Решение по дело №428/2020 на Административен съд - Пловдив

             РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 994

 

гр. Пловдив,  17 юни 2020 год.

 

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XVII състав, в публично заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 428 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ищецът Н.С.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат Г.Т., иска ответникът Държавен фонд „Земеделие“ гр. София да бъде осъден да заплати сумата от 2131 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в резултат на отмяната по съдебен ред (с влязло в сила на 04.11.2019 г. Решение № 2287/07.11.2018, постановено по адм. дело № 2150 г. по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив) на Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/222 от 02.02.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция (РА) Петя Славчева и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.07.2016 г. до 06.02.2019 г. Претендира се присъждане на разноските по делото.

Конкретните твърдения в тази насока се свежда до обстоятелството, че вредите са настъпили в резултат на неизплатени своевременно субсидии за 2015 г. по подадено заявление от ищеца УИН 16/080715/57889, които е следвало да бъдат изплатени най-късно до кроя на месец юни 2016 г., но същите са били прихванати с Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/222 от 02.02.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция, оспорено по съдебен ред и отменено като незаконосъобразно от съда с Решение № 2287/07.11.2018, постановено по адм. дело № 2150 г. по описа на Административен съд – Пловдив за 2018 г., влязло в законна сила на 14.11.2019 г. (оставено в сила с Решение № 14812/04.11.2019 г. постановено по адм. д. № 15522/2018 г. на Върховен административен съд). Твърди се, че субсидията е изплатена на 06.02.2019 г., а е следвало да бъде заплатена в периода от 01.12 на текущата година до 30.06. на следващата година, като това става най-много на две вноски, следователно Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ)  незаконосъобразно не е изплатил сумата и от 01.07.2016 г. е изпаднал в забава, като на основание чл. 86 от ЗЗД дължи обезщетение в размера на законната лихва.

Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“ не е депозирал отговор на исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на претенцията.

Пловдивският административен съд, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото няма спор от фактическа страна.

Ищцата Н.С.Т. е регистрирана като земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 374599 и за кампания 2015 г. е подала заявление УИН 16/080715/57889, за финансово подпомагане по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за обвързано подпомагане за плодове, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар и Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП).

В резултат на заявлението и проведеното административно производство, в частта му касаеща заявлението за подпомагане по СЕПП, СПП, СП и Схема за плащане за селскостопански практики е изготвено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 г. Изх. № 02-160-6500/222 от 02.02.2018 г. на Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С писмото са оторизирани в цялост заявените от кандидата площи, допустими за подпомагане и е оторизирана сума по СЕПП в размер на 555,59 лева, по СПП в размер на 511,25, по СП 6569,69 и по ЗДП 431,23 лева или обща сума в размер на 8067,76 лева, която не е била изплатена в резултат на прихващането й.

С Решение № 2287/07.11.2018, постановено по адм. дело № 2150 г. по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив, Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/91ЗЗ от 13.08.2014 год., е отменено в частта, с която е прихваната цялата оторизирана сума в размер на 555.59 лева по Схемата за единно плащане на площ, 511.25 лева по Схемата за преразпределително плащане, 6569.69 лева по Схема за обвързано подпомагане за плодове (СП) и 431.23 лева по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП). Така постановеното решение е обжалвано пред Върховен административен съд и е оставено в сила с Решение № 14812/04.11.2019 г. постановено по адм. д. № 15522/2018 г. по описа на висшия по степен съд.

Въз основа на влязлото в сила решение на Административен съд – Пловдив, ДФЗ с Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015, изх. № 02-160-6500/222 от 13.01.2020 г. е преразгледал подаденото от ищеца заявление УИН 16/080715/57889 от 18.05.2015 г. за кампания 2015 г., и при съобразяване на указанията и мотивите на съда е постановил плащания по съответните схеми в размер на: по СЕПП в размер на 555,59 лева, по СПП в размер на 511,25, по СП в размер на 6569,69 и по ЗДП в размер на 431,23 лева или обща сума в размер на 8067.76 лева. Посочените суми са изплатени на лицето на 07.02.2019 г., а е следвало да бъдат платени най-късно до 30.06.2016 г. включително, следователно от 01.07.2016 г. ответникът е изпаднал в забава по отношение на тези суми.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 203 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявената от ищеца искова претенция се явява допустима, доколкото няма спор, че Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/222 от 02.02.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция, е отменен, с влязло в сила (на 04.11.2019 г.) Решение № 2287/07.11.2018, постановено по адм. дело № 2150 г. по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на ДФЗ, изразяващо се в издаването на незаконосъобразен административен акт.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите, предвидени в закона, материални предпоставки.

Имуществените вреди по принцип представляват претърпяна загуба и/или пропусната полза. За да е налице претърпяна загуба е необходимо нещо да съществува в патримониума на ищеца и в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие да се е стигнало до неговата липса, погиване, увреждане, т.е. до намаляване на имущественото състояние, до обедняване с нещо. Пропусната полза пък, каквато се претендира в настоящото съдебно производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението (в този смисъл е и тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.дело № 3/2012 г.).

В нормативната уредба липсва законова разпоредба, въз основа на която административният орган да изплати лихва за забавено плащане на парично задължение в хипотеза като процесната. Следователно, тъй като законната лихва за забавено плащане на процесното паричното задължение не подлежи на присъждане в рамките на административното производство, за ищеца не съществува друг правен способ да претендира същата, освен по исков ред. В случая претенцията за лихви за забава се основава на разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според тази разпоредба, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната /мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение – при срочно изпълнение на парично задължение. Това задължение възниква не от договора или от закона с предписание да се възнагради кредитора за извършената от него работа, а само при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. Законна лихва за забавено изпълнение на парично задължение се дължи на кредитора във всички случаи на забава, поради което и не съществуват пречки да се предяви отделно искане за присъждане на лихви (Така Решение № 111 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 296/2009 г., I т. о., ТК).

Следва да се посочи, че  в настоящия казус не се касае за лихва върху обезщетение за вреди, която се дължи от момента на отмяната на административния акт, а за самото обезщетение, което в конкретния случай представлява законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност, а както вече бе казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава.

Няма съмнение и спор, че в случая от издаването на обсъждания незаконосъобразен акт, за ищеца е настъпила претендираната имуществена вреда, дължаща се на нереализирано сигурно увеличение на имуществото и представляваща законната лихва за забавеното плащане на паричното задължение (несвоевременно получаване на субсидии). Вредата е в размер на законната лихва, която се изчислява от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. Т.е. налице е вторият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. В случая ищецът, не би претърпял посочената вреда, ако при осъществяване на своята административна дейност длъжностните лица бяха съобразили материалния и процесуалния закон при издавеното на отменения по съответния ред административен акт. Следователно налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което  ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за тази причинена нему имуществена вреда.

Каза се, вредата (в размер на законната лихва), следва да се изчисли от деня на забавата до датата на окончателното издължаване. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:

Плащането по подаденото заявление е следвало да бъде извършено най-късно на 30.06.2016 г., което следва от разпоредбата на чл. 75, § 1 от  РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (аналогична на чл. 29, § 2 от вече отменения Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 г. за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003). Не е спорно, че административният орган в крайна сметка е приел, че са налице предпоставките за оторизиране на финансовото подпомагане, но това е станало много след предвидените в нормативната уредба срокове.

Доколкото вредите - пропуснати ползи, поради неизпълнение на парично задължение, са настъпили от административна дейност и както вече бе казано липсва друг ред за защита, законната лихва по чл. 86 ЗЗД следва да бъде присъдена на основание чл. 1 ЗОДОВ, от момента на изпадане в забава на ответника – 01.07.2016 г. до 06.02.2019 г. вкл. (денят преди изплащане на цялата сума – 07.02.2019 г., съгласно изготвена справка от ДФЗ, находяща се на лист 31), в размер на 2131 лв., така както е поискана.

Само за пълнота следва да се посочи, че размерът на законната лихва върху сумата 8067,76 лв. изчислена с лихвения калкулатор на НАП, (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/CalcInterest.jsp), възлиза на 2131,40 лв.

 

 

С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Преди съдът да се произнесе относно размера на тези разноски, е необходимо да бъде обсъдено възражението на ответника относно прекомерността на адвокатското възнаграждение.

В конкретния случай по делото са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Материалният интерес в случая също е 2131 лв. Възнаграждението за един адвокат изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция, възлиза на 379,17 лв. При това положение, и с оглед фактическата и правна сложност на делото, настоящият състав преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като неоснователно.

С оглед изложеното, разноските в производството, които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 410 лв. – заплатените държавна такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение (400 лв.).

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на Н.С.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 2131 лв., в резултат на отмяната по съдебен ред на Уведомително писмо с изх. № 02-160-6500/222 от 02.02.2018 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФЗ – Разплащателна агенция Петя Славчева и представляващи законната лихва по чл. 86 от ЗЗД за периода от 01.07.2016 г. до 06.02.2019 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, да заплати на Н.С.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 410 лв., представляваща направените по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение и държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: