РЕШЕНИЕ
№ 947
гр. Бургас, 15.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Симеон С. Михов
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Симеон С. Михов Гражданско дело №
20222100100229 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от
М. Р. Ч. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв. Венцислав
Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар
Самуил“ № 38, партер, ап.2 против „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ №
89Б, представлявано заедно от изпълнителните директори Коста Христов
Чолаков и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв.Мая Великова
от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Ст.Стамболов“ № 26, да
бъде осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
250 000 лв., изразяващи се в болки, стрес и страдания вследствие на ПТП
станало на 22.04.2021г. в гр.Бургас, ведно със законната лихва от 25.06.2021 г.
до окончателното изплащане на сумите, както и обезщетения за
претендираните имуществени вреди в размер на 301,42 лв., представляващи
направени разходи лечение, ведно със законната лихва считано от
29.09.2021г. (предмет на гр.д.№ 936/2022г.), имуществени вреди в размер на
2018,70 лв., представляващи разходи за лечение, ведно със законната лихва
считано от 10.10.2021г. (предмет на гр.д.№ 1250/2022г.), имуществени вреди
в размер на 103,06 лв., представляващи разходи за лечение, ведно със
1
законната лихва считано от 03.02.2022г. (предмет на гр.д.№ 1429/2022г.) и
имуществени вреди в размер на 88,38 лв., представляващи разходи за
лечение, ведно със законната лихва считано от 24.11.2021г. (предмет на гр.д.
№ 1720/2022г.). Претендират се и направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл.38 ал.1, т.2 от ЗАдв, ведно с ДДС.
Претенциите следва да се разгледат в настоящото производство въз основа на
определение № 1879/ 15.08.2022 г., с което съдът на основание чл. 213 от
ГПК е съединил гр.д.№ 936/2022г. по описа на PC-Бургас и гр.д.№ 229/2022г.
по описа на Окръжен съд-Бургас в едно производство, което да продължи под
общ № 229/2022г. Към производството по гр.д.№ 936/2022г. по описа на PC-
Бургас, на основание чл. 213 от ГПК, са били присъединени гр. д. № 936/2022
г., гр.д. № 1250/2022 г., гр. д. № 1429/2022 г. и гр.д. № 1720/2022 г. - всички
по описа на РС-Бургас.
Според изложеното в исковата молба, на 22.04.2021г., около 18:14
часа, в гр. Бургас по улица без име с посока на движение към ул. “Двадесет и
четвърти черноморски пехотен полк“, Й. Р. М., с ЕГН ********** при
управление на лек автомобил марка “Рено“, модел “Лагуна“, с per. №
*******, навлязъл в кръстовището, като не пропуснал движещия се по път с
предимство мотоциклет марка “Хонда“, модел “ЦБ600Ф Корнет“, с per. №
*******, управляван от М. Р. Ч., който бил със специална екипировка и
предпазна каска. Вследствие противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, настъпил удар между него и мотоциклета управляван от ищеца.
Твърди се, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да
предотврати настъпването на ПТП, ако същият бе пропуснал преминаването
на движещия се по път с предимство мотоциклет.
Като резултат на описаното произшествие, ищецът получил
следните травматични увреждания: Фрактура феморнс синистри; Ексцензия
на лезин на друга мека тъкан; Мекотъканна екзостоза. Инфламация;
Контрактура на ЛТБС на коляно. М.Ч. след инцидента е приет в шокова зала в
УМБАЛ Бургас АД, където след направени изследвания е установена
базицервикална фрактура и диафизарна фрактура на ляв фемур с дислокация
и е поставена диагноза: Фрактура феморис синистри. Извършена е
оперативна интервенция - открита репозиция и метална остеосинтеза под
обща анестезия. Репозирана е фрактурата, като е поставен пирон. Ищецът е
изписан от лечебното заведение на 29.04.2021г., като на същата дата е
2
повторно приет за провеждане на допълнителен лечебно - рехабилитационен
режим. Пострадалият имал оплаквания от болки в областта на ляво бедро,
невъзможност на движенията на лява тазобедрена става и лява колянна става
и оток и болка в лява бедрена област. На 12.05.2021г. е извършена повторна
оперативна интервенция под обща анестезия. М. Ч. е изписан от болничното
заведение на 14.05.2021г. Назначено е медикаментозно лечение, придвижване
с помощни средства и без да натоварва оперирания крайник. Поради силни
болки в увредения крайник и ограничени и болезнени движения в лява
тазобедрена става, Ч. отново потърсил лекарска помощ на 15.06.2021г., при
което му била поставена основна диагноза: Субтрохантерна фрактура,
синистра - ИМ; състояние след оперативно лечение, контрактура на ЛТБС и
коляно. Поради настъпило усложнение в оперирания крайник, ищецът е
хоспитализиран в УМБАЛ Бургас АД на 28.06.2021г. за провеждане на
оперативно лечение - ексцизия на лезии на друга мека тъкан. Поставена е
окончателна диагноза: Състояние след операция на бедрена кост -
остеосинтеза. Мекотъканна екзостоза. Инфламация. На 08.09.2021г. е
отстранен поставения винт в увредения крайник, като след извършена
рентгенография е установено, че е налице забавено срастване на лява бедрена
кост. На 07.01.2022г. след преглед от специалист е установена забавена
консолидация, като е дадено мнение за продължаване на временна
нетрудоспособност. Според твърденията в исковата молба, вследствие
причинените травматични увреждания, от датата на настъпване на
произшествието до настоящия момент ищецът е нетрудоспособен, за което са
издадени болнични листове.
Проведеното лечение за М.Ч. е свързано с множество направени
от него разходи, подробно описани по дати и размер. В резултат на
инцидента, ищецът бил в тежко физическо и здравословно състояние, като
причинените му наранявания довели до силни и продължителни болки в
областта на ляв долен крайник. Претърпял оперативни интервенции,
продължително лечение и придвижване с помощни средства. Заявява се в
исковите молби, че пострадалият има болезнени и ограничени движения в
увредения крайник, което води от своя страна до бърза уморяемост и
непълноценност. Процесът на възстановяване е съпроводен от непрестанни
болки в травмираните области, които довели до продължителни физически
страдания, както и слабост, сънуване на кошмари свързани с пътния
3
инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение. Всичко това
довело до срив на самочувствието му и тежък психически шок. Ищецът
трудно преодолявал стреса от процесното ПТП, страхувал се да излиза навън,
не спял спокойно, станал е много чувствителен, изпаднал в състояние на
тревожност и потиснатост. Към настоящия момент ищецът продължава да
изпитва болки в увредения крайник. Оздравителният процес е дълъг и не е
приключил и към настоящия момент, като предстои извършване на
оперативна интервенция, поради забавено срастване на лява бедрена кост.
Според ищцовата страна, управляваният от Й. Р. М. лек
автомобил марка „Рено”, модел „Лагуна” с per.No *******, има договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с „ДЗИ -
Общо застраховане“ ЕАД, с полица N BG/06/120002348292, валидна от
19.08.2020г. до 18.08.2021г. С молби с вх. №№ - 94-В-127/ 25.06.2021г., 94-В-
127/ 28.06.2021г., 94-В-127/ 25.05.2021г., 94-В-127/ 20.09.2021г. и 94-В-127/
23.08.2021г., ищецът сезирал ответното дружество за изплащане на
обезщетения за претърпените от него неимуществени вреди – разходи за
лечение и неимуществени вреди - болки, страдания и стрес, ведно с
представена банкова сметка с титуляр М.Ч., по която да бъдат внесени
сумите, но до настоящия момент не е изплатено никакво обезщетение.
Ответното дружество е депозирало отговори на исковите молби по
всички обединени производства, навежда твърдения за неоснователност
изцяло на претенцията за неимуществени вреди. Изложенията на ищеца
относно факта, че вина за произшествието има Й. Р. М., са несъстоятелни, а
такава носи всъщност ищецът М. Ч., който при задръстване и струпване на
автомобили в неговата лента за движение, предприема изпреварване, като с
несъобразена скорост навлиза в насрещната лента, без да се убеди, че няма да
създаде опасност за движението. Твърди се още от ответника, че ищецът е
управлявал мотора без включени фарове и без свидетелство за
правоуправление на мотор с тази мощност (бил е неправоспособен), с което е
нарушил правилата за движение по пътищата. Поради изложеното се заявява,
че не е налице причинно-следствена връзка между непозволеното увреждане,
твърдените вреди и вината на Й. М.. Във връзка с тези оспорвания, е направен
подробен преглед на нормативната уредба, свързана с маневрата
„изпреварване“, като се подчертава какви са задълженията на водача, който
4
предприема такава маневра.
На следващо място, ответното дружество оспорва описания в
исковата молба механизъм на ПТП, както и наличието на причинна връзка
между произшествието и причинените на ищеца вреди. Твърди, че не са
доказани елементите за осъществяване на фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя - противоправно и виновно поведение на
водача на л.а. „Рено“ с per. № *******.
Ответникът прави и възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия М. Р. Ч. при управление на МПС, за което
няма съответната категория и предприето изпреварване на автомобилите с
висока скорост в населено място и преди кръстовище, като е навлязъл в
насрещната лента за движение. В тази връзка се прави възражение за
намаляване размера на дължимото обезщетение, на основание чл.51 ал.2 от
ЗЗД, поради наличието на съществен принос на пострадалия за настъпване на
вредите, тъй като той сам се е поставил в опасност, от която са настъпили
вредни последици.
По отношение на твърденията за получени от ищеца множество
травматични увреждания, се оспорва наличието на причинно – следствена
връзка между тях и процесното ПТП. Счита, че мекотъканната екстозия е
доброкачествен повърхностен костен или хрущялен тумор, който наподобява
трън. Патологията се появява преди юношеството на фона на травмата, при
продължително сливане на фрактури, които са придружени от увреждане на
преиостата. Заявява се, че ищецът е имал хронични заболявания и
дегенеративни изменение преди настъпилото на произшествието. Оспорва се
механизма на получаване на твърдените в исковата молба увреждания, като се
заявява, че от процесното ПТП е невъзможно да се получат посочените в
исковата молба увреждания, а следователно и да произтекат описаните
неимуществени вреди. Алтернативно претенцията е счетена за прекомерна по
размер и несъобразена с принципа за справедливост.
Ответникът оспорва и претендираните от ищеца имуществени
вреди, като твърди, че в представените касови бонове няма посочване на
лицето направило покупката, както и че липсват рецепти или предписание на
лекар.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна
5
поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в пълен размер като
основателни и доказани. В подкрепа на исковете ангажира свидетелски
показания, съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната
страна и моли същото да бъде намалено до минималния законов размер.
В съдебно заседание ответното „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД
чрез процесуалния си представител, изрази становище за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции. Възраженията си обосновава със
заключенията по приетите съдебно-автотехническа и медицинска експертизи.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. От приложената част от
кореспонденцията между пострадалия и „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД е
видно, че е била заведена застрахователна преписка под № 43072952100151
при застрахователя (л.50-61; 151; 153-154 по делото). Исковата молба е
постъпила в съда след постановения отказ за плащане от застрахователя.
Предявеният иск е с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр.
чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД.
Няма спор, че е налице застрахователно правоотношение между
ответника „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД и участвалото в ПТП, МПС лек
автомобил марка “Рено“, модел “Лагуна“, с per. № *******, по повод ЗЗГО
полица BG/02/118003416564, със срок на покритието 07.12.2018 г. до
06.12.2019 г. (непредставена).
Според влязлото в сила на 24.12.2022г. съдебно решение № 1141/
08.12.2022г. по АНД № 4251/2022г. по описа на РС-Бургас, Й. Р. М. с ЕГН
********** е бил признат за виновен в това, че на 22.04.2021г. в гр.Бургас,
ж.к. „Лазур“ на Т-образно кръстовище между ул. „24-ти черноморски пехотен
полк“ и улица между бл.7 и бл.9, при управление лек автомобил марка
“Рено“, модел “Лагуна“, с per. № *******, навлязъл в кръстовището без да
осигури преминаването на движещия се по път с предимство мотоциклет
марка “Хонда“, модел “ЦБ600Ф Корнет“, с per. № *******, управляван от М.
6
Р. Ч., на когото по непредпазливост причинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, което увреждане води до
трайно затруднение движението на ляв, долен крайник за срок от 4-6 месеца
при обичаен ход на оздравителния процес – престъпление по чл.343 ал.1,
б.“б“, вр.чл.342 ал.1 от НК, вр.чл.50 ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.78А
от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (л.218). Според
съставения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-7459/
22.04.2021г. (л.6-7), участници са били лек автомобил марка “Рено“, модел
“Лагуна“, с per. № ******* със собственик и водач Й. М. и пострадало лице
М. Ч. като водач на мотоциклет марка “Хонда“, модел “ЦБ600Ф Корнет“, с
per. № *******, негова собственост. Пострадалия М.Ч. е бил приет в болница
УМБАЛ Бургас АД, шокова зала, отделение „Ортопедия и травматология“,
както и на 29.04.2021г. поради продължаващи оплаквания, като на
12.05.2021г. е извършена повторна оперативна интервенция. На 08.09.2021 г.
в УМБАЛ Бургас АД е отстранен поставения винт, видно от съставената и
приложена по делото медицинска документация. С решение на ТЕЛК към
УМБАЛ Бургас АД (л.22), ищецът е признат за временно нетрудоспособен до
19.10.2021г. Приложени са също така множество издадени болнични листи
въз основа медицински протоколи на ЛКК. Ч. притежава свидетелство за
правоуправление и на мотоциклета, на който е собственик (л.237-239).
Според заключението на проведената съдебно-автотехническа
експертиза (л.357-362), автомобилът е бил технически изправен. Описан е
подробно механизмът на станалото ПТП, което се е случило в светлата част
на денонощието при сух участък от пътя, при отлична видимост.
Автомобилът е бил със скорост не по-висока от 15 км/ч., а мотоциклетистът с
не повече от 30 км/ч. Сблъсъкът е станал на осевата ивица между двете
платна. Водачът на автомобила е бил пропуснат да направи ляв завой от
движещите се с предимство автомобила и в двете посоки. Навлязъл е с около
метър в платното за движение наляво и е могъл да възприеме мотоциклетиста
едва в последния момент – последният е предприел изпреварване на колоната
автомобила движещи се в посока Пантеона. Изготвена е скица.
В приетата повторна съдебно-автотехническа експертиза (л.432-
446), вещото лице инж.Петър Стоянов счита, че ударът е бил челен, като
7
автомобилът се е движел със скорост 24 км/ч, а мотоциклетът – 40,3 км/ч.
Както причина за станалото ПТП счита поведението на Й.М., който е отнел
предимството на водача на мотоциклета. Можел е да предотврати
катастрофата, ако е спрял навреме. Изготвени са скици към направените
изчисления.
В заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза
(л.390-397), вещото лице д-р Хрисант Хрисантов е изброил получените от
ищеца травми и е проследил проведеното лечение, като е посочил, че същите
са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Периодът за
възстановяване би бил 3-8 месеца, но поради настъпили усложнения
продължава и досега. Към момента на извършения преглед на пострадалия
няма пълен обем на движение в лява тазобедрена става, както и пълно костно
срастване.
Вещото лице д-р Хрисантов по допуснатата повторна съдебно-
медицинска експертиза (л.447-450) е посочил, че приложените по делото
фактури и касови бонове за заплатени суми са във връзка с лечението на М.Ч.,
вкл. защото НЗОК не заплаща вложен метал.
Според показанията на свидетеля К. К. – баща на ищцата, живеел
на 100 м от кръстовището и когато му се обадили за инцидента, отишъл по
чорапи. Пострадалата викала, че не си чувства краката и била цялата в кръв.
После линейка я откарала в Бургас, където установили, че има мозъчно
сътресение и скъсани кръстни връзки. Главният лекар му казал, че трябва
операция, но свидетелят поискал второ мнение, като ортопед го посъветвал да
изчака 1 месец. На училище ходела с патерици, даже момчета я качвали по
стълбите. Пострадалата сънува кошмари, има страх при пресичане на
пеш.пътеки, спряла е да тренира волейбол. Все още има видими белези по
главата.
Според свидетелката Ж. Ч. – майка на ищеца, видяла пострадалия
в болницата след инцидента. Бил на носилка, с няколко счупвания, със силни
болки. И след 22 все още не можел да става, като използвал подлога още 6
месеца, а за него се грижела майка му. После за 2 години претърпял още 3
операции поради сраствания и счупен имплант. И досега си помагал с
патерица. От инцидента, ищецът е в болнични, не може да работи като преди
във фирма за гипсокартон.
8
Свидетелят Ф. Х. - водач на един от автомобилите, през 2021г.
след 16 ч. се движел в посока гарата по ул. „24-ти черноморски пехотен
полк“. Макар да е с предимство, спрял и направил знак на водача на
автомобил, чакащ в уличката между бл.7 и бл.9, да направи ляв завой. Не е
забелязал, че зад него се движи мотоциклетист. Водачът на движещия се
срещу него в посока Слънчев бряг автомобил, също спрял за да пропусне
водача на излизащия от уличката автомобил. Последният започнал маневрата
ляв завой, но тогава се чул удар и мотоциклетистът се блъснал в предната
лява част на излизащото „Рено“. Мотористът паднал и няколко човека се
опитали да му помогнат. Самият мотоциклет бил със включени светлини, а
водачът с каска.
От показанията на свидетеля Й. М. – участник в ПТП, през 2021г.
излизал от малката уличка в „Лазур“, имало знак СТОП и зачакал поради
голямото задръстване. Водачът на автомобила вляво от него (св.Х.), спрял и
дал знак на М., че го пуска да премине. По същия начин постъпил и водачът
на лек автомобил, който се намирал вдясно и се движел в посока Слънчев
бряг. Свидетелят с много ниска скорост започнал да навлиза в кръстовището
и започнал да прави ляв завой. В този момент чул форсиране на двигател, чул
се удар и видял как водачът на мотоциклета прелетял над предния капак на
автомобила. Не излязъл веднага от колата си, защото бил в шок. После видял
пострадалия да лежи на платното и хора му казали, че са извикали линейка.
Свидетелят твърди, че не би могла да се види главата на водача на
мотоциклета над останалите спрели автомобили.
Свидетелят Д. А. – съставил протокола за ПТП заяви, че на
22.04.2021г. към 18:14 ч. му съобщили, че автомобил е намалил за да
пропусне друг да направи завой по ул. „24-ти черноморски пехотен полк“, но
моторист в момент на изпреварване се ударил в завиващия автомобил. Когато
пристигнал, пострадалият лежал все още на пътното платно, моторът бил
паднал. Свидетелят направил снимки и съставил протокол за ПТП.
Пострадалият бил в съзнание, разговарял с него, имал болки в крака.
Представените доказателства разкриват следната фактическа
обстановка.
На 22.04.2021 г. около 18:14 ч., в гр. Бургас в ж.к. „Лазур“ по улица между
9
бл.7 и бл.9, Й. М. управлявал собствения си лек автомобил марка “Рено“,
модел “Лагуна“, с per. № *******, като на Т-образното кръстовище с ул. „24-
ти черноморски пехотен полк“ спрял на знак СТОП. Движещият се от лявата
му страна лек автомобил с водач Ф. Х., спрял на кръстовището въпреки, че е с
предимство и водачът направил знак на М. да премине. По същия начин
постъпил и водачът на движещия се отдясно в посока Слънчев бряг водач на
лек автомобил. М. навлязъл в лентата за движение надясно и започнал
маневра завой вляво, като с около метър навлязъл в следващото платно за
движение. В този момент от лявата му страна се движел със скорост от 40,3
км/ч мотоциклет марка “Хонда“, модел “ЦБ600Ф Корнет“, с per. № *******,
управляван от М. Ч.. Последвал удар, при който мотоциклетът се ударил
челно в предната лява част на автомобила, продължил движението си още 9,4
м и спрял. Ч. прелетял през предния капак на лекия автомобил и паднал на
пътното платно. Вследствие на удара, М. Ч. получил следните травматични
увреждания, представляващи средна телесна повреда: – базоцервикална и
диафизарна фрактура на лява бедрена кост; - напречна диафизарна фрактура в
средна трета на лява бедрена кост с дислокация на костните фрагменти,
съчетана с базоцервикална фрактура на същата кост. Тези травми са довели
до затрудняване на движенията и осъществяване на основната функция на
левия долен крайник за срок около 7-8 месеца при нормален ход на
оздравителния процес. Последвали са редица усложнения: локална
инфекция, счупване на интрамедуларния пирон, отстраняване на същия и
поставяне на нов пирон.
Това се потвърждава от приложените протоколи, съставената
медицинска документация, заключенията на приетите съдебно-медицински и
съдебно-автотехнически експертизи, а също и от показанията на свидетелите
М., Х. и Ч.. Механизмът на станало произшествие е изяснен в заключението
на в.л. В.Гяуров – л.359-360 и на в.л. П.Стоянов – л.439, на които съдът се
позовава изцяло. Единствено изводите на в.л.Стоянов относно твърдението,
че ПТП е станало при челен удар и за л.а.м. „Рено“, не биха могли да бъдат
споделени. Св.М. е видял Ч. да „прелита“ през предния капак, което не би
било възможно ако лекият автомобил се бе ударил челно – тялото на
пострадалия би останало на капака. Освен това, мотоциклетът е продължил
движението си още почти 10 метра, което също не би станало – просто не би
могъл да премине между л.а.“Рено“ и спрелият лек автомобил, управляван от
10
св.Х.. Причините са субективни – недостатъчно внимание от страна на водача
на лекия автомобил – бил е длъжен да изчака преминаването на всички
автомобили и мотоциклети в двете посоки, преди да навлезе в кръстовището.
Съдебно-медицинските експертизи относно състоянието на М.Ч.
сочат безспорно, че уврежданията са станали при ПТП на 22.04.2021 г. когато
пострадалият е паднал на пътното платно. Получените увреждания са
предизвикали болки и страдания, като възстановяването продължава около 7-
8 месеца при нормален ход на оздравителния процес, но събраните по делото
доказателства сочат безспорно, че възстановяването не е приключило напълно
към 20.07.2023г. Последното решение на ТЕЛК е № 93099 от 122/ 28.06.2023г.
за 50 % ТНР на пострадалия (л.457). През този период значително е влошено
качеството на живот – в.лице д-р Хрисантов е прегледал лично пострадалия
на 07.04.2023г. и същият все още накуцва. Уврежданията отговарят да са
причинени от удара в предната лява част на автомобила и последвалото
падане на пътното платно, като са в причинна връзка с настъпилото ПТП.
На основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателен съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последиците от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и вината на дееца. При това положение
съдът приема, че беше уставен деликт, вследствие на който е налице и
увреждане на М.Ч.. В подкрепа на този извод са и събраните по делото
доказателства. Или произшествието е причинено от водача на лекия
автомобил – свидетеля Й. М., а пътно-транспортното произшествие с
причинените от него вреди са вследствие на виновното поведение на водача
на л.а.м. „Рено Лагуна“, който е допуснал нарушение на правилата за
движение, обосноваващи неговата вина за настъпването на вредоносните
последици.
Изложените факти водят до следните правни изводи. На
основание чл.432 от КЗ съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника застраховател. В
хода на съдебното следствие по несъмнен начин се установи, че ищецът М. Ч.
е претърпял страдания, изразяващи се в шок, стрес и изключителни болки
след претърпяното пътно-транспортно произшествие, за причиняването на
което вина има Й. М.. Последният чрез своите действия, противоправно е
11
причинил на ищеца средна телесна повреда, като съдът приема, че са налице
предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане – деяние,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Ответното
застрахователно дружество отговаря по силата на валидна към момента на
настъпването на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил с
ДК № *******, управляван от Й.М..
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие.
Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства, каквито са
характера на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено и др. Съдът определи характера на вредите с оглед
събраните по делото доказателства, като счита, че иска за присъждане на
обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и
следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Явно е, че
след увреждането и претърпените хирургически намеси, М. Ч. не би могъл да
живее както преди това. От показанията на разпитания свидетел Ж. Ч. се
установи, че пострадалият е бил принуден да търси помощ от близките си за
редица действия, всъщност изцяло е зависел от грижите на своята майка. Не е
можел да ходи на работа около година и половина, а от 28.06.2023г. е с
установена 50 % ТНР. Обездвижването и продължилото няколко месеца
лечение, принудителната рехабилитация са довели до значителни болки и
страдания за ищеца. Претърпените болки и страдания от М.Ч. вследствие на
преживяното, невъзможността да води живот както преди, съдът преценява че
отговарят на сумата от 60 000 лв. Или иска по чл. 432 ал. 1 от КЗ за
неимуществени вреди се явява основателен до размера от 60 000 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от по 250 000 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Основателни и доказани се явяват исковете за заплащане на
имуществени вреди в полза на ищеца М.Ч.. Приложените по делото фактури
и касови бонове, са на обща стойност 2511,56 лв. и представляват разноски за
закупени подробно описани медицински медикаменти и помощни средства, с
включен ДДС. Предвид повторното заключение на вещото лице по приетата
СМЕ (л.450), съдът приема, че описаните стоки, вещи и услуги без съмнение
са свързани именно с процедурите по лечението на пострадалия и
следователно са извършени като последица от претърпяното ПТП, поради
12
което и следва да бъдат заплатени от застрахователя. Доколкото сумите са
предмет на отделни искови молби и се търси заплащане на законната лихва
върху всяка сума от различна дата, обезщетенията следва да бъдат изчислени
поотделно съобразно уважената част от претендираната сума. Или по
претенцията от 301,42 лв., представляващи направени разходи лечение
(предмет на гр.д.№ 936/2022г.) следва да бъде присъдена сумата от 72,34 лв.;
от търсените 2018,70 лв., представляващи разходи за лечение (предмет на
гр.д.№ 1250/2022г.), сумата от 484,50 лв.; от търсените 103,06 лв.,
представляващи разходи за лечение (предмет на гр.д.№ 1429/2022г.), сумата
от 24,73 лв. и от 88,38 лв., представляващи разходи за лечение (предмет на
гр.д.№ 1720/2022г.), сумата от 21,21 лв., като до претендираните размери
всеки от исковете следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото ищецът претендира лихва за забава върху търсеното
обезщетение за неимуществени вреди, считано от 25.06.2021 г. – датата на
сезиране на застрахователя от пострадалия. Съгласно чл. 493 ал. 1, т. 5 КЗ,
застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, като в този случай той
покрива, наред с другото и лихвите по чл. 429 ал. 2, т. 2 КЗ, т.е. лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото
лице при условията на чл. 429 ал. 3 КЗ. В чл. 429 ал. 3 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките
на застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за
настъпилото застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430 ал.
1, т. 2 КЗ или считано от датата на предявяване на застрахователната
претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая
застрахованият дължи лихви за забава по отношение на увреденото лице от
момента на деликта, по общото правило на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД. Техният
размер не би надхвърлил застрахователния лимит, предвид определените
размери на обезщетението. След като липсват доказателства за уведомяване
на ответника за събитието от самия застрахован, то като момент на
дължимост на лихвата за забава следва да се възприеме 24.09.2021 год. –
датата, на която ищецът М. Ч. е получил отказ да му бъде изплатено някакво
застрахователно обезщетение (л.154). По отношение на търсените
имуществени вреди, съобразно депозираните искови молби пред РС-Бургас,
датите на търсените лихви са следните: върху сумата от 301,42 лв. - законната
13
лихва считано от 29.09.2021г. (предмет на гр.д.№ 936/2022г.), върху сумата от
2018,70 лв. - законната лихва считано от 10.10.2021г. (предмет на гр.д.№
1250/2022г.), върху сумата от 103,06 лв. - законната лихва считано от
03.02.2022г. (предмет на гр.д.№ 1429/2022г.) и върху сумата от 88,38 лв. -
законната лихва считано от 24.11.2021г. (предмет на гр.д.№ 1720/2022г.).
Видно е, че всички дати следват приетата от съда, поради което и следва да се
присъдят лихви считано от всяка от тях.
На основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, в полза на
адвоката, защитавал ищеца, следва да бъде присъдено възнаграждение,
предвид оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ на основание
сключен договор за правна защита и съдействие (л.460), в който е посочено,
че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 ал. 1 и ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Или налице е предвиденото основание за присъждане
на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат/ адвокатско
дружество за осъщественото пред настоящия съд процесуално
представителство. Съгласно чл. 38 ал. 2 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата по чл. 36 ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. След като
адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата се
присъжда в полза на процесуалния представител на страната, то с настоящият
съдебен акт, „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД следва да бъде осъдено да
заплати на адв.Венцислав Ортакчиев сумата от 5450 лв, представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съответстващ на уважената част от предявените искове за
сумата от 60 000 лв. Към сумата от 5450 лв. следва да бъде добавена и сумата
от 1090 лв. във връзка с §.2а от цит.наредба относно включването на ДДС или
общото дължимо адвокатско възнаграждение е 6540 лв. По съображения, че
според практиката на ВКС ответникът дължи заплащането на адвокатско
възнаграждение по всеки от предявените първоначално искове и съобразно
частичното уважаване на исковете, застрахователят следва да бъде осъден да
заплати разноски за адвокатско възнаграждение в следните размери: по 400
лв. върху всяка присъдените суми от 72,34 лв., 484,50 лв., 24,73 лв. и 21,21
14
лв., съотв. по 480 лв. с включен ДДС, изчислени според правилата на чл. 7 ал.
2, т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколко търсенето на минимални суми в
отделни производства не е злоупотреба с право, тъй като е целенасочен ефект
именно за получаване на по-високо адвокатско възнаграждение, не е предмет
на разглеждане от настоящия състав. Или общото дължимо адвокатско
възнаграждение е в размер на 8640 лв.
В тежест на ответника „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД следва да
се присъди и държавна такса върху приетите за доказани суми от 60 000 лв.
– 2400 лв. и по 50 лв. за всяко от присъдените обезщетения за имуществени
вреди или общо 2600 лв. дължими по сметка на съда, както и сумата от 850
лв. – разноски по делото за изплатени възнаграждения на вещи лица.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати в
полза на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД направените по делото разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Разноските са сборът от внесените суми
за възнаграждение на вещите лица или общо 710 лв. Приложен списък по
чл.80 от ГПК няма. Или следва да бъде присъдена сумата от 539,60 лв.
Направеното от процесуалния представител на ищцовата страна
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е допустимо,
доколкото нормата на чл.78 ал.5 от ГПК го позволява, но е безпредметно,
след като не бяха приложени доказателства за изплатено такова от ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано заедно от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков
и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв.Мая Великова от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Ст.Стамболов“ № 26 да заплати в
полза на М. Р. Ч. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв.
Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София,
ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 60 000 (шестдесет хиляди) лв.
като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
15
болки и страдания в резултат на настъпило на 22.04.2021 год. ПТП,
причинено от водача на застрахования при ответното дружество лек
автомобил марка “Рено“, модел “Лагуна“, с per. № ******* – Й. Р. М., с ЕГН
**********, ведно със законната лихва считано от 24.09.2021 г. до
окончателното изплащане, по следната банкова сметка IBAN: BG56 UNCR
7000 1523 152038 в банка „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр М. Р. Ч., като
иска до претендираните 250 000 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано заедно от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков
и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв.Мая Великова от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Ст.Стамболов“ № 26 да заплати в
полза на М. Р. Ч. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв.
Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София,
ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 72,34 (седемдесет и два лв.
тридесет и четири ст.) като обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение в резултат на настъпило на 22.04.2021
год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество
лек автомобил марка “Рено“, модел “Лагуна“, с per. № ******* – Й. Р. М., с
ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 29.09.2021 г. до
окончателното изплащане, по следната банкова сметка IBAN: BG56 UNCR
7000 1523 152038 в банка „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр М. Р. Ч., като
иска до претендираните 301,42 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано заедно от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков
и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв.Мая Великова от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Ст.Стамболов“ № 26 да заплати в
полза на М. Р. Ч. с ЕГН ********** с адрес: *** чрез пълномощник адв.
Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София,
ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 484,50 (четиристотин
осемдесет и четири лв. петдесет ст.) като обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение в резултат на
настъпило на 22.04.2021 год. ПТП, причинено от водача на застрахования
при ответното дружество лек автомобил марка “Рено“, модел “Лагуна“, с per.
16
№ ******* – Й. Р. М., с ЕГН **********, ведно със законната лихва считано
от 10.10.2021 г. до окончателното изплащане, по следната банкова сметка
IBAN: BG56 UNCR 7000 1523 152038 в банка „Уникредит Булбанк“ АД с
титуляр М. Р. Ч., като иска до претендираните 2018,70 лв., ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано заедно от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков
и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв.Мая Великова от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Ст.Стамболов“ № 26 да заплати в
полза на М. Р. Ч. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв.
Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София,
ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 24,73 (двадесет и четири лв.
седемдесет и три ст.) като обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение в резултат на настъпило на 22.04.2021
год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество
лек автомобил марка “Рено“, модел “Лагуна“, с per. № ******* – Й. Р. М., с
ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 03.02.2022 г. до
окончателното изплащане, по следната банкова сметка IBAN: BG56 UNCR
7000 1523 152038 в банка „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр М. Р. Ч., като
иска до претендираните 103,06 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано заедно от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков
и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв.Мая Великова от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Ст.Стамболов“ № 26 да заплати в
полза на М. Р. Ч. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез пълномощник адв.
Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен адрес: гр.София,
ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 21,21 (двадесет и един лв.
двадесет и една ст.) като обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение в резултат на настъпило на 22.04.2021
год. ПТП, причинено от водача на застрахования при ответното дружество
лек автомобил марка “Рено“, модел “Лагуна“, с per. № ******* – Й. Р. М., с
ЕГН **********, ведно със законната лихва считано от 24.11.2021 г. до
17
окончателното изплащане, по следната банкова сметка IBAN: BG56 UNCR
7000 1523 152038 в банка „Уникредит Булбанк“ АД с титуляр М. Р. Ч., като
иска до претендираните 88,38 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано заедно от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков
и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв.Мая Великова от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Ст.Стамболов“ № 26 да заплати в
полза на адв. Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със съдебен
адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 сумата от 8640 (осем
хиляди шестстотин и четиридесет) лв. дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Р. Ч. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез
пълномощник адв. Венцислав Валентинов Ортакчиев от АК-София, със
съдебен адрес: гр.София, ул. „Цар Самуил“ № 38, партер, ап.2 да заплати в
полза на „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно
от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова
Василева, чрез пълномощник адв.Мая Великова от АК-Бургас, със съдебен
адрес: гр.Бургас, бул. „Ст.Стамболов“ № 26 сумата от 539,60 (петстотин
тридесет и девет лв. шестдесет ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ДЗИ – общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано заедно от изпълнителните директори Коста Христов Чолаков
и Бистра Ангелова Василева, чрез пълномощник адв.Мая Великова от АК-
Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул. „Ст.Стамболов“ № 26 да заплати в
полза на Държавата по сметка на ОС-Бургас сумата от 2600 (две хиляди и
шестстотин) лв. дължима такса върху уважената част от исковете и 850
(осемстотин и петдесет) лв. направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
– гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
18