Решение по дело №103/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 158
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Дарина Славчева Драгнева
Дело: 20217240700103
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№158                                         21.04.2021г.                              Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На шести април 2021г.

в открито заседание в следния състав:

 

                                                                          СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Албена Ангелова

        Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №103 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.13 ал.6 от Закона за социално подпомагане вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано по жалбата на  И.Я.Д. против Заповед № ЗСП/Д-СТ/5172/06.01.2021г на директор дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора, след като с Решение №24-РД06-0019/21.01.2021г Директор на РД „СП“ Стара Загора е отхвърлил подадената от Д. жалба по реда на задължителния административен контрол за законосъобразност.

     Жалбата е подадена на 18.02.2021г, без данни за датата и начина на съобщаване на Решение №24-РД06-0019/21.01.2021г на Директора на РД „СП“ Стара Загора. С жалбата се твърди, че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, довело до неправилно приложение на материалния закон при формиране на правния извод, че лицето няма право по чл.16б от Правилника за приложение на ЗСП на месечна целева помощ. Изводът на административния орган, че Д. в качеството си на вписан управител на три еднолични търговски дружества е лице, извършвало трудова дейност в периода на действие на Заповед № РД-01-677/25.11.2020г на Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България – преустановяване посещенията във всички заведения за хранене по смисъла на чл.124 от Закона за туризма, е необоснован и противоречи на материалния закон. Не са поискани никакви документи, удостоверящи този факт, а органът се е позовал единствено на вписванията в Търговския регистър. Освен това, документи за прекратяване на осигуряването не се изискват от приложимата нормативна разпоредба. В резултат на не изясняване на фактическия състав, който поражда правото на месечната целева помощ, нейното отпускане е отказано без да се изследват служебно, или чрез указания за представяне на документи, всички обстоятелства, които органът счита за необходими за възникване на претендираното право. От съда се иска да бъде отменен административния акт с връщане на преписката за ново произнасяне по заявлението, при което да се удовлетвори претендираното право. Претендира се и присъждане на разноските.

     Ответника – Директор дирекция „Социално подпомагане“ гр. Стара Загора не се явява и не изпраща представител.

          Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

        Със Заповед № ЗСП/Д-СТ/5172/06.01.2021г ответникът е отказал на И.Я.Д. месечна целева помощ по чл.16б от ППЗСП, считано от 01.12.2020г с мотивите, че семейството на отговаря на условията, тъй като не попада в кръга на лицата, посочени в чл.16б ал.1 т.1-4 от ППЗСП- в качеството си на самоосигуряващо се лице И.Д. не е прекъснал дейност като управител на фирмите „ИФ 03“ ЕООД и „ИФ 23“ ЕООД за периода от 30.11.2020г до 2.12.2020г. В Заявлението –Декларация от 23.12.2020г Д. е декларирал, че живее с Петя Цонева Стайкова – майка на двете му деца в училищна възраст, на един и същ настоящ адрес. Този факт е проверен и приет за достоверен от социалните работници.   Брутните доходи на семейството през месеца, в който в училището е въведено ограничение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка общо са 2526.65лв., от които 1916.65лв са от заплата на Стайкова. Средномесечния доход на член от семейството за месец ноември 2020г, изчислен от административния орган е 479.16лв. Сумата не надвишава диференцирания доход в размер на 915лв Към документите е приложена декларация от 02.12.2020г от И.Я.Д., че прекъсва дейност от 01.12.2020г като управител на  „ИФ 13“ ЕООД. Декларация за прекъсване на дейността по отношение на „ИФ 03“ ЕООД и „ИФ 23“ ЕООД не е представена, от което ответника е направил извод, че лицето няма прекъсване на трудовата дейност, тъй като е управител на двете дружества и техен едноличен собственик на капитала, поради което не може да му се отпусне месечната целева помощ.

   От представената от НАП справка се установява, че дружествата „ИФ 03“ ЕООД и „ИФ 23“ ЕООД стопанисват два търговски обекта поотделно – два ресторанта в град Стара Загора с регистрирани фискални устройства, по чиито партиди не са установени обороти от търговска дейност за периода 30.11.2020г до 31.12.2020г.  Съгласно чл.11 от Закона за социалното подпомагане социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. От текста на разпоредбата става ясно, че законът не изисква да липсват каквито и да било собствени доходи, а целта е да се допълнят недостигащите за основните жизнени потребности, за което аргумент се черпи и от чл.2 и чл.12 ал.3 на Закона за социално подпомагане. Целта е да месечния размер на гарантирания минимален доход, който се приема от Министерски съвет като екзистенциално потребен. Оттук и в разпоредбата на чл.16б ал.1 т.3 от ППЗСП е указано, че правото на месечна целева помощ при обявена извънредна епидемична обстановка имат родителите, самоосигуряващи се лица, които не могат да упражняват занятието си поради въведените ограничения във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Причината да не може да се упражнява занятието е форсмажорна – въведени ограничения, които са ноторни по отношение на работата на ресторантите, а тъкмо такава е дейността на двете дружества, за които не е подадена декларация по чл.5 от КСО. Видно е от събраните доказателства, че тези заведения не са осъществявали търговската си дейност, а родителят не е упражнявал занятието си, от което да формира доходи за осигуряване. Декларирането не е факт, който поражда задължението за осигуряване, нито е начало или край на трудовата или друга дейност, приравнена на нея за целите на социалното осигуряване. Както се посочи от правно значение е доходите от дейността да не могат да бъдат в онзи размер, над минимално гарантирания, поради въведените ограничения. Този факт се проверява независимо дали лицето е декларирало, че не упражнява занятието си. Нещо повече, законът изисква не упражняването на дейността да е препятствано от въведените ограничения – това е обективно условие, на следващо място се проверяват доходите не само от тази дейност, а от всички източници, посочени в ЗСП и ППЗСП, извършено в настоящия случай, за да се достигне до фактически и правен извод в хода на производството, че семейството не разполага с гарантирания размер, поради което има право на социално подпомагане.  Да се тълкува нормата формално и по начин, препятстващ постигането на целта – гарантирания минимален размер, означава да не се прилага ефективно закона и да се препятства правото на социално подпомагане. Изпълнено е и другото условие децата да не посещават училище или детска ясла и детска градина, както и предучилищните групи поради въведените ограничения в училището или в детското заведение във връзка с извънредното положение или извънредната епидемична обстановка. Социалната помощ се отпуска след като се провери действителното положение, а в случая дейността на ресторантите е предмет на въведените ограничения от Министъра на здравеопазването като противоепидемична мярка. Установено е, че търговски обороти не са отчитани през регистрираните в НАП фискални устройства, проверен е месечния доход за месец ноември и при това положение да се счита, че е необходимо възпрепятстване на дейността по смисъла на чл.16б ал.1 т.3 от ППЗСП да се доказва с декларация по чл.5 от КСО е не законосъобразно, защото помощта се отпуска въз основа на заявление – декларация, в което лицето декларира, че не упражнява занятието си. Верността на този факт може да се провери и съответно са предвидени последици за възстановяване на недобросъвестно получени социални помощи.

                Воден от тези мотиви, Административен съд Стара Загора   

 

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД №ЗСП/Д-СТ/5172/26.01.2021г на директор дирекция „Социално подпомагане“ Стара Загора и ВРЪЩА преписката за ново произнасяне съобразно указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Агенцията за социално подпомагане гр София да заплати на И.Я.Д. ЕГН ********** сумата от 400лв /четиристотин/, представляваща възнаграждение за един адвокат.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: