№ 17
гр. Пещера, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Административно
наказателно дело № 20255240200014 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Батак Лес 2013“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Батак, ул. „Димитър Тонджоров“ № 8,
против Наказателно постановление № 13-2400672, издадено на 27.12.2024 г.
от Директор на „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което за нарушение на
чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във
връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на
1500,00 лв.
Жалбоподателят в жалбата атакува наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно и прави искане за неговата отмяна. Оспорва
фактическата обстановка, изложена в НП, като твърди, че наказващият орган
не е съобразил писменото му обяснение, в което е посочил, че лицето е от ***,
периодично ходи при съседите и при посещение на инспекторите е почиствал
обслужващ път, който не е негова собственост. Сочи, че представляваната от
него фирма към деня на проверката не е извършвала дейност от един месец.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител - адв. П.,
дружеството-жалбоподател оспорва вмененото му нарушение. Ангажира
доказателства и излага доводи за отмяна на НП. В хода на съдебните прения
1
оспорва съставения от служителите на ДИТ – Пазарджик списък с аргументи,
че същият не може да замести предвидената в чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ
декларация, попълвана лично от заварените лица при проверката. Счита, че в
хода на съдебното следствие не се доказа лицето А. У. действително да е
полагало труд в полза на жалбоподателя. Моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и претендира разноски.
Въззиваемата страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, чрез юрк. Сиракова, моли съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно, като излага
подробни аргументи в тази насока. Акцентира, че в деня на проверката е
присъствал и управителя на дружеството, който не е възразил срещу
констатациите на проверяващите, че заварените лица работят за дружеството.
Счита нарушението за безспорно доказано. Моли съда да не кредитира
показанията на свидетелите, доведени от жалбоподателя, поради наличието на
икономическа и йерархическа зависимост от него, както и поради тяхното
противоречие с показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.
Поддържа, че съставеният на основание чл. 402 от КТ списък е
законосъобразно изготвен и отразява елементи на трудово правоотношение,
декларирани от А. У.. В този смисъл моли за потвърждение на постановеното
НП. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска
защита и прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.10.2024 г. около 13:30 ч. в гр. Батак свидетелите – С. Г. и Л. Т. –
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, извършили
проверка на Дървообработващ цех, намиращ се в гр. Батак, ул. „Партизанска“
№ 9, стопанисван от дружеството „Батак Лес 2013“ ООД. На място
установили, че на работната площадка пред дървообработващият цех,
стопанисван от жалбоподателя, имало две лица, които я почиствали – свид.
Д.П. и А. У.. На площадката бил и управителят на дружеството-жалбоподател
– Г.Г.. При пристигането си проверяващите заварили А. У. да управлява
мотокар, с който превозвал дървени летви, след което слязъл от него и
2
продължил да почиства площадката пред цеха. Свид. Г. и Т. установили, че на
територията на ул. „Партзанска“ № 9, където се намирал стопанисвания от
жалбоподателя цех, няма други дружества и фирми, които да извършват
дейност на работната площадка. А. У. заявил пред проверяващите, че е за
първи ден, като управителят на дружеството – Г.Г. го е ангажирал да помага,
да чисти за сумата от 20,00 лв. за деня, като е започнал в 13:00 часа и ще
работи до 15:00 часа. Посочените от А. У. и Д.С. обстоятелства свид. Г.
попълнила в списък на лицата, заварени да работят на 09.10.2024 г., който им
прочела и предоставила за подпис, като А. У. и Д.П. се подписали
собственоръчно.
След извършване на проверката на място на Г.Г., в качеството му на
управител на „Батак Лес 2013“ ООД, била връчена призовка с указания да
предостави данни за начина, по който е уредил отношенията си с наети от него
лица, предоставящи му работната си сила за извършваната дейност на обекта.
По време на проверката на 09.10.2024 г. управителят Горанов не възразил пред
проверяващите, че той е ангажирал А. У. да почисти работната площадка пред
цеха на дружеството за сумата от 20,00 лв.
Нарушението, за което е издадено обжалваното НП, било констатирано на
18.10.2024 г. в ДИТ Пазарджик, когато при извършения преглед на
документацията на дружеството - жалбоподател било установено, че не е
представен писмен трудов договор, сключен между него и А. И. У..
От извършената справка в Информационната система на ИА "ГИТ"-
Регистър на уведомления за трудови договори, не били открити данни за
подадени уведомления за сключен трудов договор между „Батак Лес 2013“
ООД и А. У..
На 18.10.2024 г. от управителя на „Батак Лес 2013“ ООД – Г.Т.Г. било
депозирано обяснение до проверяващите, в което посочил, че фирмата не
извършва дейност от един месец и провереното от тях момче е от *** и
периодично ходило при съседите, като в момента на проверката почиствал
обслужващ път, който не е негова собственост.
Проверяващите преценили, че извършеното от „Батак Лес 2013“ ООД
съставлявало нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Резултатите от проверката били удостоверени в изготвен Протокол за
извършена проверка с № ПР2439921 от 28.10.2024 г. На осн. чл. 404, ал.1 от
3
КТ били дадени и съответни задължителни предписания. На същата дата бил
съставен и АУАН № 13-2400672 за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1,
ал. 2 от КТ от служителя в ДИТ – Пазарджик – С. Г. Г. в присъствието на
извършилия на място проверка служител Л. И. Т.. Препис от АУАН бил връчен
лично на управителя на дружеството – Г.Г. срещу подпис, надлежно
удостоверено с разписка от датата на съставяне на АУАН. В акта не били
вписани обяснения или възражения от страна на нарушителя.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирано възражение срещу акта
от дружеството.
Впоследствие въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с
което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във връзка с
чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ,
била наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лв.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на актосъставителя С. Г.,
както и от показанията на свидетеля по акта Л. Т., разпитани в качеството на
свидетели в хода на съдебното следствие, както и от приобщените писмени
доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на двете свидетелки, тъй
като същите са обективни и достоверни, взаимно обусловени и логически
свързани, като по недвусмислен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка. В случая обстоятелството, че и двете свидетелки са служители в
ДИТ - Пазарджик и в този смисъл са служебно свързани, а и зависими от
АНО, според настоящия съдебен състав не оказва влияние върху истинността
на показанията им, доколкото не се установи да имат някакъв личен мотив в
уличаване на дружеството-жалбоподател, като му приписват нарушение,
което той не е извършило.
Двете свидетелки – Г. и Т., независимо една от друга и под страх от
наказателна отговорност, заявиха, че на посочените в НП дата, час и място
лично са възприели лицето А. У., което е почиствало работната площадка пред
дървообработващия цех, стопансиван от дружеството-жалбоподател, и който
пред тях е посочил управителят на дружеството – Г.Г. и е казал, че той му
плаща 20,00 лв. на ден, за да почисти.
Настоящата инстанция не намери никакви основания да не се довери на
двете служителки на ДИТ - Пазарджик, които изложиха подробни,
4
непротиворечиви и категорични показания по отношение на обстоятелствата -
кои лица са заварени от тях да полагат труд при извършената проверка и какво
са заявили тези лица пред тях. Предвид изложеното дотук съдът не даде вяра
на показанията на свид. Д.П., която е едно от заварените да полагат труд лица
при извършената проверка на 09.10.2024 г. и за която се установи, че работи на
трудово правоотношение с дружеството-жалбоподател като чистач. Същата
заяви пред съда, че на датата на проверката, извършена от служителите на
инспекцията по труда, е работила единствено тя и не е имало друго лице,
освен нея и работодателя й. Свид. П. посочи, че не познава лицето А. У. и че
не е виждала никой да почиства пътя, да го мете или да изхвърля боклуци. На
свидетелката П. беше предявен изготвения от свид. Г. списък на лицата,
заварени да работят на 09.10.2024 г. в „Батак Лес 2013“ ООД (на л. 17 от
делото), като същата потвърди, че подписът срещу нейното име е неин и че
това, което е записано по отношение на нея, е вярно.
С цял изясняване на възникналото противоречие относно обстоятелството
присъствало ли е лицето А. У. на извършената проверка, бяха допуснати очни
ставки между свидетелите Г. и П. и Т. и П.. Свидетелите Г. и Т. бяха
категорични, че освен Д.П. и управителят на дружеството, на работната
площадка е бил и А. У.. Свид. П. отново отрече да е имало друг освен нея и
работодателя, като вметна, че някакво момче дошло от улицата да й поиска
запалка и цигари.
Настоящият съдебен състав намира, че показанията на свид. Д.П. останаха
опровергани от показанията на свид. Г. и Т. по отношение на обстоятелството,
че на 09.10.2024 г. проверяващите са заварили А. У. да почиства работната
площадка пред цеха на жалбоподателя заедно със свид П.. В този смисъл
съдът счита, че свид. П. е заинтересована да свидетелства в полза на
дружествтото-жалбоподател, което се явява неин работодател и от което тя е
икономически зависима. Освен това показанията на свид. П. са в противоречие
с писмените обяснения, депозирани от управителя на дружеството – Г.Г. пред
ДИТ – Пазарджик, в които същият е посочил, че въпросното момче в деня на
проверката е почиствало обслужващ път, доколкото същата в показанията си
пред въззивната инстанция заяви, че не е виждала никой да почиства пътя, да
го мете или да събира боклуци. Съвсем логично е, ако е имало такова момче,
което да почиства пътя, свид. П. да е разполагала с обективна и субективна
възможност да го възприеме.
5
Освен това следва да се изтъкне и това, че ако А. У. действително не се е
намирал на работната площадка при извършената проверка на 09.10.2024 г., то
възниква въпросът откъде проверяващите са се сдобили с неговите лични
данни, които са попълнили в изготвения на място списък на заварените лица и
в присъствието на управителя на „Батак Лес 2013“ ООД. Абсолютно житейски
нелогично, дори неприемливо, е да се мисли, че конкретните служители на
ДИТ - Пазарджик без никаква обяснима причина или може би от скука или за
удоволствие, си „измислят“ лица, които са заварили да осъществяват трудова
дейност на проверяваните от тях обекти. Всичко изложено дотук води до
извода, че свид. П., най-вероятно с цял да защити работодателя си, заяви пред
съда неистина, а именно, че никога не е виждала лицето А. У. и че същият не е
присъствал при проверката, извършена от служителите на ДИТ – Пазарджик
на 09.10.2024 г. в обекта на дружеството-жалбоподател, за което след
приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт, следва
да бъде уведомена Районна прокуратура – Пазарджик, ТО Пещера.
В хода на съдебното следствие беше разпитан и свид. Д.З. – лицензиран
лесовъд в дружеството-жалбоподател, който заяви, че в деня на проверката
фирмата не е работила, тъй като не е имало суровини и работници.
Свидетелят посочи, че в района на фирмата има и други фирми. По
отношение на показанията на свид. З. съдът намери същите за неотносими към
предмета на делото, поради което не формира изводи за установената
фактическа обстановка въз основа на тях. Освен това видно от служебно
изготвената от съда справка за актуалното състояние на дружеството-
жалбоподател лицето Д.З. е съдружник в дружеството, от което следва, че
същият е пряко заинтересован от изхода на спора.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН пред компетентния съд и от лице, активно легитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за
това са следните:
При съставянето на АУАН не са налице процесуални нарушения, както и
посочената в него фактическа обстановка, не се опровергава от събраните
6
доказателства. Актът е съставен от инспектор С. Г., която с оглед заеманата
длъжност и разпоредбата на чл. 416, ал.1 от КТ във вр. с чл. 21, ал. 1 във вр.
чл. 23, ал. 1, т. 3 от Устройствения правилник на ИА „Главна инспекция по
труда“, има право да съставя АУАН при констатиране на нарушения на
трудовото законодателство. Актосъставителят при изпълнение на служебните
си задължения е установил нарушението на разпоредбите на КТ от страна на
жалбоподателя и е съставил АУАН съгласно изискванията за това.
Атакуваното НП е издадено Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, в изпълнение правомощията му произтичащи от Заповед № 3-
0693/25.08.2022 г., издадена от Изпълнителни директор на ИА „Главна
инспекция по труда“. С оглед изложеното съдът намира, че съставеният АУАН
и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези
действия произтичащи от КТ.
Актът е съставен в присъствието на законния представител на
дружеството-жалбоподател, който се е запознал с неговото съдържание, не е
направил вписвания в предвиденото място в АУАН за вписване на обяснения и
възражения. Актът е подписан от всички лица посочени в него, като е връчен
и препис от него на жалбоподателя веднага след съставянето му. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и
сроковете по чл. 34 ЗАНН.
По същество на извършеното нарушение, съдът констатира следното:
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се
сключва в писмена форма, а според чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Въз основа на събраните по делото доказателства по категоричен и
безспорен начин се установява, че към 09.10.2024 г. А. И. У. е полагал труд за
дружеството-жалбоподател, като е почиствал работната площадка пред цеха
на дружеството, без с него да е сключен трудов договор. Горното е в пълна
корелация с писмените и гласни доказателства, приобщени по делото.
От приетата като писмено доказателсто по делото справка Регистър на
уведомления за трудови договори в информационната система на
7
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се установява, че за
лицето А. И. У. с ЕГН: **********, няма сключен трудов договор –
обстоятелство, което не е спорно по делото.
В случая отношенията между жалбоподателя и А. У. се явяват трудови
правоотношения съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, които следва да бъдат уредени със
сключване на трудов договор. По своето естество трудовият договор
предпоставя престирането на работна сила при упражняването на конкретна
трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно
място, характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово
възнаграждение. Тези признаци, определящи трудовото правоотношение, са
установени от контролния орган, пред който А. У. е заявил, че управителят на
дружеството го е ангажирал да почисти площадката за сумата от 20,00 лв. и за
времето от 13:00 ч. до 15:00 ч. Обстоятелството, че се касае за краткосрочна
трудова дейност не променя трудовоправният характер на възникналото
правоотношение, доколкото с разпоредбата на чл. 68 от КТ е уредена
възможността работодателят да сключи с работника срочен трудов договор.
Този договор може да се сключва за изпълнение на временни, сезонни или
краткотрайни работи и дейности, сред които попада и конкретно
извършваната от А. У. дейност по почистване на работната площадка пред
цеха на жалбоподателя.
Обстоятелството, че свид. А. У. е престирал труд в полза на дружеството-
жалбоподател се потвърждава от показанията на служителите на Дирекция
„Инспекция по труда“ Пазарджик –С. Г. и Л. Т., които лично са възприели У. да
почиства работната площадка пред дървообработващия цех, намиращ се в гр.
Батак, ул. „Партизанска“ № 9, стопанисван от дружеството „Батак Лес 2013“
ООД. Описаните по-горе условия на труд, естеството и организацията на
възложената работа недвусмислено показват, че в процесния ден наетото лице
е престирало работна сила при съществуване на типичните за трудовото
правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя
режим на работа, с оглед на което следва да се приеме, че са налице всички
елементи за определяне на правоотношението като трудово.
Макар и да няма въведено такова възражение от страна на дружеството-
жалбоподател, доколкото същото чрез управителя си оспорва изцяло
фактическите констатации, описани в акта и възприети от АНО, че лицето А.
8
У. е престирало труд в полза на дружеството, то за пълнота на изложението
настоящият съдебен състав намира, че следва да изложи съображения защо
счита, че възникналото правоотношение между А. У. и „Батак Лес 2013“ ООД
по естеството си е трудовоправно, а не гражданскоправно (възникнало на
основание договор за изработка/услуга). При преценката на естеството на
договорните отношения следва да се държи сметка за действителното
съдържание на уговорките между страните и техните съществени елементи,
които ги отличават от другите видове правоотношения. Трудовите и
облигационните правоотношения се характеризират с различни права и
задължения на страните по тях. Основната разлика между трудовия договор и
договора за изработка/услуга се състои в елементите: работно време, работно
място и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, както и в
йерархическата зависимост на работника при трудов договор, докато при
договора за изработка/услуга изпълнителят е независим от насрещната страна
при осъществяване на уговорения резултат. Целта на сключване на
гражданския договор е извършване на дадена работа, която трябва да е
определена по съдържание и обем и да отговаря на конкретни критерии за
качествено изпълнение. По силата на трудовия договор едно физическо лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа, като се
намира под контрол на работодателя - за него важат трудовата дисциплина,
работното време и др. От друга страна изпълнителят на граждански договор е
самостоятелен и независим от работодателя, от него се очаква уговореният
резултат да бъде изпълнен в уговорения срок и съгласно изискванията, на
които трябва да отговаря, като съществената разлика е, че изпълнителят не
зависи от възложителя по отношение, касаещо начин на извършване на
работата, работно време, трудова дисциплина. Трудовият договор включва
предоставяне на работната сила при упражняване на конкретна трудова
функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място,
характер на извършваната работа /трудова функция/, трудово възнаграждение.
При анализа на събраните по делото доказателства настоящият състав на
съда намира, че възникналото между страните правоотношение е трудово по
своя характер, тъй като с него е уговорена престация на работна сила, а не
продукт от нея. А. И. У. е почиствал двора на цеха от дървен материал и трици
с мотокар, предоставен му от управителя на дружеството, при определени от
него часове на работа и предварително договорено възнаграждение за
9
положения труд, което се е изплащало от работодателя на същия ден. Освен
това управителят на дружеството е присъствал непосредствено при
осъществяване на трудовата дейност от страна на А. У., с оглед
контролирането и съблюдаването й. Така описаните условия на труд,
естеството и организацията на възложената работа недвусмислено показват,
че за посочения период лицето не е било ангажирано с предоставянето на
характерния за гражданските договори уговорен краен резултат, а е
престирало работна сила при съществуване на типичните за трудовото
правоотношение елементи, подчинявайки се на въведен от работодателя
режим на работа. Спазването на установено работно време са проявления на
трудовата дисциплина и говорят за известна подчиненост и зависимост, с
оглед на което следва да се приеме, че са налице всички елементи за
определяне на правоотношението като трудово, а не като гражданско.
Обстоятелството, че извършваната работа няма постоянен характер не
изключва трудовия характер на възложените функции. Както вече беше
посочено трудов договор може да се сключва и за определен срок или до
завършване на определена работа по аргумент от чл. 68, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ изрично определя, че отношенията при
предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови и тази норма
императивно ограничава свободата на договаряне в смисъл, че когато предмет
на договор е предоставяне на работна сила, това може да бъде единствено
трудов договор. В тази връзка, следва да се отбележи, че дали едно лице
осъществява трудова дейност, се определя от това дали обективно извършва
действия, които са характерни за трудова дейност (в този смисъл Решение №
734 от 30.11.2023 г. на Административен съд - Пазарджик по к. а. н. д. №
854/2023 г.)
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя се твърди като
процесуално нарушение обстоятелството, че вместо на А. У. да се предостави
за попълване декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, от актосъставителя е
изготвен списък на лицата, заварени да работят на 09.10.2024 г. към „Батак
Лес 2013“ ООД, който обаче няма декларативен характер. Това наистина е
така, тъй като и двете свидетелки – Г. и Т. заявиха, че данните на работниците
са попълнени по техни сведения, като само подписите са собственоръчни. На
съда е служебно известно, че инспекторите процедират по този начин, когато
заварените на работа лица са неграмотни. Изготвянето на такива списъци не е
10
необичайна практика на служителите на ДИТ, още повече се установи, че
същите са отразили верни обстоятелства, като свид. П. изрично потвърди, че
това, което е написано по отношение на нея, отговаря на истината и че
подписът, положен в списъка, е неин.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на
дружеството-жалбоподател, че в деня на проверката същото не е извършвало
дейност. Дори и действително дружеството да не е осъществявало основния
си предмет на дейност, свързан с транспорт, дърводобив, дървопреработване,
ползване на дървесина и пр., то същото безспорно е осъществявало
спомагателна трудова дейност, свързана с почистване на работната площадка
и машините от трици и дървен материал. В деня на извършената проверка е
присъствал и работник на дружеството – свид. Д.П., която като „чистач“ е
осъществявала основната си трудова дейност в дружеството.
В настоящото съдебно производство остана недоказана защитната теза на
дружеството-жалбоподател, че завареният при проверката на ДИТ-Пазарджик
А. У. не е работил към фирмата, а е ходил при съседите и е почиствал
обслужващ път. На първо място това обстоятелство се опроверга от
показанията на свидетелите С. Г. и Л. Т., пред които А. У. е заявил, че е нает от
управителя на „Батак Лес 2013“ ООД, за да почисти площадката пред цеха.
Нещо повече - това обстоятелство е заявено от А. У. пред управителя на
дружеството, който е присъствал по време на проверката на ДИТ – Пазарджик
и по никакъв начин не е възразил срещу посоченото от А. У.. Житейски
нелогично е, ако А. У. действително е бил нает от друг, а не от управителя на
дружеството, същият най-малкото да заяви това пред проверяващите
инспектори. Освен това от разпита на свидетелите Г. и Т. се установи, че в
деня на проверката – 09.10.2024 г. единственото дружество, което е
извършвало дейност на площадката, е било „Батак Лес 2013“ ООД.
Предвид изложеното дотук и събраните данни в хода на проверката, съдът
намира, че съвсем законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател, действащ в качеството му на работодател, който е
наел А. У. и му е възложил да изпълнява функции, които са били трудови по
своя характер.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Нормата на чл. 61, ал. 1
11
от КТ изисква трудовият договор между работника и работодателя да бъде
сключен преди постъпването на работа, като чл. 62, ал. 1 от КТ предвижда, че
трудовият договор се сключва в писмена форма. С оглед на изложеното следва
да се приеме, че липсата на сключен трудов договор между наказаното
дружество и наетото лице правилно е квалифицирано като нарушение на чл.
62, ал. 1 от КТ и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В този
смисъл неоснователно се явява и възражението, направено в депозираната
пред съда въззивна жалба, че в АУАН и НП е дадена неправилна правна
квалификация на нарушението, вменено в отговорност на санкционираното
лице. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от КТ и
чл. 62, ал. 1 от КТ следва, че нормата на чл. 61, ал. 1 от КТ намира
приложение, когато между работодателя и работника има сключен трудов
договор в писмена форма, но това е сторено несвоевременно, след като
работникът вече е започнал да престира работна сила при работодателя,
докато разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ обхваща случаите, когато
работникът е приет на работа, но между страните изобщо не е сключен
трудов договор. Както вече бе изяснено подробно, в процесния случай между
дружеството - жалбоподател и А. У. въобще не е сключван трудов договор.
Сключването на трудов договор като основен правен институт в областта
на трудовото право и стриктното спазване на изискванията за неговите форма
и съдържание са допълнителна гаранция за зачитане правата и интересите на
работника, поради което е въведено изключение от общото правило, уредено в
разпоредбата на чл. 415в от КТ за по - лека наказуемост на тези нарушения,
които са отстранени незабавно и от които не са настъпили вреди за работника,
като е посочено, че нарушенията по чл. 61, ал.1, чл. 62, ал.1 и ал.3 и чл. 63,
ал.1 и ал.2 от КТ не са маловажни. По този начин законодателно е ограничена
възможността за такива нарушения, дори при наличие на предпоставките на
чл. 415 в ал. 1 от КТ, да бъде прилагана смекчена
административно-наказателна отговорност.
Макар разпоредбата на чл. 415в ал. 2 от КТ да ограничава приложението
на ал. 1 от същия текст по отношения на определени нарушения, не изключва
възможността за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, стига да са
налице основания за това. Според ТР № 1/2007 г. на ОСНК, ВКС - всякога
когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
12
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради противоречието му със закона.
Обсъжданото нарушение в случая не може да бъде квалифицирано като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като така установеното деяние
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от тази на нарушенията
от същия вид.
По отношение на размера на наказанието нормата на чл. 414, ал. 3 КТ
предвижда, че работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. В процесния случай,
финансовата санкция е законово определена в минималния размер, а именно –
1500,00 лв., като настоящата инстанция счита, че така наложеното наказание
съответства на обществената опасност на дееца и на конкретно извършеното и
ще допринесе за постигане на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от
ЗАНН.
При извършената служебната проверка съдът не констатира допуснати в
хода на административно-наказателното производство съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното
постановление. По изложените дотук съображения обжалваното
постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да
бъде изменено единствено по отношение на размера на наложената на
жалбоподателя санкция.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл.
27, ал. 1 от ЗПП във вр. с чл. 27е от НЗПП право на възнаграждение има
въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт и е направила
своевременно искане за присъждането им. Същото следва да бъде определено
от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер
между 80 лева и 120 лева. Съдът намира, че справедливият размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение, който следва да се присъди
възлиза на 100,00 лв., като, за да определи размерът, съобрази вида на
оказаната юрисконсултска защита и съдействие, изразила се в процесуално
представителство в три съдебни заседания, подробно изразено правно
13
становище по същество на спора и обстоятелството, че делото не се отличава
с висока фактическа и правна сложност.
По аргумент от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН разноските следва да се присъдят в
полза на учреждението, чиито орган е издал наказателното постановление,
като в случая това се явява Изпълнителната агенция „Главна инспекция по
труда“.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
Районен съд - Пещера
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2400672, издадено на
27.12.2024 г. от Директор на „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, с което на
„Батак Лес 2013“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Батак, ул. „Димитър Тонджоров“ № 8, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във
връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв. (хиляда и
петстотин лева).
ОСЪЖДА „Батак Лес 2013“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Батак, ул. „Димитър Тонджоров“ № 8, да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сумата в
размер на 100,00 лв. (сто лева), представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по делото.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Пазарджик в
14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му по реда на Глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
14