Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260028
гр. Пловдив, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари две
хиляди и двадесет и първата година, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретаря Мариана Апостолова
и прокурора Божидарка Попова, след като разгледа докладваното от чл. съдията
Рангелова ВНОХД № 22 по описа на ПАС за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на
глава ХХІ от НПК.
Образувано е по
въззивна жалба на адв. И.В., защитник на подсъдимия Д.С.П., и по въззивна жалба
на частната обвинителка Н.П., срещу присъдата № 260013/11.11.2020 г. по н.о.х.д.
№ 498/20 г. по описа на ПзОС, с която на основание чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК
са наложени наказания лишаване от свобода, както следва: две години и четири
месеца за престъпление по чл. 343,ал.1,б.“в“ вр.чл. 342, ал.1 НК и една година
за престъпление по чл. 343,ал.1,б.“б“ вр.чл. 342, ал.1 НК, и на основание чл.
23, ал.1 НК е определено едно общо най-тежко наказание, а именно по-тежкото от
споменатите две. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на общото наказание
е отложено за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. На
основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от
пет години. Приложена е и разпоредбата на чл. 59, ал. 1 НК. Съдът се е
произнесъл и за веществените доказателства, и относно разноските.
В жалбата на
защитата, която е своевременно предявена, и в депозираното допълнение към нея
се изразява критика относно виждането на първоинстанционния съд, че подходящите
наказания са близо до средните. Обръща се внимание на смекчаващите обстоятелства
и се обосновава становище, че са многобройни и водят до индивидуализиране на наказанията
лишаване от свобода по реда на чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, а на кумулативното
наказание – около срока на общото най-тежко наказание лишаване от свобода. В
този смисъл се формулира искане за изменение на атакувания съдебен акт и за
смекчаване на санкционирането.
В жалбата на частната
обвинителка П., която също не е просрочена, се твърди несправедливост на наказанието
лишаване от свобода, определено за престъплението, от което тя е пострадала.
Според изразеното мнение единствено с увеличаване на неговия срок „в рамките на
максималния“ би се постигнал целения ефект на осъждането. Ето защо се
претендира изменение на присъдата чрез утежняване на санкционирането за
престъплението по чл. 343, ал. 1, б. “в“ НК.
Преди съдебното
заседание постъпи възражение на адв. В., в което са изложени конкретни
съображения против мнението на частната обвинителка, че обществената опасност
на деянието по чл. 343, ал.1, б. “в“ НК и на дееца били подценени. Изразено е
мнение и за правилност на решението за условно осъждане, въпреки че то не се
обжалва. Искането е да се отхвърли жалбата на г-жа П..
При пренията подсъдимият и неговият защитник потвърдиха своето недоволство
от присъдата в посочения аспект. Адв. В. обогати и конкретизира изложената в
жалбата аргументация, като обърна внимание на посткриминалното поведение на
дееца, което квалифицира като помощ след деянието, а що се отнася до
допълнителното наказание изрази мнение, че срокът му не е съобразен с
60-годишния шофьорски стаж на П., през който той бил извършил само няколко
незначителни нарушения по ЗДвП. Противопостави се на идеята на частното
обвинение наказанието за престъплението по чл. 343, ал.1, б. „в“ НК да бъде
отегчено заради предприето „заличаване на следите“, като посочи, че подс. П. не
е реализирал подобно поведение. Доверителят му се присъедини към развитите от
него възражения и искане.
Представителят на държавното обвинение изрази виждане за справедливост на
наложените наказания в рамките на възприетата правна квалификация. Изрази
убеждение, че самата квалификация е неправилна, като бил приложим закон за
по-тежко наказуемо престъпление. Пледира за потвърждаване на присъдата поради забраната
за съществено изменение на обвинението, която препятства утежняване на квалификацията.
Повереникът на обжалващата частна обвинителка П. адв. С. аргументира
виждане за несправедливо занижаване на наказанието за престъплението по чл.
343, ал. 1, б. “в“ НК, като обърна внимание на отегчаващите обстоятелства и
преди всичко на тежестта на допуснатото нарушение, изразяващо се в отклоняване
на вниманието на равен и прав участък от пътя, по който не е имало съществено
движение, а видимостта към пострадалите велосипедистки е била идеална. Заедно с
това укори първоинстанционния съд, че не е съобразил отегчаващия капацитет на предприетото
от дееца след деянието заличаване на следи. В качеството на повереник на
частните обвинителки П. и С. се противопостави на жалбата на защитата.
При пренията явилата се частна обвинителка Н.П. обяви, че поддържа
становището на своя повереник, като отбеляза, че майка ѝ (починалата
велосипедистка) била човек, принесъл съществена полза на обществото.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна
инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания
акт, служебно и във връзка с направените оплаквания и искания, намери, че и
двете жалби са неоснователни.
*
Първоинстанционното
съдебно производство е проведено по диференцираната процедура на глава 27-та НПК,
в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.
Направен е законосъобразният извод, че събраните на досъдебното
производство доказателствени материали (показанията на свидетелите И.С., Г.И., Х.
С., М.Ч., И.Т., Е.К., писмените доказателства - протоколите за оглед на
местопроизшествие и на велосипедите, фотоалбумите, справката от Дирекция
„Национална система 112“ РЦ 112 К., справката от НИМХ филиал П., справката за нарушител по
ЗДвП, свидетелство за съдимост и
характеристична справка), както и експертизите – съдебно-химическата, СМЕ на
труп, комплексна медико-автотехническа експертиза, СМЕ на пострадалата С.,
допълнителна тройна СМЕ, фоноскопска експертиза, допълнителна
съдебно-автотехническа експертиза подкрепят изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.С.П. е роден на *** *** и живее в същото село. Той е българин,
български гражданин. Не е женен. Не е осъждан. Има средно образование.
Понастоящем е пенсионер.
Той е правоспособен водач на МПС за категория „В“ и има придобита категория
„С“ за управление на товарен автомобил. Бил наказван няколко пъти за
административни нарушения по ЗДвП.
За придвижване ползвал собствения си
товарен автомобил тип микробус, марка „Ф.“, модел „Т.“ с ДК № **. Превозното
средство било поддържано в техническа изправност.
На 08.03.2019 г. двете приятелки
св. И.С. и Р. П. решили да се разходят с велосипедите си до лозето на първата,
което се намирало на пътя от гр. С. до пазарджишкото село К.. Около обяд
потеглили от споменатия град. Р. П. се качила на велосипед, тип бегач, червен на цвят.
Преобладаващият цвят на облеклото ѝ бил синият, а блузата ѝ била с
ярко червени ръкави. На главата си носела камуфлажна шапка. Св. С. се качила на
обикновен велосипед, зелен на цвят, с багажник. Тя била облечена с тъмни дрехи
и светлоотразителна жилетка.
Двете велосипедистки минали през с. Б., излезли на кръстовището за с. К. и
продължили към това село. Движели се
плътно вдясно, като първа в колоната била св. С.. Р. П. карала непосредствено след
нея, леко приведена над велосипеда си. Не си говорели.
По пътя не преминавали автомобили. Нямало и други велосипедисти. Времето
било слънчево, тихо и безветрено. Пътното платно, което било разделено на две
ленти с широчина около 3.20 метра всяка, било сухо и без неравности.
Разрешената скорост за движение на ППС била 90 км./ч.
Било към 15:00 часа, когато на пътя в същата посока се появил микробусът на
подсъдимия. Водачът му го управлявал с около 72 км./час, в дясната лента за
движение.
Тримата участници в движението се движели по пътен участък, който бил
асфалтиран и прав, а видимостта в онзи час не
била намалена или ограничена (вж. метеорологичната справка и фотоалбума към протокола за огледа).
Преди село К. микробусът започнал да настига велосипедистките, които продължавали
да се движат една зад друга, с около 10-12 км./ч. Местоположението им било на
около 1,2 метра навътре от дясната гранична линия. Тази линия отделяла пътното
платно от десния банкет, който бил затревен до асфалта.
Когато бил на около 100 метра от велосипедистките, подс. П. продължавал да има
пряка и непосредствена видимост от шофьорското място към тях. И в двете ленти продължавало
да няма други участници в движението. Въпреки това той не ги възприел и не
променил праволинейното движение на микробуса, нито скоростта му от около 72
км./ч. Чак в началото на опасната зона за спиране (с дължина 58-62 метра)
осъзнал опасността от сблъсък и предприел екстрено спиране. Не могъл да
постигне ефективно спиране и на 924-тия метър от с. Б. в посока към с. К. ударил
велосипедите с около 60 км./ч. Споменатият удар представлявал съприкосновение
между предната дясна част на „Ф.“а (в областта на десния фар) и дясната
странична част от корпуса му, от една страна, и задните части на всеки от велосипедите
и на тялото на всяка от велосипедистките, от друга страна. По-конкретно: микробусът
ударил първо велосипеда на Р. П. в задната му част, после и задната част от
тялото на водачката, която политнала напред и паднала вдясно до пътя; 0.5 сек. след
това ударил велосипеда на И.С. в задната му част, после лявата задна част на
тялото и левия долен крайник на водачката, която също политнала напред и
паднала вдясно до пътя. Велосипедите били отхвърлени напред и вдясно до пътя.
След двата ударите автомобилът започнал установяване на движението си
спрямо конфликтните точки. При това задните му колела оставили спирачни следи.
Подс. П. излязъл от купето и се приближил до падналите велосипедистки. Те
лежали до пътя и викали от болка. Р. П. му извикала да се обади на тел. 112, което
той веднага направил, но объркал номера и не могъл да се свърже. Тогава св. С.
успяла да извади телефон от джоба си и да позвъни на номер 112. Обяснила за
случилото се и къде се намират. Операторът отразил часа на обаждането (15:01:51)
и активирания телефонен номер (нейния - *). В 15:09:39 часа било прието
повторно повикване от споменатия номер. В 15:09:47 било прието повикване от
подс. П. (от неговия телефонен номер - *). След това в 15:21:13 било прието
трето повикване от св. И. С..
Малко по-късно пристигнали екипи на СМП и на полицията. Р. П. и св. С. ***
часа Р. П. починала. Лечението на св. С. продължило в лечебното заведение.
Служителите на полицията извършили оглед на местопроизшествието и взели
проби за алкохол и наркотични вещества от подс. П.. Не бил отчетен положителен
резултат. Не било отчетено наличие на алкохол в кръвта и на пострадалата Р. П..
Заключенията на СМЕ и на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза установяват, че с първия удар била засегната Р. П., която получила тежка
съчетана гръдно-коремна и опорно-двигателна травма. Травмата довела до
разкъсване на аортата, масивна кръвозагуба, остра анемия на вътрешните органи,
спиране на сърцето и дишането, вследствие на което е настъпила смърт.
Експертите са заключили, че травматичните увреждания са причинени от
действието на твърд, тъп, тъпоръбест предмет, със значителна кинетична енергия.
Те добре кореспондират с характеристиките на велосипедна травма, състояща се в блъскане
отзад на велосипедист от страна на товарен автомобил, съприкосновение /удряне/
в кормилото и рамката на велосипеда и последващо падане на терена.
Засегнатата от втория удар св. И.С. е получила счупване на странични
израстъци на поясните прешлени в ляво, на нива Л1, Л2, Л3, Л4 и Л5. Счупването
е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за около 3-6 месеца от
датата на травмата. Причинена била и контузия на ляв бял дроб в долната част,
която е довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота (за около
15 дни от датата на травмата). Уврежданията образуват комплексна средна телесна
повреда.
Отделно от това на св. И.С. били причинени леки телесни повреди по смисъла
на чл. 130, ал. 1 НК – разкъсно-контузна рана по задната повърхност на лявата
подбедрица, счупване на 11-то ребро на едно место в ляво и счупване на 10-то
ребро на две места, което е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Първоначално защитата е възразила относно извода за причинна връзка между
инкриминирания сблъсък и фрактурите на св. С., позовавайки се на показанията на
д-р К. от 26.06.2020г., която е отбелязала, че при разчитане на снимките,
направени с компютърен томограф, не е установила подобни травми. Вещите лица
обаче са обсъдили въпросните показания и са извели неопровержимото заключение
за невъзможност конвенционалната рентгенография да даде 100% сигурност за
налична патология, още повече, че първоначално фрактурите не са били разместени
помежду си. Доказани са впоследствие с допълнителни образни изследвания в хода
на проследяване на здравословното състояние на св. С. и на фона на незатихваща
болка. Защитата не поднови това възражение при въззивното разглеждане на
делото.
Според крайния извод на експертизата травматичните увреждания на св. С. са
получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет с висока кинетична
енергия. Те добре отговарят да са настъпили по механизма на блъскане на велосипедист
от страна на товарен автомобил и последващо падане на терена.
Според авто-техническата част на комплексната експертиза непосредствено
преди ПТП скоростта на велосипедите е била около 10-12 км./ч., скоростта на
т.а.“Ф. Т.“ е била не по-ниска от 72 км./ч, а към момента на удара е била от
порядъка на 60 км./ч. Ударите са предхождали ефективната фаза на предприето
екстрено спиране (произлезли са в опасната зона, в периода на психо-моторната
реакция на водача). Състояли са се на
пътното платно, на 924 метра след с. Б. и на 1.2 м. западно от източната линия
на лентата за движение за към с. К.. Настъпили са между предната дясна част на
т.а. в областта на предния десен фар, от една страна, и задната част на първия
велосипед и тялото на водачката му и задната част на втория автомобил и тяло на
водачката му, от друга страна, през 0.5 сек. След удара автомобилът е започнал
установяване на движението си и е заел мястото, фиксирано в огледния протокол,
с отвеждащи следи от спиране до задните му колела.
Крайното заключение е, че причината за произшествието не е от техническо
естество, а възможностите за неговото предотвратяване са били зависими изцяло
от поведението на водача и решенията му относно движението в попътен
транспортен поток от превозни средства.
В допълнителната АТЕ (вж. л. 286 и сл. ДП) е пояснено, че деформациите по
автомобила и велосипедите, както и обективните находки свидетелстват за начало
на екстрено спиране и опит за заобикаляне на велосипедистките, при което
водачът на „Ф.“ът не е успял да обезпечи страничен динамичен коридор, както и
да осъществи ефективно спиране. Споменатите реакции са проявени в първата фаза на
предприето екстрено спиране, поради което товарният автомобил е блъснал велосипедите
с цялата си кинетична енергия. Затова следите, оставени след фактическия
сблъсък, са прави и насочени надясно. По-конкретно: при изчислена опасна зона
за спиране от 58 до 62 метра ударът е настъпил в нейното начало, когато водачът
е започнал редуциране на скоростта от 72 км./ч., премествайки крак от педала за
подаване на газ и натискайки спирачния педал.
Според заключението участъкът от 924 м. е прав и предвид дневната светлина
с позиция на слънцето от югозапад (т.е. странично на общата посока на движение
на автомобила и велосипедистките), тяхната фактическа видимост е била над 100
метра преди мястото на произшествието, по-конкретно: 786 метра (видно и от
фотос № 4 от експертизата).
Съдът от
първата инстанция е обявил, че кредитира цитираните експертни заключения,
доколкото са изготвени компетентно и с необходимите професионални знания и опит
в изследваната материя.
**
Изложените
фактически констатации са резултат от доказателствен анализ, който е извършен
добросъвестно и в съответствие с правилата на формалната логика. Първоинстанционният
съд не е допуснал преиначаване или превратно тълкуване на доказателствените
източници. Не се констатира и позоваване на информация, която не е събрана по
надлежния ред. Между частите на относимата доказателствена маса не се
откриват съществени разминавания,
напротив – комуникират помежду си и се допълват. Те подкрепят изявлението на подсъдимия
по чл. 371, т. 2 НПК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Възприетите фактически констатации
очертават състава на престъплението по 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. “б“ вр. ал. 1,
б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 НК. При управление на инкриминирания автомобил
подсъдимият е допуснал инкриминираното
нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Той не е контролирал непрекъснато движението
на управляваното превозното средство, вследствие на което не е възприел двете
велосипедистки като препятствие по времето, когато все още е можел да реагира с
ефективно спиране, а е имал пряка и неограничена видимост към тях. Налице е
необходимата причинна връзка между нарушението и резултата (смърт на едната от
двете велосипедистки и средна телесна повреда на другата), доколкото
произшествието не би настъпило, ако подсъдимият бе упражнявал необходимият
контрол. Прокурорът е сгрешил, като не е възприел тази квалификация, а вместо
нея е очертал следната правна рамка на обвинението: окачествил е нарушението на
чл. 20, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което е настъпила смъртта на Р. П., като
престъпление по чл. 343, ал.1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, и същото
нарушение, вследствие на което 0.5 сек. по-късно е причинена комплексната
средна телесна повреда на И.С., като престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.
чл. 342, ал. 1 НК. Не е съобразил, че в случая не се касае за престъпна
съвкупност, а за едно-единствено престъпление, квалифицирано според резултата
си – смърт на едно лице и телесна повреда на друго лице. Първоинстанционният
съд правилно е отказал да приложи коректната материалноправна норма, тъй като
тя представлява закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е
повдигнато обвинение нито на досъдебното производство, нито по реда на чл. 287 НПК. По същите съображения това не може да направи и въззивният съд. Така че присъдата подлежи на потвърждаване в
тази част.
Що се отнася до
субективната страна, е споделимо виждането на прокурора и на първата инстанция,
че проявената от подсъдимия непредпазливост е от вида небрежност. Деецът не е
имал представа за настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен
и е могъл да контролира непрекъснато управлението на микробуса си, така щото да
предотврати сблъсък с намиращи се на пътното платно други участници в
движението.
***
Санкционният избор на окръжния съд е извършен при
съобразяване на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
По делото е изяснено, че с
активни позитивни действия подс. П. е изградил отлична характеристика на
личността си. Той има установен социален статус, през работоспособната си
възраст е полагал труд и се е ползвал с добро име в обществото, няма зависимост
от алкохол и наркотици. Освен това до инкриминирания момент не е извършвал нито
престъпления, нито други общественоопасни деяния. Касае се за отделни
обстоятелства със смекчаващ капацитет, а всички заедно показват, че П. поддържа общественополезната
жизнена стратегия, която сочи на благоприятна прогноза за бъдещото му поведение
в обществото. ПзОС правилно е съобразил и неговата висока възраст
(76 години). Не е отчел искреното му разкаяние, което е заявено още на
досъдебното производство, а и се видя във въззивното с.з. Не е отчел и опита му
да окаже помощ на пострадалите – той е пробвал да позвъни на тел. 112, не е
успял, но поведението му е показателно за стремежа да направи възможното за
спасението на жертвите. Освен това се е грижел за тях, като им е давал вода. Без
всякакво съмнение тези обстоятелства със смекчаващи свойства имат способността
да улеснят процеса по неговото поправяне и превъзпитание.
Окръжният съд е бил
прав да съобрази като самостоятелно смекчаващо обстоятелство и по-ниската
степен на непредпазлива вина (небрежност).
Адв. В. не е прав в
мнението си, че наказанието на П. следва да се смекчи поради факта, че
по-близката до автомобила велосипедистка (починалата П.) е била без
светлоотразителна жилетка. По делото е установено, че тя е управлявала
превозното си средство приведена напред, така че светлоотразителната жилетка на
първата велосипедистка се е откроявала. Пък и произшествието се е случило при
идеална видимост, която не е било нужно да бъде подпомагана от светлинни
отражения (на дневна светлина, по прав участък и при максимално подходящ наклон
на слънцето в три часа следобед).
ПАС се съгласява с
частното обвинение, че обстоятелство със съществен отегчаващ потенциал е много
грубата форма на допуснатото нарушение по ЗДвП. Както правилно подчерта адв. С.,
пътната обстановка е била максимално благоприятна за възприемане на
велосипедистките, респ. за съобразяване на тяхното местоположение на пътното
платно. Така че поведението на П. очевидно представлява тотално разсейване на
вниманието. ПзОС е пропуснал да посочи в мотивите си коментираното
индивидуализиращо обстоятелство. Правилно е отчел като обстоятелство с
отегчаващи свойства нарушенията на правила на движение по пътищата, извършени от
подс. П. преди инкриминирания момент. Санкционираните прояви на пътното платно
показват, че допуснатото в настоящия случай нарушение не е случайно, а се
очертава като закономерна тенденция в поведението му като шофьор. Настъпилото
реабилитиране относно разискваните административни нарушения не може да заличи
демонстрираната закономерност. Точно тази закономерност разкрива отегчаваща способност,
която съдът е длъжен да съобрази като фактор, който допълнително завишава
степента на обществена опасност на дееца.
Обстоятелство,
което отегчава наказанието само за престъплението по чл. 343, ал.1,б.“б“ НК –
това е големият брой и тежест на причинените на св. С. средни телесни повреди,
обединени в комплекс, допълнен и от серия леки телесни повреди.
Не е основателно искането на частното обвинение да
бъде отчетено като отегчаващо обстоятелство предприет от подсъдимия опит за
прикриване на следите от престъплението. Подобен опит нито е доказан по
несъмнен начин по делото, нито е описан в признатата от подсъдимия
обстоятелствена част на обвинителния акт, така че не може тепърва да му се вмени,
респ. да утежни наказателноправното му положение. За пълнота на изложението ПАС
държи да отбележи, че посткриминалното поведение по принцип не може да се
третира като отегчаващо обстоятелство. Както е посочил ВКС на България в
решение № 162/04.02.2021 г. по к.д. № 493/20 г. Директива 2016/343/ЕС относно
укрепването на някои аспекти на презумпцията за невинност прокламира, че разследваните
лица нямат задължение да представят доказателства, които биха довели до
уличаването им, а поведението им след престъплението не може да се отчита в
тяхна вреда.
Не представлява отегчаващо обстоятелство и ръстът на
ПТП в последните години, както счита частното обвинение. Подсъдимият не може да
бъде държан отговорен за вършещите се транспортни престъпления в страната от
други лица.
ПАС самостоятелно прецени сумарното
смекчаващо-отегчаващо действие на доказаните по делото индивидуализиращи
обстоятелства и прие, че игнорирането на две от смекчаващите обстоятелства е компенсирано
от игнорирането на едно от важните отегчаващи обстоятелства. Всъщност ПзОС мислено
е отчел и трите обстоятелства, след като все пак е стигнал до верния санкционен
избор: три години и шест месеца лишаване от свобода за по-тежкото престъпление,
една година и шест месеца лишаване от свобода за по-лекото и петгодишен срок на
допълнителното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 1 НК. След групирането по чл. 23,
ал. 1 НК и редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК на изпълнение подлежи следната
кумулативна санкция: две години и четири месеца лишаване от свобода и пет
години лишаване от право на управление на МПС. Изпълнено е и законовото изискване, поставено в чл. 57, ал. 2 НК, като
наказанията от комплексната санкция съвкупно отговарят на тежестта на престъплението и на личността на дееца, което ги прави годни да допринесат за постигане целите по чл. 36 НК.
Вижда се, че срокът на наказанието лишаване от свобода за
престъплението по чл. 343, ал.1,б.“в“ НК е малко под средния, а за
престъплението по чл. 343, ал. 1,б. „б“ НК е определен средният законоустановен
срок. Това именно е правилният подход при индивидуализацията в настоящия
случай. Силата, значението и тежестта на обстоятелствата със смекчаващи
свойства за първото престъпление превалират, но в светлината на обстоятелствата
с противоположна насоченост техният превес е незначителен. За второто
престъпление двете противоположни категории обстоятелства по чл. 54 НК идеално
се балансират. Така че няма основание за приближаване до минималните санкцонни
граници, а по аргумент за по-силното основание – и за индивидуализиране на претендираното
основание - чл. 58а,ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК. Що се отнася до
срока на допълнителното наказание, той в законоустановената среда (пет години
при минимум три години и шест месеца и максимум шест години и шест месеца –
арг. от чл. 49, ал. 2 НК). ПАС сподели направения от първия съд санкционен
избор, като взе предвид, че миналите нарушения по ЗДвП са за нетежки нарушения,
от които е минало доста време, но преценени заедно с твърде сериозното нарушение
на изискването по чл. 20, ал. 1 ЗДвП (по настоящото дело), очертават подсъдимия
като недисциплиниран шофьор. Т.е. при определяне на коментираното допълнително
наказание не надделяват нито смекчаващите, нито отегчаващите обстоятелства.
В заключение трябва да се обобщи, че първият съд е открил
най-подходящата кумулативна санкция – санкцията, която е в симетрия с
качествата на деянието и дееца.
С оглед изложените
съображения за съотношението и взаимодействието между смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства беше възприето като правилно и решението за прилагане института
на условното осъждане. Личността на подс. П. не разкрива обществена опасност,
която да обоснове вероятност от повторение на престъплението. Пък и се касае за непредпазливо престъпление,
т.е. за престъпление, общественоопасните последици от което не са били
предвиждани и съответно – желани. Вярно е, че и допуснатото нарушение и
резултатът от престъпленията са много тежки, но при решаване на въпроса за
целесъобразността на условното осъждане съдът изхожда преди всичко от
възможността поправянето на дееца да може да се постигне по този начин. В
случая е ясно, че въвеждането в затворническа среда не ще направи П. по-добър
човек. Отделен е въпросът, че пенитенциарният му престой би бил свързан с чрезмерни трудности
поради високата му възраст и влошено здравословно състояние – трудности, на
които останалите лишени от свобода не са подложени. Не е за подценяване и вече
осъщественото (досъдебно) задържане на подсъдимия (под стража и в дома му). Споделимо
е и решението за определяне на средния законоустановен изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ. Осезаемото влияние на отегчаващите обстоятелства не позволява уважаване
на искането на защитата да намаляване на споменатия срок.
Правилна е присъдата в частта относно приложението на чл.
59 НК и за разноските и веществото доказателство.
Съдът не откри
основания за отменяне и изменяне на присъдата.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК Пловдивският
апелативният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
№ 260013/11.11.2020 г. по н.о.х.д. № 498/20 г. по описа на ОС-П..
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15-дневен
срок от съобщаването до страните за неговото изготвяне пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.