№ 38
гр. ХАСКОВО, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. Х.А
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Търговско дело № 20215600900085 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Г.Ф. - гр. С., с която е предявен иск
против С.И.А.. за заплащане на сумата от 49 111.45 лв., представляваща изплатено от Г.Ф.
обезщетение по щета № 210369/14.11.2016 г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
В първоначалната искова молба се твърди, че Г.Ф. – С. на основание чл. 288, ал. 1, т.
2, б. “а“ от КЗ (отм.) е изплатил по щета № 210369/14.11.2016 г. обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 49 111.45 лв. на И.М.И., на 16 г., в качеството му на
пострадал при ПТП като пътник на задна седалка в лек автомобил „О.К.“ с държавен
контролен номер * **** **. Причинител на вредата е ответникът С.И.А.., признат за виновен
по силата на споразумение, одобрено по НОХД № 1188/2016 г. по описа на Хасковския
районен съд, неправоспособен и алкохолно повлиян, който е управлявал лек автомобил
„О.К.“ с държавен контролен номер * **** **, собственост на Т.В.В. от гр. Хасково. С
исковата молба са представени споразумение по НОХД № 1188/2016 г., констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед със скица - 5 бр., протоколи за разпит на свидетели,
съдебна автотехническа експертиза, съдебномедицинска експертиза, епикриза, снимки от
фотоалбум, справка от информационния център на Гаранционния фонд. Твърди се, че на
14.09.2015 г. около 02:30 ч. по пътя с. Нова Надежда – с. Узунджово при управление на лек
автомобил „О.К.“ с ДКН * **** **, управляван от неправоспособния и употребил алкохол
ответник, на около 200 м от селото, излизайки от десен завой по посока на движение и при
скорост от около 82 км/ч, водачът А. губи контрол над управлявания от него автомобил.
След задействане на спирачната му уредба, същият е поднесъл и напуснал пътното платно
от западната му страна, след което навлязъл в разорана нива. Вследствие на ПТП
пострадалият И.М.И. получил травматични увреждания, а именно: тежка черепно-мозъчна
травма, фрактура на черепа вляво темпорално, епидурален кръвоизлив вляво темпорално с
малка колекция кръв, пневмоцефалия и множество охлузвания по лицето, контузии по
тялото. На основание чл. 288 от КЗ (отм.), сега чл. 577 от КЗ, Г.Ф., след като бил сезиран от
пострадалия И.М.И. и тъй като нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска
1
отговорност“ за лек автомобил „О.К.“, образувал щета № 210369/14.11.2016 г. и след
решение на Управителния съвет на Г.Ф. било взето решение да се изплати обезщетение в
размер на 15 000 лв. на И.М.И. на 01.03.2017 г. Последният не бил съгласен с размера на
обезщетението, поради което предявил срещу Г.Ф. иск, въз основа на който е образувано гр.
д. № 9290/2017 г. по описа на Софийски градски съд за претърпените от него
неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП. Въз основа на постановено решение по
делото И. се снабдил с изпълнителен лист и отправил покани за доброволно изпълнение до
Г.Ф., след получаването на които ищецът изплатил по влязлото в сила решение сумите,
както следва: 1072 лв. на 22.04.2019 г.; 1317.23 лв. на 15.05.2019 г. и 31 722.22 лв. на
09.10.2019 г. След изплащане на сумите виновният водач бил поканен да възстанови
платеното от Г.Ф., като до настоящия момент плащане от страна на ответника не било
извършено. Отправя се искане на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) ответникът
С.И.А.. да бъде осъден да заплати на Г.Ф. исковата сума от 49 111.45 лв., представляваща
изплатено от ищеца обезщетение по щета № 210369/14.11.2016 г., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски по посочена
банкова сметка. Допълнително е уточнено със становище от 29.11.2021 г., че законната
лихва се претендира, считано от датата на предявяване на иска – 11.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител адв. В.Х., АК - Хасково, назначен с определение от
13.12.2021 г. С отговора на исковата молба особеният представител взема становище, че
предявеният иск е частично неоснователен, като излага съображения за това. В отговора се
прави възражение относно размера на обезщетението, определен по гр. д. № 9290/2017 г. на
Софийски градски съд, като счита, че обезщетението е неправилно определено.
Необосновано бил завишен размерът му в резултат на проявена груба небрежност от страна
на Г.Ф. при доказване на иначе основателни, своевременни възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат. Счита, че непосочването и несъбирането на относими доказателства
по възраженията за груба небрежност по смисъла на чл.223, ал.2, изр.2 от ГПК са довели до
неоснователно отклоняване на възражението за съпричиняване и респективно определяне на
обезщетението без намаляването му на половина, тоест 40 000 лв. вместо 20 000 лв., ведно
със съответните лихви, такси и разноски. На следващо място след влизане в сила на
решението по гр. д. № 9290/2017 г. на Софийски градски съд на 27.03.2019 г., фондът е
могъл да договори с пострадалото лице заплащане на определеното обезщетение и
деловодни разноски доброволно и без предприемане на действие по изпълнението. Счита, че
това са разноски извън хипотезата на чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), респективно чл. 558, ал. 7
от действащия КЗ, в които случаи законът винаги ограничава суброгацията до необходимите
разноски, които разноски са в размер на 1368.17 лв. законна лихва върху 25 000 лева за
периода от 27.03.2019 г. до изплащането на сумата на 09.10.2019 г. Счита, че това становище
не противоречи на Тълкувателно решение № 1/2014 на ОСТК на ВКС. Намира за
неоснователни и претенциите за законна лихва върху тези суми и съразмерните им разноски
от завеждане на настоящото дело. По изложените в отговора на исковата молба
съображения, моли искът срещу ответника да бъде отхвърлен като неоснователен, в това
число платеното обезщетение над размера 20 000 лв., както и искът за сумата 1368.17 лв.,
представляваща законна лихва по присъденото обезщетение в размер 25 000 лв. за периода
от 27.03.2019 г. до 09.10.2019 г.
С допълнителната искова молба подадена в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът
поддържа първоначалната искова молба. Оспорва изцяло отговора на исковата молба и
наведените с него възражения, които счита за неоснователни. Неоснователни счита и
възраженията относно претендираните лихви за забава и разноски, сторени в съдебните
производства. Твърди се в допълнителната искова молба, че непосредствено след
приключване на исковото производство пострадалият и процесуалният му представител са
2
се снабдили с изпълнителни листове и са образували изпълнителните производства пред
ЧСИ Г.К., по които изпълнителни производства Г.Ф. е изплатил определените от съда суми
веднага след получаване на поканите за доброволно изпълнение. На следващо място, в
допълнителната искова молба се твърди, че независимо от обстоятелството дали
обезщетението е било претендирано извънсъдебно или по съдебен ред, вземанията са с
акцесорен характер и се дължат доколкото се дължи и главницата, а съгласно разпоредбата
на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по чл. 288, ал. 1 и ал. 2 КЗ
(отм.) Г.Ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и
лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. В конкретният случай,
разноските за определянето на застрахователното обезщетение били определени по съдебен
ред и са част от обичайните разноски, които по силата на закона са част от регресната
претенция на Г.Ф..
В постъпилия допълнителен отговор на допълнителната искова молба особеният
представител на ответника поддържа становището си в отговора на исковата молба и
направените с отговора възражения. Поддържа се, че с оспорената част от иска по чл. 288,
ал. 12 КЗ (отм.) Г.Ф. е предявил претенции за компенсиране на надплатени задължения,
които са резултат от собственото му противоправно поведение, излизащо от разбирането за
грижата на добрия стопанин търговец, което сочи за упражняване на права в нарушение на
чл. 3 от ГПК, а именно за „злоупотреба с право“, поради което и счита в тази му част
предявеният иск за недопустим и моли производството по същия да бъде прекратен.
Поддържа се становището, че разноските в изпълнителното производство по определение не
са с акцесорен характер. Определят се по ГПК и Закона за частния съдебен изпълнител, а не
по чл. 119 от ЗЗД, а натрупаните лихви от влизане в сила на решението по гр.дело №
9290/2017 г. на Софийски градски съд на 27.03.2019 г. и по време на изпълнението не са по
вина на ответника С.А., и затова искът в тази му част счита за неоснователен. Заявява, че ще
се ползва от посочените от ищеца доказателства, които счита относими по спора. С
допълнителния отговор се прави искане оспорените частично като недопустими искове да
бъдат отхвърлени като такива и производството прекратено, а в останалата оспорена част
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни по изложените в отговора и
допълнителния отговор съображения. С отговора и с допълнителния отговор поддържа
искането си по чл. 129, ал.2 от ГПК за нередовност на исковата молба.
Предявен е иск против С.И.А.. с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) вр. § 22
ДР и чл. 558, ал. 7 от КЗ (нов) – за заплащане на сумата от 49 111.45 лв., представляваща
изплатено от ищеца обезщетение по щета № 210369/14.11.2016 г., ведно със законната лихва
до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски по посочена
банкова сметка. Искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По делото са приети писмените доказателства, представени с исковата молба, както и
приложеното гр.д. № 9290/2017 г. на СГС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните,
прие за установено от фактическа страна следното:
С констативен протокол № 115/14.09.2015 г. е установено осъществяването на ПТП,
случило се около 03.40 часа на същата дата на пътя между село Нова Надежда и село
Узунджово, област Хасково. Произшествието е инициирано от лек автомобил марка и модел
„О.К.“ рег. № * **** **, управляван от С.И.А.. след употреба на алкохол, който загубва
контрол върху превозното средство, излиза вдясно по посока на движението и се установява
неподвижно в близката земеделска площ. В резултат на произшествието са пострадали
И.М.И., Х.П.П. и А.В.А., които са пътували в управлявания от А. лек автомобил. Въз основа
на данните за произшествието е образувано ДП № 865/2015 г. по описа на РУ на МВР –
Хасково, приключило с внасянето на споразумение, по което е образувано НОХД №
1188/2016 г. на Районен съд – Хасково. Със споразумението, одобрено с определение от
3
10.10.2016 г., водачът С.И.А.. е признат за виновен за това, че на 14.09.2015 г. в землището
на село Узунджово, област Хасково, на път между селата Нова Надежда и Узунджово при
управление на лек автомобил марка „О.К.“ с рег. № * **** **, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно: чл. 20, ал. 2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на И.М.И. от село Нова Надежда, област Хасково, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на тежка черепно-
мозъчна травма, като деецът е управлявал, без да има необходимата правоспособност –
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2- ро вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Наложено е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.
След извършена справка е установено, че за превозното средство не е сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Подадена е молба до Г.Ф. от името на
един от пострадалите – И.М.И., входирана на 14.11.2016 г. Отправено е искане на основание
чл. 557 КЗ за изплащане на обезщетение в полза на пострадалия за претърпени
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. Искането са основава на приложени към него
преписи от съдебно-медицинска експертиза и епикриза, приети като доказателства в
наказателното производство. Въз основа на същите се установявало, че И. е получил тежка
черепно-мозъчна травма; контузия на мозъка; счупване на черепа; контузия на главата и
тялото; охлузвания по лицето. Пострадалият е постъпил в МБАЛ – Хасково в тежко общо
състояние, приет е веднага в ОАИЛ. Констатирано е увредено общо състояние; ГКС
(Глазгоу кома скала) 7-8 точки; психомоторно възбуден; не контактен; изтичане на кръв от
левия слухов проход; множество охлузвания по лицето. Проведено е КАТ изследване –
субарахноидален кръвоизлив; малка епидурална колекция кръв в ляво слепоочно; счупване
на черепа в лява; пневмоцефалия. Вещото лице е приело, че по този начин е причинено
разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 129 НК.
След подаване на молбата в Г.Ф. е образувана преписка по щета № 210369/14.11.2016
г. и е изготвена отделна медицинска експертиза от медицински експерт към Г.Ф., според
който са причинени четири травматични увреждания, които сумарно са оценени на общата
сума от 30 000 лв., но е посочено, че е налице съпричиняване в размер на 50 % от страна на
пострадалия в резултат на непоставен колан и употреба на алкохол, поради което след
редуциране се получава остатъчна сума от 15 000 лв. Преписката по щетата е разгледана на
заседание на Застрахователно-медицинската комисия на Гаранционния фонд на 03.02.2017
г. и е възприето становището на медицинския експерт, т.е. че пострадалият е получил
травматични увреждания, от които е понесъл неимуществени вреди и същите следва да
бъдат обезщетени в размер на 30 000 лв., но поради съпричиняване от 50 % следва да се
редуцират до сумата от 15 000 лв. Претенцията по щетата е окончателно одобрена в този вид
на заседание на Управителния съвет на Г.Ф. на 06.02.2017 г. Пострадалият И. е уведомен за
взетото решение, но е останал недоволен от предложения размер, поради което е предявил
иск за обезщетяване с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.), въз основа на
който е образувано гр.д. № 9290/2017 г. на СГС. Постановено е решение № 365/17.01.2019
г., с което Г.Ф. – С. е осъден да заплати на пострадалия И. сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на
произшествието, ведно със законната лихва, считано от 14.02.2017 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от
70 000 лв., както и за законната лихва за периода от 14.11.2016 г. до 13.02.2017 г. Г.Ф. също
така е осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за сумата от 1136.16
лв., както и да заплати по сметка на съда сумата от 1072 лв. разноски по делото (държавна
такса и депозит за експертиза). Въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен
лист от 19.04.2019 г. в полза на ищеца И., както и изпълнителен лист в полза на адвоката –
процесуален представител на ищеца за присъденото адвокатско възнаграждение. Образувано
е изп.д. № 536/2019 г. по описа на ЧСИ Г.К.. Г.Ф. е изплатил присъдените и дължими суми.
Съгласно представена справка по щета № 21 – 0369/14.11.2016 г. общо са изплатени:
4
-15 000 лв. – плащане по щета (първоначално определената сума от Г.Ф.);
-1072 лв. – държавна такса по гр.д. № 9290/2017 г.;
-1317.23 лв. – разноски по изп.д. № 536/2019 г.;
-25 000 лв. – плащане по изпълнителния лист в полза на пострадалия И.;
-6722.22 лв. – лихви върху сумата от 25 000 лв.
Общият размер на всички изплатени суми е 49 111.45 лв. Представени са четири броя
платежни нареждания за тези суми като писмено доказателство за тяхното изплащане (л. 191
– 194 от делото). След изплащане на сумите Г.Ф. е изпратил регресна покана изх. № ГФ –
РП – 64/13.01.2021 г. до прекия причинител на вредата С.И.А.., с която същият е поканен да
възстанови изплатените от ищеца фонда суми, като е посочена и банкова сметка за това.
Предоставен е 1-месечен срок за доброволно плащане. Няма данни към момента на
депозиране на исковата молба по настоящото дело сумите да са изплатени доброволно.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
В чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) е уредено едно регресно право в полза на Г.Ф. да
претендира от причинителя на вредата това, което е заплатил на увреденото лице, както и
суброгационното му право да встъпи в правата, които увреденото лице има срещу
делинквента. Основание за встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на
вредата е изпълнението на законово регламентираното задължение на ГФ за плащане на
застрахователно обезщетение на третите увредени от ПТП лица в предвидените от закона
случаи. Без значение за встъпването е наличието на застрахователно правоотношение,
доколкото в случая липсва валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и встъпването
настъпва по силата на правната норма. Основателността на така предявения регресен иск
предполага съществуването на предходно деликтно правоотношение с всички елементи от
фактическия му състав, за да възникне валидно задължение на длъжника – в настоящото
производство ответника да възстанови причинените неимуществени вреди. Регресното
право е самостоятелно и основателността му се обуславя от изплащане на задължението,
което е възникнало в тежест на делинквента, от страна на регресния ищец и суброгирането
му в правата на кредитора.
Проведено е производство с участието на ответника С.А., участвал в качеството на
трето лице – помагач на страната на Г.Ф.. В това производство със сила на пресъдено нещо
са установени предпоставките на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) за заплащане на
обезщетение на увреденото при ПТП лице. Налице са предпоставките на чл. 288, ал. 12 от
КЗ (отм.) за ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на вредите.
Регресното право на Гаранционния фонд обхваща изплатените обезщетения и разноските,
направени в производството по определянето им, тъй като те са обичайни разходи за
установяване на механизма на ПТП, вида и обема на претърпените от увредените лица
вреди, както и причинно-следствената връзка между тези вреди и противоправното
поведение на причинителя им. На възстановяване от делинквента С.А. подлежат само тези
обезщетения, за които в приключилото съдебно производство е доказано, че вредите са в
пряка причинна връзка с уврежданията, получени при ПТП. В случая ответникът е длъжник
на основание непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, безспорно установено с влязло в сила
споразумение, което е задължително за гражданския съд съгласно чл. 300 ГПК и с което
споразумение е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“,
предл. 2-ро вр. ал. 1, б. „б.“ пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Ищецът на основание чл. 288,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) е изплатил на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди в
размер 25 000 лева, с което е встъпил в правата на увредения до размера на платеното.
Фактът на плащането е доказан в настоящото производство - суми в общ размер от 49 111.45
лв. са изплатени от фонда.
Налице са предпоставките на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) вр. § 22 ДР и чл. 558, ал. 7 КЗ
5
(нов) – осъществен от ответника деликт, от който възниква гражданската му отговорност за
заплащане обезщетение за вреди; изплащане на обезщетението от ищеца, поради липса на
сключена застраховка ГО; встъпване на ищеца в правата на увреденото лице като кредитор
на ответника и право да търси от ответника възстановяване на платеното обезщетение. Тези
предпоставки са доказани изцяло в настоящото производство, поради което исковата
претенция е основателна.
Особеният представител на ответника е навел две основни възражения. Първо, че
ищецът неоснователно претендира и заплащането на разноските в изпълнителното
производство, тъй като неговото бездействие е довело до забавяне, а оттам и до действия по
принудително изпълнение и трупане на лихви за забава. Така, тези разноски не попадали в
хипотезата на чл. 288, ал. 1 КЗ (отм.) и суброгацията се ограничавала само до необходимите
разноски. На следващо място, се възразява, че неоснователно се претендирала законна лихва
върху обезщетението от 25 000 лв., начислена за периода от 27.03.2019 г. до изплащане на
същото на 09.10.2019 г.
По отношение на първото възражение, следва да се уточни какво точно изпълнително
производство е било водено. От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява, че решението по гр.д. № 9290/2017 г. по описа на СГС е постановено на
17.01.2019 г. и е влязло в сила на 27.03.2019 г. Въз основа на него са издадени два
изпълнителни листа на 19.04.2019 г. – единият в полза на пострадалия И.М.И. за
присъдената му сума от 25 000 лв. и другият в полза на адв. Р.М. за адвокатско
възнаграждение, присъдено в нейна полза на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Представена е и покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 536/2019 г. на
ЧСИ рег. № 924. Съдържанието на поканата за доброволно изпълнение показва, че
изпълнителното производство е образувано не по изпълнителния лист за дължимите суми на
пострадалото лице И.М.И., а по изпълнителния лист на адв. Р.М., която се явява взискател в
лично качество за сумите за адвокатско възнаграждение, които й се дължат поради оказана
безплатна правна помощ и осъждането на Г.Ф.. Следователно, особеният представител на
ответника неправилно посочва, че срещу Г.Ф. е било образувано изпълнително
производство за присъденото обезщетение от 25 000 лв. – няма данни от представените
доказателства изобщо да е било образувано изпълнително производство за тази сума.
Напротив, от представените писмени доказателства се установява, че на 09.10.2019 г. в
деловодството на Г.Ф. е входирана молба от И.М.И., чрез адв. Р.М., с която е представен и
издадения изпълнителен лист в полза на пострадалия. Освен това е представено и платежно
нареждане от същата дата (09.10.2019 г.), от което е видно, че сумата е платена веднага, при
това с дължимата законна лихва, изчислена от датата на изтичане на тримесечния срок за
окончателно произнасяне от Гаранционния фонд по заведената пред него щета до
окончателното изплащане на лихвата. В този смисъл, няма данни да е образувано
изпълнително производство въз основа на изпълнителния лист в полза на пострадалия
И.М.И., а след неговото представяне Гаранционния фонд е платил, без да е било необходимо
насочване на принудителното изпълнение към него. Ето защо не може да се говори за
бездействие и забавяне, както твърди особеният представител – веднага при представяне на
изпълнителния лист е последвало плащане.
От друга страна, съдът намира, че платените от Гаранционния фонд суми по
изпълнителното дело в случая се дължат от прекия причинител (делинквента). Това е така,
тъй като от страна на Гаранционния фонд няма неправомерно постановен отказ за
изплащане на обезщетение на пострадало лице – изпълнителното производството е
образувано само по изпълнителния лист на адв. Р.М.. Не може да се приеме, че е налице и
бездействие или забавяне да бъдат платени тези суми, тъй като от влизането в сила на
решението (27.03.2019 г.) до издаването на изпълнителния лист (19.04.2019 г.) е изтекъл
срок по-малък от месец. Веднага след като се е снабдил с изпълнителния лист адвокатът е
завел изпълнителното дело, като няма данни дали изобщо е правил опити да представи
6
изпълнителния лист пред Г.Ф., който да плати доброволно. От поканата за доброволно
изпълнение е видно, че тя е изходирана от деловодството на съдебния изпълнител на
13.05.2019 г., т.е. отново по-малко от месец след издаването на изпълнителния лист.
Ноторно известни на съда са сроковете, в които след издаване на изпълнителен лист може
да се образува изпълнително производство, да се извърши първоначално проверка от
съдебния изпълнител на имуществото на длъжника, да се внесат авансови дължимите такси
и да се изпрати покана за доброволно изпълнение. Като се изхожда от тези ноторно известни
обстоятелства, обосновано може да се приеме, че почти веднага след издаването на
изпълнителния лист адвокатът е образувал и изпълнително дело. Доколко е било
целесъобразно и необходимо толкова бързо да се образува изпълнително производство е
въпрос, който съда по настоящото дело не следва да коментира, но от така установените
кратки срокове се налага извода, че в случая изобщо не може да се говори за забавяне от
страна на Гаранционния фонд да плати разноските за адвокатско възнаграждение – на фонда
просто е била връчена покана за доброволно изпълнение и така е поставен пред свършен
факт, без да е направен опит да се получи плащане и без прилагане на принудително
изпълнение. В този смисъл, платените в изпълнителното производство суми за съдебно
присъденото адвокатско възнаграждение, както и такси към съдебния изпълнител,
съставляват разходи, които Г.Ф. е направил за изплащане на обезщетението по аргумент от
чл. 288, ал. 8 КЗ (отм.), защото адвокатското възнаграждение е присъдено на основание чл.
38, ал. 2 ЗА и е във връзка с водения срещу фонда исков процес. Макар съдебните разноски,
направени в хода на изпълнително дело да не произтичат пряко от деликт, те са били
изплатени от фонда на адвоката, защитавал третото увредено лице безплатно. И тъй като
съгласно чл. 288 ал. 8 КЗ (отм.), разходите за определяне и изплащане на обезщетението са
за сметка на виновния водач, фондът в случая се суброгира в правата на кредитора
(пострадалия) до размера на всичко, което е изплатил, включително и сумите по
изпълнителното дело. Ето защо предявеният иск следва да се уважи изцяло - включително с
платените такси и разноски по воденото изпълнително дело.
По отношение на второто възражение, касаещо законната лихва, на следващо място,
се възразява, че неоснователно се претендирала законна лихва върху обезщетението от
25 000 лв., начислена за периода от 27.03.2019 г. до изплащане на същото на 09.10.2019 г.
Нормативно установеното задължение на Гаранционния фонд е да изплати на правоимащото
лице парично обезщетение вместо делинквента, а задължението за заплащане на парично
обезщетение е лихвоносно. Началният момент на лихвата се определя по чл. 288, ал.7 КЗ
(отм.) - фондът дължи лихвата върху присъдената сума на обезщетението от датата, на която
изтича срокът за произнасянето му по претенция, предявена пред него от претендиращото
обезщетение лице. В решението по гр.д. № 9290/2017 г. на СГС съдът е приел, че лихвата се
дължи от датата на изтичане на тримесечния срок за окончателно произнасяне от страна на
фонда – 14.02.2017 г. За краен момент на изчисляване на законната лихва се приема
окончателното плащане, т.е. 09.10.2019 г. Както се установи по-горе, на същата дата
09.10.2019 г. пред фонда е представен изпълнителния лист, издаден в полза на пострадалия
И.М.И. и фондът веднага е платил дължимата сума, при това без да се налага образуването
на изпълнително производство. Следователно, не може да се приеме, че е налице
бездействие или забавяне на фонда при изплащане на сумата – постановено е решение по
осъдителен иск и въз основа на него е издаден изпълнителен лист. Веднага след
представянето на изпълнителния лист фондът е заплатил сумата. В този смисъл,
възражението на особения представител е неоснователно и следва да се отхвърли.
Колкото до настоящото производство, фондът претендира върху сумата 49 111.45 лв.
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2021 г. В случая
следва да се прецизира началният момент – исковата молба е изходирана от деловодството
на Гаранционния фонд и изпратена по куриер на 11.06.2021 г. (товарителница на л. 89 от
делото). Исковата молба е страдала от нередовности, но те са отстрани впоследствие и тя се
7
смята за редовна от момента на подаването й. Исковата молба е постъпила в съда и е
входирана на 14.06.2021 г. Именно тази дата следва да се приеме, че е началният момент, от
който да се изчисли законната лихва върху сумата от 49 111.45 лв. до окончателното й
изплащане.
Настоящият съдебен състав не споделя и възражението на особения представител, че
в производството по гр.д. № 9290/2017 г. на СГС Г.Ф. проявил груба небрежност по
смисъла на чл. 223, ал. 2, изр. 2 ГПК, тъй като не посочил съответни доказателства в
подкрепа на възражението си за съпричиняване на вредите и в резултат на това
възражението било неоснователно отклонение от съда. Установява се от мотивите на
цитираното съдебно решение, че Г.Ф. е подкрепил възражението си за съпричиняване с
данните от: протокола за медицинско изследване на кръвна проба; протокол за извършена
химична експертиза; съдебно-медицинска експертиза в частта относно разположението на
пътниците в автомобила по време на ПТП и поставянето на обезопасителен колан.
Следователно, Г.Ф. се е позовал на всички онези доказателства, които са били извлечени от
воденото наказателно производство и разследването, но въпреки това съдът не ги е
кредитирал и е приел, че липсват данни за съпричиняване. От проявената по време на
гражданското производство процесуална активност от страна на Гаранционния фонд може
да се направи извод, че са били положени достатъчно усилия за представяне на
доказателства по възражението за съпричиняване. Относно това как същите са били оценени
по вътрешно убеждение от страна на решаващия съдебен състав, следва да се подчертае, че
ищецът не е в състояние да влияе върху тази вътрешна оценъчна дейност. Но процесуалната
му активност не покрива критерия за груба небрежност по смисъла на чл. 223, ал. 2, изр. 2
ГПК, каквито доводи навежда особеният представител в настоящото производство. Такава
небрежност би била налице, ако Г.Ф. изобщо не бе направил възражение за съпричиняване
или ако го бе повдигнал, но не бе представил каквито и да било доказателства в негова
подкрепа. Настоящият случай не е такъв, поради което не е налице хипотезата на чл. 223, ал.
2, изр. 2 ГПК.
По отговорността за разноски:
Ищецът претендира присъждането на разноски в размер на 1964.46 лв.,
представляваща внесена държавна такса, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 292).
По отношение възнаграждението на особения представител съдът се произнесе в с.з. на
09.05.2022 г. С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати
разноските на ищеца в размер на 1964.46 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.И.А.., ЕГН: **********, от с. Нова Надежда, област Хасково, ул.
Хасковска № 60, на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) вр. § 22 ДР и чл. 558, ал. 7 КЗ (нов)
да заплати на Г.Ф. - гр. С., ул. „Г.И.“ № 2, сумата от 49 111.45 лв. (четиридесет и девет
хиляди сто и единадесет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща обезщетение
по щета № 210369/14.11.2016 г., както и присъдено обезщетение с влязло в сила решение №
365/17.01.2019 г. по гр.д. № 9290/2017 г. на Софийски градски съд, ведно с разноските по
делото, които суми са изплатени на И.М.И., ЕГН: ********** за претърпените от него
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.09.2015 г. на път между село Узунджово и
село Нова Надежда, област Хасково, по вина на С.И.А.., управлявал лек автомобил „О.К.“ с
рег. № * **** ** без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно
със законната лихва, считано от предявяването на иска на 14.06.2021 г. до окончателното
8
плащане на сумата.
ОСЪЖДА С.И.А.., ЕГН: **********, от село Нова Надежда, област Хасково, ул.
Хасковска № 60 да заплати на Г.Ф. - гр. С., ул. „Г.И.“ № 2 направените в настоящото
производство разноски в размер на 1964.46 лв. (хиляда деветстотин шестдесет и четири
лева и четиридесет и шест стотинки).
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив, с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9