РЕШЕНИЕ
№ ………..
12.03.2019 г.
гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИМИТЪР
КИРИЛОВ |
При секретаря Захаринка Петракиева като разгледа
докладваното от съдията Кирилов НАХД № 186 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
С наказателно постановление №18-0938-005506/19.10.2018г.
на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, на М.П.А.,
с ЕГН – **********, е наложено административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение
на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото постановление е останал
жалбоподателят М.А. ***, който го обжалва в законния срок.
В депозираната жалба
пред съда, жалбоподателката А. излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателката М.А., редовно
призована, се явява лично, поддържа изложеното в жалбата, като моли да бъде
отменено обжалваното НП.
Ответната страна ОД на МВР - гр.Плевен, редовно
призована, представител не се явява.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно
и в съвкупност намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, макар и не на
посочените основания в същата.
Представения по делото акт за установяване на
административно нарушение Серия АА №104876/07.10.2018 г. е съставен срещу М.П. ***,
затова че на същата в 16.30 часа на Първокласен път I-3 (Бяла-Плевен) км.101+453 с посока на движене към град
Плевен, управлявала лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № ***, собственост на „Теленор България“ ЕАД с Булстат:
*********, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия на десен
завой губи контрол над автомобила, излиза в дясно от пътното платно и се удря в
крайпътно дърво, след което настъпва ПТП с материални щети по автомобила. Автомобилът
е спрян от движение, с което е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателката М.А. е подписала акта без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
наказателно постановление №18-0938-005506/19.10.2018 г. на Началник сектор към
ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с който на жалбоподателката на
основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, за това че на 07.10.2018
г. в 16.30 часа на Първокласен път I-3 (Бяла-Плевен)
км.101+453 с посока на движене към град Плевен,
управлявала лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на
„Теленор България“ ЕАД с Булстат: *********, като при движение с несъобразена
скорост с пътните условия на десен завой губи контрол над автомобила, излиза в
дясно от пътното платно и се удря в крайпътно дърво, след което настъпва ПТП с
материални щети по автомобила. Автомобилът е спрян от движение. Водачът е
нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП – като не избира скоростта на движение съобразно
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на
движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или
създадена опасност за движението. ПТП.
По време на съдебното заседание са разпитани свидетелите
П.Г.Г. и М.С.М..
По искане от страна на жалбоподателката е допуснат до
разпит в качеството на свидетел М.В.П., пътник в лекия автомобил.
Съдът като прецени събраните доказателства и служебно
провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:
От разпита на свидетелите П.Г.Г. и М.С.М. се
установява, че при изпълнение на служебните си задължения, същите са извършвали
обход на маршрут 24, по първокласен път от София посока Плевен, в района на
км.100, околовръстното на Долни Дъбник. При извършване на обхода, същите са
забелязали лек автомобил, който е излязъл извън пътното платно за движение в
дясно, по посока на движение, в храстите. Установили водача на автомобила.
Обезопасили мястото. След проверка на документите на водача, съставили АУАН и
протокол за настъпилото ПТП. От показания свидетеля М.М. се установява, че по
пътното платно, десен завой и има лека неравност.
Видно от показанията на свидетелката М.В.П. е, че
същата е пътувала в автомобила на жалбоподателката А., като при навлизане на
разклона от Долни Дъбник към Плевен в завоя, същата усетила, че автомобилът
започнал да тресе и според свидетелката П. това явно се дължало на спукана
гума. В своите показания свидетелката П. твърди, че жалбоподателката се е
движила със скорост около 50км/ч.
В хода на съдебното следствие са представени писмени
доказателства, а именно – Справка за нарушител на М.П.А.; съпроводително писмо
за връчване на НП; копие на Заповед №8121з-515/2018г. относно определяне на
длъжности лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН,
да издават НП и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП; Протокол за ПТП
№1697336/2018г.
При така установената фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Констатациите в Наказателното постановление се
потвърждават от показанията на разпитаните свидетели П.Г.Г., М.С.М. и М.В.П.,
както и от приетите и вложени по реда на чл.283 от НПК чрез прочитането им в
делото писмени доказателства по НАХД№ 186/2019 г. по описа на ПлРС.
Същественото при производството от
административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата
по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в
закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние,
което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е
извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление
издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити
и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За
процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление съдът следи служебно.
В преценката си дали да издаде НП,
административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по
АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни
наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така
изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от
закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли
е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е
извършено.
Съдът констатира, при извършената от него служебна
проверка на обжалваното НП №18-0938-005506/19.10.2018г. на Началник сектор към
ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, наличието на съществено
процесуално нарушение при издаването на НП, обуславящо неговата
незаконосъобразност.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, акта за
установяване на административно нарушение, следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са
участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама
свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се
отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта
не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено,
въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в
акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН,
като поне един от свидетелите да подпише акта. При съставянето на АУАН е
нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. Тъй като в случая и
актосъставителя, и свидетелят по акта не са очевидци на нарушението,
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели, което
обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е сторено. При
така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на липса на втори
свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на административно
наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП, която се сочи като приложена от административно-наказващия орган,
когато поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или
нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в
размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Жалбоподателката А. е санкционирана от административно-наказващия
орган за констатираното нарушение по посочената в НП разпоредба на чл.20 ал.2
от ЗДвП, което е установено след непосредствен оглед на местопроизшествието,
като в НП се сочи и норма, по която е реализирана отговорността - чл.179, ал.2
от ЗДвП. Санкционната разпоредба е приложена правилно от административно-наказващия
орган, тъй като е следвало да прецизира наличен текст от ЗДвП, по който да се
реализира административно наказателната отговорност в съответствие с текстовата
част на обвинението по НП с посочване на нарушена разпоредба от ЗДвП /съобразно чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН/.
Законовата разпоредба, която административно-наказващият орган счита за
нарушена виновно е изрично посочена съгласно изискванията на закона при текстовото
формулиране на обвинението, но даденото цифрово изписване на административно
наказателното обвинение не кореспондира. Така, текстът на чл.20 ал.2 от ЗДвП е
твърде обширен и съдържа задължение за съобразяване от водача на определени
обстоятелства. При цифровото изписване не е посочено именно кое предложение на
сочената като нарушена разпоредба /чл.20 ал.2 ЗДвП/, но в обстоятелствената
част на НП е изписано, че именно несъобразяването на пътните условия /респективно
кои и какви са те в конкретния момент/ са причините, довели до ПТП. За това в разглеждания случай административно-наказателната
отговорност е реализирана по законов текст, чието текстово формулиране не
отговаря на юридическото формулиране на административно-наказателното
обвинение. С други думи, контролният орган, констатирайки административно нарушение,
следва да го опише фактически, като това описание следва да съответства в пълен
обем на законовата разпоредба, която е нарушена и по която се налага санкция.
Пристигналите на мястото на произшествието свидетели-
полицейски служители не са очевидци на ПТП и липсва надлежна мотивировка
относно констатациите досежно механизма на ПТП. Поради факта, че не са
установени правнорелевантните факти, свързани с това каква е била конкретната
скорост на движение на жалбоподателката, имало ли е въведени ограничения на скоростта,
респективно условия, които е следвало да бъдат съобразени при нейния избор от
водача, следва да се приеме за недоказано вмененото нарушение-движение с
несъобразена скорост, както и причинната връзка с настъпилия резултат.
На второ място разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП,
вменява в задължение на водачите на пътни превозни средства, при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В
конкретния случай не е ясно и не е установено защо е прието, че водача се е
движил с несъобразена скорост, както и не е посочено в какво се изразява в
конкретния случай несъобразяването от страна на водача на МПС - дали с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост. По делото липсват каквито и да
било доказателства за наличието на "несъобразена" от страна на водача
скорост от една страна, а от друга - за наличието на причинна връзка между
евентуалната несъобразена скорост и евентуално осъществилото се ПТП. Административно-наказващият
орган не е изпълнил задължението си по чл.53, ал.1 от ЗАНН, а именно да
установи дали нарушителят е извършил деянието виновно, след което да издаде
атакуваното наказателно постановление, като не е събрал доказателства относно
спорните обстоятелства, а именно възможността на жалбоподателя да предотврати
настъпването на инициалния удар.
АУАН е подписан само от един свидетел, присъствал при
съставянето му, което е нарушение на чл.40, ал.3 ЗАНН. Непосочването на
конкретната нарушена норма категорично представлява нарушение на правото на
защита на наказаното лице и е предпоставка за отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно. Разпоредбите на чл.42, т.5 и на чл.57, ал.6
от ЗАНН са безусловно императивни, тъй като осигуряват правото на защита на жалбоподателя. Освен това за разлика от
разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, с оглед на която не всички нередовности на
АУАН са съществени, законът не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда
законосъобразност на НП при допуснати нередовности относно съдържанието по
чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН.
На следващо място следва да се отбележи,
че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил
изобщо възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Видно от приложената Справка за
нарушител/водач жалбоподателката М.П.А. е правоспособен водач от 27.08.2010г.,
като няма отбелязани извършени нарушения по ЗДвП.
При извършване на преценка дали са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно
закона, като разграничи “маловажните” случаи на административно нарушение, от
нарушенията обхванати от чл.6 от ЗАНН, съобразно с относимите към конкретният
случай смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случаите, когато
деянието представлява маловажен случай на административно нарушение,
наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Като не е приложил
посочената норма административно-наказващият орган е нарушил материалния закон
и е издал незаконосъобразно НП. Това е така, съгласно ТР №1/12.12.2007г. на
ВКС по н.д. №1/2007г., ОСНК. Според
цитираната съдебна практика когато деянието представлява маловажен случай на
административно нарушение, административно-наказващия орган следва да приложи
чл. 28 от ЗАНН, като преценката за “маловажност
на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и
проверка на законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира,
че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие с
материалния закон. С оглед посоченото по-горе съдът приема, че не съществува
реална възможност за проверка на извършената от наказващият орган преценка за
маловажност на извършеното нарушение на правилата за движение, доколкото липсва
изобщо произнасяне на наказващият орган, което от своя страна води до
процесуално основание за отмяна на НП. В този смисъл липсата на такава оценка,
означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което
пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и води до неговата отмяна.
Поради което съдът счита, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено, а подадената жалба следва да бъде уважена.
При така констатираната от съда фактическа обстановка,
установените съществени нарушения на процесуалните правила и изложените
съображения на основание чл.63, ал.1 ЗАНН намира, че наказателно постановление №18-0938-005506/19.10.2018г.
на Началник сектор към ОДМВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, следва
да бъде отменено, а жалбата да се уважи.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Плевенски районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление №18-0938-005506/19.10.2018г. на Началник сектор към ОДМВР –
Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с което на жалбоподателката М.П. ***, е
наложено административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Административен съд гр. Плевен по реда на АПК в 14- дневен срок от
съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: