РЕШЕНИЕ
№ 1878
гр. Бургас, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александър Д. Муртев
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Гражданско дело №
20222120100514 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на “Еуро Дорс” ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, *****, представлявано от Н.Р.Г., чрез адв. Ц.С. С.,
съдебен адрес гр. София, ******, срещу “Орко” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, бул. ****, представлявано от Р.С.К.-И., с която е предявен иск за осъждане
на ответника да заплати сумата от 6365, 91 лв. (шест хиляди триста шестдесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки) - остатъчно задължение по фактура № **********/30.09.2021г.,
представляващо възнаграждение по сключен между страните договор от 05.12.2014г. и
19.04.2019г., за отдаваните под наем от ответника апартамент *****, апартамент ***** и
апартамент *****, находящи се във вилно селище “Г.Л.Б.Р.” гр. С., в периода от 01.05.2021г. до
30.09.2021г. , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че имал трайни търговски взаимоотношения с ответника във връзка със
сключени между страните Договори за отдаване под наем и управление на имоти, подписани
между страните на 05.12.2014г. (за апартамент апартамент ***** и апартамент *****) и от
19.04.2019г. (за апартамент *****). Сочи се, че съгласно договорите “Еуро Дорс” ЕООД е
възложило, а “Орко” ЕООД е приело да стопанисва описаните имоти, както и да ги отдава под
наем на трети лица, като срещу тази си дейност е поело задължение в края на всеки туристически
сезон да извършва плащания към възложителя, съобразявайки се с приходите и отчисленията за
всеки един от апартаментите. С анекс от 01.05.2021г. към договора за управление и отдаване под
наем от 19.04.2019г., както и с анекс от 03.06.2021г. към договора за управление и отдаване под
наем от 05.12.2014г., страните договорили размера на възнаграждението, което има право да
получи “Еуро Дорс” ЕООД за отдаваните от “Орко” ЕООД под наем жилища за периода от
01.05.2021г. до 30.09.2021г. Твърди се, че след края на туристическия сезон, ответното дружество е
изпратило на ищеца справки за приходи и отчисления за всяко едно от жилищата, съдържащи в
себе си информация за броят заети дни, като всяка справка, изготвена и изпратено от ответника
съдържала баланс за плащане, а именно сумата, която ответникът следвало да заплати на ищеца,
след приспадане на извършените от ответника разходи. Сочи се, че с оглед изготвените и
изпратени от ответното дружество справки за приходи и отчисления, ищецът издал фактура №
**********/30.09.2021г. на стойност 12 534, 79 лв. Въпреки че ответникът сам определил и
посочил по размер своето задължение, то след получаване на фактурата не последвало плащане.
Това от своя страна довело до нееднократно провеждане на разговори между представителите на
1
страните, с цел добронолно уреждане на спора. Тъй като проведените разговори не дали резултат,
ищецът изпратил напомнително писмо до ответника, с което го помолил да изпълни задължението
си. В резултат на това, ответното дружество извършило частично плащане по издадената фактура ,
като заплатило сумата от 6 188, 88 лв. Излага се, че към настоящия момент, ответникът се намира в
забава за заплащане остатъка от задължението по издадената фактура в размер на 6 365, 91 лв.
Твърди се, че ищецът е изправна страна по договорното правоотношение, което обуславя правния
му интерес от предявяване на настоящия иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество, чрез адв. К. З., със
съдебен адрес гр. София, ул. *****, с което същият се оспорва като неоснователен, поради
настъпило в хода на производството плащане. Признава се обстоятелството, че страните се
намират в облигационни отношения по повод сключени два броя договори за отдаване под наем и
управление на имот от 05.12.2014г. /за апартаменти O35 r T12-1/ и от 19.04.2019г. /за апартамент
T19/ и съответните анекси от 03.06.2021г. и 01.05.2021г., поетото по силата на тях задължение от
ответника срещу възнаграждение да извършва обслужване, поддръжка и управление на
посочените имоти, както и размерът на възнаграждението дължимо на ищеца за периода
01.05.2021г. – 30.09.2021г. Признава се и обстоятелството, че след края на туристическия сезон,
ответникът е изпратил на ищеца справка за приходи и отчисления, съдържащо подробно
информация за дължимите по договорите възнаграждения, в резултат на което била издадена
фактура № **********/30.09.2021г. на стойност 12 534, 79 лв. Ответникът се позовава на чл.6,
ал.10 от сключения между страните договор за отдаване под наем и управление на имот от
19.04.2019г., като сочи, че плащанията се извършват по следния начин: До тридесет и първи юли
на съответната година – 50 % от дължимите суми; До тридесет и първи декември на съответната
година или на друга удобна и предварително уточнена дата от страните – изравнителна сума до
уговорения от тях размер. С оглед на това навежда доводи, че е изпълнил надлежно договорните
си задължения за заплащане на възнаграждение в полза на ищеца, като е извършил плащане в
пълния размер на сумата от 12 534, 79 лв., съгласно издадената фактура № **********/30.09.21г.
както следва: На 30.12.2021г. – сумата от 6 168, 88 лв. На 21.02.2022г. – сумата от 6 365, 91 лв. По
изложените съображения навежда доводи, че доколкото договорната клауза между страните указва
възможност срокът за окончателно плащане на възнаграждението да бъде уговорен и след
конкретно фиксираната дата, а именно 31.12.2021г., то падежът на 3 задължението не е обвързан с
издадената от ищеца фактура. Представителят на ответника твърди, че не е отказал да плати
доброволно задължението си и с поведението си не е дал основание за предявяване на иска,
въпреки, че е заплатил дължимата сума след датата на предявяване на исковата молба, тъй като до
този момент не е бил определен падежът на задължението му и същият не се е намирал в забава.
Не отрича, че между страните са водени преговори и кореспонденция относно изплащане на
задължението по фактурата, но счита, че същите нямат роля на покана за доброволно изпълнение
по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД, поради което не може да се счита, че чрез провеждането на
преговори относно определяне датата на падеж, ищецът е дал срок за изпълнение и е отправил
покана до изпълнителя, по силата на която последния е изпаднал в забава
В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Депозира молба, с която признава
извършеното от ответника плащане на задължението по процесната фактура. Оспорва твърденията
на ответното дружество, че не било поканено да изпълни задълженията си като се позовава на
водена между страните кореспонденция.
В съдебно заседание, ответното дружество не изпраща представител. Представя списък на
разноски.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се
установява следното от фактическа страна и правна страна:
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото писмени
доказателства, че страните са се намирали в облигационно правоотношение, породено от
сключени между тях Договор за управление и отдаване под наем от 05.12.2014г. /за апартаменти
O35 и T12-1/и Договор за управление и отдаване под наем от 19.04.2019г. /за апартамент T19/, по
силата на които ответникът е приел срещу заплащане на възнаграждение да извършва обслужване,
поддръжка и управление на посочените имоти. Не е спорно, а и се установява от приложените по
делото анекс от 01.05.2021г. към договора за управление и отдаване под наем от 19.04.2019г. и
анекс от 03.06.2021г. към договор за управление и отдаване под наем от 05.12.2014г., че страните
са договорили размерът на възнаграждението, което ищецът има право да получи за периода от
01.05.2021г. – 30.09.2021г.
В чл.6, ал.10 от представения по делото договор страните са уговорили, че плащането на
дължимото възнаграждение от страна на изпълнителя към възложителя ще бъдат извършвани
както следва: До 31.07. на съответната година в размер на 50 % от дължимата сума и до 31.12. на
съответната година или на друга удобна и предварително уточнена от страните дата в размер на
2
изравнителната сума до размера по чл.6, ал.1.
Не е спорно по делото, че след края на туристическия сезон, ответното дружество, в
изпълнение на поетите по договорите задължения, в качеството си на изпълнител е изпратило на
ищеца справка за приходи и отчисления, съдържащи подробна информация за дължимите по
договорите възнаграждения. Въз основа на така направения отчет, ищецът е издал фактура №
**********/30.09.2021г. на стойност 12 534, 79 лв. Тъй като с извършеното плащане, ответникът е
признал вземането по основание и размер и единствено оспорва изпадането си в забава, на
основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид извършеното от ответника плащане в
хода на делото и на това основание да отхвърли предявения иск.
Тъй като плащането на задълженията е станало след предявяване на иска, ответникът
дължи заплащане и на законната лихва върху главницата, която на основание чл. 162 ГПК и след
извършване на изчисления с онлайн калкулатор, за периода от 27.01.2022г. (датата на депозиране
на исковата молба) до 20.02.2022г. (датата предхождаща окончателното изплащане на
задължението в размер на просрочената главница), съдът определя в размер на 44,21 лева.
Възраженията на ответника, че не е бил изпаднал в забава, поради липса на отправена до него
писмена покана по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗЗД за заплащане на сумата са несъстоятелни. Същият
не твърди и не доказа да е било постигнато съгласие между страните по смисъла на чл.6, ал.10 от
договора, с която да е била уговорена и предварително уточнена друга дата /различна от 31.12. на
съответната година/ като падеж на задължението за заплащане на процесната сума,
представляваща изравнителна сума до размера на дължимото възнаграждение. Макар и прието,
забавеното изпълнение не придава на длъжника с обратна сила качеството изправна страна по
договора, не заличава факта на забавата и правните последици, които законът свързва с нея. Една
от тези правни последици е именно дължимостта на законна лихва върху просрочената главница,
която при срочните задължения е изискуема от деня, следващ падежа на задължението. Ето защо,
приетото доброволно частично плащане не може да погаси възникналото по силата на закона
право на обезщетение за забавата за периода от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата.
Спорът остава за това как следва да се разпредели отговорността за разноските.
Съдът установява обстоятелството, че претендираната главница е погасена чрез плащане в
хода на процеса и не обуславя извод за отхвърляне на иска като неоснователен, а за отхвърлянето
му като погасен чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на
разноските. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като
неоснователен. В случая искът се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на исковата
молба. Ответникът моли съда да не му се възлагат разноските по делото. Молбата е неоснователна.
Текстът на чл.78, ал.2 ГПК е ясен, точен, ненуждаещ се от тълкуване - разноските се възлагат на
ищеца, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска. Предпоставките са кумулативно дадени, поради което е необходимо и двете да са налице в
процесния случай. Съдът приема, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на
делото, т.к. не е заплатил надлежно уговореното възнаграждение в срок.
Предвид горното съдът счита, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 915.65 лева,
от които 254,65 лева - заплатени д.т. и 650 лв. заплатено адвокатско възнаграждение /съгласно
списъка по чл.80 ГПК /
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Еуро Дорс” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ****, представлявано от Н.Р.Г., срещу “Орко” ЕООД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, *****, представлявано от Р.С.К.-И., иск за заплащане
на сумата от 6365.91 (шест хиляди триста шестдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки),
представляващо остатък от дължимо възнаграждение по сключен между страните договор от
05.12.2014г. и 19.04.2019г., за отдаваните под наем от ответника апартамент *****, апартамент
***** и апартамент *****, находящи се във вилно селище “Г.Л.Б.Р.” гр. С., в периода от
01.05.2021г. до 30.09.2021г., за която сума е издадена фактура № **********/30.09.2021г., като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА “Орко” ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
*****, представлявано от Р.С.К.-И., да заплати на “Еуро Дорс” ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****, представлявано от Н.Р.Г., сумата от 44,21 лв. /четиридесет и
3
четири лева и двадесет и една стотинки/, представляваща законната лихва върху главницата от
6365.91 лева, за периода 27.01.2022г. - 20.02.2022г., както и сумата от 915,65 лв. /деветстотин и
петнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/- разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4