Решение по дело №317/2023 на Административен съд - Пазарджик

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№              422 / 26.6.2023г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на деветнадесети и шести май през две хиляди двадесет и третата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров, адм. дело  № 317 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от Административно процесуалния кодекс.

 

2. Образувано е по Жалба на  В.В.Ш., ЕГН: **********,***, с посочен съдебен адрес *** Ганчев 64, кантора 1, адв. Б., срещу Отказ на директора на Столичната регионална здравна инспекция, обективиран в Писмо с изх. №94-3354 от 11.01.2023г., за предоставяне на копия от документи, намиращи се в СРЗИ, кашон №9 от 1957 г., папка № 3, досие №16.

 

3. Жалбоподателят, счита Отказа за неправилен, постановен в противоречие на материалноправните разпоредби и целта на закона, както и на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решение №6664 от 10.11.2022 г., постановено по дело номер 7629 по описа за 2022 г. на Административен съд София-град.

За неправилно се счита становището на административния орган, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване, доколкото има само уведомителен характер. Поддържа се, че в писмото е обективиран отказ да бъде предоставена административна услуга, поради което то представлява индивидуален административен акт.

Жалбоподателката счита, че доколкото тя знае, че е осиновена,  за нея липсва правен интерес от водене на съдебно производство по реда на чл. 105 от Семейния кодекс, за разкриване на произхода ѝ. Все в тази насока се твърди, че търсената информация е относима единствено към нея, като от съставения акт за раждане е видно, че биологичните ѝ родители са неизвестни, тоест няма как да се нарушат чужди права.

Иска се оспорения отказ да бъде отменен, а преписката върната на административния орган със задължителни указания по същество, относно тълкуването и прилагането на закона, като се задължи административния орган да предостави копие от всички намиращи се в кашон № 9 от 1957 г., папка №3, досие № 16 книжа, отнасящи се до Н.Г.П..

Иска се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.

 

4. Директора на Столичната регионална здравна инспекция, София, ул. Враня 20, чрез гл. юрк. К. в представено по делото писмено становище(л. 24), поддържа, че жалбата е недопустима, защото  Писмо с изх. №94-3354 от 11.01.2023г. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК.

По същество се поддържа, че процесното писмо е издадено от материално компетентния за това орган при спазване на установената в закона форма и в съответствие с материалния и процесуалния закони.

Според ответника, писмото обективира волеизявление на административния орган, което е част от производството по издаване на решение по искането за отваряне на досието на детето Н.Г.П.. Писмото е с уведомителен характер. То е волеизявление и част от процедурата по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 и чл. 64 от АПК.

Счита се, че Писмото не представлява повторен отказ от предоставяне на информация. То е в изпълнение на дадени съдебни указания за преразглеждане на писмо с изх. № 94- 2435\9 от 04.08.2022 г., като в него е дадена определена информация за това, че на СРЗИ е предаден определен архив от документи, между които и кашон № 9-1957 година, папка № 3, съдържаща 27 досиета, като под № 16 фигурира Н.Г.П..  

 

II. За фактите и тяхната хронология:

 

6. По преписката е представена Молба от В.Ш., адресира до  Директора на РЗИ, София, която е без входящ регистрационен номер и дата(л.60).

В молбата, Ш. е заявила, че знае от родителите си В. и Д.В., че е осиновена. Посочила е, че разполага с Акт за раждане с № 551 от 11 май 1957 г., в който е записана с имената Н.Г.П.. Съгласие за осиновяването ѝ е дадено с писмо № 616 от 08.06.1957 г., от Главния лекар на Дом „Майка и дете“ гр. София, ул. Аспарух №9, където е живяла преди осиновяването си. С Определение № 68 от 08.06.1957 г. на Народния съд София, постановено по гр. дело № 4776 по описа за 1957 г. е допуснато осиновяването ѝ като Н.Г.П., родена на *** г.(намерено, подхвърлено дете) от съпрузите В. Иванов В.ев и Д.Константинова В. ***.

Копия от въпросните документи са приложени към молбата, като е заявено, че в тях не се съдържат данни за биологичните ѝ родители, които са неизвестни и вероятно са починали.

Заявеното от Ш. искане е „… Желая да разполагам с цялата налична информация, която има отношение към мястото, където съм живяла преди осиновяването, кога и как съм била настанена в дома, условията и начина на отглеждането ми, информация за направените ми имунизации, провеждано лечение, ако съм боледувала и всичко друго до осиновяването на 08.06.1957 г. ….“

Конкретно е поискано да бъде издадено копие от съхраняваното в архива на РЗИ досие от Дом „Майка и дете“ г. София, с № 321 от 11/12.05.1957г. , на детето Н.Г.П., вписана в регистрите на дома под № 321, родено на *** г., записано в регистрите на Благоевски райсъвет под № 551 от 11.05.1957 г.

 

7. С Писмо № 94-2435\5 от 21.07.2022 г., Директора на СРЗИ е уведомил Ш., че исканата информация попада в приложното поле на чл. 195 от Семейният кодекс, като същата може да бъде обект на разкриване само след произнасяне с решение на Окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването.

 

8. С Уточняваща молба вх. № 94-2435\6 от 26.07.2022 г. (л.58), Ш. е заявила, че за нея не е тайна осиновяването ѝ, поради което и процедурата по чл.105 от Семейния кодекс е неприложима. Счита, че същата предполага разкриване на биологичен произход на осиновено лице при наличие на важни обстоятелства и касае осиновени лица, за които тази информация е неизвестна.

Във връзка с приложените към първоначалната молба писмени документи пояснява, че „…следва да се направи извода, че (разполагайки с тях) аз зная, че съм осиновена и за мен липсва правен интерес от водене на дело по чл.105 СК, поради което и такъв иск е недопустим…“, както и че от съставения акт за раждане се установява, че родителите ѝ са неизвестни, тоест няма как да се нарушат чужди права, а търсената информация се отнася единствено до нея.

 

9. Във връзка с тази конкретизация на искането, с Писмо 94-2435\9 от 04.08.2022 г., Директора на СРЗИ е заявил, че овластени да предявят искането за достъп до информация за произхода са само осиновеният и осиновителите, като разрешаването на този достъп, зависи от преценката на окръжния съд за наличието на важни обстоятелства, обосноваващи искането му. Пояснено е, че според практиката на окръжните съдилища, знанието на осиновения за извършеното осиновяване (т.е. при нарушена вече тайна на осиновяването) се приема като факт, който би могъл да се прецени като "важно обстоятелство" за разкриване на допълнителна информация относно неговия биологичен произход, но генетичната предразположеност към някои заболявания, желанието на молителя да узнае за своя произход, дори и в случаите, в които осиновителите му са починали (неизвестни), не представлява правно основание за уважаване на молбата по чл. 105 СК.

Въз основа на тези съображения е заявено, че извън компетенцията на СРЗИ и в противоречие с разпоредбите на действащото законодателство е да се произнесе по искането с което е сезирана. Посочено е, че искането следва да бъде отнесено до Окръжния съд постановил решението за допускане на осиновяването.

Административния орган е заявил, че в случай, че описаното досие се съхранява в архивите на СРЗИ, след постановяване на съдебно решение, допускащо разкриването му, същото ще бъде предоставено на Ш..

 

10. Писмото е било обжалвано по съдебен ред, по повод на което е образувано производството по адм. дело № 7629 по описа на Административен съд София – град за 2022 г.  В Решение № 6664 от 10.11.2022 г., постановено по същото дело, определяйки естеството на правния спор с който е сезиран, решаващия съд е посочил, че Молбата на Ш., поставила начало на административното производство, има характера на искане за предоставяне на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. “в“ от ДР на Закона за администрацията, поради което отказа тя да бъде предоставена, представлява индивидуален административен акт по смисъла  чл. 21, ал. 3 от АПК.

В този контекст е прието, че оспореният отказ е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че релевантните по случая обстоятелства не са били изяснени в пълнота в производството пред административния орган. Счетено от съда е, че административния орган  не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Посочено е, че от мотивите на отказа не се установява по несъмнен начин, разполага ли СРЗИ с търсеното досие в архивите си, както и че ако то се намира там, то тогава не се установява, налице ли са предпоставки за отказ да бъде извършена исканата от Ш. услуга.

Във връзка нормата на чл. 105 от СК, съдът конкретно е указал, че преди произнасянето си административният орган е следвало да изиска удостоверение за наследници на двамата осиновители. В случай, че те са починали и техен единствен наследник е жалбоподателката, предмет на преценка е единствено наличието на нейния законен интерес да се снабди с копие от досието.

В контекста на практиката на Върховния административен съд и на Европейският съд по правата на човека, във връзка с приложението на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, решаващия съд е указал, че административният орган е следвало да извърши преценка на заявеното наличие на жизненоважни интереси, обосноваващи разкриване на исканите лични данни и обсъждане на представените доказателства и съответно излагане на мотиви в тази връзка.

 

11. В тази хронологична последователност е издадено процесното Писмо 94-3354\2 от  11.01.2023 г. в което, Директора на СРЗИ е заявил следното :

Според административния орган, в Решение № 6664/10.11.2022 г. съдът „.. неправилно е разчел и тълкувал аргументите изложени в писмо с изх. № 94- 2435\9/04.08.2022 г., т.к. същото има уведомителен характер, респективно е междинен(удебеляването мое) акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК и не подлежи на оспорване пред съд…“. Непосредствено след това пък, административния орган заявява, че с Писмо с изх. № 94- 2435\9 от 04.08.2022 г. като „…. С него се постановява краен(удебеляването мое) акт, с който не се отказва предоставяне на информация, а само се изяснява реда за предоставянето й…“.

След тези съждения, административния орган е изложил своите разбиране за това, какво представлява индивидуалния административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Крайната констатация на административния орган е била, че Писмо с изх. № 94- 2435\9 от 04.08.2022 г., съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 4 от АПК.

В Писмо 94-3354\2 от  11.01.2023 г., административния орган е посочил следните данни : С приемо-предавателен протокол от 28.06.2021 г., в изпълнение на ПМС № 30 от 01.02.2021 г., съгласно заповед № РД-02-38/05.03.2021 г. на министъра на здравеопазването, ДМСГД „Свети Иван Рилски“ София предава на Столична РЗИ архив от документи с дългосрочно справочно запазване включително и не ограничаващи се до 108 броя архивни кашона съдържащи досиета на деца. При извършената проверка на описа на досиетата на децата е било констатирано, че в кашон № 9 - 1957 година, папка № 3, съдържаща 27 досиета, под № 16 фигурира Н.Г.П.. Посочено е, че в описа не е посочен номер на вписване в регистрите на дома, нито рождена дата на лицето, поради което СРЗИ не може да извърши пълна и обективна проверка относно идентичността на двете лица - описаното в описа и това, за което е изискана информация. Въз основа на твърдение, отново е заявено, че е извън компетенцията на СРЗИ да предостави исканата информация, като същата попада в приложното поле на чл. 105 от Семейния кодекс.

Заявено е и разбирането на административния орган, че Решение № 6664 от 10.11.2022 г. на АССГ не постановява разкриване на досието, а преразглеждане на обективираните в писмо с изх. № 94-2435\9/04.08.2022 г. обстоятелства и постановения от административния орган отказ за предоставяне на копие от досие на осиновено лице.

 

ІІІ. За допустимостта:

 

12. Искането на Ш. да и бъдат предоставени копия от писмени документи намиращи се в СРЗИ, съставлява искане за извършване на административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице, по смисъл на § 1, т. 2, б. „в“ от ДР на Закона за администрацията.

След като, въпросните документи, относно които се иска да бъдат предоставени копия, се намират в СРЗИ, така както това е изрично заявено в процесното писмо, то именно тази администрация е компетентна да разгледа, тоест да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени по смисъла на чл. 35 от АПК и да разреши по същество, тоест да отговори на въпроса, дали искането за извършване на административна услуга е основателно и съответно тази услуга да бъде предоставена или пък да реши, че искането е неоснователно и да се откаже извършването на търсената административна услуга.

 

13. В конкретния казус, административния орган, макар и да не е разгледал по същество административния въпрос с който сезиран, е отказал извършването на исканата от него административна услуга.

Твърдението, че Писмо с изх. №94-3354 от 11.01.2023г. има само уведомителен характер и не съставлява годен за обжалване акт е несъстоятелно. Това твърдение е поддържано още при обжалване на Писмо 94-2435\9 от 04.08.2022 г. и аргументирано не е прието за основателно от съдебния състав, постановил Решение № 6664 от 10.11.2022 г. по адм. дело № 7629 по описа на АССГ за 2022 г.

С оглед твърдението на административния орган, че както Писмо 94-2435\9 от 04.08.2022 г., така и Писмо с изх. №94-3354 от 11.01.2023г. имат „подготвителен“ характер относно издаването на конкретен окончателен акт, с който искането на Ш. да бъде разрешено, трябва да се отбележи, че такъв краен акт не е постановен в рамките на административната процедура, образувано пред СРЗИ. От съображенията развити и поддържани от административния орган, не става ясно какъв е този краен акт, във връзка с постановяването на който са изготвени, процесните „подготвителни“ писма. Възможно е, административния орган да счита че въпросния краен акт, издаването на който се подготвя с писмата е решението на окръжния съд по чл. 105 от СК и съответно, последващият го акт на администрацията в зависимост от постановения от съда резултат. При това положение обаче, административния орган би следвало да приеме, че не е компетентен да се произнесе по искането и да го върне на Ш. с писмени или устни указания по смисъла на чл. 31, ал. 4 от АПК. Такова изрично волеизявление на административния орган не се констатира да е направено. Ето защо, не е възможно да се приеме, че процесното писмо има „уведомителен“ или пък „подготвителен“ характер.

Жалбата е регистрирана в деловодството на администрацията с вх. № 94-2435 от 23.01.2023 г., което ще рече, че тя е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок.

При това положение ще следва да се приеме, че оспорването е предприето в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което е ДОПУСТИМА.

 

IV. За правото:

 

14.  Според чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Мотивите на съдебните решения нямат сила на пресъдено нещо. Седалището на  правоустановяващата воля на съда, а от тук и на предмета на решението, е постановения от съда диспозитив.

В конкретния случай, в диспозитива на Решение № 6664 от 10.11.2022 г., постановено по адм. дело № 7629 по описа на АССГ за 2022 г.  е налице изричното препращане към формираните от съда мотиви. Постановено е административния орган да се произнесе отново „….със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съгласно изложеното в мотивите по-горе …..“.

Сиреч, диспозитива на съдебния акт, отпраща към неговите мотиви и следователно, изразената в мотивите воля на съда несъмнено е станала част от обвързващата административния орган сила на присъдено нещо.

Нещо повече, обективните предели на СПН по правило включват правото, което е предмет на делото. СПН се свързва с правния спор и е средство за неговото разрешаване, като установява със задължителна сила действителното правно положение и го въздига в основа на бъдещото поведение на спорещите.

 

15. Несъмнено в тази насока е, че предмет на развилото се предходно административно производство, приключило с влезнал в сила съдебен акт е бил въпросът за предоставяне на конкретна административна услуга от СРЗИ, изразяваща се в предаване на копия от документите, съставляващи досие № 16 на  името на Н.Г.П., намиращо се в  кашон № 9 - 1957 година, папка № 3.

В случая, конкретните указания на съда, обективирани в мотивите на Решение № 6664 от 10.11.2022 г., постановено по адм. дело № 7629 по описа на АССГ за 2022 г. са: административния орган да изясни всички релевантни по искането обстоятелства и съответно да прецени по същество, налице ли са предпоставки за отказ да бъде извършена исканата от Ш. услуга; да изиска удостоверение за наследници на двамата осиновители ; да извърши преценка на заявеното наличие на жизненоважни интереси, обосноваващи разкриване на исканите лични данни и обсъждане на представените доказателства и съответно излагане на мотиви в тази връзка.

 

16. От данните по делото и от оспорения акт, не се установява, административния орган да е изпълнил кое да е от тези указания на съда, след като преписката му е била върната.

При това положение, без да изпълни конкретните напътствия на съда по изясняване на административния въпрос от фактическа страна във възможната пълнота и без да се съобрази с разясненията по тълкуване и прилагане на закона, с процесното Писмо с изх. №94-3354 от 11.01.2023г. е постановен изцяло идентичен резултат на този по предходното Писмо 94-2435\9 от 04.08.2022 г.

Като е сторил това, административният орган не е спазил задължителните указания на съда, а след като не ги е спазил, съответно не е изпълнил повелята в диспозитива на съдебното решение. Напротив, в процесното Писмо с изх. №94-3354 от 11.01.2023г., административния орган, вместо да изпълни съдебния акт си е позволил да коментира влязлото в сила Решение № 6664 от 10.11.2022 г., постановено по адм. дело № 7629 по описа на АССГ за 2022 г. и да заявява становище, че същото е неправилно.

Административния орган не е положил каквито и да е усилия да си изясни, какво е естеството на документи и информацията, която Ш. е искала да получи – дали става реч за предоставянето на лични данни относно евентуалните ѝ биологични родители, или пък само данни свързани с налична информация, която има отношение към мястото, където е живяла преди осиновяването ѝ, кога и как е била настанена в дома, условията и начина на отглеждането ѝ, информация за направените ѝ имунизации, провеждано лечение, ако е боледувала и всичко друго до осиновяването на 08.06.1957 г. Този обем информация, не съдържа лични данни на трети лица и не би следвало да е налице невъзможност да бъде предаден на заявителката.

Данните съдържащи се в приобщените по делото акт за раждане; съдебно определение; акт за гражданско състояние; съобщение; молба за осиновяване; акт за предаване на дете са явно достатъчни за да се формира обоснован извод за идентичност на едно лице с имена Н.Г.П. и В.В.Ш. или пък да се отрече несъмнено този идентитет. Становището на административния орган в тази насока е явно необосновано.

 

17. Съобразно разпоредбата на чл. 173, ал.2 от АПК,  извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това правило е ясно, конкретно и небудещо никакви съмнения относно неговото приложение – указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона са задължителни. Неизпълнението на указанията има за последица нищожност на постановения при тези условия, последващ административен акт.

Изрична в тази насока е разпоредбата на чл. 177, ал.2 от АПК, според която актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.

Ето защо, постановеното в нарушение на изискванията на чл. 173, ал. 2 от АПК, Писмо 94-3354\2 от  11.01.2023 г. на Директора на СРЗИ е нищожно и ще следва да бъде обявено за такова.

 

V. За разноските :

 

18. Приетия за установен резултат по административно правния спор, предполага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски по производството. Според представения списък, те се констатираха в размер на 760,00лв., заплатена държавна такса и възнаграждение за един адвокат

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Отказа на директора на Столичната регионална здравна инспекция, обективиран в Писмо с изх. №94-3354 от 11.01.2023г., за предоставяне на копия от документи, намиращи се в СРЗИ, кашон №9 от 1957 г., папка № 3, досие №16, по Молба на В.В.Ш..

 

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Столичната регионална здравна инспекция, за произнасяне по Молбата на В.В.Ш. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивната част на настоящето решение.

 

ОСЪЖДА Столичната регионална здравна инспекция, София, ул. Враня 20, да заплати на В.В.Ш., ЕГН: **********,***, сумата от 760,00лв. (седемстотин и шестдесет лв.), представляваща извършени от последната разноски по производството.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страни за неговото изготвяне.

 

 

Административен съдия : /п/