Решение по дело №1555/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 647
Дата: 13 ноември 2019 г. (в сила от 4 декември 2019 г.)
Съдия: Пламена Колева Недялкова
Дело: 20193630201555
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта


Р Е Ш Е Н И Е

 

647/13.11.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година,

В публично заседание  в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: М. М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1555 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №440572-F471947/05.06.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП -  Варна, с което на основание чл.53 и чл.104 ал.1 от ЗЗО на “Т.М.-Б.” ЕООД,  гр. Върбица с БУЛСТАТ ********* е наложена “имуществена санкция” в размер на 4000 лева. В депозираната жалба дружеството оспорва законосъобразността на издаденото НП. Счита същото за незаконосъобразно и недоказано. Оспорва фактическите констатации. Излага доводи за допуснати процесуални пороци,  а именно лисвала дата на издаване на НП.. В съдебно заседание, редовно призовано, не се явява процесуален представител.  

Процесуалният представител на административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

В периода от 20.12.2018г. до 12.02.2019г. св. Р.М.  – гл.инспектор по приходите при ТД на НАП, офис Шумен, извършила проверка на дружеството – жалбоподател по спазване  на осигурителното законодателство  резултатите, от която са обективирани в Протокол №П - 03002718198806 – 073 – 001/12.02.2019г. Било констатирано, че дружеството  в качеството си на осигурител и работодател  не е внесло  по сметка на компетентната ТД на НАП дължимите здравноосигурителни вноски  за м. юли 2018г.  в срока предвиден в чл.40 ал.1 т.1 б.”В” от ЗЗО, а именно до 25 число месеца, следващ този за който се отнасят. В конкретния случай до 27.08.2018г., тъй като 25.08.2018г. е бил неприсъствен ден – събота. Вноските не били внесени и към датата на проверката.

На 13.02.2019г. св. Р.М.  съставила срещу дружеството АУАН № F471947 за това, че в качеството си работодател и осигурител е нарушило разпоредбите на чл.40 ал.1 т.1 б.”в” от ЗЗО. Вноските не били внесени и към този момент. Актът бил съставен в присъствието на Е.М., в качеството ѝ на упълномощено лице. При предявяването му не са  отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.104 ал.1 от ЗЗО на “Т.М.-Б.” ЕООД,  гр. Върбица е наложена “имуществена санкция” в размер на 4000 лева, за нарушение на чл.40 ал.1 т.1 б.”в” от ЗЗО.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя , който  потвърждава констатациите, отразени в АУАН.

При така установената фактическа  обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на АУАН и НП, които да опорочават самото НП и да повлекат неговата отмяна или такива  довели до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Доводът, че  в НП бил посочен само номер, но не и дата на издаване   е неоснователен. Изрично е посочено, че НП е издадено на 05.06.2019г.

Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.40 ал.1 т.1 б.”в” от ЗЗО. Според текста на чл.40 ал.1 т.1 б.”в” от ЗЗО, осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Разпоредбата на чл.7 ал.1 от КСО въвежда задължение за  работодателите да внасят осигурителните вноски за ДОО до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. При това положение крайният възможен срок за внасянето на осигурителните вноски за ЗО е 25-о число на месеца, следващ този през който е положен труда.

Въз основа на събраните доказателства, безспорно се установява, че  дължимите осигурителни вноски за м. юли 2018г. не са били внесени в  законоустановения    срок. Същите не са били внесени и към момента на извършване на проверката, така и към датата на съставяне на акта /13.02.2019г./.   Налице е бездействие, с което безспорно е осъществено нарушение на разпоредбите на ЗЗО. Налице е неизпълнение на  задължението на осигурителя – работодател за внасяне на сумите, дължими и декларирани от самия него в Декларация обр.6, за осигурителни вноски за ЗО в определени размери. Причините за неизпълнение на вмененото  със закона задължение в случая са ирелевантни за делото. От обективна страна следва да се отбележи, че с неплащането в срок на вноските се осъществява състава на вмененото нарушение, защото срокът е основен елемент от състава му. Обстоятелството дали същите са били внесени по – късно, както и  размерът на невнесените вноски в срок евентуално биха имали значение при индивидуализиране на конкретната санкция. В случая обаче е наложена санкция  в минимално предвидения размер. Съобразявайки изложеното съдът намира, че е осъществен състава  на нарушението от обективна страна. Както в хода на административното производство, така и в съдебното  не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че са внесени дължимите осигурителни вноски в регламентирания  срок, както и впоследствие.

По делото няма данни  за смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от този вид. Съдът намира, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с осигурителното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Не може да се пренебрегне и факта, че осигурителните вноски  не са били внесени  и след извършване на проверката и съставяне на АУАН. В конкретния случай не става въпрос за забавено изпълнение, а за липса на такова. Плащането в срок на вноските е от изключително и стратегическо значение за осъществяване въобще на дейността по осигуряването, за която най - важно условие са налични средства в момента на тяхната необходимост, поради което не е налице маловажен случай.

Предвид гореизложеното съдът намира , че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган, поради което  обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №440572-F471947/05.06.2019г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП -  Варна, с което на основание чл.53 и чл.104 ал.1 от ЗЗО на “Т.М.-Б.” ЕООД,  гр. Върбица с БУЛСТАТ ********* е наложена “имуществена санкция” в размер на 4000 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени  в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: