№ 707
гр. Пазарджик, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Д. Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Д. Бишуров Административно наказателно
дело № 20215220200610 по описа за 2021 година
Производството по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на Т. Г. М. от с.Л., обл.Пазарджик, ЕГН
********** против НП № 54 от 31.03.2021 година директора на РДГ-
Пазарджик, с което на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба в
размер на 100 лв. /сто лева/, на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е наложено
наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години, а на
основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД е постановено отнемане в полза на държавата
на оръжието и средствата за ловуване - ловна пушка „ИЖ/27Е“ със сериен №
***, 12 кал. и 4 бр. боеприпаси: 2 бр. бренеке, 1 бр. - 13/0 и 1 бр. - № 9, 12
калибър.
В жалбата се излагат твърдения за материална и процесуална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
пълномощник, чрез който поддържа жалбата си, ангажира нови доказателства
и в подробни писмени бележки излага съображения за нейната
основателност.
Въззиваемата страна – АНО, чрез процесуален представител оспорва
1
жалбата и ангажира доказателства. В хода по същество не се явява, но
изпраща подробно писмено становище, с което иска НП да се потвърди.
Съдът взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото гласни и писмени доказателства, като прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на
16.02.2021 г., на главен път с. Л. - с. М., община Л., GPS- координати
42.361864 и 24.095499 - извън населено място, ловува, движейки се с лек
автомобил марка „***“ с ДК № ***, с извадено от калъф ловно оръжие –
ловна пушка „ИЖ/27Е“ със сериен № ***, 12 кал., придружено с 4 бр.
боеприпаси: 2 бр. бренеке, 1 бр. - 13/0 и 1 бр. - № 9, 12 кал., без да притежава
разрешително за лов и без заверен ловен билет за 2021 г.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.84 ал.1, във вр. с чл.43
ал.3, т.1 от ЗЛОД. То било установено от служители на РДГ, сред които били
разпитаните като свидетели по делото Г.А. и М. Ш.. Те спрели
горепосоченото МПС на около 500-600 метра от изхода на с.Л. по главния път
за с.М., след което извършили проверка на придвижващите се с него –
жалбоподателят М. и неговият спътник Д. Б.. Установили, че ловната пушка
на жалбоподателя, подробно описана по-горе и тази на неговия спътник били
сглобени и извадени от калъфите им, респ. поставени между предните две
седалки, диагонално полегнали, с цевите нагоре, към задната част на
автомобила. Установили също и наличие на боеприпаси у жалбоподателя и
неговия спътник, с които пушките не били заредени. Установили и това, че в
автомобила имало две ловни кучета.
Жалбоподателят и спътникът му не представили пред проверяващите
надлежно издадено им разрешително за лов, а отделно от това ловните билети
и на двамата, както и членските им карти, удостоверяващи членуването им в
СЛРД „Сокол-1893“-Пазарджик, които те представили, не били заверени за
2021 година.
По повод на всичко това жалбоподателят и спътникът му били
отведени в сградата на РУМВР-Пазарджик, където им били съставени актове
за установяване на административно нарушение, като този на жалбоподателят
бил с бл. № 003935/16.02.21 год.
Въз основа на акта било издадено атакуваното НП. То било връчено на
жалбоподателя лично на 08.04.2021 год., а жалбата против него била подадена
2
чрез АНО на 14.04.2021 год., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на
което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активно
легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП.
Съдът възприе гореописаната фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Г.А., Л.Ш.,
Х. Ч. и К.Б., а също от обясненията на жалбоподателя, както и от писмените
и веществените /7 бр. цветни фотоси от мобилен телефона на св.Ш./
доказателства, приети по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к.
те са обективни, непротиворечиви и взаимно се допълват помежду си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата по
съществото си е основателна. Съображенията в тази насока са следните:
Няма спор по делото, че жалбоподателят има качеството на ловец по смисъла на
ЗЛОД, както и че на посочената в НП дата, в следобедните часове е бил спрян на описаното
по-горе място за извършване на проверка от служители на РДГ. Не е спорно и това, че
тогава жалбоподателят се придвижвал с описаното по-горе МПС, а негов спътник бил Д. Б..
Няма спор и по обстоятелствата, че в автомобила имало две ловни кучета, както и че
ловната пушка на жалбоподателя и тази на спътника му били в сглобено състояние,
извадени от калъфите им и поставени между двете предни седалки на автомобила,
диагонално полегнали с цевите нагоре и назад към автомобила. Не се спор също, че у
жалбоподател бил открити описаните по горе боеприпаси, като такива бил открити и у
спътника му, но пушките им не бил заредени. Накрая, установи се категорично безспорно и
това, че към този момент ловния билет на жалбоподателя не бил заверен за 2021г., както и
че той не притежавал надлежно издадено разрешително за лов. Всички тези факти, в крайна
сметка, не бяха оспорени от жалбоподателя в дадените от него обяснения, а се подкрепиха и
от разпитаните по делото свидетели и най-вече от показанията на св.К.Б..
Относно представеното пред въззивната инстанция като писмено доказателство по
делото разрешително за индивидуален лов на името на жалбоподателя, за времето от
15.02.21г. до 28.02.21г. /л.28 от делото/, стана категорично ясно, че то е било издадено от
св.К.Б. /същият впрочем и син на спътника на жалбоподателя – Д. Б./ и то в нарушение на
законовите изисквания. Св.Б. поясни, че в качеството си на специалист по ловно стопанство
в СЛРД „Сокол-1893“ гр.Пазарджик и председател на ловната дружинка в с.Л., на 15.02.21г.
бил посетен в гр.Пазарджик от жалбоподателя и своя баща. Двамата искали да си платят
членския внос към сдружението, за да им бъдат заверени членските карти, след което казали,
че имат намерение да отидат до ДГС-Пазарджик, за да платят таксата и да заверят ловните
си билети. Платили членския си внос към сдружението, но членската карта на
жалбоподателя не била заверена, т.к. снимката му залепена в нея била избледняла и не
3
личало добре лицето му. По показания на св. К. Б., той в някой от следващите дни заверил
членската карта на жалбоподателя, но като дата на заверката вписал 15.02.21г., когато се
явил при него в гр.Пазарджик и платил членския си внос към сдружението. Св. К. Б. изясни
и това, че тогава жалбоподателят и Д. Б. поискали от него да им издаде разрешителни за
индивидуален лов, при което горният подходил лековерно към тях и пренебрежително към
законовите изисквания, като им издал такива разрешителни, но изрично ги предупредил, че
те „важат“, както сам се изрази свидетеля, само когато си заверят ловните билети. Св. К. Б.
разчитал, че това ще стане на 15.02.21г., както бил уверен от жалбоподателя и от своя баща,
но това така и не се случило. Ловните билети на жалбоподателя и на Д. Б. били заверени на
22.02.21г., т.е. шест дни след проверката /виж извадка от официалната електронна система
на ИАГ на л.66 от делото/.
Ето защо няма никакво съмнение, че към датата на проверката - 16.02.21г.,
жалбоподателя не е имал, както редовно заверен ловен билет за 2021г., така и редовно, респ.
надлежно издадено разрешително за лов, което за да е такова, следва да бъде издадено само
след като ловецът е заплатил членския си внос към сдружението, в което членува, т.к. не
може да бъде свободен ловец, респ. след като е заверена членската му карта, а след това и
след като си е заверил ловния билет. Тези два документа се вписват в съответното
разрешително, но само ако са заверени за съответната година по надлежния ред. Нещо което
не е било налице, но въпреки това св. К. Б., погазвайки закона е дал такова разрешително на
жалбоподателя, макар и да го е предупредил, че то може да се използва само след като
завери ловния си билет и членска карта.
При така установеното е несъмнено, че поведението на жалбоподателят от
формална страна запълва състава на административното нарушение по чл.84
ал.1, във вр. с чл.43 ал.3, т.1 от ЗЛОД. Последната правна норма дава
легалната дефиниция на „ловуване” по смисъла на закона, като на тази
дейност освен убиване, улавяне, преследване, нараняване и другите
интервенции спрямо дивеча, описани в алинея втора, се приравнява и
престоят или движението на лица извън населените места с извадено от калъф
и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не. В конкретния
казус жалбоподателят е имал именно такова поведение, т.к. посредством
описания по-горе автомобил той и спътника му се е движели извън населено
място /на около 500-600 метра, след края на с.Л. по главния път за с.М./, при
което ловното оръжие на жалбоподателя е било поставено в автомобила
между двете предни седалки, извадено от калъфа и сглобено, макар и да не
било заредено, но у жалбоподателя имало и боеприпаси, също подробно
описани по-горе.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в случая е допуснато нарушение
4
на материалния закон от страна на АНО, изразяващо се в неприлагане на
нормата на чл. 28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това.
Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай” се съдържа в чл. 93,
т.9 от НК, чийто разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, са субсидиарно
приложими в производствата по налагане на административни наказания, по
въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция,
„маловажен случай” е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съгласно нормата на чл. 28, б. „а” от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно
наказание. Доколкото в ЗЛОД няма специална разпоредба, дерогираща
посоченото общо правило, то е приложимо и в производствата от вида на
процесното.
В разглеждания случай нарушението е такова на просто, формално
извършване, при което законът не изисква вредоносен резултат, като
съставомерен елемент на нарушението. Поради това, настъпването на
вредоносни последици не е от значение за осъществяване състава на
нарушението от обективна страна. Въпреки това, настъпването на такива е от
значение при преценката дали конкретното деяние, макар от обективна
страна да осъществява състава на определено нарушение, с оглед
ненастъпването на вредни последици разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. В
разглеждания случай се касае за административно нарушение, което от
обективна страна попада в обхвата за законовата фикция по чл.43, ал.3, т.1 от
ЗЛОД, т.к. се изразява в „ловуване” без надлежно разрешение, като не се
използват забранени средства по см. На т.2 от чл.43 ал.3 от закона, но
единствено под формата на движение и то не на собствен ход, а с МПС, извън
населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, за което няма
данни и не се твърди фактически да е било използвано с цел лов. От друга
страна неопровергани останаха обясненията на жалбоподателя за
обстоятелствата при извършване на нарушението, а именно, че едното от
5
кучетата било младо, като той и спътника му искали да посетят овощните
градини, които и двамата притежават в съседство на около 2 к. от с.Л., където
да пуснат кучетата и да гърмят във въздуха с пушките, за да видят дали
младото ще се изплашат от гърмежите. Това обяснение на жалбоподателя
звучи логично, а доколкото е неопровергано, то не разкрива типично
поведение на нарушител по смисъла на ЗЛОД и то в хипотезата на бракониер.
Отделно от това следва да се отчете и липсата на данни за установени в хода
на проверката или извършвани назад във времето и други нарушения по
ЗЛОД, а също и последващото поведение на санкционирано лице -
съдействие при извършването на проверката и обективното изясняване на
фактите, което пък сочи по-скоро на инцидентна противоправна проява.
Въпросните обстоятелства разкриват по-ниска степен на обществена опасност
на деянието и дееца в сравнение с други типични случаи на нарушения от
този вид, което мотивира настоящата инстанция да приеме, че е следвало да
се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен
случай. В този смисъл атакуваното НП се явява незаконосъобразно и следва
да се отмени. Още повече, че в издаденото НП наказващият орган е подходил
изключително формално, като само декларативно е заявил, че липсвали
обстоятелствата по чл.28 от ЗАНН. При това положение и като не е приложил
нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт.
Преценката за „маловажност на случая“ подлежи и на съдебен контрол, като в
неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по
чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът
констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за
законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК -
ВКС/.
Разпоредбата на чл.94 ал. 1 от ЗЛОД въвежда и втори вид наказание за
нарушение по чл.84, ал.1 и ал.2 от същия закон - лишаване на нарушителя от
право на ловуване за срок от три години. Съгласно чл.95 ал.1 от ЗЛОД, при
нарушенията по чл. 84 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в
полза на държавата. В разглеждания случай и двата вида санкции са били
наложени на жалбоподателя от АНО, действащ в ролята на обвързана
компетентност. При липса на съставомерно администртивно нарушение по
6
чл.84 ал. 1 от ЗЛОД, с оглед квалифицирането му като маловажен случай, то
НП следва да бъде отменено във всички негови части, включително и в тази, с
която е постановено отнемането в полза на държавата на оръжието и
боеприпасите, тъй като поначало не е налице основание за ангажиране
административнонаказаталната отговорност на соченото за нарушител лице.
Мотивиран от горното Пазарджишкия районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 54 от 31.03.2021 година директора на РДГ-
Пазарджик, с което на Т. Г. М. от с.Л., обл.Пазарджик, ЕГН **********, на
основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/,
на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание лишаване от право на
ловуване за срок от три години, а на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД е
постановено отнемане в полза на държавата на оръжието и средствата за
ловуване - ловна пушка „ИЖ/27Е“ със сериен № ***, 12 кал. и 4 бр.
боеприпаси: 2 бр. бренеке, 1 бр. - 13/0 и 1 бр. - № 9, 12 калибър.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните пред Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7