 от ГПК са длъжниците ИВ. Н. В. и Г. Б. В. и взискателят по изпълнителното
дело „Е.М.“ ЕООД, каквито са и страните по настоящото дело.
По основателността на предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 154 ал.1 от ГПК, всяка от страните е длъжна да установи
фактите на които основава доводите си, като следва да докаже относимите
правнорелевнатни факти с помощта на допустимите в ГПК доказателствени средства. За да
бъде уважен предявения отрицателен установителен иск, ищците следва да установят в
настоящия процес, кумулативното наличие на следните предпоставки от обективна страна:
1. че е налице валидно изпълнително основание- заповед за незабавно изпълнение,
съставляваща несъдебно изпълнително основание за заплащане на сумите посочени в нея-
предмет на издадения Изпълнителен лист от 22.07.2013г. по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа
на PC ГР. Б.; 2. че вземанията на кредитора „Е.М.“ ЕООД, съставляващи сумите посочени в
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г., са
погасени по давност, т.е. че след стабилизирането на издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 419 от ГПК, в изпълнитленото производство са настъпили факти/с оглед
на въведеното с исковата молба основание- изтекла придобивна давност/, които водят до
погасяване на установяемото изпълнително на кредитора „Е.М.“ ЕООД.
11
Ответникът „Е.М.“ ЕООД се легитимира като кредитор на длъжниците ищци, въз основа на
вземане, основано на твърдение за обявена предсрочна изискуемост, по отношение на
неизпълнените на падежа задължения за погасяване на кредита от ИВ. Н. В. и Г. Б. В., по
сключения между „Ю.Б." АД“ и ищците по делото Договор за потребителски кредит № FK
654623 от 21.09.2012г. Изпълнителното основание въз основа на което срещу ищците е
издаден Изпълнителен лист от 22.07.2013г., е постановената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г., по ч.гр.д. №1845/2013 г. по
описа на PC ГР. Б.. Въз основа на изпълнителния лист срещу длъжниците ИВ. Н. В. и Г. Б.
В. е образувано изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т. и е започнало
принудително изпълнение за удовлетворяване на притезанието на кредитора/ „Ю.Б." АД“, а
след цедирането на вземането- ответника „Е.М.“ ЕООД/.
Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при
оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали
вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато
възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице
изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със СПН. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не
възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414 ал. 2 ГПК преклузивен двуседмичен
срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената
възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424
ГПК - при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл налице
и съдебна практика /Определение № 480 от 19.07.2013г. по ч.гр.д. № 2566/2013г. на ІV г.о.
на ВКС/.
С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение срещу заповедта се получава
крайният ефект, а именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването
на вземането. Основанието за издаване на изпълнителен лист в хода на заповедното
производство, по смисъла на чл. 404 т. 1 ГПК представлява т. нар. заповед за изпълнение,
която именно представлява онзи съдебен акт, чрез който се установява дали вземането е
спорно. По същността си правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са
аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, доколкото последната има
установително действие в отношенията между страните. Заедно с това влязлата в сила
заповед за изпълнение съставлява пречка за оспорването на процесните вземания въз основа
на обстоятелства, които са били известни на длъжника или на доказателства, с които е
разполагал или е можел да се снабди, до изтичането на срока за възражение по чл. 414 ГПК.
Срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от
22.07.2013г. по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б., не е било подадено възражение
от длъжниците ИВ. Н. В. и Г. Б. В., в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК и същата на осн. чл. 416
от ГПК е стабилизирана, като служи за изпълнително основание за вземането на кредитора
за сумите посочени в нея, което след нейното стабилизиране вземането на „Ю.Б." АД“ е
станало изискуемо и дължимо. Съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
12
който вземането е станало изискуемо, като според ал. 2 на същата разпоредба, ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало.
Така за ищците по настоящото дело за оспорване на вземането срещу тях е останала
правната възможност да предявят иск по чл. 439 от ГПК, като наведат възраженията си само
на основания, настъпили след стабилизирането на заповедта за изпълнение, за факти за
които е процесуално недопустимо да бъдат разглеждани в рамките на изпълнителното
производство, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на кредитора.
Така по настоящото дело с исковата молба е наведено като основание- погасяване на
вземането по давност на осн. чл. 110 от ЗЗД.
Институтът на погасителната давност е част от материалното гражданско право. Той е
уреден в чл. 110–чл. 120 от ЗЗД и може да се разглежда като юридически факт и субективно
право. Като юридически факт погасителната давност е период от време, през който
носителят на правото бездейства и това поражда субективно право в полза на длъжника чрез
волеизявление да погаси правото на ищеца на принудително изпълнение. Погасителната
давност е преобразуващо право, което кореспондира със задължението на носителя на
правото да търпи погасяване на правото му на иск. Затова погасителната давност може да се
дефинира като право на длъжника да погаси с волеизявление правото на иск или правото на
принудително изпълнение. Погасителната давност не погасява материалното субективно
право. В гражданския процес погасителната давност може да бъде въведена като основание
на предявения иск, както и чрез правопогасяващо възражение, наведено своевременно, най-
късно с отговора на исковата молба. По настоящото дело ищците са заявили същата като
основание на предявения иск по чл. 439 от ГПК, като в тяхна процесуална тежест е
доказването, че давностния срок не е прекъснат и е изтекъл в рамките на провеждането
изпълнително производство.
С Определение № 214/15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018г., IV г.о. на ГК, изрично е
посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117 ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове
на ВКС /определение № 480/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО,
определение № 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, определение №
576/16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, определение № 480/19.07.2013 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО/. Настоящият състав на съда споделя така
установената съдебна практика, поради което счита, че в настоящия казус е приложима
нормата на чл. 117 ал. 2 ЗЗД- ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност всякога да е пет години.
Неоснователни са доводите на пълномощникът на ищците че тъй като изпълнителният лист
е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 417 т. 2 от ГПК, то
13
заповедта за изпълнение се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено
нещо, като правните последици на съдебния акт издаден по чл. 419 от ГПК, не се
приравняват на съдебно решение, поради което по отношение на вземането за лихви,
приложима следва да е кратката придобивна давност, съгласно чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. За
погасяване на вземането на кредитора, по изпълнителен лист от 22.07.2013г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от
22.07.2013г. по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б., при прекъсване на давността,
срокът на новата давност следва да е винаги 5 годишен.
Съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните разяснения по т. 10 от
ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност в
изпълнителния процес не спира. Давността в изпълнителното производство се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността-
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Поради изложените съображения погасителната давност за вземането на кредитора „Ю.Б."
АД“ в хода на образуваното срещу ищците изпълнително дело №1016/2013г. по описа на
ЧСИ В.Т., е била прекъсната за пръв път след изтичане на срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, за
подаване на възражение от страна на длъжниците Г. Б. В. и ИВ. Н. В., който е изтекъл в 14
дневен срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение, ведно със препис от
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г.,
издадена по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б.. Срокът за възражение по чл. 414 ал.
2 от ГПК е изтекъл на 23.12.2013г., от която дата е влязла в законна сила заповедта за
изпълнение и започва да тече нова 5 годишна давност за вземанията, предмет на издадената
заповед по чл. 419 от ГПК.
Следващото прекъсване на давността е с връчването на запорно съобщение от 25.11.2013г.,
с което от ЧСИ В.Т. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжниците ИВ.
Н. В. и Г. Б. В., за месечни удръжки по правилата на чл. 446 от ГПК. След прекъсването на
давността, започнала е да тече нова 5 годишна погасителна давност.
Следващото прекъсване на давността в рамките на производството по изпълнително дело
14
№1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., е налагането и вписването на възбрана върху недвижим
имот, собственост на длъжника Г. Б. В. в ГР. Б., с Постановление за налагане на възбрана
върху недвижим имот от 10.03.2014г. От налагането на обезпечителна мярка възбрана за
обезпечаване на вземането на взискателя, започнала е да тече нова давност- 5 годишна
съгласно чл. 110 от ЗЗД.
С предприемането на периодични действия в рамките на изпълнителното производство,
давността е била неколкократно прекъсвана, с постъпването на суми по сметката на съдия
изпълнителя, от сметката на длъжника на датите- 26.02.2014г., 14.03.2014г., 07.05.2014г.,
24.06.2014г., 24.06.2014, 22.07.2014г. и на 26.11.2014г., когато по сметка на ЧСИ В.Т. са
постъпили сумите както следва: сумата от 214.24лв.; сумата от 214.24лв.; сумата от
211.06лв.; сумата от 93.01лв.; сумата от 122.15лв.; сумата от 143.43лв.; сумата от 215.16лв. и
сумата от 107.57лв. Основателни са доводите на ищцовата страна, като установява се в хода
на производството по делото при пълно и главно доказване, че последното валидно
същинско изпълнително действие, годно да прекъсне давността, в рамките на
производството по изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., е бил последния
превод на суми от сметката на длъжника по сметката на ЧСИ В.Т., извършено на
26.11.2014г.
Извършените последващи изпълнителни действия на взискателят „Ю.Б." АД“/цедент/ и
„Е.М.“ ЕООД/цесионер/ и на ЧСИ В.Т. по изпълнително дело №1016/2013г., не са били
същински изпълнителни действия, които по смисъла на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС
по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, да са прекъсвали давността по отношение на вземането на
взискателя. Такива действия са: молба от взискателят „Ю.Б." АД“ с вх. №
08667/07.08.2015г., отправена до ЧСИ В.Т. по образуваното изпълнително дело
№1016/2013г. по нейни опис- за извършване на справки в НАП, по отношение на
длъжниците за регистрирани движими и недвижими имущества и трудово доходи, както и
за наличието на банкови сметки, с оглед да се пристъпи към изпълнителни действия; молба
от взискателят „Ю.Б." АД“ с вх. № 05636/11.03.2016г., отправена до ЧСИ В.Т. по
образуваното изпълнително дело №1016/2013г. по нейни опис, с което се съобщава се за
сключен на 18.01.2016г. договор за цесия между „Ю.Б." АД“ и „Е.М.“ ЕООД, с която се иска
също така от ЧСИ В.Т., на осн. чл. 429 от ГПК, да конституира „Е.М.“ ЕООД, като взискател
по изпълнително дело №1016/2013г. по нейния опис; молба с вх. № 08550/11.04.2016г. от
„Е.М.“ ЕООД до ЧСИ В.Т. по образуваното изпълнително дело №1016/2013г. по нейния
опис, с която е поискано от съдебния изпълнител да връчи уведомления за извършената
цесия на длъжника по изпълнително дело ИВ. Н. В.; молба с вх. № 12632/30.05.2019г. от
„Е.М.“ ЕООД по изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., с която е поискано
съдебният изпълнител да върне оригинала на изпълнителния лист, въз основа на който е
образувано изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т.; издадения Приемо-
предавателен протокол от 27.11.2019г., с който е върнат на представителят на „Е.М.“ ЕООД,
оригинала на изпълнителният лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г. по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC
15
ГР. Б. и Разпореждане от 20.11.2019г. на ЧСИ В.Т., с което е уведомила СВ към РС
Благоевград, че вдига наложената възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника
Г. Б. В., както и заличаването на възбраната е вписано в СВ към РС Благоевград с вх. рег. №
5293 от 02.12.2019г. с акт № 2, том III, дело № 2625 от 2019г..Тези изпълнителни действия
съобразно приетото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, не
могат да бъдат определени като „същински изпълнителни действия“, които да са годни да
доведат до прекъсване на давностния срок.
С ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, са приети разрешения със
задължителна сила за съдилищата в страната и по въпроса за перемпцията по чл. 433 ал.1 т.
8 от ГПК, както и за нейното отношение към теченето на придобивната давност в хода на
изпълнителното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява, поради т. нар. "перемпция", която
настъпва по силата на закона/ex lege/, поради което съдебният изпълнител може само да
прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи настъпилите
правни последици. Без правно значение за настъплането на перемпцията е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнитленото производство и кога ще
направи това, тъй като този акт има само констативно действие и само обявява настъпилата
по право перемпция, при наличието на основанията предвидени в закона за това.
Въз всички случаи на прекратяване на изпълнителното производство, съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети
изпълнителни действия се обезсилват по право (с изключение на тези, от които трети лица
са придобили права или като задължени трети лица са извършили плащания).
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като правна последица е
прекратеното процесуално правоотношение. Ето защо, всички извършени изпълнителни
действия след като е перемирано изпълнителното производство, не са валидни. Тълкуване на
смисъла на термина валидност на изпълнителните действия следва смислово с правните
последици от обезсилването по право на тези действия при прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция. Това обуславя извод, че ако е прекратено изпълнителното
дело поради перемция, всички предприети последващи изпълнителни действия са
обезсилени по право и не могат да имат нито процесуалноправни, нито материалноправни
последици. Не може да има допустими и валидни изпълнителни действия при липса на
процесуално правоотношение между взискателя и органа по принудително изпълнение.
Изложеното, съотнесено към настоящия казус, обуславя довода, че давността, прекъсната
валидно за последен път с превеждането на суми от сметката на длъжника по сметката на
ЧСИ В.Т., извършено на 26.11.2014г., е било основание да започне теченето на нова
погасителна давност- за срок от 5 години съгласно чл. 110 от ЗЗД. Същото изпълнително
действие е било последното същинско действие на взискателя или съдебния изпълнител,
поради което следва да се приеме за установено че изпълнително дело №1016/2013г. по
описа на ЧСИ В.Т., е било прекратено по право на 26.11.2016г., макар да не е бил издаден
16
изричен акт на ЧСИ В.Т. за това, като всички действия на взискателят и на съдебният
изпълнител след тази дата по изпълнителното дело са били невалидни, тъй като същото е
било вече „де леге“ прекратено.
Перемтирането на изпълнителното производство по изпълнително дело №1016/2013г. по
описа на ЧСИ В.Т., е без правно значение за настоящия казус, тъй като перемпцията е без
правно значение за прекъсването на давността. Тя би имала значение при действието на
Постановление на Пленума на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г., тъй като до обявяването му за
изгубило сила, давностния срок е започвал да тече от прекратяването на изпълнителното
производство и всички са били длъжни да се съобразяват с настъпването на този
юридически факт. Перемпцията, независимо кога е настъпила, е без правно значение за
започването, спирането, прекъсването или изтичането на погасителната давност.
Правните институти на погасителната давност и на перемпцията са различни по своята
правна природа, като общото между тях е че едни и същи факти, могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за давността. Касае се обаче за различни правни институти, с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение/но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не
може да я зачете/, а перемпцията не го изключва- обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете./Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС, по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК/
Двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се
осъществява изпълнение/включително доброволно, напр. при постигане на споразумение
между страните/т. е. осъществяването на всички поискани от взискателя способи за
изпълнение е приключило/успешно или безуспешно/ или поисканите такива не могат да се
осъществяват по причина, за която взискателят отговаря- след направеното искане, молбата
му е оставена без движение от ЧСИ и той не е изпълнил указанията- не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие на съдебния изпълнител и така е осуетил
прилагането на поискания способ са изпълнение.
Тъй като настъпилата перемпция по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, в рамките на изпълнителното
производство по изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., е без правно
значение за давността, то с нейното настъпване, не е настъпило прекъсване на давността по
смисъла на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, като прекъсването на давността следва да се обуславя от
последното годно за нейното прекъсване изпълнително действие по смисъла на т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, а новата погасителна давност започва да тече от датата, от
която е поискано или предприето последното по време изпълнително действие. В настоящия
казус погасителната давност ще се счита за прекъсната считано от 26.11.2014г./последната
дата на превеждане на суми от сметката на длъжника по сметката на ЧСИ/, но няма да се
счита за прекъсната с изтичането на 2 годишния срок на перемпцията на 26.11.2016г., тъй
като перемпцията е без правно значение за започването, спирането, прекъсването или
изтичането на погастилената давност.
17
Последващото прекратяване на изпълнителното дело поради перемция, също е без правно
значение за прекъсването на давността.
Съгласно разпоредбата на чл. 116 б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането
действия за принудително изпълнение. Същинско действие за принудително изпълнение
обаче може да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други
лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното
действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по
причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с
искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по
указание на органа на изпълнителното производство.
Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. Искането на взискателя да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие на принудително изпълнение. Следователно
прекъсването на давността в рамките на изпълнителния процес може да настъпи
многократно- от една страна с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ по
искане на взискателя и от друга страна- с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ за изпълнение, поискан от взискателя./Решение № 37 от
24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК/.
Поради изложените съображеня от правна страна, съставът на съда разглеждащ настоящото
дело напълно споделя възприетото становище, прието с Решение № 37 от 24.02.2021г. на
ВКС по гр.д. № 1747/2020г. на IV г.о. на ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, че
когато по изпълнителното дело е направено ново искане за нов способ, дори след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ- той дължи подчинение на представения инамиращ се все още у взискателя
изпълнителен лист. Единствената правна последица е, че в този случай поради
прекратяването на изпълнителното производство по право/настъпила перемпция/, съдебният
изпълнител следва да образува новото искане- в ново изпълнитлено дело, тъй като старото е
прекратено по право. В цитираното решение на ВКС на РБ, изразено е становище, че в този
случай искането на взискателя за прилагането на нов изпълнителен способ- прекъсва
давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
изпълнително дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ, след като взискателят се позовава на намиращ се в него оригинал на изпълнителен
лист. Образуването на ново изпълнително дело преди изтичане на давностния срок не
прекъсва давността, тъй като е канцеларска дейност и не съставлява същинско действие на
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД, според даденото тълкуване на
материалния закон с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК.
18
Така по настоящото дело кредиторът цесионер „Е.М.“ ЕООД, е депозирал молба с вх. №
01176/17.01.2020г. в офиса на ЧСИ В.Т., като е представил оригинал на Изпълнителен лист
от 22.07.2013г., издадена въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г., по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б., като е
поискал на осн. чл. 426 ал.1 от ГПК- образуването на ново изпълнително дело, тъй като е
счел че изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т. е прекратено по право. С
молбата за образуване на ново изпълнително дело, поискан е от кредитора нов
изпълнителене способ за принудително изпълнение- опис на движими вещи, собственост на
длъжниците, на адресите на които същите живеят. Искането е било уважено като е било
образувано ново изпълнително дело срещу длъжниците ИВ. Н. В. и Г. Б. В.- ИД № 37/2020г.
по описа на ЧСИ В.Т..
Тъй като с молбата за образуване на ново изпълнитлено дело, взискателят „Е.М.“ ЕООД е
посочил нов способ за изпълнение- насочване на принудително изпълнение срещу движими
вещи, собственост на длъжниците, то подаването на молбата до ЧСИ В.Т. е действие на
взискателя кредитор, с което е прекъснат срока на давността, независимо че към този
момент изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т. е било прекратено по право
и поради перемция на осн. чл. 438 ал.1 т. 3 от ГПК. След прекъсването на давността с
подаването на молбата от 17.01.2020г., започнава е да тече нова погасително давност, който
е прекъсната с последващото предприето действие от съдебния изпълнител- изпращане на
запорно съобщение от 25.02.2020г.- за налагане на запор на всички вземания на длъжника
ИВ. Н. В. в банките на страната, до размера на дълга по ИД № 37/2020г. по описа на ЧСИ
В.Т..
Съществен за изхода по настоящото дело е въпроса към подаването на молбата за
образуване на ново изпълнитлено дело, бил ли е изтекъл срока на погасителната давност,
като отговора на този въпрос е обусловен от правния въпрос- дали до постановяването на ТР
№ 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК е било приложимо Постановление на
Пленума на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980г., по който въпрос поради наличие на
противоречива съдебна практика, е било образувано тълкувателно дело № 3/2020г. по описа
на ВКС- Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по
въпроса: От кой момент поражда действия отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с
т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК и прилага ли се новото ТР
за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Към настоящия
момент по така образуваното тълкувателно дело, няма постановено тълкувателно решение и
не е даден отговор на поставения въпрос.
Според настоящия състав на съда, не може да се сподели становището в отговора на
исковата молба, че тълкувателни решения нямат подобно на по старите тълкувателни
решения обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и
обявени по съответния ред, което възражение в отговора е с оглед приложението на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК. От
ответната страна се поддържа че същото няма обратно действие и следва да се прилага само
19
за висящите изпълнителни дела към момента на постановяването му- 26.06.2015г. Според
защитната теза на ответника, давността за вземането на кредитора по изпълнителния лист,
издадена въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК №
5880 от 22.07.2013г. по ч.гр.д. №1845/2013 г. по описа на PC ГР. Б., е спрява да тече след
образуването на изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., като е започнала да
тече нова давност едва след 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС
по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, с което е отменено действието на ПП на ВС на РБ № 3 от
18.11.1980г.
С Постановление № 3 от 18.11.1980г. по гр.д. № 3/1980г., Пленум на ВС, се приема, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В случая обаче, постановлението от 1980г. не поражда
действие от датата, на която е влязла в сила Конституцията на Република България-
13.07.1991г., тъй като съгласно конституцията, бездействието на ищеца в исковия процес е
правно ирелевантно за неговото развитие– процеса е динамичен фактически състав, поради
което бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността– тя спира,
докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са
отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото
развитие- изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва
изпълнителни способи, така и за давността. В този смисъл, Постановление № 3 от 18.11.1980
г. по гр. д. № 3/1980 г., Пленум на ВС, е мълчаливо отменен от действащ нормативен акт от
най-висш порядък– конституцията на РБ.
В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът
няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не
предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не.
Давността прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, защото кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не
може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова
давност. Нова давност започва да тече и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа- да иска нови изпълнителни способи, или да не действа- да
не иска нови изпълнителни способи.
По въпроса за действието на тълкувателното решение във времето, съдът намира следното:
Съгласно чл. 50 ал. 1 от Закона за нормативните актове, тълкуването има действие от деня,
когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. Този текст се отнася за нормативното
тълкуване, но на още по-голямо основание установеният принцип следва да се отнася за
тълкуването, извършвано от Върховния касационен съд по реда на чл. 124 от Закона за
съдебната власт, което се извършва при противоречива или неправилна практика по
приложението на нормативна разпоредба. Това тълкуване на върховния правораздавателен
орган по граждански дела, което не е нормативно, не може да определя друг момент на
влизане в сила на тълкуването, каквато възможност е предвидена по изключение при
20
нормативното тълкуване, съгласно чл. 50 ал. 2 от ЗНА, ако бъде приета такава изрична
норма. Така тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи,
които издават административни актове в тяхната дейност по отношение на всички правни
казуси, до които се отнасят съгласно чл. 130 ал. 2 от ЗСВ независимо от това кога са се
осъществили юридическите факти, релевантни за казуса - в този смисъл решение №
681/24.09.2009г. по гр. д № 3189/2008г. по описа на ВКС, I г. о.
Относно съобразяването с приетите от ВКС тълкувателни актове, е определящ моментът на
прилагане на съответната правна норма, при осъществяване на правораздавателната дейност
на съда по конкретното дело, независимо от това кога са се осъществили относимите към
съответния случай юридическите факти.
Ето защо независимо от датата на публикуване на тълкувателното решение, даденото
разрешение с тълкувателното решение от 2015г. е относимо по отношение не само на
висящите към този момент изпълнителни производства, но и към приключилите.
С оглед на изложеното, не следва да се сподели изводът на пълномощнита на дружеството
ответник, че давността е спряла да тече по време на висящността на изпълнително дело
№1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т., като спирането на давността е преустановено от
момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г.
Становището на състава на съда разглеждащ настоящото дело, че след последното
прекъсване на давността с превеждането на суми от сметката на длъжника, по сметката на
ЧСИ В.Т., извършено на 26.11.2014г., започнава е да тече нова 5 годишна погасителна
давност за вземането, която е текла и до 26.06.2015г., когато е постановена т. 10 от ТР №
2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК.
Макар новата погасителна давност да е текла по изпълнително дело №1016/2013г. по описа
на ЧСИ В.Т. и след нейното прекъсване на 26.11.2014г., то не са били предприети нито от
взискателя по изпълнителното дело, нито от съдебния изпълнител други последващи
действия, които да са съставлявали „същински принудителни действия“, годни да прекъснат
давността. Както вече бяха изложени съображения по- горе в мотивите към настоящия
съдебен акт, първото действие на кредитора, което е могло да прекъсне давността, е молбата
за образуване на ново изпълнитлено дело, с която взискателят „Е.М.“ ЕООД е посочил нов
способ за изпълнение- насочване на принудително изпълнение срещу движими вещи,
собственост на длъжниците. Подаването на молбата до ЧСИ В.Т. е действие на взискателя
кредитор, с което е могло да се прекъсне срока на давността, независимо че към този
момент изпълнително дело №1016/2013г. по описа на ЧСИ В.Т. е било прекратено по право
и поради перемция на осн. чл. 438 ал.1 т. 3 от ГПК. Съдът обаче счита, че доколкото
перемпцията е без правно значение за давността, то към момента на подаването на молбата
за образуване на ново изпълнитлено дело- 17.01.2020г., давността вече е била изтекла.
Последното прекъсване на давността е на 26.11.2014г., поради което 5 годишния давностен
срок е изтекъл на 26.11.2019г. Вземането на кредитора „Е.М.“ ЕООД от длъжниците ИВ. Н.
В. и Г. Б. В. е погасено по давност, поради което предявения иск с правно основание чл. 439
21
от ГПК е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Следва с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, да бъде осъдено дружеството
ответник, да заплати на ищците по делото разноските пред настоящата съдебна инстанция,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК, както следва: сумата– 1 584.29лв.- за държавна такса във
връзка с предявения иск, сумата – 538.00лв.- възнаграждение за вещо лице за изготвените
съдебни експертизи.
С писмено становище от 13.10.2021г., пълномощникът на дружеството ответник- адв. В. е
навел възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищците по делото, което съдът намира за своевременно депозорино и за процесуално
допустимо.
Съдът счита че минималния размер на адвокатското възнаграждение по настоящото дело,
съобразно материалния интерес по предявения отрицателен установителен иск, определен
съобразно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
е в размер на 1718.22лв., като след начислен ДДС, същото възлиза на 2 061.86лв. Ето защо
съдът счита, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е частично
основателно, като следва претендираното възнаграждение за адвокатски хонорар на
ищцовата страна, да бъде намалено от 2 400 на 2 100лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на регистрация: град С., п.к. ****, р-н „В.“, ж.к. „М.Д.“, бул. Р.П.К., №
****, представлявано от Управителят Р.И.М.Т., че ищците Г. Б. В., ЕГН ********** и ИВ.
Н. В., ЕГН **********, и двамата Б., ул. „Н.В.****, не дължат сумите по изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. № 1845/2013г. по описа на РС Благоевград, издаден въз основа на
несъдебно изпълнително основание по чл. 417 т. 2 от ГПК- Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 5880 от 22.07.2013г., които към 10.09.2021г. са в общ
размер на 39 607.30лв./главница- 22 150лв.; 13 135.40лв.- натрупани лихви; 1 436.69лв.-
разноски и 2 885.21лв.- пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ/, поради погасено по
давност право на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на регистрация: град С., п.к.
****, р-н „В.“, ж.к. „М.Д.“, бул. Р.П.К., № ****, представлявано от Управителят Р.И.М.Т., да
заплати на Г. Б. В., ЕГН ********** и ИВ. Н. В., ЕГН **********, и двамата Б., ул.
„Н.В.****, сумата 2 100лв.- за дължимото адвокатско възнаграждение, сумата– 1 584.29лв.-
за държавна такса във връзка с предявения иск, сумата – 538.00лв.- възнаграждение за вещо
лице за изготвените съдебни експертизи, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК,
съставляващи разноските по делото пред настоящата съдебна инстанция.
22
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
АС С..
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
23