Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ …….

гр. Велико Търново, 07.01.2016 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, гражданска колегия, като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 4087 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК

 

ИЩЕЦЪТ - „ЕПП” АД, ЕИК ***, чрез пълномощника юрисконсулт Т.Г., твърди в исковата си молба, че ответникът А.А.В., в качеството й на потребител на електрическа енергия, доставяна й за обект, находящ се в ***, не е заплатила на установените падежи цената й по фактури за потребена ел. енергия, издадени в периода: 26.03.2014 г. – 10.06.2014 г., чийто общ размер възлиза на сумата от 780,01 лева. Върху главницата е начислена мораторна лихва в общ размер от 10,09 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура от падежа й до 13.08.2014 г. За събиране на посочените задължения е образувано Ч. гр. дело № 3211/2014 г. по описа на ВТРС, по което е издадена заповед за изпълнение № 1748/29.10.2014 г. срещу длъжника. Излага се, че във връзка с направено възражение от страна на В. е образувано настоящото дело по общия исков ред. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че има вземане от ответника в размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира направените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – А.А.В. ***, чрез назначения й особен представител адв. Ю.Д. от ВТАК, оспорва по основание и размер исковата претенция, като заявява, че липсват доказателства за наличие на облигационно отношение между страните, както и изразява становище,  че не е доказано твърдението на ищеца, че начислената и остойностена ел. енергия за процесния период месец февруари – месец май 2014 г. е доставена и реално потребена от ответницата, поради което същата да дължи нейното заплащане. Излага съображения в подкрепа на неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните и ги прецени в тяхната съвкупност, съгласно изискването на    чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Не се спори от страните, че във връзка с депозирано от „ЕПП” АД – гр. *** пред Великотърновски РС заявление по чл. 410 от ГПК е образувано Ч. гр. дело № 3211 от 2014 г., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1748/29.10.2014 г. за сумите: 780,01 лева – главница, представляваща стойността на потребена, на незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода: 26.03.2014 г. – 10.06.2014 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в *** и 10,09 лева – представляваща мораторна лихва, изчислена за всяка фактура от датата на падежа й до 13.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 325,00 лева – разноски по делото за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от ответника В..

За твърдените задължения на ответника по делото са приложени извлечение от сметка, за фактури и плащания; справки и фактурите, издадени за процесния период относно начислените суми на абоната. Представени са и извадки от електронно записваните данни /карнети/ на извършени отчети на показанията на средството за търговско измерване. Приложени са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, одобрени с Решение от 07.11.2007 г. на ДКЕВР, както и Общи условия от 2009 г.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на парично вземане е процесуално допустим, предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок, считано от датата на съобщението за получено възражение от длъжника. Разгледан по същество е основателен изцяло.

Видно от приложените по делото писмени доказателства /извлечения от сметки, карнети и справки/ ответникът е потребител на доставяна от „ЕПП" АД електрическа енергия на недвижим имот, находящ се в  ***, като ползваната от него електроенергия се заплаща по счетоводна партида с клиентски номер ********** и абонатен № **********, поради което съдът намира, че страните са обвързани в облигационни отношения и ответникът, като потребител, е длъжен да спазва задълженията, предвидени в Общите условия на договорите за пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи на "Е.ОН България Мрежи" АД и ОУ на договорите за продажба на ел. енергия на "Е.ОН България Продажби" АД за заплащане цената на доставеното му количество електроенергия в определените срокове. От събраните доказателства по делото се установява, че за процесния период е отчитана потребената от В. ел. енергия от СТИ № 7175908, монтиран на обекта на 28.07.2008 г. /стр. 70 и 71/ и се касае за реално доставени и консумирани от ответника количества електрическа енергия, а не извършване на корекция на сметка. Съдът намира, че от представените и приети като доказателства писмени документи и в частност издадените фактури се установява обстоятелството, че начисленото количество ел. енергия е доставено и реално потребено от ищеца. Издадените от ищцовото дружество фактури дават сведения за обекта на потребление, клиентския номер на потребителя, количеството измерена и отчетена дневна и нощна електрическа енергия за съответния период, продължителността на периода на потребление, цената за снабдяване, дължимата сума за отчетената електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа, акциза и дължимия данък върху добавената стойност, периода за следващо отчитане и срока за плащане. От ответната страна няма направено възражение за неправилно остойностяване на разпределената електроенергия по периоди, съобразно утвърдените от ДКЕВР цени, като заплатените на 16.04.2014 г. и 11.08.2014 г. суми от по 23,00 лева и 19,00 лева представляват платени от ответницата такси за възстановяване електрозахранването на обекта и лихви за просрочие, а заплатената сума от 172,20 лева по данъчна фактура, издадена на 26.03.2014 г. е приспадната от процесното общо задължение на абоната. Достоверността на отразените във фактурата сведения за количеството измерена и потребена електрическа енергия чрез записаните стари и нови показания на СТИ за нощна и дневна тарифи за разглеждания период е доказателствено установена чрез представените  извадки на хартиен носител от електронно записваните данни на извършвани отчети на показанията на средството за търговско измерване и при съпоставката им с данните за стойността на потреблението на електрическа енергия в имота за предходни месечни отчетни периоди се установява сходство, близост в показанията. На следващо място, съгласно чл. 26 от ОУ на ДПЕЕ потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енеригя в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението си, поради което изпада в забава след настъпване на падежа на съответната  фактура и на основание чл. 38 от ОУ на ДПЕЕ дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. По делото липсват данни, от които да се установява, че към настоящия момент дължимите суми в размерите по издадените за периода: 26.03.2014 г. - 10.06.2014 г. фактури са заплатени по сметка на ищеца. С оглед основателността на главната претенция, акцесорната такава за лихва за забава в размер на 10,09 лева също следва да бъде уважена, ръководейки се от данните по делото и разпоредбата на чл. 162 от ГПК.

Съобразно изложените съображения, предявеният установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че А.В. дължи на „ЕПП” АД сумата от 780,01 лева – главница, представляваща стойността на потребена, на незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода: 26.03.2014 г. – 10.06.2014 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в *** и за сумата от 10,09 лева – мораторна лихва, изчислена за всяка фактура от датата на падежа й до 13.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания по Ч. гр. дело № 3211/2014 г. по описа на ВТРС е издадена Заповед за изпълнение № 1748 от 29.10.2014 г., следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят направените от него разноски, а именно сумата от 1 005,00 лева, представляващи общо направените разноски в исковото производство за държавна такса от 80,00 лева, юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лева и 300,00 лева - заплатено възнаграждение за особен представител, както и разноски за заповедното производство от 325,00 лева – за държавна такса /25,00 лева/ и юрисконсултско възнаграждение от 300,00 лева. Направените разноски за заповедното производство се присъждат в исковото, в съответствие с дадените разяснения в т. 12 на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горните съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕПП” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, *** тауърс - Г, бул. „*** ***“ № ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет ***, че А.А.В., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на на „ЕПП” АД, ЕИК *** сумата от 780,01 лева /седемстотин и осемдесет лева и една стотинка/ – главница, представляваща незаплатена електрическа енергия по фактури, издадени за периода от 26.03.2014 г. до 10.06.2014 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в ***, по клиентски номер ********** и за сумата от 10,09 лева /десет лева и девет стотинки/ – мораторна лихва, изчислена от падежа на всяка фактура до 13.08.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 24.10.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания по Ч. гр. дело № 3211/2014 г. по описа на ВТРС е издадена Заповед за изпълнение № 1748 от 29.10.2014 г.

ОСЪЖДА А.А.В., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕПП” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, район ***, *** тауърс - Г, бул. „***“ № ***, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет *** сумата от 1 005,00 /хиляда и пет/ лева, представляваща направените в заповедното производство разноски от 325,00 лева за държавна такса от 25,00 лева и 300,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, както и направените в настоящото исково производства разноски за държавна такса от 80,00 лева, 300,00 лева - юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лева - заплатено възнаграждение за особен представител.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на негов препис на страните.

След влизане в сила на настоящото решение, препис от него да се приложи по Ч. гр. дело № 3211/2014 г. по описа на ВТРС.

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: