№ 27
гр. Смолян, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Славка Ил. Савова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500465 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 41/26.08.2021 г. по гр. д. № 149/2020 г.
Златоградски районен съд на основание чл. 109 от ЗС е осъдил М. В. Б. да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца СТ. АС. Б.
да упражнява правото си на собственост върху реална част с площ от 132
кв.м., разположена в северната част на УПИ ***-*** кв. 19 по ПУП на гр.
Неделино от 1987 г., като премахне изградената дървена конструкция с
варова яма, която навлиза с площ от 6 кв.м., обозначена с жълт цвят на
комбинирана скица към заключението на СТЕ, изготвено по делото от инж. Д.
Ст..
Със същото решение на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД М. В. Б. е
осъдена да заплати на СТ. АС. Б. сумата от 187, 20 лева, представляваща
обезщетение за ползване на площ от 6 кв.м., върху която са изградени
дървена конструкция и варова яма, за периода от 21.01.2020 г. до 21.07.2020
г.; ответницата е осъдена да заплати на ищеца деловодни разноски в размер
на 900 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от
ответницата М. В. Б., чрез адв. Вл. Ем., с оплаквания, че е неправилно,
постановено при нарушения на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения, както и е явно необосновано.
1
Твърди се в жалбата, че ищецът не е доказал, че е собственик на ½
ид.ч. от площ от 132 кв.м., представляващи реална част, разположена в
северната част на УПИ ***-***. Сочи се, че ответникът не е обвързан от
силата на присъдено нещо от решението по гр. д. № 43/2017 г.
В жалбата се правят доводи, че към 1986 г., когато е съставен НА
за правото на собственост върху недвижим имот по давност № 23/17.03.1986
г., тази площ от 132 кв.м. не е включена като част от парцела, въпреки че
съгласно изводите на съда, е нямало фактически и правни пречки това
евентуално да не бъде направено.
Твърди се в жалбата, че изводът на районния съд, че посочването
на улица като граница на имота в двата нотариални акта не води до извода за
реализирана улица, а единствено за нейното предвиждане в съответния
регулационен план, е необоснован и погрешен, тъй като не е отчетен
значимият от правна страна факт, че по-голямата част от тези 132 кв.м.,
реално са завзети от Община Неделино за улица много преди 1986 г., когато е
издаден НА за собственост по давност.
По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на
свидетелските показания, като се твърди, че свидетелите заявяват
категорично, че преди реализиране на улицата границата на имота на ищеца
на север била северната стена на съсобствената му къща и никога не е
изявявал претенции към имот на север от неговата къща; имота на север от
къщата бил ползван от наследодателите на ответника, включително площта
от 132 кв.м.
По отношение изводите на съда за забраната на чл. 200 от ЗУТ,
съответно чл. 59 от ЗТСУ /отм./, се сочи, че никъде не е твърдяно, че е
претендирано давностно владение върху 6 кв.м. или върху 132 кв.м. преди
реализирането на улицата; в отговора на исковата молба е посочено „в
процесната част, обхващаща тези 132 кв.м.“, а не че тези 132 кв.м. са били
самостоятелен имот. Сочи се, че не е уточняван размер на имота, за да са
прави извод дали отговаря на самостоятелен имот по чл. 19 от ЗУТ. Твърди
се, че не е необходимо да се прави такова уточнение, тъй като площта на
имота може да се променя при изменение на плана, като се прави позоваване
на Решение № 672/07.03.2011 г. по гр. д. № 1584/2009 г. на І г.о. на ВКС.
Сочи се, че са представени скици към отчуждителна преписка, от които е
видно, че такава промяна на площта на имота на наследодателя на ответника –
В. Б., е налице.
Твърди се в жалбата, че изводът от показанията на свидетелите е,
че ищецът не е притежавал правото на собственост върху площ на север от
съсобствения му имот преди реализирането на улицата, без значение дали тя
отговаря на техническите изисквания по ЗУТ или не.
Във въззивната жалба се твърди, че ищецът не доказва и втората
кумулативна предпоставка на иска по чл. 109 от ЗС – процесната дървена
конструкция с варова яма под нея да му пречи да упражнява в пълен обем
2
правото си на собственост. Твърди се, че в тази част мотивите са неясни,
непълно и необосновани.
Сочи се в жалбата, че неоснователността на иска по чл. 109 от ЗС
обуславя неоснователност и на иска по чл. 59 от ЗЗД. Твърди се, че
решението е погрешно и в тази част, защото обезщетението, представляващо
среден месечен наем върху площ от 6 кв.м. възлиза общо за исковия период в
размер на 187, 20 лева, като не се отчита, че ищецът е признат за собственик
на ½ ид.ч. от процесната площ от 132 кв.м., а съдът му присъжда обезщетение
за целия имот. Сочи се, че това рефлектира и върху размера на разноските.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено изцяло
обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло исковите претенции като неоснователни. Претендира се за
разноски.
В срок е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищецът СТ. АС. Б., чрез пълномощник адв. Евг. В.в, с който се оспорва
въззивната жалба.
В отговора се твърди, че от представените по делото нотариални
актове – НА № 23/1986 г. и № 157/2006 г. се установява явно и несъмнено, че
ищецът притежава в режим на съсобственост правотото на собственост върху
3/5 ид. ч. от УПИ ***-***, от които 1/5 ид.ч. придобита на оригинерно
основание и 2/5 ид. ч. придобити срещу задължение за издръжка и гледане.
Прави се позоваване и на Решение № 188/20.12.2019 г. по гр. д. № 43/2017 г.,
с което ищецът е признат за собственик на ½ ид.ч. от 132 кв.м.,
представляваща реална част, разположена в северната част на УПИ ***-***,
като се прави позоваване и на разпоредбата на чл. 297 от ГПК.
Твърди се в отговора, че се доказва и втората предпоставка на
иска по чл. 109 от ЗС – неоснователно въздействие на ответника, което
създава за ищеца пречки за използване на собствения му имот – наличието на
дървена конструкция и варова яма в имота на ищеца, изградени от ответника
без правно основание и при изричното противопоставяне на ищеца. Сочи се,
че никой собственик не може да бъде задължен да търпи чужди вещи в имота
си. Твърди се, че тези действия лишават ищеца от достъп върху имота и
представляват ограничаване, пречене на собственика да реализира правото си
на собственост върху имота в пълен обем; прави се позоваване на ТР №
4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС.
Сочи се по отношение несъответствието в номерацията и площта
на имота по плана от 1974 г., посочена в НА от 1986 г. и в плана от 1987 г.,
посочена в НА от 2006 г., че площта на имота и сигнатурата по плана, ако има
такава, не са присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване и
могат да се променят при изменение на плана или приемане на нов план, в
който е предвидена промяна, какъвто именно е и настоящия случай. По
отношение на посочването като граница на улица се сочи, че това
обстоятелство не води до извод за наличие на реализирана улица, а
3
единствено за нейното предвиждане в съответния регулационен план. Сочи
се, че плановете, предвиждащи улична регулация, нямат пряко отчуждително
действие, а отчуждителна процедура не е проведена.
Сочи се, че в отговора на исковата молба е въведено твърдение от
ответника, че описаната реална част от 132 кв.м. е ползвана безпроблемно и
необезпокоявано от наследодателите на ответника, а след това лично от нея и
от съпругът й.
По отношение на иска по чл. 59 от ЗЗД в отговора на въззивната
жалба се сочи, че ответникът ползва без правно основание и е налице
фактическият състав на тази норма. Сочи се, че не е било извършено
разпределение по чл. 32 от ЗС, а и всеки от съсобствениците има право да
предяви иск по чл. 59 от ЗЗД, а отношенията между съсобствениците е
отделно правоотношение, което не е предмет на делото.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение; претендират се разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателката пълномощникът й адв.
Емирски поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият лично оспорва въззивната жалба. В писмено
становище пълномощникът му адв. В.в излага подробни съображения в
подкрепа на отговора на въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Ищецът С.Б. твърди, че с Решение № 188/20.12.2019 г. по гр. д. №
43/2017 г. на РС – Златоград е собственик на ½ ид. ч. от 132 кв.м.,
представляваща реална част, разположена в северната част на УПИ ***-***
по ПУП на гр. Неделино от 1987 г., обозначена в жълт и оранжев цвят на
комбинирана скица към заключението на вещото лице, която е неразделна
част от съдебния акт.
С Решение № 188/20.12.2019 г. по гр. д. № 43/2017 г. на РС –
Златоград е признато за установено по отношение на Община – Неделино, че
СТ. АС. Б. е собственик на ½ ид. ч. от площ от 132 кв.м., представляваща
реална част, разположена в северната част на УПИ ***-*** в кв. 19 по ПУП
на гр. Неделино от 1987 г., обозначена в жълт и оранжев цвят на комбинирана
скица към заключението на СТЕ, която скица е неразделна част от решението.
С Нотариален акт № 23/1986 г. Р. Ас. Б., Н. Ас. М., СТ. АС. Б., Ст.
Ас. Б. и Ал. Ас. Б. са признати за собственици по давностно владение и
наследство на по 1/5 ид. ч. от дворно място с площ 347 кв.м., при граници:
улица, имота на Д., на Б. и на Б. Б., което по плана на гр. Неделино съставлява
част от имот пл. № 142 в кв. 17, върху която се отрежда парцел ІІ; парцелът
има площ 479 кв.м., като по регулация се предават 132 кв.м. и
регулационните сметка не са уредени. Ищецът СТ. АС. Б. по силата на
Нотариален акт № 157/2006 г. е придобил още 2/5 ид. ч. от имота.
С Решение № 188/20.12.2019 г. е прието, че частта от 132 кв.м.
попада изцяло в границите на УПИ ***-*** и предвижданията за улица на
128 кв. м. съгласно Заповед № РД-23/12.01.1987 г. за одобряване на
регулационния план не са реализирани, няма данни за отчуждителна
4
процедура и тъй като при действието на ЗТСУ, а и ЗУТ, предвижданията за
улична регулация нямат пряко отчуждително действие, процесните 132 кв.м.
са съсобствени на ищеца СТ. АС. Б..
Посочването на площта на целия парцел ІІ в НА № 23/1986 г. –
479 кв.м., и неприцизното посочване, че „по регулация се предават 132 кв.м. и
регулационните сметки не са уредени“, дава основание за извод, че тази площ
от 132 кв.м. всъщност не се предава тепърва към имота на ищеца, а тази площ
от 132 кв.м. всъщност касае предвиждането за улица. Т.е. тя е била част от
парцел ІІ на ищеца, като е предвидена за улица. Поради това и с този НА е
признато право на собственост на дворно място с площ от 347 кв.м.,
съставляващо част от имот пл. № 142, като тази площ от 347 кв.м., ведно с
площта от 132 кв.м. за улица, дава сбор от 479 кв.м. – площта на парцел ІІ.
Районният съд е изложил подробни мотиви, към които настоящата
инстанция препраща, с които е обосновал извода защо не е налице
отчуждаване на тази площ от 132 кв.м. за улица – налице е предвиждане по
плана за улица, включваща тази площ, но отчуждителна процедура не е
реализирана, поради което тази площ е останала в патримониума на ищеца /в
съсобственост/
Поради това са неоснователни оплакванията във въззивната
жалба, че ищецът не е доказал правото си на собственост.
Районният съд е изложил подробни мотиви, към които настоящата
инстанция също препраща, в които е обсъдил възраженията на ответната
страна и е обосновал тяхната неоснователност. Правилно районният съд е
приел, че от ответната страна е въведено възражение за придобиване по
давност на процесната площ, което възражение е неоснователно. С оглед
забраната на чл. 59 от ЗТСУ /отм./ и чл. 200 от ЗУТ ответната страна не е
могла да придобие по давност процесната площ с оглед изискванията на чл.
19 от ЗУТ и предвид обстоятелството, че ответната страна не е въвела
твърдение, че е собственик на съседен имот и че може да намери приложение
изключението на разпоредбата на чл. 200 ал. 2 от ЗУТ.
Друго правоизключващо или правопрекратяващо възражение
ответната страна не е направила и не е въвела твърдения за друго основание,
на което да ползва част от процесната площ.
Що се касае до доводите на ответната страна, че върху процесната
площ фактически е реализирана улица, макар и с по-малки параметри и без
някои от изискуемите се елементи, както и че е налице и фактическо ползване
за улица, то тези въпроси не следва да бъдат предмет на разглеждане в
настоящото производство. Както се посочи по-горе, с Решение №
188/20.12.2019 г. по гр. д. № 43/2017 г. на РС – Златоград този въпрос е решен
с влязло в сила решение и именно в това предходно производство са могли да
бъдат правени тези възражения от надлежната страна – Община – Неделино.
След като процесната площ е съсобствена на ищеца, той има
право да иска защита на правото си на собственост, включително и
премахване на всякакви чужди обекти и вещи от имота си, независимо дали
към настоящия момент ищецът може да ползва процесната площ. В
Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК
на ВКС се приема „Понякога естеството на извършеното нарушение е такова,
че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен
обем. Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по
делото е доказано, че ответникът осъществява действия в собствения на
ищеца имот или поддържа създадени в резултат на такива действия състояния
в имота, без да има облигационно, пълно или ограничено вещно право или
сервитут върху този имот. Тъй като правото на собственост е абсолютно и
неограничено право, което задължава всички трети лица да се въздържат от
каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца имот, а
5
собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било действие,
което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да
упражнява правото си.“. Установено е по делото, че ответницата заема без
основание 6 кв.м. от имота на ищеца, заета от дървена конструкция и варова
яма, обозначени на приложената скица, поради което ищецът е обективно
възпрепятстван да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Обосновано и законосъобразно е уважен и иска по чл. 59 ал. 1 от
ЗЗД, доколкото ответницата ползва без основание тези 6 кв.м. от имота на
ищеца. Неоснователно е възражението в жалбата относно размера на
присъдената сума по този иск, тъй като се касае на акт на управление на един
от съсобствениците.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като обосновано
и законосъобразно следва да бъде потвърдено. От въззиваемият е поискано
присъждане на разноски, но доказателства за направени такива пред
въззивната инстанция не са представени.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 41/26.08.2021 г. по гр. д. №
149/2020 г. на Златоградски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6