Решение по дело №222/2024 на Административен съд - Перник

 

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез пълномощника му ст. юрисконсулт А. М., срещу Решение № 46 от 08.02.2024 г., постановено по АНД № 1783/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 14-2300067 от 11.09.2023 г., издадено от директора на ДИТ – Перник, с което на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, с управител Г. В., в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ), и строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата), на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ,

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на районния съд за недоказаност на процесното нарушение. Касационният жалбоподател счита, че безспорно от доказателствата по делото е установено, че лицето, посочено в АУАН (акт за установяване на административно нарушение) и НП е било наето на работа с определени трудови функции, работно време, работно място, срещу уговорено трудово възнаграждение, с постоянен характер, т.е. са били налице правоотношения по предоставяне на работна сила, които не са били уредени като трудови съгласно изискванията на КТ. Пледира се валидност и процесуална законосъобразност на проведеното производство. От касационния съд се иска да отмени първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК представя отговор чрез адвокат А. Г. от АК – София, пълномощник на управителя на Б. И. 09“ ЕООД. Оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че по делото не е доказано наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и завареното при проверката на място в обекта лице. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 24.04.2024 г. съдебно заседание, касаторът – директор на ДИТ – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт А. М.. Поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното на 24.04.2024 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – „***“ ЕООД, [населено място], редовно призован, не изпраща представител.

В проведеното на 24.04.2024 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на районния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

А. съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия материален закон, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Въз основа на извършената служебно касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба за неоснователна. Доводите за това са следните:

С НП № 14-2300067 от 11.09.2023 г., директорът на ДИТ – Перник, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ, налага на „***“ ЕООД, [населено място], имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за това, че на 19.07.2023 г., в обект на контрол – „СМР по енергийно обновяване на многопрофилна жилищна сграда“, находящ се в [населено място], [жк], [улица], бл. 10, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК: ***, дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, и строител по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г., КАТО не е уредило отношения по предоставяне на работна сила като трудови правоотношения, тъй като не е сключило писмен трудов договор с лицето М. М., заварено да работи в обекта като „общ работник“, декларирало писмено пред проверяващите, че работи на горепосочения обект като „общ работник“ без сключен трудов договор, НЕ Е ИЗПЪЛНИЛО задължението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с решението, предмет на настоящия съдебен контрол го отменя като законосъобразно.

За да постанови оспорения съдебен акт районният съд, въз основа на приобщените по делото доказателства, съставляващи преписката по издаване на оспореното наказателно постановление, приема административнонаказателното производство за водено от компетентни органи и без допуснати съществени нарушения на формалните и процесуални правила, включително за съобразено с изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

По същество, в резултат на анализ и оценка на приобщените по делото в хода на съдебното дирене писмени и гласни доказателства първоинстанционният съдебен състав приема, че фактическата обстановка, описана в съставения за процесното нарушение акт и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не е установена по безспорен начин. Съответно от правна страна в решението се приема, че административнонаказателното обвинение е недоказано в пълнота в съответствие с изискването на чл. 6 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай установените по делото фактически обстоятелства не разкриват характеристиките на непосредствено предоставяне на работна сила – не е налице извършване на конкретна трудова функция при техническа, организационна и дисциплинарна зависимост от работодателя, и не е установена възмездност на труда, следователно не е възникнало задължение за сключване на трудов договор в писмена форма, т.е. по делото са недоказани съставомерните елементи от обективна страна на неизпълнено задължение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Доводите в жалбата и приложимият материален закон:

Некореспондиращи с мотивите на обжалвания съдебен акт са доводите в жалбата, свързани с изводи на районния съд за процесуална незаконосъобразност на проведеното производство. В решението ясно и безпротиворечиво се приема, както във връзка с доводи в жалбата, така и в резултат на извършената, дължима служебно проверка, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, а също и че в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Без основание са доводите в касационната жалба срещу изводите в решението по приложението на материалния закон, а свързано с това и твърдението, че изводите на районния съд не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.

Съгласно чл. 220 от АПК настоящият състав възприема изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване, анализирани и ценени основано в принципите на административнонаказателния процес, събрани и приобщени в съдебно производство, проведено съобразно установените процесуални правила.

Във връзка с горното, неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че по делото е доказано наличието на всички съществени елементи на трудово правоотношение, респективно, че е налице нарушение, изразяващо се в престиране на труд за касатора при условията на чл. 1 от КТ без сключване на писмен трудов договор съобразно изискването, установено в чл. 62, ал. 1 от КТ.

Според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.

От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че за да е налице нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, следва обективно да е установено наличието на трудово правоотношение с неговите същностни белези – предоставяне на работна сила, възмездност на труда, йерархична подчиненост между работодателя и работника, спазване от страна на работника на установена от работодателя трудова дисциплина, изпълнение на задълженията му с материали, предоставени му от страна на работодателя, неуредено посредством сключен между страните писмен трудов договор.

По делото е безспорна липсата на сключен трудов договор между наказаното дружество и завареното на място в стопанисвания от него обект лице. Наличието обаче на посочените по-горе белези, които да характеризират правоотношенията на „***“ ЕООД с М. М. като трудови, в конкретния случай е недоказано по категоричен начин.

Правилно първоинстанционният съд и съответно мотивирано е приел, че въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е недоказано осъществяването на трудова функция от страна на М. М., заварен от контролните органи на място в обекта.

Правилно от една страна тези изводи са основани в попълнената от лицето декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Касационният състав възприема напълно оценката на представения писмен документ, извършена от решаващия съд. Декларацията не съдържа данни за основни съставомерни елементи на трудовото правоотношение – че работникът е полагал труд конкретно за наказаното лице, че между страните е постигнато съгласие във връзка с посочената за изпълнявана от работника трудова функция, свързано с работно време, работно място и трудово възнаграждение. Споделя се в тази връзка и извършената в решението оценка на обясненията на М. М., дадени в хода на съдебното следствие пред районния съд, непотвърдил, а в едната им част и опровергал, вписаните саморъчно от него данни в така представената декларация, в която основно, но изолирано почива административнонаказателното обвинение. Изводите за недоказаност по делото, че извършено именно от ответника по касация е нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, правилно са основани и в представения пред проверяващите, неподложен на оценка преди издаване на процесното НП, трудов договор, сключен НЕ с наказаното дружество, а с друго лице.

Съдът не счита за необходимо да излага допълнително доводи в посока на горното. Мотивите на районния съд, обосновали извод за недоказаност на така предявеното административнонаказателно обвинение, и конкретно неговото авторство, се споделят изцяло, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, се извършва препратка към тях.

 

Във връзка с изложеното правилно Районен съд – Перник, приема въз основа на съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, че установеното по делото от фактическа стана не покрива обективния състав на нарушение по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, поради което и не са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по касация на основание чл. 413, ал. 3 от КТ, във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН.

Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, в каквато посока се прецениха относимите доводи в жалбата. Решението на Районен съд – Перник, като валидно, допустимо и съответно на приложимия материален закон, следва да се остави в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът по касация. Н. основание чл. 143, ал. 3, във вр. с ал. 1, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, юридическото лице (чл. 2, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Устройствен правилник на ИАГИТ), в чиято структура се намира касаторът и наказващ орган – директор на ДИТ – Перник, ще бъде осъдена да заплати на ответната страна своевременно поисканите и доказани (видно от договор за правна защита и съдействие от 27.03.2024 г., л. 7) съдебни разноски в размер на 400.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на А. съд – Перник,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В С. решение № 46 от 08.02.2024 г., постановено по АНД № 1783/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с код по БУЛСТАТ: ***, седалище и адрес на управление: [населено място], район Оборище, [улица], да заплати в полза на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, съдебни разноски в размер на 400.00 (четиристотин лева), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.