№ 645
гр. Ямбол, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П. А. А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20222330102100 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от В. С. А. от гр. Я.
против ДГ „***“ - гр. Я., в която се твърди, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по което ищцата е изпълнявала
длъжността „*****”, прекратено със Заповед № ***/10.06.2022 г., на
основание чл. чл. 330 ал.2 т.6 КТ и чл.190 ал.1, т.3, 4 и 7, чл.186, 187 т.3, 7 и
10 КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Същото е
незаконосъобразно, тъй като ищцата не е извършила посочените в заповедта
за уволнение дисциплинарни нарушения: упражнен психически тормоз над
деца в детската градина, накърняване на личното им достойнство, рискуване
на опазването на живота и здравето им по време на престоя в градината в
група „****“, като самата заповед за уволнение е недостатъчно мотивирана,
налице е несъответствие на посочената правна квалификация с мотивите в
заповедта, не е посочена и обоснована формата на вината. Не са отправяни
забележки на ищцата преди уволнението, не е запозната с писмата на
родителите, а подалите жалби са родители на новопостъпили деца, които не
са се адаптирани към условията в детското заведение, съотв. подаването на
жалбите е единствено с цел уволнението й. Сочи се, че ищцата е отработила
по-голямата част от работното време и следва да се счита уволнена от
следващия ден. Поради това иска признаване за незаконно и отмяна на
1
уволнението, възстановяване на предишната работа и осъждане на ответника
да заплати разноските по делото.
В хода на делото се поддържат исковете за отмяна на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание и за възстановяване на работа.
Ответникът признава съществуването на трудовото правоотношение,
издаването на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”.
Възраженията му се основават на фактите, че е налице основание за
уволнението, тъй като ищцата е извършила нарушенията на трудовата
дисциплина. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен трудов договор от
01.09.2017 г. за посочената в исковата молба длъжност „****”.
Не се спори, че трудовото правоотношение е прекратено, като е
издадена Заповед № ***/10.06.2022 г. на директора на ДГ. Като мотиви за
прекратяването му работодателят е посочил множество нарушения на
трудовата дисциплина, извършени през периода от 15.04.2022 г. до
07.06.2022г., установени във връзка с подадени жалби от родители на
26.05.2022 г.-от Н. Д. Д. и 27.05.2022 г.-от К. Д. Д. и Д. Й. Д., копия от които
са представени по делото. Отразено е в заповедта, че на 15.04.2022 г. ищцата
е заплашила във времето за следобеден сън детето В. С. Л. да заспива, иначе
че ще го хвърли през терасата. На 20.04.2022 г. е споделило, че е напикано,
защото е било заплашено с хвърляне през терасата „като мръсно коте“.
Последвал е телефонен разговор на майката с ***, в който последната е
признала, че може да се е „изтървала“. Същото дете е споделило, че на
25.05.2022 г. се е случило притискане на пръстчето на друго дете, при което
ищцата е заявила, че не иска „тази, да си отива в другата детска градина в
махалата“. На 26.05.2022 г. В. С. Л. отново е била заплашена с изхвърляне
боса през терасата по време на следобеден сън. На 17.05.2022 г. ищцата не е
допуснала детето М. Д. Д. да отиде до тоалетна и то се е изпуснало в бельото,
като му е било казано, че не е време за тоалетна. Същото дете често е
прибирано от родителите жадно в смяната на ищцата. На 11.05.2022 г. преди
обяд тя е извела децата от група „****“ без разрешение от директора или
2
заместника му. На 07.06.2022 г. дете на име Р. от същата група е носело руло
кърпи за ръце. В заповедта е обобщено, че *** е нарушила правата и
накърнила личното достойнство на децата, не е уважила уникалността и
потенциала им; те изпитват страх и всичко това оставя траен отпечатък в
съзнанието им. Използва възпитателни цели, средства, които противоречат на
човешките права и свободи (физически и морални наказания, заплахи, грубо
насилие и прекалено ограничение). Спрямо В. С. Л. поведението е описано
като заплахи, грубо отношение, изказвания за етнос и принадлежност, а
спрямо М. Д. Д. поведението на ищцата е определено като психически тормоз
и унижение на детската личност. Посочено е още, че е рискувала опазването
на живота и здравето им по време на престоя в градината в група „****“.
Посочени са като правни основания за налагане на наказанието чл.186, чл.
187 т.3, 7 и 10, чл.190 т.3, 4 и 7 от КТ и нарушаване на изискванията на
чл.217, чл.243 т.2, чл.218, 22 и 24 от Правилника за вътрешния трудов ред на
ДГ, чл.190 ал.4, чл. 206 от Правилника за дейността на ДГ, както и нарушение
на длъжностната характеристика, утвърдена със заповед от 16.09.2021 г. на
директора относно правилата за професионална и колегиална етика, раздел V
т.1, чл.6, нарушение на Етичния кодекс на училищната общност на ДГ-чл.2,
на утвърдения от Националния съвет за закрила на детето Етичен кодекс на
работещите в сферата на образованието-т.1,2,3,6, 7 и 8. Текстовете са
цитирани изрично.
Записано е, че трудовият договор се прекратява, считано от 10.06.2022
г. Посочени са двама свидетели на отказа за получаване на препис от
заповедта, които са се подписали, а най-отдолу е записано получаване на
копие с трудовата книжка на 27.06.2022 г. (екземпляра в ЛТД).
По делото са представени от ответника извлечения от Правилника за
вътрешния трудов ред на ДГ и Правилника за дейността на ДГ, утвърдени от
директора на 16.09.2021 г. и съобщени на персонала срещу подпис. Съгласно
чл.217 изр.1 от първия, педагогическият специалист не може да нарушава
правата на детето, да унижава личното му достойнство, да прилага форми на
психическо и физическо насилие. Според чл. 218 ал.1 предварително писмено
уведомява директора при извеждане на децата извън детското заведение за
наблюдения, изложби, концерти, екскурзии и др. Чл. 243 т.2 забранява
използването за възпитателни цели на средства, които противоречат на
човешките права и свободи (физически и морални наказания, заплахи, грубо
3
насилие и прекалено ограничение). В т.22 се забранява допускането на пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, народност, етническа
принадлежност и религия, а в т.24 –събирането на средства за материали и
консумативи, за подобряване на материалната база и др. текущи разходи.
Съгласно чл.190 ал.4 от Правилника за дейността на ДГ, при работата с
децата ДГ „***“ основава дейността си на принципа на позитивната
дисциплина, която се свързва с мерки и подходи, гарантиращи изслушване на
детето, осъзнаване на причините за проблемното му поведение и
предоставяне на възможност за усвояване на добри поведенчески модели
спрямо себе си и останалите. Чл. 206 установява задължение на работещите в
градината да спазват етичния кодекс на същата, като спазват моралните
отговорности към детето, включващи и познаване на индивидуалните
особености на всяко дете, уважаване на уникалността му, създаване на
здравословна и безопасна среда, която стимулира социалното, емоционалното
и физическото развитие на детето, както и е установено задължение за работа
в най-добрия интерес на детето, забрана за участие в практики, които не
зачитат достойнството на детето или са опасни и вредни за физическото и
емоционалното му здраве и развитие.
Според Длъжностната характеристика за длъжността „*****”,
утвърдена със заповед от 16.09.2021 г. на директора, в раздел V“
Професионална и колегиална етика“, т.1, ***** зачита и защитава личното
достойнство, правата и индивидуалността на всяко дете и неговото
семейство. Според т.6, се задължава да уважава уникалността и потенциала
на всяко дете, да работи в най-добрия му интерес и в никакъв случай да не
използва физически наказания и възпитателни методи, уронващи
достойнството на детето.
Етичният кодекс на училищната общност на ДГ в чл.2 установява
аналогични принципи относно правата на детето, възпроизведени и в
утвърдения от Националния съвет за закрила на детето Етичен кодекс на
работещите в сферата на образованието-т.1,2,3,6, 7 и 8, с който ищцата е
запозната на 09.05.2022 г. срещу подпис.
Съгласно представените Работен график на педагогическите
специалисти-м.април 2022 г. и м. май 2022 г., ищцата е била на работа в
посочените в заповедта за уволнение периоди. По реда на чл. 204 от ГПК е
4
предоставен за оглед от съда Дневник на групата за дата 26.05.2022 г.,
страница 130, съдържаща запис, изготвен от ищцата, придружен с неин
подпис, като на страницата е отразено, че на тази дата първа смяна е била г-
жа Е., а втора смяна - г-жа А.. На 27-ми май ищцата е била първа смяна, а г-
жа Е. - втора.
Според свидетелката Й. -работила в ДГ „***“ като „*******“ от март до
юли 2022 г. в групата на ищцата – през м. май, когато преди обяд децата са
били на двора, е видяла детето М. да стои право до скамейката.
Заинтересувала се е за причината и ищцата й е отговорила, че му се ходи до
тоалетна: „Акало му се! Аз като ги свалях, защо не е казал?“. *** им е била
предложила да отидат до тоалетна, преди излизането навън. Свидетелката е
поискала да се качи с детето в сградата, но е получила отказ: „Не! Няма да го
водиш! Да е ходил.“. След известно време момченцето е дошло от страната на
**** и я е бутнало по ръката, че повече не може да търпи. Тя отново е
предложила да влезе в сградата и да отидат до тоалетната, но отново й е било
отказано, дори и като е поискала да го вземе със себе си, отивайки за
подготвяне на храната за обяда. Изчакала е още малко, но е виждала, че
детето вече не може да издържа, и е заявила, че другите **** са отишли за
храната и трябва и тя да отиде, чак след което й е било разрешено от ищцата.
Докато стигнат с детето до първия етаж, то се е изпуснало в бельото.
Св. Д.-майка на същото дете- излага подобен разказ за случилото се с
него, по сведения от детето, което е споделило и че другите деца са му се
присмели за изпускането. Според майката, това му е причинило голям шок.
Също така сочи, че тогава е разговаряла с ищцата по телефона, която е
отговорила, че е било заето да играе с другите деца, когато всички са ходили
до тоалетната преди да излязат навън. Според свидетелката момчето
обичайно ходи по голяма нужда два пъти на ден и *** е следвало да забележи
това в месеците, през които е посещавало градината -от септември 2021 г.
нататък. Има ускорен метаболизъм, но не и заболяване, което трябва да
съобщи на госпожата. Детето освен това се е оплаквало, че не му се дава вода
за пиене, защото не е време да се пие вода.
Свид. Й. сочи, че ищцата се държи грубо с децата, повишава им тон
много пъти. Нарича децата от друг етнос „****“, напр. В., на която е казала и,
че няма да й даде допълнително храна, защото е дебела. Детето се е
5
разплакало. Свидетелката е присъствала при извеждането на децата през май
преди обяд извън двора на детската градина. По решение на ищцата са завели
групата на една детска площадка, която се намира през няколко пресечки,
които са пресекли и по уличките са стигнали до нея. Децата са играли там.
Такова излизане е имало 2 пъти в месеца. Причината за излизането на
свидетелката не е посочена.
Имало е случаи родители да носят кухненска хартия, салфетки, тоалетна
хартия. През юни, майката на Р. е занесла чанта и е казала на свидетелката да
я предаде на г-жа А., защото така е казано -да се носят такива вещи. В
представения по делото Констативен протокол № ***/07.06.22 г. (приложен
на стр. 53) е удостоверено това с подписите на директора П. и св.Й.. Родители
са съобщавали за изискването, посочвайки името на ищцата. Свидетелката е
чувала лично от нея, че родителите трябва да донесат материали. Това е
станало, когато в шкафа, в който слагат салфетките, кухненската хартия, с
която се бършат децата, не е имало такива и отговорът е бил: „как да има,
като родителите не са донесли.“.
Св. Д.-майка на В. С. Л.- дава показания, че последната й се е оплаквала
от лошо отношение на ищцата, която я е заплашвала няколко пъти, че ще я
изхвърли през терасата. В телефонен разговор *** е признала, че може и да се
е „изтървала“. Детето е споделило, че е искало да стане от леглото и да отиде
до тоалетната, но не му е било разрешено. Тъй като прекалено много се е
стискало, се е изпуснало в бельото. Реакцията на госпожата е била: „Ставай
бързо, че ще те хвърля като мръсно коте през терасата.“ Пижамата е върната
на майката напикана. Многократно ищцата е казвала, детето да си ходи в
махалата при ****те. При спречкване с друго дете е заявила: „Не я искам тази
в нашата градина“. Свидетелката я е предупреждавала да си промени подхода
към дъщеря й и след третия случай на отправена заплаха за изхвърляне през
терасата се е обърнала към директора П.. Поддържа написаното в жалбата до
нея, цитирано и в процесната заповед. Сочи, че детето изпива изключителен
страх от ***. Казвало е, че не иска да ходи на детска градина, защото го е
страх от тази госпожа. С другата *** се чувства спокойно.
Св.Г. –**** в ДГ „***“- дава показания, че ищцата има грубо, лошо и
жестоко отношение към децата. Удряла ги е през ръцете. Обиждала ги е-
наричала ги е „тъпи“ и „глупави“. Наказвала е децата с вдигнати ръце,
6
крещяла е и викала. Тя не е пускала някои деца до тоалетната, те са се
страхували от нея и напикавали в леглото. Имала е лошо отношение към ***
деца. Казвала е на дете: „Ще ти изям големите уши“, а друго дете, което е
било непослушно, е заплашила: „Ще те хвърля през терасата“. Поради това,
че няколко деца са напуснали групата, в която преди е работела-„*****“, е
била преместена в група „****“. След преместването някои деца са се
върнали. Свидетелката сочи, че е изисквала от родителите да носят хигиенни
материали за децата, въпреки че не е допустимо- мокри кърпи, тоалетна
хартия, кухненска ролка. Такива материали се предоставят от домакина на ДГ
„***“, по определен график от директора, всеки месец. Родителите също са ги
носили и по тяхна молба свидетелката, когато е на смяна, ги е приемала на
входа на градината и предавала на ищцата, която ги е прибирала в шкаф.
Хигиенните материали, които са били осигурени от домакина на градината, са
стигали за месеца. В група „****“, която обслужва свидетелката, родителите
не са носили такива консумативи.
Св. М. И. -„*****“ в детската градина и роднина на ищцата по бащина
линия- дава показания, че не я е чувала да отправя заплахи, не е виждала
грубо отношение към деца, не е забелязала различно отношение към деца от
друг етнос. До постъпването на директора П. в детската градина, ***ите не са
искали разрешение от директор и не са го уведомявали за извеждане на
децата на разходка. Преценявали са с *****, че времето е подходящо и
разходките винаги са били в близост до детската градина. През май 2022 г. са
се подписали на заповед, че трябва писмено да уведомяват директора, когато
извеждат децата на разходка. Това е било след футболния турнир, проведен
на 11-ти или 12-ти май.
Свид. К., чийто по-голям син е бил в групата на ищцата- дава
показания, че ищцата не е имала грубо отношение. Винаги е отговаряла на
родителските въпроси, като е давала възможност да й звънят извън работно
време и да я питат за детето –как е протекъл денят му. Не е обиждала и удряла
сина на свидетелката, а го е поощрявала, ако се справи със задача. Използвала
е похвали или е правела общи снимки, които се качват в групата. Майката го
е преместила в друга детска градина, защото след освобождаването на г-жа А.
в групата е приключил всякакъв учебно-възпитателен процес. В продължение
на месеци е имало текучество на персонал и не се е знаело всяка сутрин, кой
ще поеме детето. То е започнало да се притеснява от това и не е искало да
7
посещава градината, защото не е познавало лицето, което ще бъде за деня в
групата. След установяването на 2 ***ки, няколкократно е съобщавало, че е
останало без закуска. Била му е дадена задача да учи стихотворение за
празника на 15.09. Детето го е научило, но на 15.09 *** му е казала: „Ти няма
да участваш.“ И то е стояло на пейката. След празника е питало майка си,
защо не е участвало. Тъй като е започнало да не се чувства добре на това
място, е преместено в друга детска градина. Когато г-жа А. е работела там,
детето е било спокойно. Явявало се е на конкурс за кукерска маска, правило е
макет на морско дъно. Също участие в празник или др. изява е взимала цялата
група.
С Искане от работодателя за даване на обяснения изх.№ ***12.05.2022
г. на ищцата са поискани писмени обяснения за извеждането на децата от
групата на 11.05.2022 г.. С Искане за даване на обяснения изх.№
****07.06.2022 г. са й поискани такива във връзка с жалбите на родителите на
децата В. С. Л. и М. Д. Д. относно описаните и в процесната заповед случаи.
Посочено е, че е запозната с жалби вх. № ***/27.05.2022 г. и вх.
№***26.05.2022 г. В писмени обяснения от 08.06.2022 г. ищцата е заявила, че
в група „****“ на децата се дава вода, когато пожелаят, има правила, но не и
режим за вода. Преди да излязат сутрин на двора, винаги пуска децата да
посетят тоалетна, а „въпросното дете“ не е пожелало и минута след
излизането на двора е поискало да отиде до тоалетна. Ищцата не е можела да
остави групата и да го заведе. Отишло е с ****я, когато се е върнала, но се е
изпуснало по пътя. Детето В. не позволява да му се направи забележка и да се
покаже, кое е правилно и кое не е. Отказва да спазва правилата в групата. На
обяд става, буди току що заспалите или заспиващи деца. Никога не се е
напишквала, а другите деца, когато им се ходи до тоалетна, стават, обаждат се
на *** и отиват, без някой да ги е спирал. Ищцата е изразила мнение за
тенденциозност, защото е строг ***, държащ за дисциплината, което на В. не
й харесва.
Към исковата молба е приложена Жалба от М. М. К. до кмета на Общ.
Я. срещу неправомерното освобождаване на ищцата, подписана от 14 лица,
между които св.К.. Подадена е и Жалба до кмета от 7 ***и, между които и св.
И., по повод отношението на новия директор П. към работещите в детската
градина, вкл. и във връзка с уволнението на ищцата В. А..
8
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344
ал.1 т.1 и 2 от КТ.
Същите са неоснователни.
Законността на уволнението, доколкото е свързана с посочените от
ищеца изисквания за извършването му, следва да бъде доказана от
работодателя, на основание чл. 154 ал.1 от ГПК.
Съдът дължи произнасяне само по фактите, заявени с исковата молба
като основание на иска (Решение № 345/26.09.2011 г. по гр.д. № 37/2011 г., ІV
г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Уволнението е извършено със заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, която има уредената в чл. 195 ал.1 от КТ форма. Възраженията на
ищцата са неоснователни. Индивидуализирани са нарушителят, нарушенията
и времето на извършването им, дисциплинарното наказание и законните
текстове, въз основа на които се налага. Подробно са описани случаите, в
които ищцата е нарушила трудовите си задължения, като са посочени датите,
децата, спрямо които е осъществено противоправно поведение, нарушените
специални правила за дейността на ***я. Дали е налице неточно или непълно
посочване на относимите разпоредби е въпрос, необуславящ сам по себе си
незаконност на уволнението. Законът не изисква посочване и обосноваване на
формата на вината.
По делото не е спорно, че са изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1
КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят да поиска
обяснения от работника или служителя за извършените нарушения на
трудовата дисциплина. Съгласно практиката на ВКС, законът не въвежда
изискване за вземането на обясненията в рамките на “дисциплинарно
производство”, нито изискване за специална форма за искане и приемане на
обясненията. Обясненията са поискани достатъчно конкретизирано. Не
фигурира в исканията само задължаването на родителите да носят хигиенни
материали. ВКС приема, че когато не са поискани писмени обяснения за
всички дисциплинарни нарушения, като част от тях не са точно посочени в
заповедта за уволнение, съдът изследва по същество извършени ли са тези
нарушения, които са точно посочени в заповедта за уволнение и за които са
поискани обяснения. Обстоятелството, че работодателят не е поискал
9
обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в заповедта за
уволнение не дава основание за приложение на чл. 193, ал. 2 КТ по
отношение на спора за законност на наказанието за нарушенията, за които са
поискани обяснения (Решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410/2009 г.,
ІV г.о.).
Спазени са изискванията на чл. 194 ал.1 от КТ, дисциплинарното
наказание да се наложи не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението
и не по-късно от 1 година от извършването му. Тъй като не са пропуснати
сроковете, не се е погасила дисциплинарната отговорност на работника или
служителя, съответно правото на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание за извършено нарушение. Съгласно чл. 195 ал. 3 от КТ, наказанието
се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или
служителя. Под “отриване на нарушението” се разбира узнаването от субекта
на дисциплинарна власт на установено в съществените му признаци
нарушение на трудовата дисциплина, а не от други служители на
работодателя (в този смисъл е трайната практика на ВКС, вж. Решение № 231
от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г., ІV г.о.). Двумесечният срок е спазен
вкл. по отношение на нарушението, посочено в заповедта като извършено в
най-ранен момент- на 15.04.2022 г.
Обективно съществуват нарушения на трудовата дисциплина, които
могат да послужат като основание за уволнение.
В заповедта са посочени чл.186, чл. 187 т.3, 7 и 10, чл.190 т.3, 4 и 7 от
КТ и са цитирани норми от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ,
Правилника за дейността на ДГ, длъжностната характеристика, Етичния
кодекс на училищната общност на ДГ, утвърдения от Националния съвет за
закрила на детето Етичен кодекс на работещите в сферата на образованието.
Налице е посоченото в чл. 187 ал.1 т.3 неизпълнение на възложената
работа, доколкото ищцата не е изпълнила вменените й задължения с
Длъжностната характеристика за длъжността „*****”, утвърдена със заповед
от 16.09.2021 г. на директора, раздел V“ Професионална и колегиална етика“,
т.1, да зачита и защитава личното достойнство, правата и индивидуалността
на всяко дете и неговото семейство, в т.6- да уважава уникалността и
потенциала на всяко дете, да работи в най-добрия му интерес и в никакъв
случай да не използва физически наказания и възпитателни методи,
10
уронващи достойнството на детето. По делото се установи, че на посочените
в оспорената заповед дати действително ищцата е осъществила
противоправно поведение. Пренебрегнала е физиологичната нужда на детето
М. на 26.05.2022 г. Св. Й., работила няколко месеца в детската градина заедно
с ищцата –незаинтересован от делото свидетел- дава показания, че е имала
възможност да придружи детето до тоалетната в сградата, без да се накърни
задължението на ***я да не оставя децата от групата без надзор, но въпреки
това ищцата няколкократно е отказала да го пусне. Мотивите й са били, че не
е отишло до тоалетна в определеното от нея време. Т.е. държането му на
двора в присъствието на *******я е било форма на наказание. То обаче е
уронващо достойнството на детето, което след изпускането си в бельото е
претърпяло и присмех от другите деца и се е чувствало унижено. По този
начин е нарушила цитираните в заповедта норми на Правилника за вътрешния
трудов ред на ДГ и Правилника за дейността на ДГ, утвърдени от директора
на 16.09.2021 г. и съобщени на персонала срещу подпис. Нарушено е
изискването на чл.217 изр.1 от първия, педагогическият специалист да не
нарушава правата на детето, да не унижава личното му достойнство, съотв. на
чл. 243 т.2 да не използва за възпитателни цели средства, които противоречат
на човешките права и свободи (физически и морални наказания, заплахи,
грубо насилие и прекалено ограничение). Налице е именно прекалено
ограничение, доколкото физиологичните нужди на човека, при това на дете
на ниска възраст, не подлежат на такъв контрол и програмиране. Същото се
отнася и до нуждата от консумиране на вода, особено в летни следобеди
навън, където децата играят, тичат и могат да ожаднеят. Нарушените правила
са залегнали и в Етичния кодекс на училищната общност на ДГ, и в
утвърдения от Националния съвет за закрила на детето Етичен кодекс на
работещите в сферата на образованието, с който ищцата е запозната на
09.05.2022 г. срещу подпис- не много далече във времето преди процесната
дата 26.05.2022 г..
Същевременно ищцата не е проявила такава стриктна взискателност
към спазването от самата нея на установения ред в детското заведение.
Извеждайки децата извън него на 11.05.2022 г. преди обяд, е нарушила чл.
218 ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ, предварително
писмено да уведомява директора при извеждане на децата извън детското
заведение за наблюдения, изложби, концерти, екскурзии и др. Съдът не
11
кредитира показанията на св. И., че изискването е съобщено като заповед към
11,12-ти май, доколкото правилникът е утвърден в началото на учебната
година (от предходния директор) и е съобщен срещу подпис на всички. Дори
и да е съществувала подобна практика да не се уведомява директора, тя не
може да обоснове подобно поведение, което следва да отговаря на правилата
за вътрешния ред. В противен случай е налице неизпълнение по смисъла на
чл. 187 ал.1 т.10 от КТ на други трудови задължения, предвидени в
правилника за вътрешния трудов ред.
Неизпълнение на възложената работа по см. на чл. 187 ал.1 т.3 от КТ се
явява и поведението на ищцата спрямо детето В., към което е отправяла
заплахи за изхвърляне от терасата и е проявявала открита неприязън с оглед
етническия му произход. Свидетелите Й. и Г. –****и- са възприели
поведението като трайно, насочено не само към конкретното дете, а и към
други от същия етнос. Заплахите са изрично посочени в чл. 243 т.2 от
Правилника за вътрешния трудов ред и съгласно чл.217 изр.1 са недопустими
в поведението на педагогическия специалист като форми на психическо и
физическо насилие. Освен това чл. 243 т.22 забранява допускането на пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, народност, етническа
принадлежност и религия. Като принцип при провеждане на предучилищното
и училищното образование равнопоставеността и недопускането на
дискриминация са законово установени в чл. 3 т. 4 от Закона за
предучилищното и училищното образование, чието нарушаване е посочено в
чл. 187 ал.1 т.10 от КТ. В чл.3 т.6 от закона пък е залегнал принципът на
хуманизъм и толерантност. Чл. 219 ал.2 т.3 от закона урежда задълженията на
педагогическите специалисти да зачитат правата и достойнството на децата.
Тези разпоредби са нарушени от поведението на ищцата спрямо двете деца,
чиито родители са подали оплаквания до директора. С оглед на установеното
й поведение се явява ирелевантно заявеното от св. К. относно постиженията
на ищцата в образователната сфера. Освен това показанията на св. И.-*** на
друга група в детската градина, че не е възприела лично грубо отношение към
децата от страна на В. А., не изключват такова да е проявено пред други лица
–като ****ите, присъствали в помещенията на детската група, където
изпълняват своите трудови задължения.
Работодателят е записал като основание за уволнението чл. 190, т.3, без
посочване на ал.1, но доколкото само в нея има такава точка, следва да се
12
приеме, че се позовава на системност на нарушаването на трудовата
дисциплина, още повече посочвайки множество нарушения, повече от три на
брой. Наличието на което и да е от основанията по чл. 190 поражда правото
на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, без съдът
да преценя тежестта на нарушението. За да е налице “системност” са без
значение видът и тежестта на нарушенията, достатъчно е за отделните
нарушения (поне три на брой) да не е налагано наказание (Решение № 60329
от 21.12.2021 г. по гр. д. № 838/2021 г., г. к., ІV г. о. на ВКС). Съдът счита, че
са налице такива нарушения на трудовата дисциплина, които обуславят извод
за “системност” – както поведението спрямо детето М., детето В. и
нарушаването на изискването за извеждане на децата от групата извън
детското заведение. Ищцата сама твърди в исковата молба, че не са й
отправяни забележки преди уволнението, а и няма доказателства да са
налагани други дисциплинарни наказания за процесните нарушения.
Следователно виновното неизпълнение на трудовите задължения по смисъла
на чл. 186 КТ, законосъобразно е скрепено с най-тежкото дисциплинарно
наказание "уволнение" - чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ. Налице е съответствие между
фактологията, изложена в заповедта, и посочената в нея разпоредба.
Поради това искът за отмяна на уволнението следва да бъде отхвърлен.
От неоснователността на главният иск следва неоснователност и на
акцесорното за възстановяване на ищеца на предишната работа, поради което
следва да бъде отхвърлено.
При този изход от делото следва да се уважи искането на ответника за
присъждане на заплатените от него разноски, на основание чл. 78 ал.3 от
ГПК.
Ето защо ЯРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. С. А. от гр. Я., ул.”***** против ДГ „***“ -
гр. Я. с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 и 2 от КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № ***/10.06.2022
г. на директора на ДГ „***” - гр. Я. и за възстановяване на предишната
работа.
13
ОСЪЖДА В. С. А. от гр. Я., ул.”***** ЕГН ********** да заплати на
ДГ „***“ - гр. Я., ул****, представлявана от М. П., направените по делото
разноски в размер на 710 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на
обявяване, посочена в с.з. -06.12.2022 г. пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
14