Р Е Ш Е Н
И Е
№2017/10.5.2019г.
Гр.Варна,10.05.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ-ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на
дванадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 216 по описа за 2019 година на
Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от
ищеца К.С.И., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез процесуален представител адвокат от АК Варна - Д.С.,*** против
ответното дружество „К.и.и.Б.“ ЕАД,
ЕИК*, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от П. Р. Ш.
с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 210,00 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от И. имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
изпълнително дело № 1861/2011 по описа на ЧСИ З. Д.– ЧСИ с рег. № *, ведно със законната лихва върху същата главница,
считано от дата на деликта – 04.06.2018 г. и до окончателното изплащане на вземането,
причинени от противоправно поведение на ответника. Обективирано е искане и за присъждане на сторените в настоящото
исково производство разноски.
В исковата си молба ищецът
твърди, че : със Заповед № 2161/2.3.2011год. по частно
гр.дело № 3029/2011 год. по описа на РС Варна, ХVII – ти състав осъдил К.С.И.
да заплати на „Б. П. Ф.“ ЕАД, ЕИК */заличен търговец на 24.04.2018 г./ сумата
от 482,33 лева – главница; 61,89 лева договорна лихва от 20.2.2008 г. до 20.6.2008
г.; 174,90 лв. законна лихва за забава от 20.03.2008 г. до 18.02.2011 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
28.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и 125,00 лева съдебно-деловодни
разноски , за което бил издаден изпълнителен лист от 21.06.2011 г. С молба с
вх.№ 12027/11.11.2011 г. на „ Б. П. Ф.“ ЕАД било
образувано изпълнително дело № 1861/2011 г. по описа на ЧСИ З. Д.– ЧСИ с рег. №
*, с район на действие ОС Варна.По изпълнителното дело била изпратена покана за
доброволно изпълнение, което била счетена за редовно връчена на 26.04.2012 г. Взискателят, твърди ищецът, извършил множество справки,
след което не бил предприемал никакви изпълнителни действия. На 09.09.2015 г. сочи още ищецът постъпила молба от „К.И.И.“ Б. ЕАД, с която се искало посоченото ЕАД да се
конституира като взискател на основание извършена цесия а на 08.12.2015 г. било
направено искане за уведомяване на длъжника за извършената цесия, което било
сторено на 17.4.2018 г. На 21.11.2017 г. била поискана справка от БНБ и в
случай на открити сметки да се наложи запор. На 22.03.2018 г. бил наложен запор
на банковите сметки на длъжника, открити в *ЕАД.Освен горното, в исковата си
молба ищецът твърди, че от момента на конституиране на „К. И. И. Б. „ЕАД като
взискател по делото на 09.09.2015 г., същото ЕАД в
качеството му на взискател не било извършвало изпълнителни действия до
21.11.2017 г., когато поискал да бъде наложен запор на банковата сметка в “ *„
ЕАД а последното изпълнително действие на взискателя
било от 22.03.2018 г., когато бил наложен запора на банковата сметка в „*„ ЕАД.
Според ищеца съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. В случая, твърди ищецът, не били извършвани изпълнителни действия от
момента на образуване на изпълнителното производство до 21.11.2017 г. Срокът по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК бил преклузивен и започвал
да тече от извършването на последното изпълнително действие, предприето срещу
длъжника. Доктрината и съдебната практика ,акцентира ищецът, приемали трайно
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради така
наречената перемпция настъпвало по силата на закона.
Т.е. – всички действия след 12.11.2013 г., сочи ищецът, били незаконосъобразни
т.к. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона. Сочи се още, че
на 21.05.2018 г. била подадена молба за прекратяване на изпълнителното дело с
входящ номер 10 750, след което ЧСИ З. Д.прекратил изпълнителното
производство което било видно и от съобщение с изходящ номер 15 474/
19.6.2018 г. Искането за присъждане на разноски било оставено без уважение,
т.к. не било в правомощията на ЧСИ да присъжда такива. При тези твърдения
ищецът заявява, че било налице противоправно
поведение от страна на взискателя „К.И.И.“ ЕАД, т.к. ЕАД –то знаело, че изпълнителното дело с
номер 1861/2011 г. било прекратено по силата на закона. Взискателят
не бил предприел действия по сезиране на съдебния изпълнителен с искане за
прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК а напротив – след прекратяване на изпълнителното дело същото
дружество продължило да иска изпълнителни действия срещу длъжника, изразяващи
се в наложен запор на банковата сметка на длъжника в „*„ ЕАД. Това поведение на
ответното дружество ищецът намира за противоправно,
т.к.нарушавало правния порядък и било насочено към чужда имуществена сфера,
чието засягане се искало при липса на законови предпоставки. Вследствие на
бездействието на ответното дружество, в качество на взискател и противоправните му действия, ищецът сочи, че упълномощил
процесуален представител, който да го представлява по изпълнителното
производство като заплатил уговореното адвокатско възнаграждение в размер на
210 лева с вкл.ДДС, което било видно от договор за правна защита и съдействие №
794/4.6.2018 г. и от фактура № 794/4.6.2018 г. По този повод ищецът извежда
извода, че ако не бил заплатил адвокатски хонорар не би претъпял вредите в
посочения размер и вид ако изпълнителното дело против него е било прекратено.
За длъжника не съществувала възможност в границите на изпълнителното дело да
бъдат присъдени, респ. репарираните направените от него разходи за
възнаграждение на адвокат, поради което и същите се явявали вреда, с която
намаляло имуществото му и пряка и непосредствена последица от бездействието и противоправното поведение на ответното дружество за
прекратяване на образуваното изпълнително дело. В съответствие с нормата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, уточнява още ищецът, при задължения за непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана а според чл. 86 ЗЗД при забава в
изпълнението на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва. С оглед горното ищецът
желае присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането. Ищецът обективира и искането за
присъждане на сторените по настоящото дело разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „К. И. И. Б.ЕАД, чрез юрисконсулт К. Т.депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
иска. В отговора на искова молба се сочи, че изпълнителното дело с номер
1861/2011 г. по описа на ЧСИ З. Д.– ЧСИ с рег. № * било образувано по молба на
„Б. П. П. Ф.“ ЕАД като на основание заповед за изпълнение № 2161/2.3.2011 г. по
частно гр.дело № 3029/11 по описа на РС Варна, ХVII – ти състав, бил издаден
изпълнителен лист от дата 21.6.2011 г. с който Кр.И.
бил осъден да плати на „Б. П. П. Ф.“ ЕАД сумата от 482,33 лв. главница, 61,89
лв. договорна лихва от 20.2.2008 г. до 20.6.2008 г., 174,90 лв. законна лихва
за забава от 20.3.2008 г. до 18.2.2011 г.,ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.2.2011г. до изплащане на
вземането както и 125,00 лв. съдебно деловодни разноски. Ответното дружество
желае ВРС да приеме, че искането за заплащане на адвокатското възнаграждение в
размер на 210 лева е прекомерно и завишено а и не кореспондирало с
действителната фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка ответникът
цитира нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК чл. 36 от Закона за адвокатурата и
намира,че следва да се съпоставят с правния интерес,защитаван по изпълнителното
дело. Във връзка с възражението по чл. 78, ал.5 ГПК ответното дружество се
спира и на нормата на чл.10 , т.2 от Наредба № 1/2004 като сочи, че в случая за
процесуално представителство по изпълнително дело и извършване на действия с
цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лева, възнаграждението е 1/10 от
съответното по чл. 7, ал. 2, т. 1, който текст определял възнаграждение в
размер на 300 лева. В случая, при интерес от 210 лева ,според ответника и
прилагане на чл. 10, т. 2, следвал извода,че минималният размер на адвокатско
възнаграждение което се дължи на процесуалният представител на длъжника било в
размер на 60 лева.Относно твърдението на ищеца, за противоправно
поведение на ответното дружество ответното дружество оспорва това твърдение. По
идентичен начин и ответното дружество цитира нормата на чл.433 ал.1 т. 8 ГПК,
като се позовава и на решение № 19/10.8.2015г. на ВКС по гр.дело № 1812/2014
г., IV – то гражданско отделение за да посочи в какво се изразява правната
същност на перемпцията настъпила в изпълнителното
производство. Отделно от горното ответникът заявява, че на дата 9.9.2015. се е конституирал като взискател по изпълнителното
дело а на осн. чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ З. Д.били възложени
правата да извършва всички необходими действия за нормалния ход на
производството. При тези твърдения поведението на ответника според последния не
можело да се квалифицира като противоправно. В
обобщение се желае РС Варна да приеме възражението с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК и да намали адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство
като прекомерно. Желае се присъждане и на разноските по делото, за което
ответникът представя списък по л. 80 ГПК.На последно място ответникът желае ВРС
да съдейства на страните като укаже на ищеца да посочи банкова сметка ***ените
разноски с оглед евентуалния и неизвестен към датата на отговора на искова
молба изход на спора. В отговор на това искане ответната страна също сочи
банкова сметка.
***седание адв. С. в качеството му на процесуален
представител на ищеца желае ВРС да уважи исковата претенция изцяло като
присъдите и сторените съдебно-деловодни разноски в полза на ищеца. Подробни
съображения за основателността на иска,сочи адв.С.
били изложени в исковата молба. Според адв.С., в
исковото производство било доказано заплащането на адвокатското възнаграждение
в рамките на изпълнителното производство, както и неговата причинно-следствена
връзка с увреждането на ищеца а възраженията на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение в рамките на изпълнителното производство намира за
неоснователно.По отношение на възражението по чл. 78, ал.5 ГПК адв.С. подчертава, че възражението на ответника се основава
на измененията в нормативната база ,в сила от м. януари 2019 г., а процесният случай се касае от юни 2018 г. На второ място адв.С. счита, че се касае за непозволено увреждане и поне
за него било малко странно да се иска промяна на това в рамките на едно исково
производство и на следващо място, самият ответникът не оспорвал настъпването на
увреждането, причинно-следствената връзка, единствените му възражения бил по повод
прекомерността на адвокатското възнаграждение .
В същото съдебно заседание
представител на ответника не се явява, но в писмена
молба 3.4.2019 г. изразява становище,че исковата молба е неоснователна и
недоказана, т.к. искането за заплащане
на адвокатско възнаграждение в общ размер на 210 лева било прекомерно
и завишено и не кореспондирало с действителната фактическа и правна
сложност на делото .
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА и ПРАВНА СТРАНА:
Предявения главен
осъдителен иск ведно с акцесорното искане не е
спорно,че са допустими и че исковата си претенция ищецът желае ответното
дружество да му заплати исковата сума от 210 лева ведно със законната лихва.
Приемайки исковете за допустими,с проекта за доклад по делото,обявен за
окончателен, след отстраняване на ищеца на допуснати технически грешки съдът е
разпределил тежестта на доказване между страните както следва : В тежест на
ищеца е възложено да установи твърденията си, че е заплатил процесното
адвокатско възнаграждение по образуваното изпълнително производство, което е
прекратено на посоченото в исковата молба основание, наличието на
причинно-следствена връзка на факта на образуване на изпълнителното дело, в
рамките на което ответникът е конституиран като частен правоприемник на
първоначалния кредитор и вредоносния резултат – заплатения адвокатски хонорар.
В тежест на ответната страна съдът е възложил да установи твърдението си, че
адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед извършените от процесуалния
представител на ищеца действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за
прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция.
Отделно от така разпределената тежест на
доказване съдът с доклада по делото е
отделил безспорните от спорните факти а именно : С определение постановено по
реда на чл. 146, ал. 1 т. 4 и т. 5 ГПК съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните ,че :
изпълнителното дело с номер 1861/2011 г.
по описа на ЧСИ З. Д.– ЧСИ с рег. № * било образувано по молба на взискателя „Б. П. П. Ф.“ ЕАД, против длъжника в заповедното
производство и в изпълнителното – К.С.И., на основание Заповед за изпълнение №
2161/2.3.2011 г. по частно гр.дело № 3029/11 по описа на РС Варна, ХVII – ти
състав и издаден изпълнителен лист от дата 21.6.2011 г.;
по изпълнителното дело ответното
дружество, с писмена молба от дата 9.9.2015 г. до ЧСИ
З. Д.е поискало да бъде конституирано като взискател- частен правоприемник на
първоначалния взискател по силата на договор за цесия, за събиране на
вземанията за които е бил издаден изпълнителния лист (сумата от 482,33 лв.
главница, 61,89 лв. договорна лихва от 20.2.2008 г. до 20.6.2008 г. , 174,90
лв. законна лихва за забава от 20.3.2008 г. до 18.2.2011 г.,ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 28.2.2011г. до
изплащане на вземането както и 125,00 лв. съдебно деловодни разноски.) и
че изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от ЧСИ З. Д.на дата 6.6.2018г.
В подкрепа на твърденията си ищецът е
ангажирал своевременно с исковата молба заверени копия на писмени документи, приобщени като писмени
доказателства а именно: молба до ЧСИ З. Д.от К.И.,
чрез адв. Д.С.; съобщение за прекратяване на
изпълнителното производство изх. № 15474/19.06.2018 г. по изпълнително дело №
2011*0401861 по описа на ЧСИ З. Д., рег. № *, район на действие ОС – Варна;
фактура № 794/04.06.2018 г.; договор за правна защита и съдействие №
794/04.06.2018 г.Приобщено по надлежния ред е и изисканото заверено копие на изпълнително дело № 2011*0401861 по описа на ЧСИ
З. Д., рег. № *, район на действие ОС – Варна.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ : Предявеният иск от ищеца главен иск съдът, въз
основа на твърденията на ищеца е приел че е процесуално допустим, т.к. с исковата
си молба ищецът желае ответното дружество да бъде осъдено му й заплати сумата
от 210,00 лева – претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар по изпълнително дело № 2011*0401861 по описа на ЧСИ З. Д.,
рег. № *,което изпълнително дело е прекратено. Съдът е квалифицирал исковата претенция
по чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД, т.к. отговорността и по чл.45, респективно по чл.49 ЗЗД, е
виновна отговорност и след като ищецът твърди, че ответното дружество виновно е довело до извършването на разхода
му за заплатен адвокатски хонорар по изпълнително дело, инициирано от ответника
което е било прекратено , отговорността на ответника попада под хипотезизиса на нормите на чл.49,вр.
чл.45 ЗЗД .Предпоставките на чл.49
във вр.с чл.45 ЗЗД са: наличие на вреда в причинна
връзка с противоправно и виновно поведение на лицето,
на което ответникът е възложил конкретни действия и че причината за
претърпените от ищеца имуществени вреди са именно действията на ответника . Поведението
е противоправно като противоречащо на заложеното в
чл.45 ЗЗД общо правило да не се вреди другиму .При така предявената искова молба , разпределена тежест на доказване и
отделените за безспорни факти следва да се подчертае ,че всъщност реално
оспорване на иска от ответника не е налице. Целия писмен доказателствен материал подкрепя изложените по-горе
хронологични твърдения на ищеца,респ. налага се единственият извод,че искът е
доказан и по основание и по размер.Този извод се налага от приобщеното като
писмено доказателство заверено за вярност с оригинала копие на изпълнително
дело по описа на ЧСИ З. Д.–л.36 – 101.От прочита на материалите по
изпълнителното дело се установя ,че същото е образувано на 11.11.11 г. по молба на „Б. П. П. Ф-„ ЕАД срещу ищеца въз
основа на изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 3029/2011 г.Самият изпълнителен
лист е бил издаден на дата 21.6.2011 г. в полза на взискателя
против длъжника / сега ищец / за суми от 483,33 лв. главница, 61,89 лева договорна лихва за
периода от 20.2.2008 г. до 20.6.2008 г., 174,90 лева законна лихва за забава от 20.3.2008 г. до
18.2.2011 г. ведно със законната лихва
от датата на сезиране на заповедния РС Варна 28.2.2011 г. до изплащане на вземането както и за сумата от 25 лева съдебно
деловодни разноски по частното дело. Видно от л. 59 – ти на дата 09.09.2015
г. ответното дружество е сезирало ЧСИ № * с искането да бъде конституирано като взискател по
изпълнителното дело на осн. чл. 429 ГПК позовавайки се на частно правоприемство – договор за цесия от 15.5.2015 г.
между ответника и първоначалния взискател по изпълнителното дело. Не се и
спори,че К.И. е подал чрез адв.С. молба да бъде
прекратено изпълнителното дело, която е приобщена на л. 85 –ти от делото ,
както и че самият ЧСИ е констатирал че са налице предпоставките на чл.433 ,
ал.3 ГПК и че е прекратил производството с Постановление от 6.6.2018 г. С нарочна молба от дата 28.6.2018 г. Кр.И. е представил пред ЧСИ З. Д.доказателства за заплатен
по изпълнителното дело хонорар в полза на адв.С. в
размер на 210 лева,факт който е виден и от самата молба приложена на л.90 ти
и приложените към същата списък за
разноски, договор за правна защита и фактура от дата 4.6.2018 г. Приложената на
л. 92 ри в заверено за вярност с оригинала копие на фактура всъщност доказва,че
адвокатският хонорар който е заплатил ищеца в полза на адв.С.
за да го защитава по изпълнителното дело е бил не 210 лева а 175 лева , като
върху тази данъчна основа е начислен и дължимия се ДДС от 20 % - т.е. сумата от
210 лева е платеният по банков път от Кр- И. в полза
на адв.С. адвокатски хонорар с ДДС .
Страните нямат спор и че сумата не е присъдена от ЧСИ , т.к. не
само,че ЧСИ е отказал да присъди тези разноски, но в случай че бяха присъдени
въобще не би било допустимо настоящото исково производство.И в обобщение по
делото съдът намира за безспорно установено и доказано наличието на фактическия състав на който се е
позовал ищеца – чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД ,поради което и
искът следва да бъде уважен в пълнота ,така както е предявен.Отделно от горното
в правната теория и създадената трайна практика никога не е имало различно
виждане от това,че законна лихва
върху обезщетение произтичащо от деликт се дължи от
датата на деликта.Ето защо ,след като ищецът е платил
на 4.6.2018 г. сумата от 210 лева , то това е и началната дата ,правилно
посочена от ищеца като дължимост на законната лихва
върху главницата,поради което и съдът уважава и акцесорното
искане с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД,така както правилно е заявено.
Единственото възражение
всъщност на ответника е прекомерността на адвокатския хонорар предмет на
исковата претенция.За прекомерност в случая съдът
намира,че не може да става въпрос т.к. паричните вземания за които ответникът е
предприел действия от 2015 година за да ги събере са повече от едно и ако се
следва логиката която е необходимо да се зачете в подобни случаи ,то при повече
от едно парично вземане което се търси за събиране ,се налага извода че сума от
210 лева която е по –ниска от 300 лева – минимален хонорар по Наредба 1 /2004
г., но за един иск , не може да се счита за прекомерна .Отделно от това възражението
на ответника за вида и характера и
сложността на извършените от адв.С. действия по
изпълнителното дело не следва да бъде
водещо за да се прецени дали исковата сума основателно се претендира или не ,
т.к. самото депозиране на молба с искане за прекратяване на изпълнително
производство не означава постигане на целения правен резултат .
Ето защо съдът само по тези аргументи намира,че сумата от 210 лв.
с вкл.ДДС предмет на осъдителната искова претенция е реално платена и по банков
път и представлява несъмнено имуществена
щета за ищеца – щета която не би му била причинена ако две години след
2015 г. ответникът , в качеството си на взискател, е бил предприел действия
които поне да прекъснат давностите срокове за да не
се приложи перемцията при която и без нарочен акт на
ЧСИ вземането на взискателя
би било погасено .
При този изход на спора съдът дължи
произнасяне по разноските по делото.Видно от л. 102 -ри ищецът със списъка по чл. 80 ГПК желае да
му се присъди сумата от 51,50 лева за внесена държавна такса ведно с банковия
превод и сумата от 360 лева с ДДС – платен по банков път адвокатски хонорар с
вкл.ДДС на 10 .4.2019 г.
Двата разхода са доказани и по основание
и по размер а хонорарът е минималния визиран в Наредба 1 / 2004 г., поради
което съдът присъжда в полза на ищеца реалното сторените два разхода като
доказани и по основание и по размер,съгл. чл.78,ал.1 ГПК .
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество „К.и.и.Б.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:***,
*, представлявано от П. Р. Ш.ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца К.С.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, СУМАТА от 210,00 лева ( двеста и десет лева ) представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца И. имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело № 1861/2011 по описа на ЧСИ З. Д.– ЧСИ с рег. №
*, ведно със законната лихва върху
същата главница, считано от дата на деликта – 04.06.2018 г. и до окончателното
изплащане на вземането, причинени от противоправно
поведение на ответника, на основание чл.
49, вр. с чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество „К.и.и.Б.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление:***,
*, представлявано от П. Р. Ш.ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца К.С.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, СУМАТА от 411,50 лева ( четиристотин и единадесет лева и петдесет стотинки)- сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се
връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :