РЕШЕНИЕ
№ 176
гр. В., 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В.Й.М.
Н.Д.Н.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20221300500197 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на К. М. К. гр.В., ул.“А.К.“№*, ап*,
ет* против Решение № 504/08.11.2021г., постановено по гр. дело № 2111/2020г. по описа на
РС-В., с което е уважен предявен от „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район Т. бул. „*.“ № *, вх.*, ет* иск по чл. 422 ГПК за признаване
дължимост от жалбоподателя на сумата в размер на 161.47 (сто шестдесет и един лева и
четиридесет и седем стотинки) лева - главница, 45.30 (четиридесет и пет лева и тридесет
стотинки) лева - мораторна лихва за забава за периода от 28.06.2017 г. до 01.04.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда -
09.07.2020 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед №1090-
Р3/15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№1084/20г. по описа на РС-В. и разноските за двете производства.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение.
Жалбоподателят твърди, че нямал договор с ищеца и нямал задължения към него. Не му е
връчван договор за цесия и не бил уведомяван за продажба на дълг. Излага, че месечния
абонамент по процесните договори бил 25.99лева, а по делото били представени 4бр.
фактури за месеците - 03, 04, 05, и 06.2017г. и според него сбора е 103,96лева.
1
Поддържа, че мотивите на РС-В. били неправилни, като приел, че бил уведомен чрез
исковата молба за цесията. В тази насока излага, че по закон не съдът, а фирмата с която се
твърдяло, че има договор за услуга следва да извърши уведомяването.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се
отхвърлят предявните искове.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемата по жалбата страна „У.Е.“ЕООД, ЕИК: *, с предишно наименование
„ЮБЦ” ЕООД и със съдебен адрес: гр. С., район Т. бул. „*.“ № *, вх*, ет.*, с който оспорва
същата по подробно изложените съображения, като неоснователна. Иска потвърждаване на
постановеното от РС-В. решение. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени доказателства и
не са направени доказателствени искания.
В.ският ОС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „ЮБЦ” ЕООД със
сегашно наименование „У.Е.“ЕООД и ЕИК: *, с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
С обжалваното решение е уважен предявеният от ищеца „ЮБЦ” ЕООД – гр. С.
против ответника К. М. К. от гр.В. иск за установяване дължимост на вземане в размер на
161.47 (сто шестдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки) лева - главница, 45.30
(четиридесет и пет лева и тридесет стотинки) лева - мораторна лихва за забава за периода от
28.06.2017 г. до 01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда - 09.07.2020 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед №1090- Р3/15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. №1084/20г. по описа на РС-В. и разноските за двете производства.
Ответната по делото страна К. К.в е подал отговор на исковата молба с който е
оспорил иска, като неоснователен и е навел възражения, че не е уведомяван за непогасени
задължения от оператора Виваком/търговската марка на „БТК“ЕАД/, както и за
извършената цесия.
От приложеното ч.гр.д.№ 1084/20г. по описа на РС-В. се установява, че ищецът и
заявител „ЮБЦ” ЕООД – гр. С. е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-В. срещу К. М. К.. По делото е издадена заповед
№1090-Р3/15.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГГЖ срещу
2
ответника, за следните суми: 161.47 (сто шестдесет и един лева и четиридесет и седем
стотинки) лева - главница, 45.30 (четиридесет и пет лева и тридесет стотинки) лева -
мораторна лихва за забава за периода от 28.06.2017 г. до 01.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 09.07.2020 г. до
изплащане на вземането, както и разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 180лв.
адвокатско възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следното обстоятелство:
незаплатени суми по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги по сключен
между К. К.в и „БТК“ЕАД, договор за цесия от 16.10.2018г., договор за цесия от 01.10.2019г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника/въззивника/ по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК. На основание чл.415,ал.1 от ГПК РС-В. е дал указания на въззиваемото
дружество/заявителя/ да предяви установителен иск за вземането си в едномесечен срок
съгласно чл.422 ГПК. Вследствие на изпълнените указания е образувано настоящото
производство.
Между „БТК“ЕАД ЕИК* /наричано по-долу за краткост “БТК“ЕАД/ и ответника,
като потребител-абонат са сключени два договора за мобилни услуги, сключени при Общите
условия на оператора, неоспорени от ответника и приложени, към приетото по делото
ч.гр.д.№1084/2020г на РС-В., както следва:
Договор за мобилни услуги от 29.11.2016г., по силата на който ищецът е предоставил
на ответника мобилна далекосъобщителна услуга, за срок до 29.11.2018 г., през мобилен
номер * по абонаментен план VIVACOM Smart Call XL със стандартен месечен абонамент
от 25.99 лева на месец с ДДС и договорено стандартно тарифиране след включените
минути.
Договор за мобилни услуги от 05.12.2016г., по силата на който ищецът е предоставил
на ответника мобилна далекосъобщителна услуга, за срок до 05.12.2018 г., през мобилен
номер * по абонаментен план VIVACOM Smart М със стандартен месечен абонамент от
23.99 лева на месец с ДДС и допълнително удвоени МВ на максимална скорост VIVACOM
Smart с месечна такса 1.99лева и плюс неограничени минути с месечна абонаментна такса 8
лева.
И двата договора са с индивидуален клиентски /абонатен/номер:16489477001, като
ответникът е изявил желание услугите по двата договора да бъдат включени в обща сметка
по посочения абонатен номер.
За периода от 08.02.2017 до 08.06.2017г. на ответника са предоставени мобилни
услуги от оператора „БТК“ЕАД на обща стойност 197.01лева по фактури, неоспорени от
ответника и с номера: № */08.03.2017г, №*/08.04.2017г., №*/08.05.2017г. и №*/09.06.2017г.,
като ответника не е заплатил сумата от 161.47лв., отразена като дължима сума по
последната фактура №*/09.06.2017г. Доказателства за извършено плащане на тези суми от
3
ответника не са ангажирани по делото.
Между страните не е спорно, че поради не плащане в срок, операторът на абоната е
прекратил едностранно индивидуалните договори.
По делото са представени Общи условия на „БТК“ ЕАД за взаимоотношенията с
потребителите на мобилните телефонни услуги, приети и подписани от ответника, видно от
приетата по делото декларация от 29.11.2016г. подписана от ответника К. К. .
От представените по делото договори за извършени цесии се установява, че
вземането на кредитора „БТК“ЕАД е цедирано на „С.Г. Т.“ ООД с договор за цесия от
16.10.2018г., като впоследствие с договор за цесия от 01.10.2019г. „С.Г. Т.“ ЕООД са
прехвърлили вземането си на ищцовото дружество „ЮБЦ“ЕООД.
По делото е приложено и уведомление за цесия до ответника К. К., както и
извлечение от приложение №1 към договор за цесия от 01.10.2019г.
По делото е приложено и Потвърждение за прехвърляне на вземане /л.63/ от
„БТК“ЕАД, като цедент, за прехвърляне на вземане на „С.Г. Т.“ ЕООД , като цесионер по
договор за цесия от 16.10.2018г. за вземането спрямо ответника К. К. в размер на 161,47лв.
С отговора на исковата молба от ответната страна не се твърди и не се установява в
конкретния случай да е извършено плащане на задълженията, посочени по– горе. От
посочената фактура се установява доставка на услугата по договора.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският ОС намира следното от
правна страна:
Настоящият състав извърши служебна проверка, чрез интернет достъп, в търговския
регистър по партидата на въззиваемото дружество „ЮБЦ“ЕООД с ЕИК * от която се
установи, че по партидата е вписано и същото е с ново наименование „У.Е.“ЕООД, по
заявление *.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той
е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното
решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените искове и
на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само
посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на
чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от
4
10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на
въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към
нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото - само за
приложението на императивни материално правни норми и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като
по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба
основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество и при така установената по делото
фактическа обстановка въззивната жалба се явява неоснователна, поради следните
съображения:
Предявеният иск е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл.
226 ЗЕС вр. чл. 318, ал. 1, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286, вр. чл. 79 ЗЗД.
Съгласно чл.79 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът
има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забава.
Наведеното възражение от въззивника с въззивната жалба, че не е имал сключени
договори с оператора „БТК“ЕАД и няма задължения за мобилни услуги е неоснователно и
несвоевременно заявено, поради следните съображения:
Настоящата инстанция констатира, че на въззивникът /ответникът/ е връчена
исковата молба с доказателствата на 15.02.2021г. чрез съпруга М.М.. На 16.03.2021г. , в
едномесечния срок по чл.131 от ГПК, е входен отговор на исковата молба по делото пред
РС-В., получено с пощенска пратка с клеймо 15.03.2021г., в който отговор не е наведено
правоизключващо възражение за недължимост на предявеното вземане поради несключване
и неподписване на договорите от негова страна. С изтичането на едномесечния срок за
отговор въззивникът е изгубил възможността да наведе по-късно наведеното с жалбата
правоизключващото възражение за несъществуване на вземането, на основание чл.133 от
ГПК, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, каквито не се
сочат в конкретния случай.
Предвид изложеното въззивната инстанция не дължи произнасяне по това
5
възражение, като преклудирано на основание чл.133 от ГПК.
За пълнота следва да се отбележи, че от данните по делото по безспорен начин се
установява, че между „БТК“ЕАД и въззивника К.в са сключени валидни два договора за
мобилни услуги от 29.11.2016г. и 05.12.2016г., които не са оспорени с отговора на исковата
молба.
Въззивникът К.в, като абонат и потребител на доставените мобилни услуги не е
изпълнил задължението си да плати сумата в размер на 161.47лв. по приложените и
неоспорени фактури № */08.03.2017г, №*/08.04.2017г., №*/08.05.2017г. и №*/09.06.2017г. в
срок до 25.06.2017г., съгласно посочения падеж във фактура №*/09.06.2017г. По делото
въззивникът не твърди и не е ангажирал доказателства за плащане на дължимата по
договорите сума.
От посочените договори, фактури и приложенията към тях се установява доставка на
услугите по договорите, предоставените далекосъобщителни услуги на
въззивника/ответника/ от оператора „БТК“ЕАД“ чрез своята електронна съобщителна
мрежа.
От представените по делото договори за извършени цесии се установява, че
вземането на кредитора „БТК“ЕАД от въззивника К. К. на стойност 161,47лв.е прехвърлено
/цедирано/ на „С.Г. Г.“ ООД с договор за цесия от 16.10.2018г. С последващ договор за
цесия от 01.10.2019г. „С.Г. Г.“ ЕООД са прехвърлили процесното вземане, дължимо от
въззивника К.в, на ищцовото дружество „ЮБЦ“ЕООД със сегашно наименование
„У.Е.“ЕООД, което е придобило същото.
По делото към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано
от законния представител на „С.Г. Г.“ ЕООД, което дружество уведомява длъжника-
въззивника К.в от името на мобилния оператор „БТК“ЕАД за цесията от 16.10.2018г. и от
свое име в качеството на цедент по договор за цесия от 01.10.2019г. за прехвърленото
вземане на ищцовото дружество. Исковата молба, ведно с всички приложения, включително
и уведомление за цесия/л.31 от делото/ са получени от въззивника К.в на 15.02.2021г. чрез
съпруга М.М., което обстоятелство не е оспорено. Предвид изложеното настоящата
инстанция приема, че въззиникът е уведомен за извършените прехвъряния /цедирания/на
вземането по процесните договори с оператора „БТК“ЕАД именно на 15.02.2021г. с
получаване на исковата молба и приложенията.
В ЗЗД няма регламентирани специални изисквания за начина, по който длъжникът
следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия. Съгласно установената съдебна
практика, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане,
6
т.е. съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД./
Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/.
При това положение искът за установяване на вземането на въззиваемото дружество
за претендираните суми на основание тези два договора е основателен и доказан до пълния
предявен размер от 161,47лв., ведно със законните последици и следователно правилно е
уважен от първоинстанционният съд с обжалваното решение.
Предвид изложеното неоснователно е и наведеното възражение на въззивника за
неправиност на обжалваното решение, поради неполучаване на договора за цесия и
неуведомяването му за продажба на дълга.
При така направените констатации и изложеното по-горе относно правомощията на
въззивната инстанция, настоящият състав намира, че е ограничен от исканията и
възраженията на страните, и че съобразно принципа на диспозитивното начало, предметът
на делото и дължимото от съда произнасяне се определя от тях. Настоящата инстанция е
обвързан от обективните и субективните предели на въззивната жалба и от изложените в нея
конкретни оплаквания, не може да ги подменя, а е длъжен да основе решението си при
съобразяване с посочените.
По така изложените съображения и събрани доказателства жалбата се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските.
На основание чл.78,ал.2 от ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата направените по делото разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 180лв., съобразно приложения списък и договор за правна
защита и съдействие от 07.06.2022г.
По изложените съображения, В.ският ОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №504/08.11.2021г. постановено по гр.д.№2111/2020г. по
описа на РС-В..
ОСЪЖДА К. М. К., ЕГН:**********, от гр.В. да заплати на „У.Е.“ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район Т. бул. „Б.“ № 81, вх.В, ет.8/с предишно
наименование ,,ЮБЦ” ЕООД/ сумата в размер от 180 лв. - направени разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство пред ОС-В..
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8