О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ …
гр. Сливен, 13. 06. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в закрито заседание на тринадесети юни, две
хиляди и осемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от
административния съдия административно
дело № 119 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба, подадена от С.Р.Ч.
с ЕГН: **********, с адрес: ***, против Заповед № 03-РД/5568 от 15.12.2017 г.,
издадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София, с
която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане на кандидата С.Р.Ч.
ИД № на проекта: 20/04/1/0/02004, стойност на проекта: 415 184,15 лева.
С Разпореждане на съда от 10.05.2018 г. е
констатирано, че жалбата е нередовна – не е внесена държавна такса в пълния й
размер, поради което производството е оставено без движение и на жалбоподателя Ч.
е указано в 7-дневен срок, считано от получаване на съобщението, да внесе по
сметка на Административен съд – Сливен, държавна такса в размер на 1690 лева и
в същия срок да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на
определената държавна такса.
В срока за отстраняване на констатираните нередовности
на жалбата, по делото е представено становище от жалбоподателя – входирано в
съда на 21.05.2018 г., с което е заявено, че тъй като предмет на обжалване е
заповед, издадена по реда на Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/, дължимата държавна такса е внесена.
С Разпореждане на съда от 22.05.2018 г. е
констатирано, че не са изпълнени указанията на съда, дадени с Разпореждане от
10.05.2018 г. – не е внесена в указания от съда размер държавна такса, дължима
съгласно чл. 27, ал. 6, изр. 1 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ във връзка с чл. 1,
ал. 2 от ЗУСЕСИФ, във връзка с §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. Жалбата отново е
оставена без движение, като на жалбоподателя е указано повторно в 7-дневен
срок, считано от получаване на съобщението, да внесе по сметка на
Административен съд– Сливен, държавна такса в размер на 1690 лева и в същия
срок да представи по делото документ, удостоверяващ внасянето на определената
държавна такса. Жалбоподателят Ч. е предупредена, че при неизпълнение в срок на
указанията на съда, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството
по делото – прекратено. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 28.05.2018
г. Следователно, 7-дневният срок за отстраняване на нередовностите на жалбата
изтича на 04.06.2018 г., който е присъствен ден.
В срока за отстраняване на нередовностите на жалбата и
до датата на постановяване на настоящото определение нередовностите на жалбата
не са отстранени – не е внесена дължима държавна такса в размер на 1690 лева.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
заповед на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” - София, с която
е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане по подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, с този закон
се определя реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна
финансова помощ. В ал. 2 на чл. 1 от ЗУСЕСИФ е регламентирано, че средствата от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони са средства от ЕСИФ
по смисъла на този закон. В §4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ /редакция към датата на
издаване на оспорената заповед - ДВ, бр. 85 от 2017 г./ е предвидено, че безвъзмездна
финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията
и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) №
1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005
на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на
регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО)
№ 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.),
в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.
Оспорената заповед е издадена на основание Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за
прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от
мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., приета на основание чл. 9а от ЗПЗП. Видно
от чл. 1 на Наредбата, посочената Програма за развитие на селските райони за
периода 2014 – 2020 г. е съфинансирана от Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони.
От изложеното следва, че оспорената заповед попада в
приложното поле на ЗУСЕСИФ.
В подкрепа на този извод е и действащата редакция на
чл. 9а от ЗПЗП, на основанието на който е издадена горепосочената Наредба. В
разпоредбата на чл. 9а от ЗПЗП, в редакцията й към
датата на издаване на оспорената заповед, е регламентирано правомощието на
Министъра на земеделието, храните и горите да издава наредби по прилагането на
мерките и подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г., без да са конкретизирани тези мерки и подмерки. С изменението
на чл. 9а от ЗПЗП, обн., ДВ, бр. 2 от
2018 г., е извършена такава конкретизация и видно от съдържанието на
разпоредбата, Наредба № 9 от 21.03.2015 г. е посочена в чл. 9а, т. 3 от ЗПЗП. В
случая жалбоподателят Ч. е кандидатствала за подпомагане по подмярка 4.1
"Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в
материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 г. Тази подмярка не е сред изрично изброените в чл. 9б, т. 1 от
ЗПЗП мерки и подмерки, за които е предвидено производствата пред Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, да се провеждат посредством
Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета
от ЗПЗП. Подмярката, по която е
кандидатствала жалбоподателят Ч., е в обхвата на "останалите мерки и
подмерки", посочени в чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП, за които е регламентирано, че
производствата пред Държавен фонд "Земеделие"– Разплащателна агенция,
се провеждат посредством Информационната система за управление и наблюдение на
средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на ЗУСЕСИФ.
По изложените съображения, съдът счита, че по
отношение на оспорената заповед е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6, изр.
1 от ЗУСЕСИФ. Съгласно предвиденото в тази разпоредба и с оглед материалния
интерес по жалбата /50 % от 415 184, 15 лева, представляващи заявен размер на
финансовата помощ, за която е отказано финансиране/, дължимата от жалбоподателя
държавна такса е в размер на 1700 лева, от които е внесена сума в размер на 10
лева. За останалата част от дължимата държавна такса – в размер на 1690 лева,
не са представени доказателства за внасяне.
По изложените съображения, подадената жалба следва да
бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 158, ал. 3 от АПК, Административен
съд – Сливен
О
П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на С.Р.Ч. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, подадена против Заповед № 03-РД/5568 от 15.12.2017 г., издадена
от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 119 / 2018
г. по описа на Административен съд – Сливен.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: