№ 230
гр. Шумен, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20213630202308 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.Обжалвано е НП № 21-0869-003431 от 30.11.2021г. на Началник сектор към
ОДМВР гр. Шумен, Сектор „ПП“ - Шумен, с което на Р. М. СТ., ЕГН ********** са
наложени административни наказания: по чл. 183 ал.3,т.5, пр.1 от ЗДВП- “глоба” в размер
на 30 лв. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДВП; по чл. 185 от ЗДВП – „глоба“ в размер на 20
лв. за нарушение на чл. чл. 6, т.1 от ЗДВП ; по чл. 183, ал.4,т.7,пр.1 от ЗДВП- „глоба“ в
размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДВП; по чл. 183, ал.4,т.7,пр.3 от
ЗДВП„глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.183, ал.4,т.7 от ЗДВП.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление. Жалбата е подадена в
срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта лице, отговаря на изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява лично, изпраща
представител адв. Б. при ШАК.
Процесуалният представител на ОДМВР гр. Шумен – административно -наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,
ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като съобрази закона, намира жалбата за частично неоснователна, поради следните
съображения:
На 05.11.2021г. служители на ОДМВР гр. Шумен, изпълнявайки служебните си
задължения, се намирали на път Шумен-Радко Димитриево- Смядово- Веселиново –
Лозарево, по път II 73 км16 585 по повод настъпило ПТП като регулирали движението.
Около 9,00 часа свидетелите видели, че жалбоподателят управлява специален автомобил
„Форд Транзит“, с рег. № Н 0013ВН, собственост на ММ., ЕГН **********, като
същевременно констатирали, че водачът извършва следните нарушения - не спазва ПЗ Г-2;
извършва маневра обратен завой към бензиностанция Кастрол, нарушавайки и пътна
маркировка М1.;не използва обезопасителен колан с какъвто МПС е оборудвано; превозва
пътник който не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан.
Водачът бил спрян за проверка от служителите на РУ Шумен.За установените
административни нарушения бил съставен на место АУАН сер. GA, № 545615, в
присъствието на жалбоподателя, предявен му и подписан собственоръчно от него, без
отразени възражения .
1
В АУАН е посочено, че са нарушени чл. 6 т.1 пр.3 от ЗДВП ; чл. 6 т.1 от ЗДВП ; чл. 137а
ал.1 от ЗДВП и чл. 183, ал.4, т. 7 от ЗДВП , а именно - не спазва пътен знак Г-2; извършва
маневра обратен завой към бензиностанция „Кастрол“, нарушавайки и пътна маркировка
М1; не използва обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано; превозва пътник,
който не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан . В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение,
Началник РПУ към ОДП гр. Шумен било издадено НП № 21-0869-003431 от 30.11.2021г.
на Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, сектор ПП Шумен, с което на Р. М. СТ. ЕГН
********** са наложени административни наказания: по чл. 183 ал.3,т.5, пр.1 от ЗДВП-
“глоба” в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДВП; по чл. 185 от ЗДВП –
„глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. чл. 6, т.1 от ЗДВП ; по чл. 183, ал.4,т.7,пр.1
от ЗДВП- „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДВП; по чл. 183,
ал.4,т.7,пр.3 от ЗДВП „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.183, ал.4,т.7 от
ЗДВП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, чийто
показания подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства. Съдът намира, че
напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите относно възприетите от
тях обстоятелства, като показанията им са последователни и непротиворечиви .В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на
санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на
жалбоподателя.Административно-наказателното производство е започнало с редовно
съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН
реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Пункт първи
В АУАН за това нарушение е отразено „ не спазва пътен знак Г-2“, с което е посочено, че
виновно е нарушил чл. 6, т.1, пр.3 от ЗДВП – не съобразява поведението си с пътните знаци
и маркировка.
Съгласно посочената нарушена разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДВП, участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
В настоящия случай, от разпита на актосъставителя и на свидетеля по АУАН се установява
по безспорен начин, че жалбоподателят, управлявайки специален автомобил „Форд
Транзит“ с рег. № Н 0013ВН, собственост на ММ., ЕГН **********, е нарушил чл. 6, т.1,
пр.3 от ЗДВП, като не спазва пътен знак Г-2 . Съгласно чл. 51, ал.2 от раздел IV на
ППЗДВП, пътен знак Г-2 е със задължително предписание "Движение само надясно след
знака". Твърденията на процесуалния представител, че това е станало вследствие на
указания на полицейския служител- знак, подаден с ръка, не намират опора в събраните по
делото доказателства.От показанията на свидетеля П. и св. Ж. се установява, че
жалбоподателят е нарушил предписанието на знака след което е бил спрян за проверка.
АНО е наложил наказание глоба в размер на 30лв., на основание чл. 183, ал.3, т.5, пр.1 от
ЗДВП, регламентиращ, че се наказва с глоба 30 лв. водач, който навлиза след знак,
забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство, или се движи в забранената
посока на еднопосочен път. Съдът намира възраженията, изложени в жалбата по този пункт
за неоснователни, доколкото фактът за наличието на сочения пътен знак се потвърждава и от
представената по делото схема на пътния участък. НП по този пункт е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Пункт втори
В АУАН за това нарушение е отразено: „извършва маневра обратен завой към
бензиностанция „Кастрол“, нарушавайки и пътна маркировка М1“ и е посочено, че
виновно е нарушил чл. 6 т.1 от ЗДВП – не съобразява поведението си с пътната
маркировка. Съгласно чл.6, т.1 от ЗДВП участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка.
2
Съобразно чл. 63 ал.1 на раздел I от ППЗДВП надлъжната пътна маркировка се използва за
очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на
неговата граница. Нормата на чл. 63, ал2 т.1 от ППЗДВП посочва пътната маркировка
"Единична непрекъсната линия" - М1, като на пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат.
От показанията на св. П. и св. Ж. се установява, че жалбоподателят е нарушил пътната
маркировка в посоченото време и място, като не са налице обстоятелства, поради които
показанията им да не бъдат кредитирани. За това нарушение АНО е наложил наказание
глоба в размер на 20лв., което е съобразено с нормата на чл. 185 от ЗДВП регламентираща,
че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за
което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв. Съдът намира
възраженията, изложени в жалбата за неоснователни, доколкото фактът за наличието на
сочената пътна маркировка се потвърждава и от представената по делото схема на пътния
участък. Поради изложеното, НП по този пункт е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Пункт трети
В АУАН, въз основа на който е било издадено НП, за това нарушение актосъставителя е
посочил, че водачът управлява без поставен обезопасителен колан, с какъвто МПС е
оборудвано, което е нарушение на ЗДВП.От разпита на актосъставителя в с.з. се установява,
че в хода на проверката на проверяващите не е станал известен фактът, че водачът е
инвалид. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства, се установява, че
водачът е бил без поставен обезопасителен колан.Съгласно разпоредбата на чл. 137 а ал.1
от ЗДВП, водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и
N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните
превозни средства са оборудвани.
От представеното копие на изпитвателен протокол № 20-2178/ 25.09.2020г относно „Форд
Транзит“ 190 се установява, че МПС е оборудван в инвалиден автомобил, управляван от
инвалид с призната инвалидност, съгласно експертно решение от карта № 624 от
17.09.2020г. ТОЛЕК гр.Г.Оряховица.Автомобилът е с приспособление за ръчно
задействане на спирачната система и съединителя, приспособление срещу приплъзване на
волана, ръчно задействане акселератора на газ, компенсиращо функцията на двата долни
крайника съгласно изискванията на Наредба № 32 ,Наредба № 3 на МЗ.
Представено е и Експертно решение № 2502 от 14.12.1990г. и карта № 624 от 17.09.2020г.
ТОЛЕК гр.Г.Оряховица за оценка на физическата годност на водач за управление на МПС.
Съобразно нормата на чл. 137а ал.2, т.2 и т.3 от ЗДВП могат да не използват
обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан и лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-
двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно
техните нужди.
Физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва
обезопасителен колан, следва да се приеме само такова състояние, при което поради
обективни причини е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би
застрашило здравословното му състояние. Настоящата инстанция намира, че не се доказва
от представените доказателства, че жалбоподателя попада в изключенията на чл. 137а ал. 2,
т. 2 и т. 3 от ЗДВП, тъй като тези хипотези касаят лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан, както и лицата с трайни увреждания на
горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни
средства, адаптирани съобразно техните нужди.
От представената по делото документация се установява, че жалбоподателя е с ампутирани
долни крайници, а изпитвателния протокол удостоверява, че МПС което управлява е
оборудвано като инвалиден автомобил с приспособление компенсиращо функцията на
долните крайници . Горното обстоятелство , обаче не доказва, че физическото състояние на
водача, не му позволява ползването на обезопасителен колан, като не е била установена
обективна медицинска причина, възпрепятстваща изпълнението на задължението, визирано
в чл. 137а от ЗДвП. От приложеното по делото експертно решение на ТЕЛК №
2502/14.12.1990 г. се установява, че жалбоподателят е първа група инвалидност чужда
помощ, травматична ампутация на краката. Законът не предвижда спазването на специален
ред за удостоверяване на физическото състояние на водача.
В случая в представеното експертно решение на ТЕЛК няма отразено обективирано мнение
на медицинско лице, сочещо на извод, че при отразеното в експертно решение на ТЕЛК №
2502/14.12.1990 г. състояние на лицето, употребата на колан би причинила болки,
3
дискомфорт, респ. състояние застрашаващо физическото здраве. Не са представени и други
документи, които да установяват, че водачът е в обективна невъзможност да поставя колана,
с който е бил оборудван ползваният от него автомобил, нито че поставянето на колана би
застрашило здравето му. Такъв относим документ евентуално би могъл да бъде само
медицински документ, съдържащ лекарско предписание, че физическото състояние на
водача не позволява използването на обезопасителен колан. Съобразявайки изложено и
доколкото такъв документ не е наличен по делото и не бил представен в хода на
проверката, съдът намира, че жалбоподателят в случая е осъществил от обективна и
субективна страна нарушението, посочено в пункт трети на наказателното постановление и
правилно АНО е ангажирал отговорността за извършено нарушение на чл. 137а от ЗДВП и
законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на същия на
основание чл. 183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДВП тъй като цитираната санкционна разпоредба
обхваща посоченото нарушение в диспозицията си.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление по този пункт е правилно и като такова следва да бъде потвърдено .
Пункт четвърти
В АУАН, актосъставителят е посочил, че жалбоподателя като водач на МПС превозва
пътник, който не изпълнява задължението си да използва обезопасителен колан, с което е
нарушил чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДВП. Въз основа на събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил и визираното в акта и в НП
нарушение по този пункт. Показанията на свидетелите, които пряко са възприели
обстоятелството, че превозваният пътник е без предпазен колан, не са оборени по никакъв
начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са логически
последователни и обективни. Административно - наказателната разпоредба на чл. 183, ал.4,
т.7, предл. 3 от ЗДВП съдържа не само санкция, но и диспозиция – деянието, което законът
забранява, определяйки го като административно нарушение с посочването на
съставомерните му признаци, имплицитно съдържа правилото за поведение, нарушаването
на което е предвидено като основание за ангажиране на отговорността с налагане на
административна санкция.
В конкретния случай свидетелите не са съставили акт за установяване на административно
нарушение на пътника, а е ангажирана отговорността на водача на МПС в хипотезата на чл.
183, ал.4, т.7, предл. 3 от ЗДВП – за превозването на пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан. В този смисъл правилото за поведение
/забраната водача на МПС да превозва пътник, който не е изпълнил задължението си да
ползва обезопасителен колан/, се съдържа в самата административно - наказателна
разпоредба на чл. 183, ал.4, т.7, предл.3 от ЗДВП, регламентираща нарушаването на
посочената забрана като съставомерно от обективна страна деяние, подлежащо на
санкциониране с налагане на административно наказание. Възраженията, изложени в
жалбата и в с.з. в тази насока, съдът намира за неоснователни. С оглед изложеното, съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и нарушението,
посочено в този пункт на наказателното постановление, доколкото на посочената в АУАН и
НП дата е превозвал пътник, който не изпълнява задължението да използва обезопасителен
колан. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл. 183,
ал.4, т.7, предл. трето от ЗДВП предвижда за водача административно наказание "глоба" в
размер на 50 лева. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
издирил приложимата санкционна разпоредба, като правилно е индивидуализирал
наказанието, налагайки го в неговия абсолютен предвиден в закона размер.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от
ЗАНН в конкретния казус.
По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, административно-наказващият орган
има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от
ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. С издаването на наказателното
постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не е
маловажен. Съобразно Тълкувателно решение № 1/12. 12. 2007г. на ОСНК на ВКС, когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради
издаването му в противоречие със закона. Преценката на съда е относно материалната
законосъобразност на наказателното постановление от гледище на нормата на чл.28 от
ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че не е налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН,
касаеща маловажност на деянията, описани в НП. Преценката за маловажност следва да се
4
прави на базата на всички установени по делото факти, касаещи вида на нарушението,
начина на извършване и други, които от своя страна обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от същия вид. В случая не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска
степен на обществена опасност на извършените нарушения в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Освен това, всяко от извършените деяния не е свързано
с настъпване на конкретни вреди, за да е възможно тяхната липса или незначителност да
обуслови приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Относно представения по делото контролен талон „Водач на МПС без наказания“ , видно от
отразеното на гърба на талона, същият е неразделна част от СУМПС и потвърждава
неговата валидност. На водач, който притежава контролен талон „Водач на МПС без
наказания“ не се отнемат контролни точки при налагане на наказание за нарушение, за
което се предвижда отнемане на контролни точки, освен за употреба на алкохол или отказ
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол или упойващи вещества. Факта на притежаването на процесния контролен талон
не е основание за преценка, че констатираните нарушения не са извършени или са
маловажни. Поради всичко гореизложено съдът намира ,че НП следва да бъде изцяло
потвърдено .
С оглед направеното искане на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, се дължи
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 80 лв. Водим от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0869-003431 от
30.11.2021г. на Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „ПП“ - Шумен, с което
на Р. М. СТ., ЕГН ********** са наложени административни наказания: по чл. 183 ал.3,т.5,
пр.1 от ЗДВП- “глоба” в размер на 30 лв. за нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДВП; по чл. 185 от
ЗДВП – „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. чл. 6, т.1 от ЗДВП ; по чл. 183,
ал.4,т.7,пр.1 от ЗДВП- „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДВП;
по чл. 183, ал.4,т.7,пр.3 от ЗДВП„глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение по чл.183, ал.4,т.7
от ЗДВП, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. М. СТ., ЕГН ********** от гр. Смядово, ул. „Любен Каравелов“ №
34, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР – Шумен, сумата от 80,00лв. (осемдесет лева)
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен
съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5