РЕШЕНИЕ
|
Номер |
|
Година |
12.10.2020 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
17 септември |
Година |
2020 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Валентин Спасов |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Диана Георгиева |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
666 |
по описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 128 от 30.04.2020
г., издадено от директора на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а,
ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300 лв. на А.Б.К. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
Жалбоподателят А.Б.К. намира наказателното постановление
за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият
орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Когато го спрели на улицата,
с брат му вървели към аптеката да си закупят маски. Опитали се да обяснят това
на полицаите, но те им написали актове. Допуснати били и съществени процесуални
нарушения на административнопроизводствените правила. В наказателното
постановление липсвало основание и санкционна норма. Посочено било, че
жалбоподателят е нарушил т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., а такава
точка в цитираната заповед нямало, т.9 била в друга заповед. Отделно от това,
процесната заповед, която въвеждала т.9, била в колизия с нормите на Закона за
ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, и поначало на
това основание тя не можела да се приложи. Допълнително основание за
неизпълнимост на задължението за носене на маска предоставял и чл.63, ал.4 от
ЗЗ. Дори и нарушението да е установено по несъмнен начин, то случаят се явявал
маловажен и следвало да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Представя писмена защита, в която излага доводи за
незаконосъобразност на атакувания акт. Твърди, че описаното във фактическата
част на АУАН и това в наказателното постановление се различавали съществено.
Излага съображения за допуснати съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН.
Сочи, че Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.
били оттеглени като административни актове. Затова следвало да се приеме, че
нямало годно основание за реализиране на наложената санкция с наказателното
постановление. Претендира и за присъждане на направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се
представлява от юрк.Петрова, която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди
наказателното постановление. Представя и писмени бележки, в които излага
подробни съображения за законосъобразност на наказателното постановление. Прави
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, като при условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за
съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.04.2020 г. свидетелите Б.Д. и Н.Р. били на работа
като полицейски служители в РУ-Кърджали. На същата дата те се намирали в
централната част на гр.Кърджали и извършвали контрол по спазване на въведените
в страната противоепидемични мерки. Това се налагало, тъй като с Решение от
13.03.2020 г. на Народното събрание на Р.България било обявено извънредно
положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод съответно
били въведени и противоепидемични мерки, една от които била регламентирана в
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Тази мярка
задължавала всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени
места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Извършвайки обход на
13.04.2020 г., около 18.25 часа, полицейските служители установили
жалбоподателя А.Б.К. ***, в района на Градската градина. На това открито обществено
място той бил без поставена защитна маска за лице, като вървял заедно с брат си
Любомир К. и още едно лице. Виждайки ги, свидетелите Д. и Р. приближили,
легитимирали се и поискали документи за самоличност на лицата. Констатирали, че
нарушителят се казвал А.Б.К.. Когато полицейските служители ги попитали защо не
носят защитна маска, Любомир отговорил, че нямали пари и държавата била длъжна
да им осигури предпазни средства. По повод така установеното нарушение на
13.04.2020 г. на жалбоподателя на място бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Той получил акта, но отказал
да го подпише, като отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля В.Е..
На 30.04.2020 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на
основание чл.209а, ал.4, пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на А.Б.К. за извършено
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на
здравеопазването.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след
анализ на показанията на свидетелите Б.Д., Н.Р. и В.Е. ; Докладна записка от
13.04.2020 г.; Заповед № 292з-586 от 30.03.2020 г. на директора на ОД МВР-Кърджали;
Акт за установяване на административно нарушение от 13.04.2020 г.; Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването; Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59,
ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването. Посочената разпоредба чл.209а, ал.1 от ЗЗ, в редакцията
към датата на деянието предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или
2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв. Видно от чл.63, ал.1 от ЗЗ, действащ също към
процесната дата, там е предвидено при възникване на
извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да въвежда
противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй
като с издадена на основание чл.63 от ЗЗ Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването са били
въведени противоепидемични мерки на територията на Р.България. Същата заповед е
допълнена, като е създадена т.9, със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на
министъра на здравеопазването, в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. В
цитираната т.9 от акта на министъра на здравеопазването е посочено, че всички лица, когато се
намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка обществени са и
местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и или са предназначени
за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят
обществени услуги). Именно това е и противоепидемичната мярка, която жалбоподателят не е изпълнил. На
13.04.2020 г. той се е намирал на открито обществено място, но без да има поставена защитна маска за лице, с което
е осъществил състав на вмененото му нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Затова правилно е
реализирана административнонаказателната му отговорност. Наложената санкция е
минималната по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на
чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани твърдените
от страна на жалбоподателя нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон, допуснати в хода на административно наказателното
производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав
признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя.
От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания
акт до степен, налагаща отмяната му. Административното нарушение се явява безспорно
установено от показанията на разпитаните очевидци Б.Д. и Н.Р., както и от
писмените доказателства. Правилна е дадената правна квалификация на деянието, тъй
като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка
съответстват на посочената като нарушена правна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и
т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. Неоснователно в тази връзка е възражението на
жалбоподателя, че в цитираната Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. нямало т.9, а
последната се намирала в друга заповед. Напротив, видно от Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г., същата допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., при
което в последната се създава именно т.9, имаща посоченото по-горе съдържание.
Това са относимите актове към извършеното от жалбоподателя деяние и те правилно
са били посочени в наказателното постановление. Несъстоятелно е твърдението, че
в атакуваното постановление липсвало основание и санкционна норма. Там е
посочена разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, която регламентира точно нарушението на
въведени от министъра на здравеопазването противоепидемични мерки, в т.ч. и
санкцията за това нарушение. Не е налице разминаване между АУАН и наказателно
постановление досежно съставомерните признаци на деянието, което да ограничава
правото на защита на жалбоподателя. Няма никакво съмнение, че А.К. е наказан за
това, че е бил на открито обществено място без да има поставена защитна маска за лице, въпреки
въведена от министъра
на здравеопазването такава противоепидемична мярка. Това е фактическото описание на деянието,
относимо към нарушението по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и то фигурира и в акта и в
наказателното постановление. Няма основание
жалбоподателят да се позовава на Закона за ограничаване носенето
на облекло,
прикриващо или скриващо лицето, който в чл.2, ал.1 гласи, че на публични места на
територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо
частично или скриващо
напълно
лицето. Текстът на чл.3, т.3 от същия закон изрично повелява, че разпоредбата на
чл.2, ал.1 не се прилага, когато със закон е установено
друго, а случаят е именно такъв. Разпоредбата на чл.63, ал.4
от ЗЗ също не освобождава жалбоподателя от изпълнение на законовото му
задължение към процесната дата да носи защитна маска за лице на обществени
места. Липсват основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното
деяние не се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този
вид нарушения и не представлява маловажен случай. Нарушението
е формално и за съставомерността му не е
необходимо настъпване на вредни последици. Освен това, обществените
отношения, които се охраняват с разпоредбата на чл.209а,
ал.1 от ЗЗ са особено значими и неспазването й създава риск за живота и здравето на неограничен кръг лица. На
следващо място, на съда е известна Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. (публикувана на
сайта на МЗ), с която са отменени процесните актове на министъра на
здравеопазването, цитирани в наказателното постановление, но това не води до
отпадане на наказуемостта за извършеното деяние. От правно значение са
издадените Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. и Заповед № РД-01-197/11.04.2020
г., тъй като именно те уреждат действащите към инкриминираната дата противоепидемични мерки. След 13.04.2020 г., а и до момента, не е отпаднала
административнонаказателната отговорност за нарушение или неизпълнение на въведени с акт на министъра на здравеопазването противоепидемични
мерки. Тези мерки търпят промени по време на пандемията от COVID-19, в зависимост от динамиката в страната. Затова
възприемането на виждането, че всеки нов акт на министъра на
здравеопазването води до отпадане на отговорността за
неспазване на противоепидемични мерки от предходен такъв, не намира опора в
закона. Предвид изложените съображения, атакуваното постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на
основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
следва на административно наказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени три съдебни заседания, на които е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, като е изготвил и
депозирал и писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо
лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 128 от 30.04.2020 г.,
издадено от директор на ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.209а, ал.4,
пр.2 вр. чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв. на А.Б.К. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.209а,
ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА А.Б.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 100 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: