Решение по дело №524/2021 на Административен съд - Стара Загора

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  123

            25.03.2022г., гр. Стара Загора

     В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

Старозагорски административен съд, седми състав, в открито съдебно заседание на седми март през две хиляди и двадесет и втора  година в състав:                                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

 

при секретаря Албена А.а

изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №524  по описа на съда за 2021г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Д.Т.Г. ***, ЕГН **********, чрез адв. Д.Ч. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/  № 21-0327-00095/18.08.2021г., издадена от полицейски инспектор „ПК“ при РУ Раднево към ОДМВР Стара Загора, с която била наложена мярка „прекратяване регистрацията на ППС за срок от шест месеца“ по отношение колесен трактор, марка „Ландини“, рег. № ***.

Жалбоподателят не бил съгласен със заповедта и наложената му мярка, като я счита за незаконосъобразна и издадена при допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно сочи, че жалената заповед била издадена на различни основания  и не ставало ясно за кое от изброените предположения, което я правело неясна за адресата й. Не ставало ясно към коя категория спадала ППС, чиято регистрация се прекратявала за срок от шест месеца, нито каква била необходимата за него категория за правоуправление. Това било задължително с оглед преценката за вината на водача и дали извършил вмененото му с АУАН сер. АА № 082918/18.08.2021г. нарушение.

Счита се, че заповедта била издадена при неустановена фактическа обстановка, липса на материално правни предпоставки, недоказано основание за прилагането на мярката, съществено нарушение на административно-производствените  правила и в нарушение на закона и неговата цел.

На следващо място се претендира наличие на вътрешно противоречие между императив и диспозитив на заповедта. В акта не били изложени в нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК конкретни мотиви от фактическа страна, възприемането на които от органа да служели и за фактическо основание за издаването на заповедта, а соченото, не било достатъчно за изпълнението на това императивно формално изискване. Категорично се оспорвала описаната от актосъставителя в АУАН фактическа обстановка, тъй като той не бил очевидец. Дори привлеченото към отговорност лице Т. Д. Т. отричало да било управлявало въпросния трактор, собственост на жалбоподателя. В подкрепа на това била и докладната записка на екип на „ПК“ при РУ Раднево, пристигнал след постъпване на сигнала на ЕЕСП 112 от “очевидеца“, че твърдяното в сигнала не било констатирано.

Горното мотивирало жалбоподателят да приеме, че процесната заповед била издадена при липса на фактическо и правно основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Същата следвало да бъде определена в такъв обем, че да не ограничавала правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната законова цел.

Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се явява лично и с пълномощника си адв. Ч.. Оспорването се поддържа и се иска отмяна на заповедта, тъй като не било извършено констатираното нарушение на ЗДвП, налице били процесуални нарушения, накърняване на правата на жалбоподателя. Налице били взаимно изключващи се свидетелски показания. Претендират се разноски. Прилага подробни писмени бележки.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк. А. и гл. юрк. М., които оспорват жалбата. Сочат се съображения за законосъобразност на издадената заповед. Безспорно било установено извършено нарушение на ЗДвП, каквото било описано в АУАН от 18.08.2021г., поради което и били налице законови основания за прилагане на конкретната ПАМ. Нямало значение за случая към коя категория спадало ППС, управлявано от неправоспособен водач. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, преценен поединично и в неговата съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

До Началника на РУ Раднево при ОДМВР Стара Загора от полицейски екип в състав пол. Р.А. и В. Д. бил подаден доклад за установен факт и предприето действие рег. № 327р.7364/30.07.2021г. /л.19/. От даденото в доклада описание се установява, че на 29.07.2021г. в 8,30 часа на общински път от с. Знаменосец до с. Трънково е установено движение на колесен трактор от неправоспособен водач. В доклада се сочи, че полицейският екип бил изпратен от ОДЧ по сигнал и преди да тръгнат към мястото разбрали, че сигналът бил подаден от кметския наместник на с Тополяне Д. Д.. След извършен обход до входа на „Булмалц“ с Трънково не установили колесен трактор на пътя. Триста метра преди източния край на с. Трънково срещнали МПС, което се движело срещу екипа и те го спрели. Попитали водача дали бил виждал да се движи по пътя трактор, като същият отговорил отрицателно. На връщане екипът минал през центъра на с. Трънково, като пред магазина видели паркиран трактор с рег. № *** без возач. Изчакали превозното средство да потегли и го спрели за проверка, при която установил, че водачът бил И.Д. И., ЕГН **********, който не си носел СУМПС, за което нарушение на същия бил съставен фиш за налагане на глоба. Около 10,00 часа посетили подателя на сигнала в с. Тополяне, който заявил, че лично и с още едно лице били свидетели кой бил водачът на трактора, неговия регистрационен номер. От тях били взети сведения.     

На 18.08.2021г. от инсп. А. бил съставен против Т. Д. т. на 17 години от гр. Раднево АУАН бл. № 082918, за това, че на 29.07.2021г. около 8,25 часа по общински път Раднево- с. Загора, в района на кръстовището за с.Тополяне, общ. Раднево в посока изток – запад управлява колесен трактор марка „Ландини“, модел „Поверфарма ДТ95“, с рег. № *** без да притежава СУМПС, водачът неправоспособен. ППС било собственост на Д.Т.Г., ЕГН **********. Със съставянето на акта била снета 1 бр. рег. табела. На същата дата била издадена и процесната заповед № 21-0327-000095, в която била описаната идентична фактическа обстановка. Въз основа на нея по отношение на Д.Т.Г. била наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС колесен трактор марка „Ландини“, модел „Поверфарма ДТ95“, с рег. № *** за срок от шест месеца. Заповедта била връчена на 18.08.2021г. Против нея директно в този съд била подадена жалба на 26.08.2021г.

 

По делото се прилагат: Заповед №349з-3083/11.11.2020г. на Директор ОДМВ Стара Загора /л.30-31/; сведения /л.20-29/;

 

В сведенията  едни сочат се Т. не кара трактора/ вж. сведенията на л. 21-23, л.26/, като двата даващи сведения са именно жалбоподателя и неговите синове, а други еднопосочно сочат, че той е карал трактора.

По искане и на двете спорещи страни по делото бяха разпитани свидетели, основно лицата дали обяснения.

Св. К. И. Г. посочва, че познава Д.Г.. На 29.07.2021г. бил ангажиран от него да управлява неговия трактор. Свидетелят работил в с. Знаменосец като тракторист към частната кооперация. Като отишъл на работа, тракторът бил в базата на кооперацията. К. М. – бригадирът на кооперацията, му казал да откарам трактора до с. Трънково. Доколкото знаел, синът на Д. не можел да управлява и не го бил виждал да кара този трактор. По пътя не го била спирала полиция да прави проверка. На тази дата синът на Д. не бил карал трактора, само свидетелят го карал. К. М. докарал сина на Д. в с. Трънково. Разстоянието между двете села било към 10 км. и през цялото това време свидетелят управлявал този трактор и карал най-много с 20 км./час.

Св.  К. И. М. посочва, че работел в земеделската кооперация в с. Знаменосец. Познавал се с жалбоподателя, който бил полицейски служител и от там го познавал. Знаел, че жалбоподателят имал свой собствен трактор. На 29.07.2021г. тракторът бил в кооперацията. Д. ми се обадил да го придвижат до с. Трънково. Свидетелят качил сина на Д. в служебния бус, а К. /св. Г./ тръгнал с трактора. Оставили сина на Д. на блока. Оттам нататък те си вършели тяхната работа, а свидетеля си вършел неговата.

            По искане на ответника показания бяха снети пред съда от свидетелите Д. Д. Д., Ж. А. Д. и Б. А. С..

Св. Д. посочва, че в момента бил кметски наместник на с. Тополяне, общ. Раднево и живеел в селото. Познавал Д.Г., с него работили заедно. Имал спомен за датата 29.07.2021г., свързан със сина на Д.. За тази дата около осем часа свидетелят имал уговорка да вземе едно момче от с. Трънково, да работи в къщата на майка му, защото била сама. Имал един джип, отидшъл и го взел от с. Трънково, което било на 9-10 км. от с. Тополяне. Взел момчето с автомобила. Преди да завият за с. Тополяне по пътя имало стръмно надолнище и спрял да изчака автомобилите, които идвали срещу него, когато видял, че срещу тях идвал един трактор син на цвят. Разпознали Т., синът на Д.Г.. Той от години карал, мотори, коли, трактори. Идвал срещу свидетеля, разминали се, защото трябваро да го пропусна, той бил с предимство и тогава го видях. Свидетелят бил с Ж.. Нямало друг човек с Т. в трактора. Не видял някаква кола да го съпровожда или да следва трактора. Тракторът се движел и теглел сламопреса. Т. отминал, свидетелят се обърнал да видя дали Т. го погледнал и той /Т./ също се обърна. Свидетелят го познавал, правил бил много забележки на баща му да не направи някоя беля. В 8.25 часа подал сигнал на телефон 112 за това, което видял. Като подминал разклона спрял и се обадил по телефона. След време му се обади инсп. Р.А. и го попитал в коя посока бил.

Свидетелят сочи, че не знаел дали е отишъл полицейски екип. Провел разговор с К., който бил тракторист при Т. Н. към земеделската кооперация. Като се обадил на К., му казал: „Коце, знаеш, че държа на ред и чистота, с балите минавайте по околовръстното, за да не замърсявате чисто нов асфалт“. По-късно му се обадил, след два три часа, за да попита къде ги правели тези бали, като К. му отговорил: „Аз ги правя с трактора на Д.Г. /Х./. После свидетелят го попитал: „Кой караше трактора собственост на Д.Г.“ и тогава К. му казал, че той бил карал трактора до с. Свободен. Свидетелят отново попитал К.: „Кой кара трактора днес, ти или Т.“, като му казал, че видял същия трактор да го управлява синът на Д.Г. - Т., на което К. отговорил, че той го управлявал, а не Т..

На въпросите на адв. Ч.: „В какви отношения сте със свидетеля Ж. А., имате ли роднински връзки. Видяхте ли регистрационния номер на трактора и лицето, което е управлявало.СВИДЕТЕЛЯТ отговаря, че нямал родство. Не видял номера на трактора. Видял и разпознал на 100 % лицето, което управлявало трактора и това бил синът на Д.Г. – Т.. Т. управлявал трактора със сламопресата.

На въпоса на адв.Ч.: „Говорихте ли с полицейския служител Р.В.“, св. Д. отговаря, че не бил разговарял лично, но след като подал сигнала, служителят Р.В. му се обадил по телефона да го попита къде се намирал трактора, на кой път и в коя посока.

Св. Ж. Д. посочва, че живеел в с. Трънково. Познавал Д.Г. и синът му Т. Д.. На 29.07.2021г. Д. Д. /кметът на селото/ дошъл да го вземе от неговото село, от дома му към осем часа, за да го вземе да работи при майка му. Пътували и като стигнали до разклона на с. Тополяне отдалеч забелязали, че се приближавал един трактор, син на цвят. Отдалече разпознал водача, Т. бил. Св. не можел да кажа колко отдалече, но го разпознал и че тракторът се карал от Т., синът на Д.Г.. След като разпознал Т., казах на Д. Д.-кмета: „Това не е ли Т., на полицая Д. сина му“, а като се разминавали с трактора и Д. разпознал Т.. След като завихли след разклона, спрели и Кметът  Д. се обадил на тел. 112, за да подаде сигнал, че тракторът се кара /управлява/ от лице без книжка. Мисли, че се отзовали на сигнала полицейски служители. Не бил сигурен, но така мисли, че са се отзовали на сигнала.

            На въпросите на адв. Ч.: „Грамотен ли сте. Сигурен ли сте, че лицето Д. Д. Д. видя водача на МПС, в случая трактора. Видяхте ли регистрационния номер на трактора. Теглеше ли нещо въпросното  МПС“, св. Д. отговаря, че е грамотен. Лично писал сведение. Според него Д. Д. разпознал водача на трактора. Не видял регистрационния номер на трактора. Тракторът теглеше сламопреса, но не бил сигурен за цвят. Д.Г. имал две сламопреси.

Св. Б. С. посочва, че познавал Д.Г. и сина му Т. Д.. Правели бали с техен трактор при него в кооперацията на селото. Свидетелят работел в тази кооперация. Председател на кооперацията бил Т. Н., а той работел там. Д.Г. притежавал трактор „Лангини“,  сламопреса „Велгер” червена на цвят и трактор, син на цвят „Лангини”-малък. На 29.07.2021г. свидетелят бил в базата на кооперацията в с. Знаменосец. Към 8-8.30 часа бил там. Тракторът със сламопресата бил в базата от предната вечер. На 29.07.2021г. К., бригадирът на базата, сутринта му звъннал към осем часа и му каза, да отиде да вземат К. М. и да го закара в базата. Закарал М. до базата и видял председателят и другите работници всички седнали на една маса. Само чул Председателят да нарежда на К., че  Т. с К. тръгнали с буса. Пряк свидетел бил на това, че тракторът на Д.Г. тръгна управляван от к. Г.. Така му наредили и той тръгнал. Т. заминал с буса към с. Трънково. Бусът се управлявал от К.. Д. /жалбоподателят/ имал една червена сламопреса.

            От изслушания запис на обаждане по ЕЕСП 112 за поцесната дата, пред съда се установява, че се чува мъжки глас, който се представя като Д. Д. - кметски наместник на с. Тополяне, общ. Раднево, обл. Стара Загора.  На въпроса на  диспечера, какъв проблем има, лицето посочва, че преди малко се разминал с едно момче, което нямало 18 години, но карал един син трактор. Лицето посочва, че момчето се казвало Т., чийто баща бил служител в РУ на МВР Раднево и се казвал Д.Г.. Лицето, обадило се на тел. 112, посочва, че непълнолетният постоянно карал и никой не му правел забележка в района.  Допълнително лицето, представило се като Д. Д. посочва, че бил срещнал младежът сега /в деня на обаждането на ЕЕТ 112/ в посока от с. Знаменосец към с.Ковач по общинския път, точно на разклона.  МПС било син трактор с балировач. Вероятна марка на трактора Холанд.

 Въз основа на така установените по делото факти, Съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл.149, ал.1 от АПК срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът, на основание чл.168, ал.1 от АПК, е длъжен служебно да осъществи цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт. В резултат на цялостната проверка на жаления акт, този съдебен състав намира, че оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е изхожда от административен орган, доказващ, че притежава компетентност да постановява актове като процесния. На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представената по делото Заповед № 349з-3083/11.11.2020 г. /л.30-31/, която се и цитира в оспорения акт, Директорът на ОДМВР – Стара Загора, на основание Заповеди на Министъра на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, оправомощава длъжностни лица от ОДМВР – Стара Загора, включително (т.4) служителите на длъжност „пол. инспектор“ /Пътен контрол/ към посочените РУ, сред които и това в гр. Раднево, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП. Предвид горното и чрез представената заповед се доказва компетентност по отношение конкретния орган да издава актове от вида на процесния. Ето защо изцяло неоснователни се явяват доводите на оспорващата страна, че конкретният издател не притежава правомощие да издава заповед за прилагане на ПАМ по ЗДвП.  

Следователно не са налице основанията по чл.146, т.1 от АПК за обявяване на заповедта за нищожна.

Не се установяват и обстоятелствата по чл.146, т.2-5 от АПК.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс. Оспорваната заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, обективира в себе си конкретни фактически основания, на които се дава и правна обосновка. Не се споделя довода от жалбата, че заповедта била издадена на различни правни основания. Още в титулната част на акта изрично се сочи от издателя му, че той се издава на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, което изключва всякаква невъзможност засегнатото лице да разбила какво му се налага като мярка и на кое основание.

Не съставлява и нарушение на изискванията на АПК за форма и съдържание не посочването на факта от коя категория спада управляваното от неправоспособен водач ППС. Тези факти евентуално била имали значение за административно-наказателното производство, но настоящото не е такова. Достатъчно е да се визира в заповедта управление на ППС, което се индивидуализира като колесен трактор от посочените марка, модел и рег. номер, като това превозно средство несъмнено представлява ППС по см. на §6, т.10 и т.15 от ДР на ЗДвП и това е достатъчно, за да се  приеме, че заповедта визира в съдържанието си релевантен факт от действителността.

Съдът  прима, че при издаване на оспорената заповед не се констатират допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът не споделя и оплакването, че изложената фактическа обстановка е невярна.

По делото се събра значителна по обем доказателствена съвкупност /писмени доказателства, свидетелски показания/, които анализирани в тяхната съвкупност, обосновават извод у съда, че пред него се доказва от страната, носеща тежестта за това, че на 29.07.2021г., на посоченото място, посоченото ППС се управлява от непълнолетния Т. Д., като същият е неправоспособен, защото не  притежава /не е придобил/ правото да управлява ППС именно от тази категория.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите на оспорващата страна, защото същите са дадени от лица, които се намират в определени близки отношения с жалбоподателя, а същите /видно от писмените обяснения, давани в административното производство/ сами по себе си заобикалят ясен отговор и не удостоверяват пряко факта, кой  точно управлява въпросния колесен трактора на посочените в заповедта дата, време и място. Съдът кредитира показанията на св. Д. Д., защото този свидетел е лицето, което подава сигнала на телефон 112, в който сигнал /подаден непосредствено към момента на нарушението/ свидетелят  изрично сочи, че към 8,30 часа на 29.07.2021г. лично установява управление на трактор /син на цвят/ от непълнолетно лице на посоченото в заповедта място. Подаването на неистински сигнал води до ангажиране на административна наказателна отговорност за лицето, подало сигнала, поради което и при наличието на такава угроза, Съдът приема, че този свидетел казва истината и удостоверява по несъмнен начин, че сутринта на 29.07.2021г. на посоченото място в заповедта непълнолетното лице Т. Д. Т. управлява ППС от посочения вид, модел и марка без да е правоспособен, тъй като не притежава правото да управлява ППС от тази категория. Законът изрично предвижда, че за тази категория ППС се изисква водачът да притежава свидетелство за управление /вж. чл.150а, ал.2, т.16, вр. с ал.1 от ЗДвП/, а този факт не се удостоверява по надлежен начин от страната, която носи тежестта да го удостовери.

Не се споделят възраженията в жалбата, че не е налице управление на трактора от непълнолетното и неправоспособно лице Т. Д., тъй като извършената полицейска проверка не констатира нищо. Действително от приложения по делото доклад, който като доказателство не се оспори, се удостоверява, че полицейските служители, след като реагират на подадения сигнал по тел. 112 и пристигат на указаното им място не установяват въпросното ППС. Това обстоятелство е така, защото полицейските служители не са очевидци и технически никой не е спрял движението на ППС към онзи момент. Полицейските служители обаче са събрали обяснения от редица лица, преди да съставят АУАН и процесната заповед, в която обективират конкретните факти от обективната действителност, които при съдебната проверка се установяват по несъмнен начин за настъпили.

Принудителната административна мярка не е наказание. Съгласно чл.22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Те се налагат въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, съответно за предотвратяване на последващо, в случая със същото ППС. Двете производства /административно и административно-наказателно/ са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим. Те имат само общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. В случая безспорно се установява нарушение на правилата на ЗДвП, установено с АУАН, което е предпоставката и за издаване на заповед от категорията на процесната.

Съгласно чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. в приложимата ѝ редакция (ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018г.), прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство:  без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;

Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП – "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство", законодателят в тази норма предвижда няколко алтернативни хипотези, една от които е моторно превозно средство да се управлява от неправоспособно лице. Административният орган в своя акт визира именно това от фактическа страна, което описание от фактическа страна напълно и в достатъчна степен обосновава извод, че е налице проявление на факти от приложената норма, което обуславя и необходимостта от налагане на собственика на управлявания лек автомобил на ПАМ като процесната, а и тези факти съдът приема за безспорно установени, поради което и съответно приложената правна норма изцяло кореспондира на така изнесените в акта факти, съотв. заповедта  се явява материално законосъобразна.

Освен това, като писмено доказателство по делото съдът прие и Акт за установяване на административно нарушение с бл. № 082918/18.08.2021г., Серия АА издаден от инсп. Р.А. *** при ОДМВР – Стара Загора. Този документ е издаден от длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон, по установения ред и форма. Документът материализира удостоверително изявление на издателя си, т.е. отнася се до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице – издател. Същият следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, и обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на така констатирания факт. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното, като Съдът приема, че от страна на жалбоподателя тази доказателствена сила не се оборва.

 

 

Ето защо този съдебен състав намира, че оспорената ПАМ е приложена напълно законосъобразно, тъй като се установява по безспорен начин наличието на изискуемите се от нормативната уредба предпоставки за налагането ѝ.

В жалбата се навеждат доводи за нецелесъобразността на мярката. Конкретната такава е определена и наложена за минималния предвиден в закона срок от шест месеца. Ето защо, липсата на изрични мотиви в тази насока не ограничава правото на защита на засегнатото лице. От материалите по делото не се установява засягане на права и законни интереси на жалбоподателя в степен, несъответстваща на необходимото за постигане на целта, за която е издадена оспорената заповед.

Нормативно определеният подход на българския законодател относно ПАМ по ЗДвП и в този случай има свое правно основание. Дори и съобразно чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКСПЧ е допустимо въвеждане на ограничения в правото на мирно ползване на собствеността. Засягането на основно човешко право на конкретно лице по мирно и свободно ползване на личната собственост следва да е пропорционална мярка на задължението на държавата да осигурява спазването на друго основно човешко право- правото на живот по чл.2 от ЕКСПЧ, което е дължимо към всички останали членове на обществото. Ограничаване на възможността за ползване на собствеността и по-специално ползване на собствен лек автомобил следва да се приема за оправдано, като допустимо с оглед защитата на обществения интерес за избягване на високия риск от увреждане на чужда собственост /превозни средства на трети лица/ при ПТП и застрашаване на здравето и живота на неограничен кръг от лица, участници в пътния трафик, било като пешеходци или водачи. При управление на ППС от неправоспособен водач е налице изключително висок риск от настъпване на телесни и материални увреждания. Нещо, което почти ежедневно се случва в българското общество. При тези характеристики на управление на МПС неправоспособният водач се явява опасен не само за самия себе си и/или собственото имущество, но и за всички останали участници в пътното движение. В тази връзка, нормативното решение по чл. 171, т.2а от ЗДвП следва да се счита за даващо справедливо равновесие между защитата на правото на мирно и свободно ползване на собствеността на отделен човек, и интересите, живота и здравето на всички останали членове на обществото. Задължението на държавата да охранява обществения интерес се явява разумен аргумент за законосъобразното използване на предвидената ПАМ по прекратяване  /което дори е временно/ на регистрацията на МПС. Българският законодател няма разписано нормативно правило за пълно лишаване от собствеността върху превозното средство при извършени правонарушения, описани в хипотезите на чл. 171, т.2а от ЗДвП, а само срочно ограничаване ползването на превозното средство за период от 6 месеца до 12 месеца. В конкретният контекст и с оглед така определения минимален срок на действие на наложената ПАМ, същата няма как да се възприема и да се счита за "особена или прекомерна" по отношение правото на собственика да ползва личната си собственост /превозното средство/, съотв. не е нито непропорционална, нито нецелесъобразна.

При краен правен извод за неоснователност на оспорването, Съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане в негова полза на възнаграждение за юрисконсулт. Същата е своевременно предявена. Като се съобрази фактическата и правна сложност на спора и проявената процесуална активност на представителя на ответника, Съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 150 лв. на осн. чл.24 от НЗПП. 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.Т.Г. ***, ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/  № 21-0327-00095/18.08.2021г., издадена от полицейски инспектор „ПК“ при РУ Раднево към ОДМВР Стара Загора.

ОСЪЖДА Д.Т.Г. ***, ЕГН ********** *** разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева.

 

Решението на осн. чл.172, ал.5 от ЗДвП е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: