Р Е Ш Е Н И Е
№ 62
гр. Плевен, 14.02.2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ПЪРВИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Дилова
при секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурор Ив.Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Дилова адм. дело №597/2022г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 284, ал.1, вр. чл.3,
ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, вр. чл.52 от ЗЗД, вр. чл. 203 и сл. АПК.
Производството по делото е
образувано въз основа на подадена искова молба от В.В.Й. против ГДИН за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000 лв за периода от
11.01.2022г. до датата на подаване на жалбата пред РС Плевен.В исковата молба
се твърди, че ищецът е лишен от свобода и изтърпява наказанието в Затвора
Белене. Твърди, че на 11.02.2022г. ищецът безпричинно не е допуснат от
служители на администрацията в Затвора Белене до работното му място. Ударен е с
железен предмет в тила, вследствие на което е получил силни болки в главата.
Твърди, че не е направено образно изследване със скенер за да се установи какви
са последиците от удара.Твърди се, че от тази дата В.Й. има постоянно
главоболие, вие му се свят, чувства се отпаднал и не може да спи.Твърди, че
многократно е ходил до лазарета в Затвора, но оттам въпреки оплакванията му са
го връщали и да му казвали че е добре и му няма нищо.Твърди, че за краткото
време след удара до 27.05.2022г е свалил повече от 10 кг.Твърди, че исковата
претенция против ответника за обезщетение на неимуществени вреди произтича от незаконосъобразни бездействия на
ответника за периода от 11.01.2022г. до 03.06.2022г. изразяващо се в
неосигуряване от администрацията на Затвора Белене на извършване на образно
изследване със скенер, което е довело до влошаване на здравословното състояние
на ищеца. Моли съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 25 000 лв представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на бездействие на администрацията на
затвора Белене изразяващи се в неизвършването на образно изследване със скенер
на ищеца, в резултат на което не са предприети
адекватни действия за лечението му, което е довело до влошаване на
здравословното му състояние- болки в главата, виене на свят, отслабване с
повече от 10 кг за кратък период от време, психически срив, чувство за унизено
или потъпкано лично достойнство, за периода 11.01.2022г.-03.06. 2022г.
Ответникът – ГДИН – София, чрез юрисконсулт Н.Б. в
представения писмен отговор изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Сочи, че не е посочен конкретен причинител на увреждането на здравето
на ищеца, както и липсват доказателства в подкрепа на твърденията за
бездействие от страна на затворническата администрация. Излага доводи, че за да
се квалифицира едно действие/бездействие като незаконосъобразно е необходимо да
бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което да е
регламентирано в нормативен акт. Оспорва, твърденията в исковата молба, че
здравословното състояние на ищеца е влошено, както и твърденията на ищеца във
връзка с поставянето му в неблагоприятни условия за изпълняване на наказанието
лишаване от свобода изразяващи се в бездействие на администрацията на затвора
Белене да му бъде осигурено необходимото медицинско обслужване, а именно-изследване
със скенер след претърпения удар и продължаващи оплаквания от удара.Моли съда
да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.Претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ОП Плевен изразява становище, че предявения
иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, ката съобрази становищата на
страните, въз онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
По делото не се спори, че ищецът В.Й. е осъден на наказание „лишаване от
свобода“ и изтърпява наказанието си в
Затвора Белене. Това се установява и от представената по делото справка / стр.
62/
По делото не се
спори, че на 11.01.2022г.между осъдените лица Вл. Й. и Ас. М. е възникнало
спречкване, при което Й. е бил ударен от М. с черпак по главата в областта на
тила. Това се установява и от представената
/ на стр. 24/ докладна записка от М. В. ИСДВР 3 група, от която е видно че е
уведомила Началника на Затвора Белене, че на 11.01.2022г. в 06,45 ч. в корпус №
2 , в столовата по време на хранене на 7-ма група, постовия надзирател е чул
удар, когато се е обърнал е видял л.св.Вл.Й. да пада на земята и по неговите
думи е бил ударен от л.св. А.М. с черпак в тила. Предложено е л.св. А. М. а
нарушение н чл. 97 т.4 от ЗИНЗС, вр. чл. 100 ал.1 и ал.2 т.1, т.7 от ЗИНЗС да
бъде наказан на осн. чл. 101 т.4 от ЗИНЗС със „Забрана за участие в колективни мероприятия“ за срок от 1
месец. Представено е обяснение от Вл. Й.
и А. М..
По делото е представено / стр. 105/ копие от журнал, от който е видно че Вл. Й. е посетил
медицинския център, където е констатиран оток на тила.
От показанията на св. Ст. В. и Г.Г. се установява,
че Й. се е оплаквал, че е ходил до лекаря, но не му дават подходящо
лекарство. Св. В., който има наблюдения 2 -3 седмици след инцидента, в
показанията си пред съда твърди, че след
инцидента Й. е бил пребледнял, казвал е, че не му е добре,
че му се вие свят и не може да се храни. Бил е по-тих, не бил много
разговорлив, както преди. Свидетеля Г., който е бил в една килия с ищеца
твърди, че от удара В. е имал голяма цицина, която според свидетеля може да
стане киста, кистата да стане тумор и да се получи рак. Свидетеля твърди, че
докторът е искал на В. пари за скенер. Бил преместен в стационар, тъй като му
казали че е добре и му давали аспирин и аналгин. Според свидетеля, след
инцидента ищеца е спрял да се храни, отслабнал е, и след това продължава да се
страхува. Свидетеля Г. също твърди, че отрядната е казала на ищеца, че ако иска
да бъде направено изследване със скенер, ищецът е трябвало да го заплати.
По делото е назначена съдебно-мединска експертиза, от
заключението на която се установява че в конкретния случай травмата на главата
е съвсем „лекостепенна“, която засяга само повърхностните меки тъкани/кожа и
подкожие на скалпа в окосмената част и причинява само оток, макар и относително
голям на площ 5-6 см. Според ВЛ травмата не е причинила рана на кожата и
последващо кръвотечение, не е причинила рана на кожата и последващо
кръвотечение, не е причинила фрактура на подлежащите черепни кости, не е
причинила контузия на паренхима на мозъчното вещество. Не е причинила и мозъчно сътресение съпроводено със загуба на съзнание и симптоми на реална
опасност за живота като задух, посиняване, тремор (треперене) на крайниците или
гърчове, пяна на устата, затискане на горните дихателни пътища от корена на
езика (състояние известно в немедицинските среди като „гълтане на езика“),
пълна липса на рефлекси. Според ВЛ това се потвърждава, както от свидетелските
показания, така и от резултатите от лекарския преглед от екипа на „спешна
помощ-Белене“, последващите медицински прегледи в медицинския център на
Затвора, така и от направения (по-късно, през септември, по друг повод) скенер
на глава. Спорев ВЛ тази лекостепенна „травма на главата“ не може да доведе до
промяна в менталния статус или до органични (физически), трайни увреждания като
„травматична церебрастения“, „травматична епилепсия“ и други подобни.
Тази лекостепенна „травма на главата“ не е довела до
мозъчен оток, тъй като липсват изброените по горе клинични белези за реална
опасност за живота. Тази лекостепенна „травма на главата“ не може да доведе до
мозъчен оток на по-късен етап. ВЛ е посочило, че видно от „Фиш за спешна помощ
на името на В.В.Й. от 11.1.22“ това изследване е извършено/ оценка по Глазгоу
кома скала/. Резултатът е 15 точки, което означава, че пострадалия няма
абсолютно никакви нарушения в съзнанието. Според ВЛ лечението с предписаните аналгетици,
като парацетамол, аналгин и темпалгин е симптоматично. Видно от „Копие от
медицински журнал на медицински център на Затвора в Белене“, на В.В.Й. са
извършени медицински прегледи на 11.1.22 и 20.1.22, за лечение на „последиците
от удара“- причинен оток на тила, на относително голяма площ. Предписани са
обезболяващи симптоматични лекарства и студени компреси, за локалните болки и
страдания, които ищеца е изпитвал. При подобен относително голям оток те могат
да продължат до около 2 1/2 -3 седмици. Според ВЛ това лечение е било
правилно.ВЛ е дало заключение, че в конкретния случай става въпрос за
лекостепенна травма в областта на меките тъкани на главата, с тилна
локализация, която е довела до масивен оток. Подобна лекостепенна и
повърхностна травма не се нуждае от никакво специално лечение освен
предписаното (обезболяващи средства и студени компреси). От нея не могат (и не
са се развили) никакви усложнения или „остатъчни явления“, в причинна връзка с
„травмата на главата, нанесена с черпака“. Експертизата счита, че оплакванията
от „безсъние, световъртеж, отпадналост“, нямат никаква причинно-следствена
връзка с „травмата с черпака, от 11.1.22“, и „с неназначаването на скенерово
изследване след нея“ (тъй като сам по себе си скенера не лекува), а имат съвсем
друга генеза. Ако травмата е била по-тежка (фрактура на черепа, с наличие на
мозъчна контузия, субдурален или суабарахноидален хематом каквито у ищеца
няма), дори при провеждане на „адекватно“ лечение (включително и болнично),
често се получават тежки усложнения като „травматична енцефалопатия“,
„травматична церебрастения“ или „травматична епилепсия“, дефекти в говора или
качествена промяна на съзнанието. Според ВЛ причините за значителна загуба на
тегло могат да бъдат много и най-различни.На възрастта на ищеца има само два
вида заболяваиия, които могат да създадат сериозна опасност за здравето. Това
са т.н. „анорексия“. Отслабването при В.Й. не е такова. Второто сериозно
заболяване, при което има спадане на тегло е „Диабет тип 1“. Това заболяване се
характеризира освен с рязко отслабване на тегло и с често пиене на вода, често
уриниране, нощно уриниране, съхнене на устата и много висока кръвна захар. ВЛ е
установило, че симптомите у ищеца не са такива и когато на 27.5.22 той е
посетил медицинския център с оплакване от „рязка загуба на тегло“ още на същия
ден са му изследвали кръвната захар. Резултатът от изследването е бил 5,9
милимола на литър, което е в границите на абсолютната норма и изключва, това
опасно заболяване като причина за спада на тегло. Според ВЛ това действие на
медицинските лица в медицинския център на Затвора- Белене е било правилно. По
въпросът с редукцията на теглото на ищеца, експертизата счита че спадане на
тегло действително е имало, но съобщените цифри „че бил 75 и станал 59
килограма за период от 3-4 месеца“ и съобщението пред лекаря-невролог на
13.9.22, че „отслабнал 18 килограма“, вероятно са пресилени. Според ВЛ при
личния преглед на ищеца с линийка е била измерена т.н. „кожна гънка на корема“
(или калиперометрия), тоест измерване на дебелината на подкожната тлъстина.
Резултатът е 1,9см. За норма се счита между 1 и 1,5 см., а над 2,5 см. говорим
вече за наднормено тегло, макар и все още „лекостепенно“. Тоест при това тегло
и подкожна тлъстина на ищеца, не са настъпили никакви вредни последици за
здравето от неговото отслабване. Счита се, че за нормално протичане на
физиологичните процеси у мъжа е необходимо той да има мазнини равни на 3% от
общото му тегло, а у жената 10%. Според ВЛ причината за „спада на тегло“, както
и оплакванията от „общо неразположение, световъртеж, отпадналост, главоболие и
безсъние“ най- вероятно се дължат на появата и развитието (което е продължило
много месеци) на гнойното възпаление на меките тъкани на устната кухина
(абсцес, флегмон, мукоцеле, абсцес на кучешкия зъб, както и уврежданията на
зъбите- кариес и пародонтоза), благоприятствани и от лоша хигиена на устната
кухина. Това състояние (гнойните колекции) от една страна „трови“ (подобно на
туберкулоза или тежка хронична пневмония) организма, а от друга страна
причинява дискомфорт и болки при хранене, поради което ищеца е започнал да
приема по-малко количество храна.
В Съдебно заседание ВЛ д-р Д.
е заявил, че няма данни ца увреждане,
което да инициира болка, която да продължи повече от 2-3 седмици, ако е имало
някакви последици от този удар, като спукване на черепа, зарастването е щяло да
се види, тогава болката може да продължи по-силно, а ако е имало спукване на
черепа болката ще продължи по-дълго време. Според ВЛ няма данни за счупване на
черепа, ако е имало мозъчна контузия, за каквато в случая няма данни, то
болката може да се удължи, но ще има и някакви отпадни явления, каквито ищецът
няма непосредствено след удара. Дори да е имало контузия, тя ще зарасте, но ще
се види на контролния скенер след девет месеца, че има промяна в паренхима на
мозъчното вещество, а при ищеца няма такова нещо. Според ВЛ безсънието,
световъртеж и главоболие, може да са вследствие на много болести, вкл. стресът
е такъв фактор. Според ВЛ при жалбоподателя има по-късен гнойник в областта на
долната челюст и зъбите, вероятно няколко месеца преди това, който би могъл да
доведе до подобни неспецифични оплаквания-безсъние, отпадналост, виене на свят.
Според ВЛ болките в главата не са от удара с черпака, а от инфекцията в зъбния
статус. ВЛ заявява, че това което е извършено от медицинските лица като лечение
е адекватно на отока, който е констатиран. Няма данни за вътрешно мозъчно
увреждане за да се прави скенер и се дава друга терапия. Според ВЛ , ако е
имало някакво друго увреждане ищецът трудно би преживял, ако не е лекуван в
болница. ВЛ е заявило, че когато се е случил инцидента е бил извикан и външен
лекар- Спешна помощ Белене, пристигнала е линейка и ищецът е бил прегледан,
според ВЛ ищецът е получил такава медицинска помощ, каквато би получил и ако не е лишен от свобода. ВЛ е
отговорило, че не във всички случаи когато има контузия на главата се назначава
скенер. За да се назначи скенер трябва да има някакви обективни данни, симптоми
на реална опасност за живота – гърчове, посиняване, пълна загуба на съзнание,
пяна на устата, гълтане на езика, тогава е задължително да се транспортира в
неврохирургия, там да се лекува и се направи скенер.Съдът кредитира заключението на ВЛ, което е неоспорено от страните като вярно, обективно
и компетентно.
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Предявеният иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от
фактическа страна с допуснати от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС и претърпяно
увреждане вследствие на условията, при които е изтърпявано наказанието
"лишаване от свобода", е допустим и подлежи на разглеждане в
производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията
на РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на
жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 10, т. 1 от Международния
пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице,
лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи е регламентирано, че никой не може да бъде подлаган
на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/. Съгласно разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Настъпването на
неимуществени вреди при констатиране на такива нарушения се предполага до
доказване на противното.
Отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно-допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание
"лишаване от свобода" или на мярка "задържане под
стража";претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и причинна
връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл. 203 и сл. от АПК.
В конкретния случай В Й. предявил иск за обезщетение в размер на 25 000 лв
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 11.01.2022г.- 03.06.2022г.за
незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация изразяващи се в неизвършването
на образно изследване със скенер на ищеца,
в резултат на което не са предприети адекватни действия за лечението му,
което е довело до влошаване на здравословното му състояние- болки в главата,
виене на свят, отслабване с повече от 10 кг за кратък период от време,
психически срив, чувство за унизено или потъпкано лично достойнство, за периода
11.01.2022г.-03.06. 2022г. Видно от приетите по делото писмени доказателства -
медицинска справка, извлечение от журнал, фиш за спешна помощ , както и от
заключението на ВЛ е, че веднага, в деня, в който е възникнал инцидента – 11.01.
2022г, на ищеца е оказана медицинска помощ, като е бил прегледан от лекар от
Спешна помощ Белене и след проведен преглед е назначено лечение. Видно от заключението на ВЛ е, че при такава травма
болките и страданията отминават за период от 2 ½-3 седмици, на ищеца е
оказана адекватна медицинска помощ, каквато би получил дори ако не беше лишен
от свобода. Според ВЛ оказаното на ищеца лечение е било правилно, тъй като
травмата на ищеца не се нуждае от друго лечение освен от предписаното-
обезболяващи средства и студени
компреси. По делото не е доказано състоянието на ищеца да се е влошило в
резултат на виновни действия или
бездействия на ответника, а „спада на
теглото“ и безсънието се дължат на появата и развитието, което е продължило
много месеци на гнойното възпаление на меките тъкани на устната кухина, което
от една страна „трови“ организма, а от друга причинява дискомфорт и болки при
хранене, поради което ищецът е започнал да приема по-малко количество
храна. В тази насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че след инцидента В.
се е оплаквал, че му се вие свят и му е лошо, както и че е искал да ходи на
рентген или скенер, но са му искали пари за да се проведе изследването. От
показанията на свидетелите е видно, че след инцидента ищецът е бил стресиран, а
отказът да му бъде направен скенер или рентген го е подтискал. Св. Г. изразява
предположения, че от удара може да се появи киста, оттам тумор и се получава
рак. Тези показания на свидетеля представляват негови разсъждения, които не са
подкрепени от представените по делото доказателства. През цялото време на
ищецът е била оказвана медицинска помощ, като преценката какви изследвания
следва да бъдат провеждани на лицето е в прерогативите на лица, които
упражняват лекарска професия, каквото лице св. Г. не е.
Съгласно разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за
опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода като
конкретните условия и ред за медицинско обслужване са определени с Наредба № 2/
22.03.2010г на министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. В
конкретния случай с предявеният иск се претендират обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни
лица от администрацията на Затвора Белене- неизвършването на образно изследване
със скенер на ищеца, в резултат на което
не са предприети адекватни действия за лечението му, което е довело до
влошаване на здравословното му състояние- болки в главата, виене на свят,
отслабване с повече от 10 кг за кратък период от време, психически срив,
чувство за унизено или потъпкано лично достойнство. За квалифицирането на едно
бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено
неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен
орган или на длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да
съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Законодателят
е предвидил възможността за осъществяването на консултация с други лекари
специалисти, когато това е необходимо по преценка на Директора на съответното
медицинско заведение. Съгласно чл. 60,
ал.3 от Наредбата, Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря
консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това
документи. При така установената нормативна регламентация на медицинското
обслужване, настоящият съдебен състав намира, че осъществяването на исканата от
ищеца консултация, може да бъде осъществена единствено и само, ако директора на
медицинския център в Белене, прецени че такава е необходимо. В случая никой от
лекарите, които е преглеждал ищеца не е приел, че са необходими допълнителни
изследвания на ищеца.
Съгласно презумпцията по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС,
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното,
но за да се предполагат вреди, следва да са налице действия или бездействия,
които да подлагат лишения от свобода на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Такива в настоящото производство не бяха доказани като
част от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, поради което предявеният
от В. Й. иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.Й. ЕГН ********** иск против Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София за присъждане на сумата 25 000 лв, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни
действия и бездействия на администрацията на Затвора Белене изразяващи
се в неизвършването на образно изследване със скенер на ищеца, в резултат на което не са предприети
адекватни действия за лечението му, което е довело до влошаване на
здравословното му състояние- болки в главата, виене на свят, отслабване с
повече от 10 кг за кратък период от време, психически срив, чувство за унизено
или потъпкано лично достойнство, за периода 11.01.2022г.-03.06. 2022г. като неоснователен
и недоказан.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд Плевен.
АДМ.
СЪДИЯ :