О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………./02.07.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в закрито
заседание, проведено на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1410 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Р.С.С., ЕГН **********, срещу Министерство на вътрешните работи
на Република България обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 3720 лв., представляваща незаплата левова равностойност на храна за периода
от м. февруари 2017 г. до м. септември 2019 вкл., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба – 03.02.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 637,23 лв., представляваща лихва за забава
върху неизплатената главница, начислена за периода от 01.03.2017 г. до 02.02.2020 г.
В исковата молба са наведени твърдения, че в периода от 01.02.2017 г. до
02.10.2019 г. ищцата е заемала длъжността „старши експерт“ в сектор „Човешки
ресурси“ към отдел „Административен“ при ОД на МВР – Варна, като е била със
статут на държавен служител. Поддържа, че за посочения период не са й заплащани
дължимите суми за храна от по 120 лв. месечно или общо 3720 лв. за целия период
от м. 02.2017 г. до м. 09.2019 г., вкл. Счита, че ответникът е изпаднал в забава,
поради което й дължи и законна лихва върху неизплатените суми за храна, която
за периода от 01.03.2017 г. до 02.02.2020 г. възлиза
на 637,23 лв.
В уточнителна молба от 05.03.2020 г.
ищцата обосновава пасивната легитимация на ответника с твърдения, че служебното
й правоотношение е възникнало и прекратено със заповеди на министъра на
вътрешните работи, който е и орган по назначаване на служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 1 и 2 ЗМВР. Поради това и счита, че правоотношението е възникнало с
МВР и именно това ведомство е надлежен ответник по исковете.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
Министерство на вътрешните работи на Република България депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявените срещу
него искове. Аргументира същото с твърдения, че не е надлежен ответник по
делото, тъй като работодател по трудовото правоотношение на ищцата е Областната
дирекция на МВР – Варна, респ. това учреждение е
пасивно легитимирана страна в процеса.
Съдът намира следното:
Според
чл. 61, ал. 2 КТ за длъжности, определени в закон или в акт на Министерския
съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия
спрямо работодателя орган, като в тези случаи трудовото правоотношение се
създава с предприятието, в което е съответната длъжност. Цитираната разпоредба е приложима по аналогия и при действието на Закона за
държавния служител и другите закони, уреждащи държавна служба, когато
служебното правоотношение възниква от акт на компетентен орган по назначението,
който е част от структурата на едно учреждение, но
служебното правоотношение се осъществява в рамките на друго такова. В този
смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 99/03.07.2019 г. по
гр.д. № 1876/2018 г. на ВКС, IV г.о., решение № 11/27.01.2016
г. по гр.д. № 3330/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение №
470/28.02.2014 г. по гр.д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др.).
Такъв
именно е и настоящият случай, при който орган по назначението на ищцата като
държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР е министърът на
вътрешните работи, а предприятието, в което е заеманата от нея длъжност „старши
експерт“ – ОД на МВР – Варна. Следователно работодател по служебното й правоотношение
е ОД на МВР – Варна и именно това учреждение –
разпоредител с бюджетни кредити, е задължено към служителя лице за трудовите му
възнаграждения и други плащания, свързани с изпълнението на службата, в т.ч. и
процесните такива за левовата равностойност на храна и лихвата за забава върху нея.
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че надлежен ответник по делото е ОД на
МВР – Варна, а не Министерството на вътрешните работи, срещу което ищцата е
заявила, че предявява и поддържа исковете си, въпреки дадените й указания в
тази връзка. Предвид липсата на надлежна пасивна легитимация на ответника по
делото, която е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото
на иск, производството е недопустимо и следва да бъде прекратено, на основание
чл. 130 ГПК.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по
гр.д. № 1410/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, 51-ви състав, на основание чл. 130 ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: