№ 15454
гр. София, 10.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110119139 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 10.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
десети април през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 19139/2024 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Община Асеновград, като се
поддържа, че ответника дължал регресно вземане в размер на 358,46 лева на основание чл.
410, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД. Иска ответника да бъде осъден да
заплати претендираната сума.
Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на
исковата молба намира следното:
Съгласно правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в
случаите по чл. 109 ГПК и чл. 110 ГПК. Когато то е възникнало в чужбина, искът се
предявява пред надлежния съд в София.
В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 7.08.2018
г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 ГПК, чл. 113
ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Съгласно § 5 ПЗРЗИД ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.) заварените до влизането в сила на
този закон съдебни производства се довършват по досегашния ред, независимо от
промяната на подсъдността. В случая, тъй като производството пред Софийски районен съд
е образувано на 04.04.2024 г., то следва да се приложат новите процесуални разпоредби, т.е.
1
§ 5 ПЗРЗИД ГПК не намира приложение в настоящия случай.
Следва да се изясни, че в случая при граматическото, систематическото,
телеологичното и историко-политическото тълкуване на правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК,
настоящият съдебен състав достига до извод, че за разлика от предходната правна уредба, в
случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК, местната подсъдност се явява абсолютна
процесуална предпоставка, което е свързано със служебното правомощие на съда, дори при
липса на отвод за местна неподсъдност, да взема отношение за наличието й. В случая, за да
се прецени дали производството е подсъдно на Софийският районен съд следва да се
отговори на въпрос, къде е възникнало правоотношението на което ищецът основава
претенцията си.
При произнасяне по отношение местната подсъдност на делото, съдът се намира в т.
нар. „процес относно процеса“, като в случая следва да се вземат предвид и ангажираните от
страните доказателства – арг. чл. 119, ал. 5 ГПК. В случая е представен протокол за ПТП №
1737776/18.11.2019 г., който по правната си същност е официален удостоверителен
документ и се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по смисъла на чл.
179, ал. 1 ГПК. Следователно с оглед правилото tempus regit factum, настоящият съдебен
състав достига до извод, че процесното деликтно правоотношение е възникнало в гр.
Асеновград.
В случая логиката на приложението на чл. 108, ал. 2 ГПК е с оглед на принципа за lex
loci delictii comisii – т.е. мястото на настъпване на непозволеното увреждане. Действително
при деликтите е възможно да се говори и за lex loci damni – мястото на настъпване на
вредите, но при настоящата законодателна уредба на чл. 108, ал. 2 ГПК е очевидно, че
законодателят е приел, че „по-тясната връзка“ е мястото на възникване на правоотношение,
а деликтното правоотношение възниква още при извършването на непозволеното
увреждане, независимо от това какви са вредите и къде практически са настъпили те, а в
последната хипотеза обикновено мястото на деликта е и мястото на насъптване на вредата.
Необходимо е да се посочи, че в случая изложените от съда изводи са в унисон с
историко-политическото тълкуване на правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК. От Стенограма от
обсъжданията на проектите на Закон за изменение и допълнение на Гражданския
процесуален кодекс (№ 754-01-4 от 10.05.2017 г., № 754-01-5 от 12.05.2017 г., № 754-01-12
от 30.05.2017 г. и № 754-01-34 от 04.07.2017 г., 44-то НС) се установява, че след думата
„държавата“ се добавя „и държавни учреждения, включително поделения и клонове на
последните“, а думите „спорното правоотношение“ се заменят с „правоотношението, от
което произтича спора“. Тоест, очевидната законодателна воля е била местната подсъдност
при отношенията с държавата и държавните учреждания да произтича именно от връзка на
конкретното правоотношение – договорно или извъндоговорно с мястото на неговото
възникване. По този начин законодателят, създава възможност производствата свързани са
такива правоотношения да не се разглежда само от съдилищата в гр. София или някои от по-
големите областни градове, а в рамките на територията на цялата държава. В този смисъл,
подобна подсъдност улеснява и достъпа на правосъдие на физическите и юридическите
лица, тъй като по-близкият до тях районен или окръжен съд, ще може да разгледа правният
спор, тъй като делото ще му бъде местно подсъдно. Така в Мотивите към ЗИД ГПК сиг. №
754-01-5 (изм. ДВ бр. 86/2017 г.), достъпни на интернет страницата на Народното събрание –
www.parliament.bg, изрично е посочено, че изменението на ГПК цели „.. да гарантира
възможност за упражняване от гражданите на правото им на достъп до правосъдие, на
провеждането на справедлив и балансиран обезпечителен, исков и изпълнителен процес…“.
С оглед изложеното, при направеното от съда тълкуване на правилото на чл. 108, ал. 2 ГПК,
настоящият съдебен състав счита, че именно последното отговаря в най-голяма степен на
действителната законодателна воля.
Отделно от горното трябва да се спомене и факта, че макар и в КРБ да е налице
2
разделение между държавна и местна власт, съответно да е налице отделна законодателна
уредба – напр. ЗМСМА, то местната власт в лицето общината е еманация на държавната
власт – вж. напр. Решение от 15.11.2011 г. по делото Сивова и Колева срещу България.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството по
делото следва да бъде прекратено, като същото следва да бъде изпратено по местна
подсъдност на Районен съд – гр. Асеновград.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19139/2024 г. по описа на СРС, II Г. О.,
156-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 108, ал. 2 ГПК, по
местна подсъдност на Районен съд – гр. Асеновград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от връчването на
ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищеца!
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3