Р Е Ш Е Н И Е
№………./………..09.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено при
закрити врати на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при
секретар Мария Манолова
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1418 по описа за 2019 г.,
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на гл. 39 от ТЗ за разглеждане на иск на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, град София, като
орган нормативно овластен да представлява държавата в производство по
несъстоятелност, на основание чл.3 ал.1 т.10 ЗНАП, действащ като кредитор(с
публично вземане, свързано с търговската дейност) срещу длъжника „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД
гр. Варна, ЕИК ********* – в ликвидация,
за откриване на производство по несъстоятелност, обявяване на
неплатежоспособност и несъстоятелност и спиране на производството по реда на чл. 630 и 632 от ТЗ
Ищецът се позовава
на неизпълнение на изискуеми и установени в стабилни ревизионни актове,
издадени през 2012г и 2014г, задължения за данъци (по ЗДДС, ЗКПО, ЗДДФЛ)
начислени за периоди с начало от 2007г, произтичащи от търговската дейност на
предприятието, както счита, че това неизпълнение е резултат от спрени плащания,
като предпоставка за презумпцията по чл. 608 ал.3 вр. ал.1 т.2 ТЗ. Влошеното
финансово състояние, проявило се в това спиране на плащанията, ищецът
обосновава с презумираната по чл. 608 ал. 2 ТЗ невъзможност за покриване на
текущи задължения при неизпълнено
задължение на предприятието да обяви годишни отчети за период от повече от три
години, считано след 2011г.
По същество
представител на ищеца пледира да бъде открито производство по несъстоятелност,
длъжника да се обяви в несъстоятелност след обявяване на начална дата на
неплатежоспособност, дейността му да се прекрати и производството да бъде спряно, поради липса
на имущество за покриване на разноските. Моли за допускане на обезпечителни
мерки върху цялото имущество на длъжника.
Ответното дружество, уведомено чрез назначен служебно в хода на принудително
открита ликвидационна процедура ликвидатор на 04.09.2019г , не е изразило нито
становище по предявяването на иска, нито по съществото на спора.
По предварителните
въпроси и допустимостта на производството съдът се е произнесъл в подготвително
заседание с определение № 3118/02.09.19г.
и понастоящем не са налице обстоятелства, налагащи ревизията на това
произнасяне. Твърденията за
наличие на презумптивна неплатежоспособност
са докладвани от съда в устния доклад в откритото заседание на 12.09.2019г.
Съдът, след
съвкупна преценка на представените по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна
по съществото на спора :
І. По легитимацията
на ищеца:
Въз основа на приетите по делото писмени
доказателства (неоспорени от ответника) съдът приема за установено наличие
на неизпълнение на изискуеми парични
публични вземания на държавата за данъци и лихви по тях (чл. 162 ал.2 т. 1 и т.
9 ДОПК). Вземанията за данък ДДС ,корпоративен
данък и вносими от работодателя удръжки на данъци върху доходи на работници и
служители произтичат от пряката стопанска дейност на търговеца. Исковата
молбата е предявена надлежно от органа по чл. 625 ТЗ.
ІІ. По наличие на
предпоставки по чл. 608 ТЗ:
Ответникът не се е позовал на извършени
плащания по публичните задължения, установени
с влезлите в сила части от РА № 03251 100306/22.02.2012 г. и РА №
*********/01.09.2014 г., поправен с РА № 1433833/03.10.2014 г., след изчерпване
на реда за обжалването им. При съобразяване на резултата от административния и
съдебен контрол, съдът установява, че още към 2012г(след отричане на право на
данъчен кредит по декларирани по ЗДДС доставки) с първия акт е потвърдено
данъчно задължение за внасяне на ДДС, над размерите декларирани и внасяни
текущо от предприятието през 2007-2011г. Със следващия акт, освен допълнителни
задължения по ДДС( също поради непризнаване на кредит за доставките, чието
реално извършване не е било доказано), са били и определени такива по ЗКПО за
2010г, като с решението на ВАС от 21.11.2018г са отречени само доначислените
задължения по ЗКПО в предходните години. Общият размер по стабилизирания през
2012г акт надхвърлят два милиона, но кредиторът признава към настоящия момент
остатък за събиране и лихви в общ размер малко на 6000лв. Потвърдените през
2018г задължения по втория акт съответно с главници и лихви надхвърлят
203 000лв.
Предвид липсата на оспорване съдът приема,
че тези задължения не са били погасени от ответника.
Видно от служебната справка по партидата на
длъжника в търговския регистър, дружеството-ответник е преустановило да
оповестява финансовото си състояние от началото на 2012г(последният вписан в ТР
ГФО е за 2011г.) Следващите документи за годишно приключване на дейността са
били заявени от лица без представителна власт и съответно вписването им е било
отказано. Към Заявление Г2
20130701224804 е бил приложен
непълен (само първа страница без подписи на ръководителя) баланс за 2012г, а към Заявление Г2 20140630160834 пълен баланс за 2013г, но също без подпис на
управителя. Баланс за 2014 изобщо не е заявен, а последното заявление Г2
20160630145611 към което е приложен баланс за 2015 е подадено от съставител на отчета, без надлежно
упълномощаване. Следващото заявление 20170630233857 изобщо не съдържа документ,
отнасящ се за това дружество, а с вписване 20171116145334 е обявено служебното
откриване на ликвидационна процедура след принудително прекратяване на
дейността на дружество, без надлежно регистриран управителен орган след
настъпване на смърт на управителя на 20.12.2016г.
Съдът приема, че тъй като причината за отказа на регистратора е липса
на редовно учредена представителна власт, пропуските на търговеца да потвърди
действията на своя счетоводител и така да заяви надлежно резултатите от оперативното
счетоводство след 2011г покрива изцяло презумпционна предпоставка по 608
ал.2 ТЗ. Изискуемите от закона три поредни години на укриване на данни за
предприятието са налице, дори и да се отчитат само за периода, в който
счетоводните документи дори не са съставени (2016,2017 и 2018г). Неоповестените
баланси сочат непроменливи за целия период от 2012 до 2015т балансови
стойности, което съчетно с нулевите отчети за приходи и разходи сочи пълно
фактическо спиране на дейността на предприятието. Величините на активите(109
хил. лева) до 2015г, изчерпващи се с незначителна сума суровини и материали и дългосрочни вземания, явно
несъбираеми (прехвърляни още от 2012г)
категорично изключват наличие на разполагаеми средства, с които да е можело да
се заплатят установените при ревизията през 2012 и особено през 2014г публични
вземания. Преценено с основанието за преустановяване на дейността през 2017г,
поведението на търговеца (в лицето на едноличния му собственик като дружество,
регистрирано в юрисдикция с префернциален данъчен режим) е достатъчна индиция
за дезинтересиране от цялостната дейност на предприятието, включително и на
оповестяваното действителната стойност на активите и плащанията към
кредиторите. Въз основа на презумпционната предпоставка (липса на отчетност в тригодишен
период) и фактическото преустановяване на дейността по-рано (липса на динамика
в отчетността след 2012г и принудителна ликвидация през 2017г) позволява на
съда да приеме за доказани твърденията на ищеца, че неплащането на изискуемите публични
задължения е причинено от обективна невъзможност на предприятието да осигури
парични средства за покриване на текущата си дейност и това затруднено
финансово състояние е съществувало повече от три години преди ликвидацията без
да е налице възможност за преодоляването му с очаквани приходи от дейността или
осигуряване на ново външно финансиране.
Тези обстоятелства не се опровергават и при отчитането
на данните за дейността на предприятието в ревизирания период. В данъчните
ревизии на дейността от 2007г до 2011г са установени редица декларирани
облагаеми сделки, по които търговецът е внасял начисления от него ДДС, както и
корпоративен данък върху облагаема печалба за 2010г. Търговски книжа след този
момент обаче не са били установени, както в хода на ревизиите, така и от
ликвидатора, поел управлението вместо починалия управител.
Не са ангажирани никакви доказателства,
опровергаващи презюмирана неплатежоспособност при спрени плащания(чл. 608 ал.2 ТЗ), съответно искът за откриване на производството по несъстоятелност следва
да бъде уважен.
На осн. чл.630 ал.1 ТЗ съдът е задължен да определи начална дата на
констатираната неплатежоспособност. Представеният ревизионен акт, установяващ
публични дългове за невнесени периодично платими данъци, сочи като най-рано възникнало задължение данък
ДДС февруари 2007г, което обаче е установени след отричане на упражнено от
търговеца право на данъчен кредит при ревизия, а начислените от задълженото
лице суми в ревизирания период са били внасяни, поради което не може да се
счита, че завишените горници не са били платени поради спиране на плащанията.
Ето защо за обусловено от неплатежоспособността спиране на плащанията следва да
се приеме неизпълнението на задълженията,
след установяване с първия ревизионен акт. За дата на категорично изразено начало на
неплатежоспособността следва да се приеме пропускането на срока за
обжалване на решение № 238/29.05.2012 г. на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на ПАП
или най-рано от 13.06.2012г.
Основания за
отхвърляне на молбата по чл. 631 ТЗ не са посочени и не са установявани по
делото.
С оглед на
изложеното, съдът намира, че са налице условията на 608 ал.1 от ТЗ.
Ответникът-търговско дружество следва да бъде обявен в неплатежоспособност, предхождаща
ликвидацията му с посочената начална дата, служебно издирена от съда. Искът
за откриване на производство по несъстоятелност е основателен и следва
да бъде уважен, като бъде постановено решение по чл.630 ал.1 от ТЗ.
Искането
за откриване на производство по несъстоятелност е основателно и следва
да бъде уважено.
Откриването на
производството в хипотеза на чл. 630 ал.1 ТЗ, налага доказване на източник на
средства за осигуряване на разходите по издръжката на производството (поне в
минимален размер покриващ възнаграждение на назначен временен синдик). По
настоящем в предприятието няма установени ликвидни активи, тъй като липсват
актуални данни за местонахождение на каквито и да е суровини и материали и
събираемост на вземания, изчерпващи последно обявените в ненадлежно оповестен
баланс за 2015г активи. Изтеклия значителен период на фактическа липса на
управление на предприятието прави съмнително издирването на каквато и да е
ликвидна наличност, която да може да послужи за покриване на разноски.
Оперативната дейност е преустановена поради принудителната ликвидация и не може
да се очакват приходи от продължаването й. Ищецът изрично е заявил, че няма
интерес да авансира нужните разноски по реда на чл. 629б ал.1 ТЗ.
Длъжникът следва да
се обяви в несъстоятелност, като развитието на производството бъде спряно, с
оглед евентуално разкрити в последствие възможности за попълване на масата,
включително и при активност на евентуалните кредитори. На длъжника следва да се
укажат задълженията по чл. 632 ал.6 ТЗ. Съответно с оглед контрол по
изпълнението на това задължение служебно следва да се уведоми и съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт.
При сравнение на
законоустановеното съдържание на решението по чл. 632 ал.1 и чл. 711 ТЗ съдът
установява само две съществени разлики, наложени от обстоятелството, че липсват
разноски за назначаване на синдик, който
да поеме правата на органите, въпреки, че дейността на дружеството се
прекратява. В случая на несъстоятелност на ликвидирано предприятие, съответно с
прекратена вече дейност, този диспозитив следва да се отнесе към
ликвидационната процедура.
Именно защото
липсва имущество за разноски, следва да се счита и че оздравителната фаза на
производството е осуетена, поради което и няма пречки да се наложат и обезпечителни
мерки, съответни на прекратяване на цялостната стопанска дейност. Ищецът е
поискал такива да се наложат върху
цялото имущество на ответника. Формулировката съответства на искане за налагане
на обща възбрана и запор, които са предвидени от закона като последица на
решение за обявяване в несъстоятелност.
Доколкото дейността на дружеството вече е прекратена оздравителната фаза
на производството е осуетена, поради което и няма пречки да се наложи именно
общ запор и възбрана, съответни на прекратяване на цялостната стопанска
дейност. Така в най-голяма степен ще бъдат охранени интересите на потенциалните
кредитори на несъстоятелността, доколкото индивидуалните изпълнителни
производства не би следвало да продължават и в периода на спиране, а в случай
че има активен кредитор, издирил имущество, той следва да реализира правата си
по реда на чл. 632 ал.2 ТЗ.
Обезпечението следва да бъде наложено по аналогия на чл. 711 т. 2 ТЗ.
Дължимата държавна
такса от 250 лв по откриване на производството не е внесена авансово от държавното
учреждение, поради което по аналогия на чл. 620 ал.1 ТЗ следва да се
събере от масата при евентуално разпределение по реда на чл. 723 ТЗ.
Искане за
определяне на разноски не е предявено.
По изложените
съображения и на основание чл.630 вр. чл. 632 ал.1 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособност на „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД гр. Варна, ЕИК ********* – в ликвидация , представлявано
от ликвидатор М.С.С., на осн. чл. 608
ал. 2 и 3 вр. ал.1 ТЗ по иск на
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, град София, като орган нормативно
овластен да представлява държавата в производство по несъстоятелност, на
основание чл.3 ал.1 т.10 ЗНАП.
ОПРЕДЕЛЯ 13.06.2012г. за
начална дата на неплатежоспособност.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на длъжник „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД гр. Варна,
ЕИК ********* – в ликвидация, на осн.
чл. 632 ал.1 ТЗ.
ДОПУСКА обезпечителни мерки за запазване на имуществото на длъжника в
полза на кредиторите на несъстоятелността по търговско дело номер 1418/19 по описа на ВОС , т.о. по реда на
чл. 632 ал.1 от ТЗ, както следва: НАЛАГА ОБЩА ВЪЗБРАНА и ЗАПОР върху
имуществото на „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД гр.
Варна, ЕИК
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване дейността на предприятието на едноличното дружество и СПИРА
производството по ликвидация на осн. чл. 272а ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА на осн.
чл. 272б ал.1 ТЗ М.С.С., в качеството й на ликвидатор на длъжника на „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД
гр. Варна, ЕИК ********* в 7 дневен
срок от съобщението да представи на съда по несъстоятелността:
• Баланс към дата на решение за
откриване на производството по несъстоятелност
• Отчет за дейността му по
чл. 270 ТЗ, включително и действия по предаване на ведомости, ако такива са
били предприети в хода ликвидацията.
ОБЯВЯВА длъжника „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД гр. Варна, ЕИК
********* в несъстоятелност,
на осн. чл. 632 ал.1 ТЗ. ЗАДЪЛЖАВА длъжника във фирмата си да прави добавка
"в несъстоятелност".
ЛИШАВА длъжника „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД
гр. Варна, ЕИК ********* – в ликвидация,
чрез органите си (служебно назначения ликвидатор и едноличния собственик на
капитала) от право да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
СПИРА производството по несъстоятелност на длъжника „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД гр. Варна,
ЕИК по търговско дело номер 1418/2019 по описа на ВОС, т.о. на осн. чл. 632 ал.1 ТЗ.
Указва на осн. чл.
632 ал.2 ГПК на заинтересованите лица(кредитори с вземане по чл. 616 ТЗ и
законен представител на длъжника), че в срок от 1-година от вписването на
решението в търговския регистър производството може да бъде възобновено, ако
молителя удостовери, че е открито достатъчно имущество или ако депозира сума в
размер на поне 1200лв за покриване на текущи начални разноски.
ЗАДЪЛЖАВА на осн.
чл. 632 ал. 6 вр. чл. 272а ал.1 пр. второ ТЗ длъжника „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД гр.
Варна, ЕИК ********* в едномесечен срок
от вписването на решението да извърши прекратяване на трудовите правоотношения
с работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде
необходимите документи за трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да
изпълни процедурата за информиране на работниците и служителите, да изготви
справките за лицата с право на гарантирани вземания съгласно Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде ведомостите в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.
След влизане в сила
на решението да се уведоми НОИ за дадения срок на длъжника.
Решението подлежи
НЕЗАБАВНО на вписване в Търговския
регистър по партидата на длъжника „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД гр. Варна, ЕИК ********* – в ликвидация, на основание чл. 272а ал.2 и чл.622 и чл. 624 ТЗ. Да се изпрати служебен препис на Агенция по вписванията.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в седмодневен срок от вписването му в търговски регистър, на
осн. чл. 633 ал.1 ТЗ с въззивна жалба
по общия ред на ГПК.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на
осн. чл. 7 ГПК УКАЗВА на всички заинтересовани страни, че
1.
на осн.
чл. 613 а ТЗ решението може да бъде обжалвано и от трето лице, което има
вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт,
установяващ публичноправно задължение, както и от лице с вземане, обезпечено
със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност.
2.
на осн. чл. 259 ГПК жалбата се подава чрез
съда, който е постановил решението
3.
на осн.
чл. 260 ГПК жалбата съдържа: 1.
името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното
решение; 3. указание в какво се състои порочността на решението; 4. в какво се
състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят
иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и
точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите
факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане
на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му
попречили да ги посочи или представи; 7. подпис на жалбоподателя.
4.
на осн.
чл. 261 ГПК към жалбата се
прилагат: 1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които
участват в делото като насрещна страна; 2. пълномощно, когато жалбата се подава
от пълномощник; 3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата; 4.
документ за внесена такса.
5.
по
търговските спорове не може да се ползва безплатна правна помощ по чл. 94 ГПК
6.
страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, като на осн. чл. 41 ал.2 от ГПК при неизпълнение на
това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОСЪЖДА длъжника „ТРАНСМЕТЪЛС“ЕООД гр. Варна,
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ при евентуално разпределение по
реда на чл. 723 ТЗ от масата на несъстоятелността, на осн. чл. 620 ал.1 в ГПК в
полза на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата от 250 (двеста и петдесет) лева, на осн. чл. 620 ал.1 ТЗ вр.чл. 78 ал.6 ГПК.
Решението да се
обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Да се уведоми
ликвидатора на електронния адрес за възложеното от съда по несъстоятелността
задължение.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: