РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Велико Търново, 12.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря П.И. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №633 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149, и сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното
подпомагане/ЗСП/.
Образувано е
по жалба на Х.З.Х. от гр. В. Търново
срещу Заповед №ЗСП/Д-BT/1490/04.09.2019г. и Заповед №ЗСП/Д-BT/1097/22.08.2019г. на директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – В. Търново, потвърдени съответно с Решение
№04-РД06-0083/26.09.2019г. и Решение №04-РД06-0084/26.09.2019г. на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново. С Разпореждане на
съдията докладчик от 17.10.2019г. от настоящото дело е отделено оспорването
на Заповед №ЗСП/Д-BT/1097/22.08.2019г. на директора на Дирекция “Социално
подпомагане” – В. Търново, потвърдена с Решение №04-РД06-0084/26.09.2019г. на
директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново, по което
е образувано отделно производство. Производството по настоящото делото
продължава по отношение на подадената жалба срещу Заповед №ЗСП/Д-BT/1490/04.09.2019г. на директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – В. Търново, потвърдена с Решение
№04-РД06-0083/26.09.2019г. на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – В. Търново.
Жалбоподателят
оспорва Заповед №ЗСП/Д-BT/1490/04.09.2019г. на директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – В. Търново, с която му е отказано отпускане
на целева помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за заплащане на инцидентно възникнали
потребности за лечение, чрез заплащане на здравни осигуровки за възстановяване
на здравноосигурителни права. С подробно изложение в жалбата и в съдебно
заседание доводи същият обосновава твърдения, че като лице в неравностойно
положение има право на социално подпомагане, не разполага с имущество, от което
да има сигурни и достатъчни за покриване на нуждите му доходи, отказът от
подпомагане на практика поставя в опасност живота му, с оглед на неговото
здравословно състояние. Жалбоподателят
счита, че той отговоря на нормативно предвидените изисквания за
отпускане на помощта, като отказът на административния орган се основана на
неправилно тълкуване на разпоредбите на ЗСП, ППЗСП, на редица цитирани от него
международни актове, ратифицирани и действащи за Република България. Твърди, че
установените в административното производство факти са превратно тълкувани,
изцяло в негов ущърб от администрацията на ответника. Моли обжалваната заповед
да бъде отменена.
С писмено
становище, депозирано в съдебното заседание оспорващият е предявил иск за
обезщетение за претърпени вреди за сумата от 1 200 лв. Тъй като писменото становище в частта, в която се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди, има характер на искова
молба, а делото, образуване по оспорването за заповедта на директора на ДСП –
В. Търново е обявено за решаване, на основание чл. 206, ал. 1 от АПК, с
разпореждане на съдията докладчик в закрито заседание от 28.10.2019г. този иск
е отделен за разглеждане в отделно производство и не е предмет на настоящото
дело.
Ответникът
по жалбата – директор на Дирекция “Социално подпомагане” – В. Търново, чрез
пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Счита, че не са налице нормативни предвидените
изисквания за отпускане на вида социална помощ, за която претендира
жалбоподателя, като оспорваното решение е издадено при спазване на
процесуалните и материалноправни предпоставки.
Съдът, като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
С оспорваната по съдебен ред Заповед №ЗСП/Д-BT/1490/04.09.2019г. на директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – В. Търново, на
основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП, вр. с чл. 16, ал. 2 от ППЗСП на Х.З.Х. е отказано
отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП.С жалба по реда на чл. 81 и
сл. от АПК, вр. с чл. 13, ал. 5 от ЗСП Х.Х. е оспорил заповедта на директора на
ДСП – Г. Оряховица пред директора на РДСП – В. Търново, който е потвърдил
заповедта с Решение №04-РД06-0083/26.09.2019г.
Видно от представените по делото известие за доставка, обр. 243Д, това решение
е връчено чрез изпращането му до жалбоподателя по пощата, с обратна разписка на
30.09.2010г. Жалбата, по повод на която е образувано настоящото
производство, е подадена до РДСП – В.
Търново на 14.10.2019г. и заведена там с вх. №04-94Х-00-0690/14.10.2019г.
Следователно направеното с жалбата оспорване е редовно, допустимо като
подадено в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК и от лице, засегнато пряко от
действието на обжалвания административен акт, след изчерпване на фазата на
административния контрол.
Видно от доказателствата, приети по делото с административната преписка, жалбоподателят
е подал заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-ВТ/1490/30.08.2019г. за целева помощ
за лечение. Декларирал е, че е пенсионер, с намалена трудоспособност/95%
неработоспособност, съгласно приложено експертно решение на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р
Стефан Черкезов“/, притежава недвижим имот – жилище в гр. В. Търново, придобито
по наследство, земеделска земя от 13,8 дка в землището на с. Овча могила, обл.
В. Търново и земеделска земя от 1 дка с постройка от 17 кв. м. в местността
„Козлуджа“ край В. Търново, всички придобити чрез наследяване, както и месечен
доход в размер на 150 лв. Към молбата
заявление са били приложени собственоръчно написано допълнително заявление, ЕР №3139/29.10.2018г.
на ТЕЛК при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ и писмо изх. №5668/28.03.2019г. на ТД
на НАП – В. Търново, адресирано до жалбоподателя. В ръкописното заявление
оспорващият е посочил размер на претендираната сума за подпомагане от 913,12
лв., като е пояснил, че тя му е необходима за заплащане на здравни осигуровки
за възстановяване на здравни права. След подаване на заявлението е извършена
социална анкета съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗСП и изготвен социален доклад на
основание чл. 27 от ППЗСП/стр. 16 от делото/. Било е прието за установено, че
жалбоподателят притежава единствено жилище, което обитава, получава месечна
пенсия за инвалидност в размер на 252,34 лв., а през 2019г. е получавал помощи
по реда на чл. 70 от Закона за хората с увреждания/ЗХУ/ в размер на 87 лв.
месечно.
За да постанови отказ по реда на чл. 13, ал. 3 от ЗСП, вр. с чл. 28, ал. 1
от ППЗСП ответникът, а след него и органът по чл. 13, ал. 5 от ЗСП са приели,
че в случая не е обоснована нужда от подпомагане поради инцидентно възникнали
здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности.
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с
обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК.
Оспорваният
административен акт – Заповед №ЗСП/Д-BT/1490/04.09.2019г. на директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – В. Търново, е издадена съгласно изискванията
на чл. 13, ал. 2 и ал. 4 от ЗСП, като е спазена предвидената в закона форма и
заповедта формално съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и
правни основания за издаването й. В хода на образуваното административно
производство не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са от значение за установяването и правилната преценка на фактите, от
значение за правилното изясняване на спора.
Оспорваната
заповед в случая е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и
целта на закона.
По делото от
фактическа страна не е спорно, че жалбоподателят страда от онкологично
заболяване, което обуславя наличието на нетрудоспособност, установена по
съответния ред. Не са спорни провежданото лечение през минали периоди, както и
че физиологическо състояние на Х.Х. изисква провеждане на терапии и други
процедури за в бъдеще. Независимо от пространно изложените и от двете страни
съображения досежно притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти/земеделски
земи/ и дали и как те могат да са източник на доходи, съдът не обсъжда тези
техни твърдения, защото те не са от съществено значение за преценка
необходимостта за подпомагане по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП на заявените от
жалбоподателя обстоятелства. Не обосновават нещо различно от фактическа и
правна страна и подрбоно развитите от жалбоподателя съображения досежно
необлагаемия характер на получаваните от него плащания/пенсии и помощи по ЗХУ/.
Не тези обстоятелства са от значение за решаването на правния спор.
В случая
жалбоподателят не съобщава за необходимостта от средства за провеждане на
конкретно лечение или процедура, които да бъдат заплатени посредством помощта,
за която претендира. Нито в жалбите и представените писмени становища, нито в
съдебно заседание е посочено конкретно обстоятелство, което е налагало към
момента на подаване на заявлението-декларация, респ. към момента на приключване
на устните състезания съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, отпускане в този момент
на средства за лечение. Не са ясни и обосновани с конкретни доказателства/медицински
документи/ какви процедури ще бъдат провеждани, респ. какви терапии ще се
назначат, от кого и къде, колко ще продължат, колко ще струват, за да бъде
изследван изобщо въпросът дали жалбоподателят може да ги заплати сам. При липса
на такива конкретни обстоятелства, подаденото заявление-декларация се явява
преждевременно подадено, без да са настъпили фактите, с които нормативните
актове свързват правото на социално подпомагане в случая. При липса на
посочените обстоятелства, органите по чл. 27 от ППЗСП не могат обективно да
преценят необходимостта от подпомагане, още повече размера на помощта, която
следва да се отпусне. При така установената фактическа обстановка ответникът не
може да постанови друго, освен отказ от подпомагане.
Съгласно
чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за задоволяване на
инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други
жизненоважни потребности, на лицата и семействата може да се отпуска еднократна
помощ веднъж годишно. Наличието на потребност от здравен характер е една от
изрично изброените жизненоважни потребности в хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, като цитираната
разпоредба предвижда отпускане на помощ
не при възникнал инцидент, т. е. настъпило произшествие и последвало
травматично увреждане, а при инцидентно възникнала потребност от жизненоважен
характер, в случая здравословен. Преценката за наличието на потребност от
здравен характер, която е възникнала инцидентно, т. е. неочаквано, и е наложила
непредвидени допълнителни разходи за задоволяването й, се прави въз основа на
твърденията на искателя на помощта и представените от него доказателства за
всеки конкретен случай. В тежест на молителя е да представи доказателства за наличие
на обстоятелства в пряка причинна връзка с нуждата от извършване на неотложни
разходи.
В жалбите си
до горестоящия административен орган и до съда оспорващия е изтъквал, че
здравните му потребности са от траен характер, а доказването им се осъществява
чрез съответните медицински прегледи, за което той следва да заплати, тъй като
не е здравно осигурен. С тези доводи обосновава необходимостта от получаване на
помощ с цел заплащане на осигурителни вноски и възстановяване на здравни права.
Тези негови съображения не могат да бъдат споделени.
За да бъдат
налице внезапно възникнали здравни потребности на лицето, следва да има
доказателства за това и доказателства за извършените в тази връзка неотложни
разходи за лекарства, медицински услуги и пр. След като жалбоподателят е с
прекъснати здравноосигурителни права, той не би могъл да ползва предвидената за
здравно осигурените лица/ЗОЛ/ медицинска помощ, вкл. и намалението/безплатното
отпускане на лекарства. Проблемът за уреждане на здравноосигурителните права
обаче не може да се определи като внезапно, непредвидено възникнала потребност
от рода на примерно изброените в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, поради което за
заплащането на необходимите здравноосигурителни вноски той не може да бъде
подпомогнат на това основание. Този въпрос от първостепенна важност лицето
следва да уреди самостоятелно, независимо от факта на намалената си
трудоспособност. В този смисъл е и съществуващата съдебна практика/вж. Решение
№587/18.01.2007г. па АД №7117/2006г. по описа на ВАС/. Дори и да се приеме с
много условности, че заплащането на осигурителни вноски за здравно осигуряване,
посредством които ЗОЛ черпят правата си по ЗЗО, могат да се включат в общото
понятие „разходи за лечение“, то същите отново не биха имали характер на
потребностите, взирани в чл. 16 от ППЗСП по изложените вече съображения. По посочения ред могат и следва да бъдат
уважени претенции на жалбоподателя за заплащане на разноски за лечение тогава, когато
е надлежно установен/доказан техният размер, а така също и вида, начина и времето
на лечението, което следва да проведе. С тези доказателства жалбоподателят
следва да разполага към момента на подаване на заявлението за отпускане на
помощта, за да може органът по чл. 13, ал. 2 от ЗСП да прецени размера на
помощта в рамките на визираното в чл. 16, ал. 2 от ППЗСП.
По тези съображения подадената жалба се явява неоснователна и като такава
следва да се остави без уважение.
За пълнота на изложението по възникналия правен спор и за яснота на
страните съдът намира за нужно да посочи, че предвид на тежкото си здравословно
състояние жалбоподателят безспорно има нужда
и право на социално подпомагане, но при спазване на изискванията,
разписани в съответните нормативни актове. Заболяването, от което страда,
изисква продължително лечение и периодично наблюдение, но разноските за лечението могат да бъдат
претендирани под формата на социална помощ когато се установи конкретна нужда
от тяхното извършване, когато се докаже ясно какво ще бъде извършено и
съответно колко следва да бъде заплатено и каква част от разноските по
лечението може да бъде поета от оспорващия. С други думи казано жалбоподателят
може да претендира повторно за изплащане на целеви помощи за лечение когато
това му е необходимо в нормативно установените рамки, но за бъдат уважени тези
негови претенции следва да са наличие медицински документи, обосноваващи
необходимостта от конкретни лечебни процедури, тяхната стойност и
невъзможността жалбоподателя да поеме сам разноските за извършването им. Следва
да се прецени отделно дали предвид на здравословното си състояние
жалбоподателят не се нуждае от допълнително подпомагане по чл. 9 от ППЗСП, при
условие че отговаря на критериите, разписани в чл. 10 от правилника. Последното
обстоятелство обаче не в предмета на правния спор по делото.
В заключение искането за поправка на съдебния протокол от с.з. на 28.10.2019г.,
което се съдържа в писмената молба на жалбоподателя с вх. №4790/11.11.2019г. по
описа на съда не може да бъде разгледано, респ. уважено, тъй като е направено
след изтичане на срока по чл. 151, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК
Водим от
горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В.
Търново, ІІ-ри състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с
жалбата на Х.З.Х. от гр.
В. Търново срещу Заповед №ЗСП/Д-BT/1490/04.09.2019г. на директора на
Дирекция “Социално подпомагане” – В. Търново, потвърдена с Решение
№04-РД06-0083/26.09.2019г. на директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – В. Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искането за допълване и поправка на съдебния протокол от съдебното
заседание на 28.10.2019г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: