№ 534
гр. София , 10.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600350 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр. с глава Двадесет и втора от
НПК. Образувано е по жалба на адвокат М. Т., защитник на лишения от свобода Г. И.
Г., срещу Определение от 24.03.2021 г. по ЧНД № 1024/2021 г. на Софийски градски
съд, с което е оставена без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода”, наложено му
по НОХД № 2468/2013 г. по описа на СГС.
В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно. Поддържа се,
че с цялостното си поведение лишеният от свобода е дал доказателства за поправянето
си. Подчертава се занижения риск от рецидив на осъдения, цитират се дадените от
администрацията на затвора положителни оценки и награди и данните относно
трудовата заетост на Г..
С определение 08.04.2021 г. САС е счел за необходимо да се проведе открито
съдебно заседание с участие на страните, за събиране на доказателства. допуснат в
качеството на свидетел е С. А. – Инспектор „Социални дейности и възпитателна
работа“ към Затвора-София, ЗО „Казичене“.
В съдебно заседание пред въззивния съд лишеният от свобода се явява лично
и с адвокат Д., преупълномощена от защитника адв.Т.. Началникът на затвора се
представлява от процесуален представител инсп.М..
Разпитан, явилият се свиздетел Св.А. излага пред съда своите впечатления от
работата си с л.св. Г.. Заявява, че работи с него от година и два месеца, с периодичност
веднъж седмично, с оглед това, че Г. работи на външен обект. Свидетелят заявява, че
като цяло с този лишен от свобода са постигнати резултати и има корекция в
1
положителен аспект. Спрямо този лишен от свобода е била постигната прогресивна
система в максимум, същият е изтърпявал наказанието ЛС при първоначален „строг“
режим, смекчен последователно на „общ“ и към настоящия момент на „лек“.
Осъденият показвал стабилно поведение, два месеца след постъпването в ЗО Казичене
започнал работа на външен обект и работи в тази фирма вече една година. Като
единствена негативна проява св.А. посочва наложено наказание на 3.05.2020 г. за
притежание на мобилен телефон, което наказание е със срок на изтърпяване три
месеца, но следва да се счита заличено на 3.05.2021 г. Инсп.А. заявява, че е дал
отрицателно становище за допускане на УПО само заради това наложено наказание,
въпреки останалите данни за поведение, трудова заетост и награждаване на лишения от
свобода Г..
В хода на делото са приети две декларации, изходящи от законния
представител на Кооперация „Панда“ /Office 1/, като първата удостоверява, че
лишеният от свобода Г. е назначен на трудов договор в дружеството от 18 месеца, с
положителни оценки за работата му през периода. С втората декларация,
председателят на УС на Кооперация „Панда“ декларира готовност да наеме на работа
осъдения на длъжност „обслужващ склад“, в случай на допускане на предсрочно
освобождаване от изтърпяване на наказанието.
Процесуалният представител на Началника на Затвора София пледира за
потвърждаване на определението на СГС, с което е оставено без уважение искането на
осъдения за предсрочното му освобождаване.
Прокурорът от САП на свой ред пледира за потвърждаване на определението
на СГС, като изтъква обстоятелството за наложено на Г. наказание.
Защитникът на л.св. Г. – адвокат Д. моли съда да бъде отменено
определението на първия съд и да бъде постановено исканото условно предсрочно
освобождаване. Поддържа твърдението в жалбата за налични доказателства за
поправяне на Г. – ниски стойности на риска от рецидив, които са били снижени с 10
точки, но и с първоначална ниска оценка при постъпването си. По отношение
наложеното на осъдения наказание защитникът изтъква, че то се явява единствено за
целия период от 10 години и половина, а също така, че на 25.01.2021 г. л.св. е бил
награден. Адв.Д. подчертава, че в доклада са изложени само положителни оценки,
поради което не може да се разбере въз основа на какво е формирано крайното
отрицателно становище. Позовава се на добрите трудови характеристики на лишения
от свобода и на заявената възможност за негова трудова ангажираност и при
предсрочното освобождаване.
Лишеният от свобода в лична защита изтъква пред съда, че 9 години
фактически е изтърпял в наказание в затвора и има 2 години допълнително зачетени от
полагане на труд. Подчертава неколкократното си награждаване, смекчаването на
режима на изтърпяване, семейната си ангажираност.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото
и съобрази доводите в жалбата, намира следното:
2
Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Първостепенният съд е установил, че с присъда, постановена по НОХД
№2468/2013 год. по описа СГС, л.св. Г.Г. е бил осъден за престъпление по чл.115 от НК, на
"лишаване от свобода" в размер на 12 години, като до момента на съдебното произнасяне в
първата инстанция общо изтърпяната част от наказанието е била 10 години, 7 месеца и 7
дни, от които фактически – 8 години, 11 месеца и 6 дни. Следователно налице е и към
настоящия момент едната от кумулативно изискуемите предпоставки на закона за допускане
на УПО, както обосновано е счел първият съд.
При така установеното наличие на първата положителна материалноправна
предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване,
първоинстанционният съдебен състав е извършил своя преценка за съществуването
или липсата на втората положителна предпоставка за уважаване на искането - дали
осъденият е дал доказателства за своето поправяне.
За да се произнесе с атакуваното с жалбата на осъдения определение,
съдебният състав на първоинстанционния съд се е позовал на наличната информация
от затворното досие на лишения от свобода , отчел е, че същият е полагал труд и
награждаван многократно, като приложените заповеди за награди сочат, че е
награждаван за добро поведение и примерно отношение към труда. Същевременно, за
да приеме че не са налице доказателства в достатъчен обем, за поправянето на лишения
от свобода в процеса на изтърпяване на наказанието, съставът на СГС е отчел, че за
продължителния период от време на изтърпяване на наказанието, оценката на риска от
рецидив е била снижена само с 10 точки, което съдът е приел за неубедително. На
второ място, градският съд е отчел факта на наложено наказание с дата на заповедта
03.02.2021 година, последиците от което не са заличени.
САС не може да сподели крайния решаващ извод на първата инстанция, като за
да се произнесе, извърши собствена проверка и анализ на данните, находящи се в
затворното досие на л.св.Г..
Първоначален доклад на ИСДВР за лишения от свобода е бил изготвен на
28.05.2015 г. Отчетена е стойност на риска от рецидив към тази дата – 42 точки.
Отразено е в доклада, че осъденият частично приема отговорността си за извършеното
престъпление. Извършен е анализ на поведението му от постъпването му в затвора на
29.05.2013 г. като се дават положителни оценки на поведението му до изготвяне на
първоначалния доклад. Отбелязани са проблемни зони по отношение оценката на
правонарушението, частична готовност за промяна. Отчетени са добри възможности за
ресоциализация – жилищно устройване емоционална подкрепа от роднини,
образователен ценз и професионална квалификация, липса на зависимости и
емоционални проблеми.
3
На 26.05.2015 година е изготвено от инспектор-психолог В. С. и първоначално
психологическо изследване. Същото съдържа само положителни данни за осъденото
лице, както и благоприятна прогноза за поправянето му.
Считано от 10.06.2015 г., Г. е бил назначаван да работи последователно на
различни длъжности- водач на ел.и мотокар, работник в цех „Дограма“, хигиенист и
работник в лавка, помощник перач, работник в абонатна станция на ул.“М-р
Векилски“, работник на външен строителен обект, общ работник на външен обект –
склад на Кооперация Панда, където според приетата като доказателство декларация от
работодателя е упражнявал труд 18 месеца.
Текущи доклади за лишения от свобода са били изготвени на 13.02.2017 г.
/снижена оценка на риска на 38 точки/, на 25.06.2018 г. както и неколкократно- във
връзка с инициирани от Г. три поредни производства за условно предсрочно
освобождаване. Изготвен е доклад и във връзка с предложението за замяна на режима
на изтърпяване наказанието от „общ“ на „лек“, с положително становище.
Всички тези текущи доклади и оценки съдържат данни в достатъчен обем, за
извършваната работа с лишения от свобода, от страна на инспекторите, отговорни за
социалната дейност и възпитателна работа и показват една трайна, устойчива
тенденция за промяна, демонстрирана съзнателно от л.св. Г.. Тази личностна промяна
и успехите в корекциония процес са настъпили постепенно. Това е отразено при
извършваното годишно препланиране на присъдата през 2017 г., 2018 г., и актуално –
препланиране на присъдата от 29.01. 2021 година.
За положените усилия от самия осъден свидетелстват приложените заповеди за
награждаване, същият е многократно награждаван. Наказван е един път, със заповед от
3.02.2020 г. със срок на наказанието – 3 месеца, изтърпяно към 3.05.2020 г., съответно,
към датата на настоящото произнасяне на въззивния съд са настъпили последиците на
чл. 109 от ЗИНЗС и лицето се счита за ненаказвано.
Със заповед от 25.01.2021 г. л.св.Г. е награден с „писмена похвала“.
Прави впечатление, че в текущ доклад изготвен от ИСДВР С. А. на 28.01.2021
година, въпреки наложеното наказание се дават положителни оценки и съответната
прогноза, като се отбелязва, че в бъдещата работа с л.св.Г. следва да се акцентира
върху утвърждаване на постигнатите резултати и подобряване уменията за вграждане в
обществото – сиреч, за подготовка за неговата ресоциализация. Същевременно, след
иницииране от страна на осъдения, на настоящото производство за УПО, в нарочния
доклад, съставен от същия инспектор, при идентични налични данни в доклада, в
заключение се поддържа, че л.св.Г. е със сравнително неблагоприятна прогноза за
4
личностовата му ресоциализация.
От показанията на разпитания като свидетел ИСДВР С. А. същият потвърждава,
че това противоречие в прогнозата е базирано само на факта на наложеното му
наказание на 3.02.2020 г. По отношение факта на последващото награждаване на
лишения от свобода на 25.01.2021 година свидетелят дава лично становище, че това се
явява изолирана проява, извън контекста на цялостното поведение.
Софийският апелативен съд счита, че като изолирана проява може да се
характеризира конкретно еднократно наложеното наказание, което и поради изтичане
срока по чл. 109 от ЗИНЗС не следва да се зачита. По отношение проявеното
отношение към труда лишеният от свобода доказано е бил последователен, проявил е
упорство и е полагал труд, като изпълнението на задачите от работодателя му е
обосновало неговата похвала. Готовността за наемане на лицето от същия работодател
при освобождаване от затвора също е показаел за такава положителна оценка.
Действително, при предходно произнасяне по молби на осъдения Г., всякога
съответните състави /включително и настоящия съдебен състав/ са приемали, че са
налице обещаващи данни за начало и развитие на поправителен процес у л.св.Г., но
следва възпитателната работа да продължи, за постигане на устойчиви резултати. За
период от близо три години, считано от първата молба, подадена от Г. за допускане на
УПО, въпреки неблагоприятното за него произнасяне, същият е продължил да показва
честно и отговорно отношение към труда. Всички тези изводи напълно кореспондират
с изложените констатации на затворната администрация, както в цитираните текущи
доклади, така и в становищата относно смекчаване на режима на изтърпяване,
преместване на осъдения в открит тип помещение, прекатегоризация на лицето.
САС приема, че лишеният от свобода Г.Г., за достатъчно продължителен период
на изтърпяване на наложеното му наказание последователно е демонстрирал желание
за личностна промяна и поправяне. Това е мотивирало администрацията на Затвора
София да снижи оценката на риска от рецидив с 10 точки – от 42 на 32 точки, която
корекция не е незначителна, постигната считано от началото на 2015 година, като се
отчете, че и първоначалната оценка е попадала в средна към ниска стойност.
В обобщение, САС достигна до краен извод, че може да се приеме, че
лишеният от свобода Г.Г. е постигнал изискуемите критерии, за да се установи
наличието на положителната предпоставка по чл. 70, ал.1 от НК. Налице е забележима
проява на предсрочно поправяне на осъденото лице. За да се приеме, че лишеното от
свобода лице е дало доказателства за своето поправяне, следва да е било
демонстрирано поведение, надхвърлящо задължително изискуемото от всеки осъден.
Софийският апелативен съд в настоящия състав счита, че описаното в доказателствата,
налични в затворното досие на осъдения Г. може да се характеризира като очевидно
надхвърлящо изискванията за спазване на правилата и доброто поведение на всеки
5
осъден. Изразена е активна лична позиция на лицето, упоритост и последователност за
постигане целите и задачите, заложени в плана на присъдата, което несъмнено може да
формира извод за поправяне на лишения от свобода.
Следва да се сподели възражението на жалбоподателя, че след като
администрацията на Затвора София дава такава оценка на лишения от свобода и
свидетелства, че поправяне е постигнато, от една страна, и от друга страна, налични са
обективно, доказателства за това, че Г. работи, не е наказван към постановяване на
настоящия съдебен акт, награждаван е, то остава доказателствено неподкрепено
становището на решаващия първоинстанционен състав, изразено в насока, че не са
налице предпоставките за предсрочното освобождаване на молителя.
Ето защо, атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата
на осъдения Г. И. Г. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на
наложеното наказание „лишаване от свобода” следва да бъде отменено и вместо него
да се постанови условното предсрочно освобождаване на лицето.
Наред с това, САС намира, че за да се преодолее възможността от рецидив на
осъдения след фактическото му освобождаване, спрямо него е подходящо да бъде
постановено определяне на задължителна пробационна мярки за продължителен срок,
сравним и близък с неизтърпения остатък от наказанието, респ. за изпитателния срок
на условното освобождаване, а именно – 1 /една/ година. Подходяща такава се явява
налагането на пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен
служител“.
Водим от изложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.03.2021 г. на СГС, НО - 28 състав,
постановено по НЧД № 1024/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения Г. И. Г., с ЕГН **********, за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от изпълняваното към момента наказание
лишаване от свобода за срок от 12 години, наложено му по НОХД № 2468/2013 г. на
СГС
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване по отношение на
осъдения Г. И. Г., с ЕГН ********** от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода в размер на 12 години, наложено му по НОХД № 2468/2013 г. на
СГС
На основание чл. 70 ал.6 от НК ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на
6
неизтърпяната част от наказанието с остатък към датата 19.04.2021 г. - 1 година, 3
месеца и 19 дни, съгласно справка на МП-ГД“ИН“-Затвора град София /л.15 от
въззивното дело/.
На основание чл. 70 ал.6 пр.2 от НК ПОСТАНОВЯВА по отношение на Г. И.
Г., с ЕГН ********** изпълнението на пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК -
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7