РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Силистра, 26.11.2019 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 113 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Е.Х.А., ЕГН **********, моли съда да отмени мълчаливия отказ на кмета на Община Дулово по искане на жалбоподателя, постъпило в Община Дулово на 26.03.2019 г., за издаване на удостоверение за наследници на А. Х. А., роден на *** г., починал на 16.11.2017 г., поради нарушения на материалния закон, и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на Община Дулово – оспорва жалбата.
Съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е подал (чрез пълномощници по силата на съдебно удостоверение) до кмета на Община Дулово искане за издаване на удостоверение за наследници на А. Х. А., роден на *** г., починал на 16.11.2017 г. Видно от известието за доставяне и касовата бележка към него, искането е подадено по пощата на 22.03.2019 г. и е получено от Община Дулово на 26.03.2019 г.
Съгласно задължителните указания, съдържащи се в определение № 13905 / 17.10.2019 г. на ВАС по адм.дело № 10962 / 2019 г., III о., по гореописаното искане е формиран мълчалив отказ на ответника и жалбата срещу този отказ е допустима.
От приложените по делото акт за раждане и препис-извлечение от акт за смърт става ясно, че А. Х. А.е роден на *** ***, и е починал на 16.11.2017 г. в с. Черник, общ. Дулово, обл. Силистра.
Според изявленията на кмета на Община Дулово, обективирани в писмо изх.№ ПО-04-055 / 17.05.2019 г., А. Х. А.няма ЕГН, лична карта, постоянен адрес и запис в националната база данни; не са налице сведения за неговото семейно положение и роднински връзки. Липсата на издавани български документи за самоличност на А. Х. А.се удостоверява също така от писмо УРИ 342р-14119 / 21.11.2017 г. на началника на сектор “БДС“ при ОДМВР – Силистра.
Единственият адрес на А. Х. А., за който има данни по делото, е отразен в неговата военна книжка, където е записано: „живущ: с. Правда, окр. Силистренски“.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 / 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, когато в регистъра на населението липсват данни за издаване на съответното удостоверение, длъжностното лице прави мотивиран отказ по реда на АПК. От гледна точка на тази разпоредба обжалваният мълчалив отказ се явява материално законосъобразен.
Жалбоподателят се позовава на правилото на чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 / 24.04.2012 г., според което, удостоверение за наследници се издава само за лица, които към датата на смъртта си са подлежали на вписване в регистъра на населението и за които има съставен акт за смърт. Въпросното правило въвежда особени материалноправни предпоставки (условия) за издаване на удостоверение на наследници, които представляват отклонение от общата разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 / 24.04.2012 г. Въпросното отклонение обаче противоречи на нормата на чл. 24, ал. 1 ЗГР, която въвежда без изключения във всички случаи като условие за издаване на удостоверения, последните да са основани на регистъра на населението. Това означава, че с подзаконов нормативен акт не биха могли да се създават изключения в условията за издаване на удостоверения. Тъкмо това обаче е сторено посредством чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 / 24.04.2012 г. Следователно е налице противоречие между различни по степен нормативни актове, което, на основание чл. 15, ал. 3 ЗНА и чл. 5, ал. 1 АПК, трябва да бъде преодоляно посредством прилагане разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗГР и игнориране на подзаконовото правило чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 / 24.04.2012 г. Нещо повече – съгласно § 6 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-6 / 24.04.2012 г., самата наредба е издадена на основание чл. 24, ал. 2 ЗГР, който гласи: „Редът за издаване и образците на удостоверенията по ал. 1 се утвърждават с наредба [...]“. Това означава, че законът е възложил компетентност за регламентиране на процедурата за издаване на удостоверения, но не и на материалноправните условия за издаване на удостоверенията. Следователно чл. 10, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-6 / 24.04.2012 г. не само противоречи на чл. 24, ал. 1 ЗГР, но и надхвърля обема на възложената с чл. 24, ал. 2 ЗГР нормотворческа компетентност за издаване на наредбата.
От гореизложеното се налага изводът, че жалбата е неоснователна, поради което, на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Х.А., ЕГН **********, срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Дулово по искането на горепосоченото лице, постъпило в Община Дулово на 26.03.2019 г., за издаване на удостоверение за наследници на А. Х. А., роден на *** г., починал на 16.11.2017 г.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ:........................