Р Е Ш Е Н И Е
№ 216
гр. Перник, 25.05.2016г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на пети май през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при
секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията АД № 472 по описа за 2015г. на Административен съд –
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във
връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р.Н.А.,*** срещу Заповед № 1549 от 11.09.2015г. на Кмета на община
Перник. Със заповедта е наредено да бъде премахнат незаконен строеж “двуетажна
масивна жилищна сграда и пристройка към нея”, намираща се в УПИ ХV-6671, кв. 25
по плана на кв. ***, гр. П*** от Р.Н.А.
и от С.К.А.. Разпоредено е доброволно изпълнение на заповедта, а при неспазване
на срока за доброволно изпълнение е предвидено принудително изпълнение.
В жалбата се поддържа, че оспорваната заповед е
незаконосъобразна, като издадена в противоречие на материално правните
разпоредби. В хода по същество пълномощника на жалбоподателя пледира жалбата да
бъде уважена. Заявява претенция за присъждане на разноски. В указания срок
представя писмени бележки.
Ответника по жалбата-Кмета на община Перник, чрез
процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, че атакуваната заповед е правилна и законосъобразна, защото
разпоредения за премахване строеж е изграден без разрешение за строеж, което го
прави незаконен и като такъв трябва да се премахне. В писмени бележки доразвива
доводите си за законосъобразност на атакувания акт. Заявява претенция за
присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Заинтересованата страна С.К.А. редовно призована. В
хода на съдебното производство не се
явява и не изпраща представител. Не взема становище по съществото на спора.
Административен съд Перник,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения
акт и на посочените в жалбата основания, приема за установени следните
обстоятелства по делото:
По допустимостта:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4, изр. 1 от ЗУТ от активно
легитимирано лице, имащо правен интерес да атакува процесната заповед като нейн
адресат, срещу надлежна страна. От друга страна, обжалва се подлежащ на съдебно
оспорване индивидуален административен акт.
По фактите:
Жалбоподателя Р.Н.А.
и заинтересованата страна С.К.А. са собственици на недвижим имот дворно
урегулирано празно място с площ от 435кв.
м., по плана на гр. Перник, образуващо парцел V-654”б” и 654”в”, съгласно
нотариален акт № 3, том ІІ, дело № 465/09.05.1974г..
Съгласно удостоверение изх. № 15/ТР-1908 от
28.05.2015г., издадено от община Перник УПИ ХV-6671, в кв. 25 по действащия
регулационен план на гр. П***, кв.***, одобрен със заповед № 1610 от
29.12.1996г. е идентичен с част от парцел V-654”б” и 654”в”, в кв. 201 по
отменения план, одобрен със заповед № 3292 от 21.06.1954г. описан в нотариален
акт № 3, том ІІ, дело № 465/09.05.1974г..
Й.Б.В. с жалба вх. № 15/ТР-1631 от 08.05.2015г. е сезирала кмета на община Перник за
извършени незаконни строежи в имота на жалбоподателя.
Във връзка с жалбата на В. е разпоредена проверка.
Съставен е констативен протокол, в който е констатиран незаконен строеж. Срещу
протокола са постъпили възражения, разгледани са и са приети за неоснователни.
Издадена е заповед № 1549 от 11.09.2015г. на Кмета на община Перник, с която е
наредено да бъде премахнат незаконен строеж от настоящия жалбоподател.
По основателността:
Кмета на общината осъществява административен контрол
по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и
шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от
Кмет на община Перник и същият разполага с правомощията при констатирани незаконни по смисъла на чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ строежи да издава административни актове с такова съдържание. В процесния случай строежът е пета категория,
съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “а” от
ЗУТ. Въз основа на изложеното се приема, че оспорваният административен акт е
издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, поради което не
са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се
засягат пряко и непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е
налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на
изисикванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете
издавани по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността на
административния акт, като задължава
административния орган да съблюдава при неговото издаване предвидените
от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й
административни актове –чл. 146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не
се налага отмяна на акта на това основание.
Административният орган е издал акта си, след като е изяснил всички
релевантни за случая факти, извършил е
проверка на строежа и е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК. По
правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът
да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена
преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на
процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Спазена е процедурата по чл.
225а, ал. 2 от ЗУТ - заповедта е издадена въз основа на констативен акт,
съставен от длъжностни лица при Община Перник.
В случая актът, с който се установява незаконно строителство е съставен в отсъствие на нарушителите и екземпляр от него им е
изпратен по пощата. В срока по чл. 225а,
ал. 2 от ЗУТ са постъпили възражения от жалбоподателя, в които са изложени
доводи, че строежът е търпим. С оглед на изложеното жалбоподателя, като
възложител и изпълнител на строежа, респ. съсобственик на имота и на сградата е
бил страна в административното производство и е участвал активно в развилото се
административно производство. При извършената проверка се установява, че
описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на
констативния акт. В този смисъл
констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа.
Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй като не се
отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. Тук следва да се
посочи, че след преглед на административната преписка не се констатират
съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в
условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на административния акт с материалноправните
разпоредби ще се отбележи следното:
Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за
премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по
смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, който
строеж да не е със статут на търпим строеж, както и въпросният незаконен строеж
да не е узаконен.
Съгласно пар. 5, т. 38 от ДР
на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни,
консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради,
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и
без промяна на предназначението. Настоящият състав приема, че констатираният от
проверяващите строеж, попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на пар.
5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Между страните не се формира спор, че в УПИ ХV-6671,
кв. 25 в западната част на имота е изградена двуетажна масивна жилищна сграда с
пристройка към нея, така както е констатирана и онагледена в констативен акт №
2-15/ТР-1631 от 02.07.2015г. За изграденото няма строителни книжа и документи.
Обективираните в акта констатации имат доказателствена сила и въз основа на тях
се приема, че в западния край на имота е изградена двуетажна масивна жилищна
сграда с размери 7.10м./10.50м в височина 8м. Сградата е изградена от
сгуробетонни блокчета и единични тухли. Покривът е двускатен-дървена
конструкция, покрита с керемиди. На западната фасада е долепена пристройка
изградена от единични тухли с размери 1.65м./3.55м. с височина 5м. Тези
констатации не са оборени в хода на съдебното производство, поради което се
приема, че доказателствената сила на констативния протокол не е оборена в
настоящето производство и същият е годно доказателство. За извършените
строителни дейности касателно сградата ведно с пристройката към нея не е
представено разрешение за строеж, нито има одобрен инвестиционен проект. Тези
обстоятелства се установяват както от събраните в хода на административното
производство доказателства, така и от ангажираните такива в хода на съдебното
производство, а и по тях не е налице формален спор между страните. Според чл.
137, ал. 3 от ЗУТ, изискването е строежите да се изпълняват в съответствие с
предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени
инвестиционни проекти при условията и по реда на закона. Съгласно чл. 148, ал.
1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Строежът-жилищна сграда с пристройка не попада в изключенията посочени в чл. 151
от ЗУТ. За всички строежи се изисква издаване на разрешение за строеж,
включително и за констатирания строеж, с каквото жалбоподателя не разполага.
Спорен по делото е единствено момента на построяване
на процесната сграда за да може да се направи преценка дали същият представлява
търпим строеж. С оглед на това в хода на
съдебното производство се допусна, изслуша и прие съдебно-техническа
експертиза. Заключението на експерта, в частта, с която се дава заключение, че
строежа отговаря на строителните правила и норми към настоящия момент е
оспорено от ответника и е допусната нова съдебно техническа експертиза.
Експертното заключение е прието. Въз основа на заключенията на експертите се
приема, че имот -УПИ ХV-6671, кв. 25 е включен за първи път в регулационния
план със заповед № 5426 от 09.11.1965г. с площ от 432кв.м.. Със заповед № 745
от 15.07.1976г. е отчужден за мероприятие “корекция на дере и озеленяване”-
част от имота в полза на държавата, за което е изплатено обезщетение.
Мероприятието по корекцията на дерето е реализирано на място, като част от
имота на жалбоподателя е засегнат от изпълнението на мероприятието. По сега
действащия регулационен план утвърден със заповед № 1610 от 29.12.1996г. УПИ ХV-6671,
кв. 25 е с площ от 403кв.м. и е с
правоъгълна форма. Заграден е с телена оградна мрежа и железни колове по
кадастрални граници по кадастралната карта на гр. Перник, одобрена със заповед
№ РД-18-91 от 13.10.2008г.. Част от изградената жилищна сграда попада извън
границите на парцела в западната част и попада в изградената на място
ограда. За строежа има декларация № 4597
от 07.1991г. за съгласие от съседа на имот ХІV-6670, кв. 25 да се строи на
границата.
Според вещото лице арх. А. двуетажната жилищна сграда
е застроена в периода между двата регулационни плана, този одобрен със заповед
№ 5426 от 09.11.1956г. и заповед № 1610
от 29.12.1996г.. Този извод го прави от факта, че през този период е закупен
процесния имот-празно дворно урегулирано място. Според експерта застрояването
отговаря на приетия план, тъй като в застроителния план е дадено застрояване на
улично-регулационната граница от запад и на калкана от север. Това заключение
го базира на представения по делото протокол № 27-7 от 29.07.1994г. на
експертния съвет за комплексно изграждане на териториални единици, с което
комисията е решила, че приема проекта за застроителния план като в парцел ХV-6671
се ситуира нова двуетажна сграда със стопанско предназначение на границата с
парцел ХІV-6670, както и на заповед № 1621 от 01.04.1991г., с която е одобрена
поправка на кадастрален план, с която е изменена дворищната регулация и на
процесния имот. От устното заключение се приема, че сградата не е изградена на
калкан, а има разстояние между нея и тази в съседния имот. Също така се приема, че представените по
делото разрешение за строеж № 317 от 28.08.1974г., протокол № 138 от
12.11.1974г., ведно с молба от 16.09.1974г. с искане за издаване на разрешение
за строеж касаят друга сграда изградена в
имота, а не процесната. Заключенията на
експертите, касателно това, че строежът е търпим не се споделят. Търпимостта е
правен въпрос и заключенията на експертите не обврзват състава. По действащите
правила и нормативи не се изисква съгласие да се строи на границата и такава
декларация не е елемент от фактическия състав за изграждане на обект, тъй като
не е налице свързано застрояване. В
протокола от № 27-7 от 29.07.1994г. на
експертния съвет за комплексно изграждане на териториални единици е вписано, че
е ситуирана нова двуетажна сграда със стопанско предназначение. С оглед ситуирането й и това, че се касае се
за стопанска постройка, то тя
представлява допълващо застрояване в поземления имот и е изпълнена на регулационната граница. Тя не е била
предвидена по застроителния план по време на извършването, както и по сега
действуващия план. За такава постройка се е изисквало издаване на разрешение за
строеж с оглед разпоредбата на чл. 225, ал. 1, т. 1 от ПП на ЗТСУ (отм.). По делото не са налице доказателства за
наличие на определяне на частите и кварталите, където би могло да се изграждат
селскостопански постройки в гр. Перник с оглед разпоредбата на чл. 121, ал. 2
от ПП на ЗТСУ. На следващо място е
недопустимо изграждането на регулационна граница на строеж, включително и
стопанска постройка, след като такъв не е предвиден в съседния имот с покриване
на калканната стена или ограда и не би могло да се предвиди, какъвто е
настоящия случай. Съгласно чл. 124 и чл. 125 от Наредба № 5 за правила и норми
по териториално и селищно устройство
стопанските постройки със селскостопанско предназначение в селищата се
изграждат при условията на чл. 121 от ПП на ЗТСУ, а когато се разполагат
свободно, както е в случая, постройките са на разстояния от регулационните
линии към съседите съгласно изискванията на чл. 10 и чл. 13, т.е. най-малко
По делото
безспорно е установено, че строежът е извършен без разрешение за строеж. Касае
се за незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, защото е
изграден без разрешение за строеж. Именно поради липсата на строителни книжа е
допустимо да се извърши проверка дали осъщественото строителство не попада в
пар. 16 от ДР на ЗУТ. По отношение на доводите на жалбоподателя за търпимост на
строежа в хода на административното производство е представена нотариално
заверена декларация от 22.07.1991г., с която А. Н., собственик на имот 6670,
съседен на този на жалбоподателя е дал съгласието си жалбоподателят да строи на
границата. Т.е. до даване на това съгласие не е имало построена на границата
сграда. Тази декларация е заверена от
съдия при пернишки районен съд. Въз основа на нея се приема, че началния
момент, от който би могла да бъде изградена процесната сграда е датата
22.07.1991г.. Тази дата кореспондира и с искането за изменение на застроителния
план и решението на експертния съвет, обективирано в протокол № 27-7 от
29.07.1994г., с което по отношение на имота на жалбоподателя е вписано, че
приема проекта за изменение на застроителния план като в парцел ХV се ситуира
нова двуетажна сграда със стопанско предназначение на границата с парцел ХІV-6670. Видно и от графичната част към заповед № 1621
от 01.04.1991г. /стр. 75/ в имот №ХV няма
нанесени сгради. Едва в кадастралната карта на гр. Перник, одобрена 2008г. е
нанесена процесната сграда. И двете вещи лица са категорични, че акт за
узаконяване не е издаван за процесната сграда. С оглед на това се приема, че
процесния строеж е изграден след 1991г..
В хода на съдебното производство се изслушаха и
свидетлските показания на Г. Й. Д. и И. М. П.. И двамата свидетели говорят за
“старата къща”, “старата жилищна сграда”. Доколкото Д. свидетелства, че къщата
е разположена в западната част на двора и на около 3метра от оградата, то
неговите показания не се ценят, защото не кореспондират със събраните по делото
писмени доказателства касателно отстояния до съседните имоти. Показанията на П.
сочат, че ”през 1974г. същият е започнал да строи, първо един етаж, после
втори”. От показанията на свидетелите единствено се приема, че през 1974г.,
1975г., 1976г. жалбоподателят е направил къща в неговия имот. Съпоставени показанията
с представените по делото строително разрешение № 317 от 28.08.1974г., протокол
за дадена строителна линия и ниво от 12.11.1974г. мотивират състава да приеме, че показанията
им се отнасят до строеж изграден в имота на жалбоподателя, но различен, от
този, за който е правния спор.
Въз основа на изложеното настоящия състав приема, че не
са налице предпоставките на пар. 16 от ПР на ЗУТ, на пар. 184 от ПЗР на ЗИД на
ЗУТ и пар. 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй
като изградения строеж не е бил допустим
по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му, нито
е допустим съгласно този закон, което препятства и възможността за узаконяването му. Строежът подлежи
на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Следващото твърдение на жалбоподателя
е, че процесната сграда е декларирана с вх. № 54773 от 20.03.1998г. и от тогава
плащал данъци. Следва да се отбележи, че
съгласно пар. 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ е бил предвиден срок до 31
декември 1998г. на собствениците на имоти върху които са изградени незаконни
строежи, започнати до 30 юни 1998г. да
ги декларират и да представят в съответните общински технически служби
необходимите проекти за изследване на възможността за узаконяване на строежите,
като декларираните строежи са се узаконявали по реда на отменения с този закон
чл. 180. За узаконяването са се
представяли изискващите се строителни книжа, плащали са се дължимите такси и
глоби и са се извършвали действия за получаване на акт за узаконяване. С оглед
на изложеното, това, че строежът е деклариран през 1998г. не означава, че
същият е узаконен, тъй като не се представя акт за узаконяване.
Въз основа на
горното са налице всички законови предпоставки за премахване на процесния
строеж, като незаконен, предвид на което издадената заповед, като правилна и
законосъобразна, следва да бъде оставена в сила. С оглед на изложеното като е констатиран извършен строеж в
нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, правилно административния орган в
съответствие с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната
заповед, с която е наредено да се премахне незаконен строеж “двуетажна масивна
жилищна сграда и пристройка към нея”, намираща се в УПИ ХV-6671, кв. 25 по
плана на кв. ***. В обстоятелствената част
на заповедта обектът е конкретизиран с местоположение, параметри и височина. При издаване на заповедта Кметът на
общината се е позовал на констативен акт № 2-15/ТР-1631 от 02.07.2015г., поради
което констатациите от документа се приемат като част от мотивите на заповедта
и не е необходимо да се преповтарят. Същият
съдържа описателна и графична част с обозначени параметри на незаконното
строителство-предмет на заповедта.
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона, която е да се преустанови незаконното строителство. При издаването
на акта не са засегнати права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която акта се издава. По така изложените съображения,
оплакванията в жалбата се явяват неоснователни. Оспорването срещу атакуваната
заповед следва да бъде отхвърлено, тъй като не се констатираха отменителни
основания по чл. 146 от АПК.
С оглед изхода на делото и като съобрази своевременно направеното искане
за присъждане на разноски, придружено и със списък на разноските чл. 80 от ГПК на основание
чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК и в тежест на жалбоподателя ще се възложат
направените от административния орган разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 600.00 лева, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и 150лева
за депозит за вещо лице по допусната съдебно техническа експертиза.
Водим от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд
Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р.Н.А.,*** срещу Заповед № 1549 от
11.09.2015г. на Кмета на община Перник.
ОСЪЖДА Р.Н.А., с ЕГН **********,***
да заплати на Община
Перник сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните пред Върховен
административен съд на Република България в 14 дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия:/п/