О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 25.10.2019г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ПАВЛИНКА СЛАВОВА като разгледа т.д.№ 1254 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
Подадени са две възражения срещу обявените от синдика на „Д.К.“ ЕООД / в несъстоятелност/ списъци.
1/ По възражение с вх.№102532/13.08.2019г., подадено от кредитора Л.Н.Б. срещу обявения списък на приетите от синдика вземания по заявление с вх.№Г1 20190809134242, досежно приемането на вземанията на кредитора Национална агенция по приходите /НАП/. Възразилият кредитор твърди, че тези вземания са погасени по давност, същата не спирала или прекъсвала, поради което претендира изключването им.
Кредиторът с оспорено вземане – НАП оспорва възражението чрез процесуалния си представител експ.А., като счита същото за неоснователно. Освен изложените от синдика доводи, към които се присъединява, той сочи, че докато е траяло производството по несъстоятелност на „Д.к.“ ЕООД давност не е текла, а с молбата за предявяване на вземанията същата е прекъсната.
Длъжникът
„Д.к.“ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез
процесуалния си представител адв. П. сочи, че счита,
че възражението е основателно, тъй като представителят на НАП не бил ангажирал
противни доказателства.
Синдикът
Д. Тончев е депозирал писмено становище от 30.08.2019г. по възражението на НАП,
в което сочи, че счита, че възражението е
неоснователно. Поддържа, че давността не се прилага служебно, а само след
упражняване на погасително възражение от длъжника, каквото не може да се
направи нито от синдика, нито от друг кредитор.
Съдът, като взе предвид направените възражения, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
С решение на СГС, VІ-18 състав по т.д.№1254/2018г. от 03.08.2018г., вписано в ТР на същата дата, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Д.к.“ ЕООД, като производството по несъстоятелност е спряно и възобновено с решение от 05.07.2019г., което е обявено в Търговския регистър на същата дата.
С молба, изпратена по пощата с клеймо от 22.07.2019г., а в съда с вх.№96682/26.07.2019г., НАП е предявил описаните вземания.
По партидата
на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 15.08.2019г., а и по делото
е представен, е обявен изготвен от синдика на списък на приетите вземания, сред
които са и предявените от НАП, а именно: публични
вземания за данъци, на основание Ревизионни актове с №№ **********/24.09.2013г.
и **********/28.04.2014г.; Справка-декларация вх. № 22171047723/05.07.2011г.; 4
бр. Декларации - образец № 6 по чл.42 ЗДДФЛ за периода от м. януари 2014г. до
м. април 2014г. и 2 бр. декларации по чл.92 ЗКПО за периода на 2011г. и 2012г.
-главница в размер на 19 438.97 лева; лихва
върху главницата по т.1.1., възникнала до датата на
откриване на производството по несъстоятелност (03.08.2018г.) - 20 816.49 лева;
лихва върху главницата по т.1.1., възникнала след
откриване на производството по несъстоятелност за периода от 04.08.2018г. до
08.07.2019г. — 1 830.63 лева; лихва върху главницата по т.1.1.,
възникнала след 08.07.2019г. до окончателното й изплащане. - определяема
съгласно ЗЛДТДПДВ; публични вземания за
държавни такси съгласно Изпълнителен лист от 14.06.2016г. по гр. дело
19393/2014г. по описа на Софийски районен съд, 46. с-в - главница - 826.45 лева;
лихва върху главницата по т.2.1., възникнала до датата на откриване на
производството по несъстоятелност (03.08.2018г.)- 193.33 лева; лихва върху
главницата по т.2.1., възникнала след откриване на производството по
несъстоятелност за периода от 04.08.2018г. до 08.07.2019г. -77.83 лева; лихва
върху главницата по т.2.1., възникнала след 08.07.2019г. до окончателното й
изплащане. - определяема съгласно ЗЛДТДПДВ.
Съгласно разпоредбата
на чл. 164,
ал. 4 ДОПК, в случай,
че публичното вземане е установено с влязъл в сила акт,
синдикът незабавно го включва в списъка
на приетите от него вземания
така, както е предявено, като вземането не може
да бъде оспорено
по реда на
Част IV от Търговския закон или чрез обжалване
на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка
на приетите от синдика вземания.
Според чл. 164, ал.
5 ДОПК, ако публичното
вземане е установено, но актът не
е влязъл в сила, то се включва
под условие в списъка на приетите
от синдика вземания и се удовлетворява
по реда на
чл. 725, ал.
1 ТЗ, като ако
при сметката за окончателно разпределение актът не е влязъл в сила,
условието се счита за несбъднато
и вземането се изключва от разпределението.
Забраната по чл. 164,
ал. 4 ДОПК за оспорване по
реда на чл.
690 и сл. ТЗ на публично вземане,
установено с влязъл в сила акт, произтича
от специфичния ред и начин на
установяване на публичните вземания, поради което законодателят
е разпрострял задължителната
сила на акта
и спрямо третите лица, неучаствали в производството по издаване на акта
за установяване на публично вземане,
каквито са кредиторите на масата на несъстоятелността.
Доколкото актът за установяване
на публично вземане не обхваща
фактите, настъпили след постановяването му, забраната чл.
164, ал. 4 ДОПК не обхваща оспорване
на публичното вземане, установено с акта, основаващо се на нововъзникнали
факти, които не са преклудирани
от задължителната сила на влезлия
в сила акт за установяване на публично вземане,
каквото например е твърдението за настъпило след влизане в сила на акта погасяване
на публичното вземане чрез някои
от способите, очертани в чл. 168
ДОПК - чрез плащане, прихващане, опрощаване и т. н. Съгласно даденото в чл. 162, ал. 2 ДОПК легално определение, понятието публично вземане включва и лихвите върху главниците,
публични вземания.
Спорен с оглед
възражението на Л.Б. е въпросът дали предявените вземания са погасени по
давност. Съгласно разпоредбата на чл. 171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари
на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати
публичното задължение, освен ако в закон
е предвиден по-кратък срок. Съгласно чл. чл. 108, ал.
1 от същия
кодекс данъчните задължения и задълженията се установяват с ревизионен акт. Разпоредбата на чл. 173, ал. 2 ДОПК предвижда,
че вземанията се отписват служебно
с изтичането на срока по чл.
171, ал. 2
ДОПК, а именно с изтичането
на 10-години, считано от 1 -ви януари
на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати
публичното задължение, т.нар. абсолютна
давност. Видно от данните по делото в случая
за нито едно от вземанията на НАП не е изтекла абсолютната десетгоидишна
давност. Безспорно е, че не е изтекла давност за вземането по изпълнителния
лист от 14.06.2016г., тъй като до датата на молбата за предявяване на
вземанията от НАП от 26.07.2019г. не е изтекъл срока на петгодишната погасителната
давност. Относно вземанията по ревизионните актове, следва да се има предвид,
че същите съгласно отразеното в тях са връчени по ел. път съответно на
08.10.2013г. и 16.05.2014г., като първият е отменен от административния орган,
а вторият е издаден след това на основание чл. 119, ал.2 от ДОПК и извършена ревизия по ЗДДС за периода от 01.01.2011г. до 31.03.2011г. При съобразяване на процеса по
установяване и определяне на публичните задължения,
предвиден в закона, се налага извода,
че под термина
"възникване" се има в предвид установяването
на публичните вземания със съответния акт на оправомощения
държавен орган - НАП /чл. 118 от ДОПК/. Преди издаване на този
акт, вземането макар и да съществува,
не е окончателно установено по размер. С издаването на
акта вземането
вече се определя
по основание и по размер и следователно от датата на влизане в сила на
ревизионния акт би текла давност за него. Дори и да се приеме, че спрямо тези
задължения давностния срок тече от 01.01.2012г., а не от установяването им с ревизионния акт от
16.05.2014г., след влизането му в сила, то възражението на кредитора Л.Б. се
явява неоснователно, поради това, че материалното правоотношение, въз основа на които
съществува вземането, е между кредитора и длъжника и именно длъжникът е този,
който може надлежно да упражни възражението си за изтекла погасителна давност.
Това възражение е от категорията правопогасяващи, но
принадлежи на страната по материалното правоотношение, а не на трети лица. В
тази връзка изявленията на трети лица, че вземането е погасено по давност, не
водят до настъпване на погасителния ефект на това възражение. Погасителната давност е установена в интерес на длъжника, който
позовавайки се на бездействието на своя кредитор
в давностния период би могъл да
осуети уважаването на предявен срещу
него осъдителен иск. В този
смисъл погасителната давност ползва пряко длъжника (арг. от pешение
№ 320 от 17.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 161/2009 г., II т. о., ТК) Аргумент в подкрепа на този извод
е и законова забрана за служебно прилагане
на института на давността. Правните последици
на давността, съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика могат да бъдат постигнати
единствено въз основа наведено в срок и по установения
ред възражение от страна на
длъжника. Наведеното от
трето, външно на правоотношението, лице възражение за погасяване на
определено вземане по давност е недопустимо.
Същото не би могло
да ангажира валидно упражняването на правото на
възражение за погасителна давност, което е лично и
е предоставено на разположение единствено на длъжника по
материалното правоотношение.
Предвид
горното, нито синдикът служебно, нито кредитор в производството по
несъстоятелността, може да упражни правопогасяващото
възражение за изтекла погасителна давност за вземането. Това може да стори само
длъжникът, но по делото няма изявление от негова страна в този смисъл.
Напротив, видно от твърденията на молителя-длъжник в молбата за откриване на
производството по несъстоятелност, той сочи, че не може да погаси изискуемите
си задължения, включително и публични такива към НАП, за които е приложил
справка и в нея са включени и предявените по процесната
молба. В случая производството е открито по молба на длъжника и няма основание
за приложение на чл. 628а от ТЗ по отношение на някое от вземанията, тъй като
не е по молба на кредитор, поради което доводите на процесуалния представител
на НАП, че давност не е текла по време на процеса за производството по
несъстоятелност, са неоснователни, но въпреки горното предвид липсата на
изрично волеизявление на длъжника и невъзможността това възражение да бъде
упражнено от възразилия кредитор, съдът намира, че не се установява вземанията
на НАП да са погасени по давност. С оглед гореизложените мотиви, съдът намира,
че възражението на кредитора Б. срещу вземанията на НАП е неоснователно и
следва да бъде отхвърлено.
2/ По възражение с вх.№103525/16.08.2019г.,
подадено от длъжника „Д.К.“, с което той оспорва приетите вземания на Л.Н.Б.,
съдът намира следното:
Длъжникът „Д.К.” ЕООД е оспорил списъка на предявените от
кредиторите и приети от синдика вземания, съставен на 09.08.2019г. и е обявен в
търговския регистър на Агенцията по вписванията на 15.08,2019г., с който
синдикът е приел следните вземания, предявени от кредитора Л.Н.Б.: 1/Вземане за просрочена главница по Договор за заем
от 26.05.2009г., сключен между Х.С.С.като заемодател
и „Д.К.“ ЕООД като заемател, съгласно Изпълнителен
лист от 22.07.2014г. по гр. дело 19393/2014г. по описа на Софийски районен съд,
46. с-в и съгласно Договор за цесия от 09.05.2014г. - главница. - 41 072.43
лева, представляващи левовата равностойност на 21 000 евро;2/ Законна лихва
върху главницата по т.1,1. за периода от 10.04.2014г.
до датата на откриване на производството по несъстоятелност (03.08.2018г.) - 18
009.43 лева;3/ Законна лихва върху
главницата по т.1.1. за периода от датата на
откриване на производството по несъстоятелност (03.08.2018г.) до окончателното
изплащане на сумата - определяема по чл.86, ал.2 ЗЗД;4/ разноски по гр. дело 19393/2014г. по описа на
Софийски районен съд, 46. с-в, съгласно издаден по същото дело изпълнителен
лист от 22.07.2014г. - 1 146.09 лева; 5/вземане за мораторна лихва върху главницата от 21
000 евро за периода от 23.07.2012г. до 23.07.2015г. по Договор за заем от
26.05.2009г., сключен между Х.С.С.като заемодател и „Д.К.“
ЕООД като заемател съгласно Изпълнителен лист от
21.10.2015г. по гр. дело 44697/2015г. по описа на Софийски районен съд, 36. с-в
и съгласно Договор за цесия от 09.05.2014г. - главница - 13 036.68 лева,
представляващи левовата равностойност на 6 665.55 евро; 6/законна лихва върху
главницата по т.2.1. за периода от 28.07.2015г. до датата на откриване на
производството по несъстоятелност (03.08.2018г.) - 3 996.35 лева; 7/законна
лихва върху главницата по т.2.1. за периода от датата на откриване на
производството по несъстоятелност (03.08.2018г.) до окончателното изплащане на
сумата - Определяема по чл.86, ал.2 ЗЗД; 8/разноски по гр. дело 44697/2015г. по
описа на Софийски районен съд, 36. с-в, съгласно издаден по същото дело
изпълнителен лист от 21.10.2015г. - 920.73 лева. Основните аргументи на
длъжника са, че вземанията са погасени по давност, а също така се твърди, че са
и ненадлежно предявени, тъй като не са предявени в срока по чл. 685 от ТЗ.
От представените по
делото заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК се
установява, че по подадено на 10.04.2014 г. от Х.С.заявление по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 19393/2014 г. на СРС, 46 с-в, е
издадена заповед от 22.07.2014г. срещу Ж.Н.и срещу „Д.К.“ ЕООД, като солидарни длъжници, за заплащане на главницата по договор за заем от
26.05.2009г. с нотариална заверка на подписите, в размер на 21 000 евро, ведно
със законовата лихва от 10.04.2014 г. до окончателното й погасяване, както и
разноски в размер на 1146,09 лв. По това дело първоначално съда е издал изпълнителен лист от 15.04.2014 г. само срещу
длъжника Ж.А.Н., но е отхвърлил заявлението за издаване на ЗНИ и ИЛ
срещу „Д.К.“ ЕООД. След обжалването на Разпореждането от 15.04.2014 г. в тази
част, с определение № 11777/06.06.2014 г. по в.ч.гр.д.
№ 6454/2014 г. на СГС, VІ-3 състав, разпореждането в тази част е отменено и е разпоредено издаването на ЗНИ и ИЛ. В следствие на това е
издаден и втори изпълнителен лист на
22.07.2014 г. срещу „Д.К.“ ЕООД, като в ИЛ изрично е посочено, че длъжниците
отговарят солидарно. Ж.Н.е обжалвал разпореждането от 15.04.2014 г., в
частта в която е издадена ЗНИ и ИЛ срещу него, като с определение № 7943/03.04.2015 г. по в.ч.гр.д. № 696/2015
г. на СГС, ІV-В състав, разпореждането е отменено в тази част и е отхвърлена молбата за издаване на ЗНИ и ИЛ
срещу него, като е прието, че той не е солидарен длъжник, а трето
лице, което се е задължило да даде обезпечение - ипотека. С определение от 27.10.2015 г. по ч.гр,д. № 19393/2014 г, на СРС, 46 с-в, са обезсилени ЗНИ и ИЛ срещу Ж.Н..
Междувременно по издадения първоначално изпълнителен лист срещу Ж.Н.е
образувано по молба от 25.04.2014г. изпълнително дело № 1264/2014г. на ЧСИ Я., с
постановление от същата дата, което се установява от приложеното копие от
изпълнителното дело. По това изпълнително
дело е подадена на 24.07.2014г. молба от Л.Б., към която е приложен договор за
цесия от 09.05.2014г., съгласно който Х.С.С.й е
прехвърлил процесните вземания, който е с нотариална
заверка на подписите, като е представено и уведомление от цедента
до длъжниците за цесията, което съгласно отразеното
от нотариус Т. е връчено на 13.05.2014г. на Ж.А.лично и като управител на „Д.к.“
ЕООД. По тази молба с разпореждане на ЧСИ от 14.08.2014г. Л.Б. е конституирана
като взискател на мястото на първоначалния. С молба
от 11.09.2014г. Л.Б. е представила изпълнителният лист, издаден на 22.07.2014г.
по горецитираното заповедно дело, който е и срещу
длъжника „Д.К.“ и е поискала образуване на изпълнително дело, респ.
присъединяване на делото към изп.дело №1264/2014г. В
молбата има искане и за извършване на изпълнителни действия, както и възлагане
по чл. 18 от ЗЧСИ. С разпореждане от 17.09.2014г. на ЧСИ Я. „Д.к.“ ЕООД е
конституиран като длъжник и е разпоредено да му се
изпрати покана за доброволно изпълнение, каквато видно от документите по
приложеното дело е връчена на 25.11.2014г. С постановление от 22.05.2015г.
предвид определението на СГС, ЧСИ е прекратил изпълнителното производство срещу
длъжника Ж.Н.. След като ЧСИ е уведомен за производството по несъстоятелност, с
постановление от 29.05.2019г. е спрял изпълнителното производство. Видно от
приложеното копие от изп.дело № 3730/2015г. същото е
образувано по молба на Л.Б. срещу „Д.К.“ ЕООД въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 21.10.2015г. по ч.гр.д. № 44697/2015 г. на СРС, 36 с-в,
относно мораторни лихви, за сумата от 6665,55 евро - мораторна лихва, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.07.2015 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и за сумата 920,73 лева разноски. С постановление от
03.11.2015г. ЧСИ е образувал изпълнително дело и го е присъединил към
гореописаното. Самият възразил длъжник е представил с възражението си заповедта
за изпълнение на парично задължение от 01.09.2015г., върху която е отбелязано,
че е влязла в сила на 02.11.2015г. По изпълнителното дело е налице молба от
21.03.2017г. от взискателя Б., с което освен посочените
обстоятелства, е претендирала и извършване на опис на движими вещи в офис на
длъжника.
Съдът намира,
че в случая, доколкото възражението за давност е заявено от длъжника, който
безспорно е страна по материалното правоотношение, същото е надлежно упражнено
и следва да се прецени дали за процесните вземания е
изтекъл давностния срок. Същите произтичат от договор
за заем с нотариална заверка на подписите от 26.05.2009г., по който договор е
уговорен падеж – 21.05.2010г. Съдът не споделя мотивите на възразилия кредитор,
че за вземането тече давност от изтичане на уговорения срок за учредяване на
договорна ипотека през 2009г., защото е уговорено само потестативно
право на кредитора –заемодател да иска предсрочно връщане на заема, от което
няма данни и доказателства заемодателят да се възползвал. Предвид горното давностният срок за главницата тече от датата на уговорения
падеж -21.05.2010г. и е общата петгодишна погасителна давност. Не се твърди и установява със сключен анекс да
е изменян падежа на главницата. Безспорно е, че по заявление, подадено на 10.04.2014
г. от Х.С.заявление по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. № 19393/2014 г. на СРС, 46 с-в, е издадена заповед от 22.07.2014г.
срещу Ж.Н.и срещу „Д.К.“ ЕООД, като солидарни длъжници,
за заплащане на главницата по договор за заем от 26.05.2009г. с нотариална
заверка на подписите, в размер на 21 000 евро, ведно със законовата лихва от
10.04.2014 г. до окончателното й погасяване, както и разноски в размер на
1146,09 лв. Срещу тази заповед в частта спрямо длъжника „Д.к.“ ЕООД не се
установява да е постъпвало възражение по чл. 414 от ГПК, следователно същата е
стабилизирана, като длъжникът е уведомен за заповедта с връчването на поканата
за доброволно изпълнение след включването му като длъжник по изпълнителното
дело с разпореждане от 17.09.2014г. на
ЧСИ Я., която покана е връчена на 25.11.2014г. Следователно срокът за оспорване
на вземането по издадената заповед е изтекъл, а възразилият длъжник не е
установил нито да е оспорил същото чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК. Същото важи и за втората представена заповед, вече издадена в полза на
кредитора Л.Б. за вземанията за допълнително изтекли лихви, а именно по
изпълнителен лист, издаден на 21.10.2015г. по ч.гр.д. № 44697/2015 г. на СРС,
36 с-в, относно мораторни лихви, за сумата от 6665,55
евро - мораторна лихва, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 28.07.2015 г. – датата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането, както и за сумата 920,73 лева разноски. Срещу тази
заповед също не се установява да е подавано възражение по чл. 414 от ГПК и
същата е стабилизирана. Длъжникът в заповедното производство може да ползва
исковата защита по чл. 439 ГПК,
която урежда един фактически състав - оспорване на изпълнението
на основание новонастъпили факти. Новите факти следва да
са настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение по правилото на
чл. 416 ГПК. Неподаването на възражение по
чл. 414, ал.
1 ГПК, оттеглянето му или влизането
в сила на съдебното решение по иска за
установяване на вземането по чл.
422 ГПК имат за
последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудира,
освен ако не са налице
специалните хипотези по чл. 424
ГПК или чл. 439 ГПК. Горното, обаче, не означава, че с влизане в сила на
заповедта е прекъсната давността, тъй като разпоредбата на чл. 117, ал.
2 ЗЗД не намира
приложение, доколкото заповедта за изпълнение
не представлява съдебно решение, дори и да е влязла
в сила в хипотезата на чл. 416
ГПК. Влязлата в сила заповед
за изпълнение има единствено преклудиращ ефект и препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни
на длъжника и с които е разполагал или е можел да
се снабди, до изтичането на
срока за възражение. Влизането на заповедта в
сила обаче не създава сила
на пресъдено нещо между страните,
както влязлото в сила съдебно решение,
а единствено поражда изпълнителната й сила. Прилагането на чл. 422,
ал.1 от ГПК също е неотносим в случая, тъй като не е
воден исков процес относно вземанията, за да се приеме, че с подаването на
заявлението по чл. 417 от ГПК е прекъсната давността. Ето защо съдът не споделя
доводите на оспорения кредитор Б., че с влизане в сила на заповедите по чл. 417
от ГПК, респ. с подаване на заявленията за издаването им давността била
прекъсната. Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 116,
б. "в" от ЗЗД, давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от
ТР № 2І2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната давност не спира, докато
трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. В случая изпълнителното
дело срещу длъжника „Д.к.“ ЕООД е образувано чрез допълнителното му
конституиране като длъжник по молба на взискателката Л.Б.,
подадена на 11.09.2014г.
и с която е представен изпълнителният лист, издаден на 22.07.2014г. по горецитираното заповедно дело, като в молбата има и
конкретни искания за изпълнителни действия, а също и възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ. Следователно към този момент, включително и към датата на разпореждането
на ЧСИ за конституирането му като длъжник, и връчването на поканата за
доброволно изпълнение, не е изтекъл петгодишния давностен
срок за вземанията по договора за заем, тъй като падежът на задължението по
същия е изрично уговорен и е 21.05.2010г., поради което едва на 21.05.2015г. би
изтекъл давностния срок. Несъстоятелни са доводите на
възразилия длъжник, че той е конституиран неправилно
по
изпълнителното дело, позовавайки се на това, че било недопустимо съгласно чл.
456 от ГПК допускане на присъединяването
на друг взискател. В случая Л.Б. не е друг,
присъединен взискател, а е цесионер
на вземането, което е предмет на изпълнителното дело, поради което тя е
заместила първоначалния взискател. Не е налице
цитираната от възразилия длъжник хипотеза, за да са относими
неговите съждения. Доводите, че е следвало да се образува ново отделно
изпълнително производство спрямо него като длъжник, а не да бъде предявен
допълнително изпълнителния лист от 22.07.2014г. също са неоснователни. Видно от
същия касае се за солидарно осъждане на двама длъжници,
поради което няма пречка да бъде допълнително конституиран „Д.к.“ ЕООД, както е
в случай, тъй като самото издаване на изпълнителен лист и спрямо него е последващо образуването на изпълнителното дело. Към датата
на конституиране на длъжника „Д.К.“ ЕООД по изп. дело
1264/2014г. с разпореждане на ЧСИ Стоян Я. от 17.09.2014г., не е била налице
пречка за водене на изпълнителното производство срещу двамата солидарни длъжници. Едва с обезсилването на изпълнителния лист от
15.04.2014г. по силата на определение от 27.10.2015г. по гр. дело №
19393/2014г. на Софийски районен съд във връзка с определение от 03.04.2015г.
по в.ч.гр.дело 696/2015г. на Софийски градски съд, е отпаднало и основанието за
водене на принудително изпълнение срещу длъжника Ж.Н., предвид което с постановление
от 22.05.2015г. по изп. дело 1264/2014г.
изпълнителното производство по отношение на физическото лице е прекратено, но
към момента на насочване на изпълнението спрямо възразилия длъжник, не е било
отпаднало основанието изпълнителното дело да бъде висящо. Не могат да бъдат
споделени и доводите на кредитора по отношение на твърдяната перемпция, тъй като спрямо длъжника „Д.к.“ ЕООД давността е
прекъсната с подаването на молбата, по която е конституиран като длъжник по изпълнителното
дело с разпореждане от 17.09.2014г. на ЧСИ Я., а покана за доброволно
изпълнение му е връчена на 25.11.2014г. Последвали са действия по налагане на
запори на сметки, издирване на информация за имоти и МПС. С допълнителна молба,
приложена по изпълнителното дело, Л.Б. е поискала нови изпълнителни действия,
а именно опис на движими вещи в офиса на дружеството. Дори и да се приеме, че в двугодишен срок от
подаването на молбата срещу него от страна на взискателката
през септември 2014г. не са изисквани други изпълнителни действия, то безспорно
е, че евентуална перемпция на изпълнителното дело би
настъпила през ноември 2016г., а вземането е предявено през 2019г. / с молба с
вх.№ 70852/30.05.2019г.|/ и не е изтекъл давностния
срок за същото. Съдът намира, че са неоснователни доводите на жалбоподателя, че
не е налице надлежно предявяване на вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 685, ал. 1 ТЗ кредиторите
предявяват своите вземания пред съда
по несъстоятелността в срок от един
месец от датата на вписване
на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, като това са вземанията, възникнали
до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност. Изключение е налице в хипотезата на спряно
производство по несъстоятелност, като в този случай при
възобновяване на производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ фазата на предявяване на вземанията е задължителна и неотменна част от производството /в този смисъл определение
287/17.04.2012 година по
ч.т.д.826/2011 година, ТК, II т.о.
на ВКС/, при която срокът започва
да тече от
датата на вписване на решението
за възобновяване в търговския регистър - чл. 632, ал.
3 ТЗ. В случая, обаче, вземането на Л.Б. не е предявено
след изтичане на посочения срок, а предварително. По аргумент от чл. 64, ал.1
от ГПК не се вземат предвид процесуалните действия, извършени след като са
изтекли установените срокове, но в случая към момента на предявяването на
вземането с молбата от 30.05.2019г. срокът не е бил изтекъл. В този смисъл, че
не е недопустимо предявяването на вземането при спряно производство и не е
необходимо последващо ново предявяване при
възобновяването му има и съдебна практика, а именно решение на ОС-Пловдив по
т.д.№533/2014г.,решение № 185/25.04.2016г. по т.д.№690/2015г. на ОС-Пловдив и
мн. др. Вярно е, че в случая същото е предявено с молбата, с която Л.Б. е
поискала възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, т.е. преди
постановяването на решението за възобновяване, но горното не означава, че не е
налице надлежно предявяване, тъй като е извършено такова, макар и
преждевременно. Предвид горното съдът намира, че и това възражение е
неоснователно.
С оглед горното двете
възражения следва да бъдат оставени без уважение, да бъдат одобрени списъците
на вземанията, предявени в срока по чл. 685 от ТЗ.
Съдът констатира, че
междувременно синдикът е изготвил и обявил в ТР на 17.10.2019г., с вписване под
№20191017131735, като срокът за възражения по същия е изтекъл на 24.10.2019г. и
не са постъпили в съда възражения по чл. 690 от ТЗ. Предвид горното следва да
бъде одобрен и допълнителния списък.
Делото да се докладва
след изтичане на едномесечен срок от обявяване в ТР на настоящото определение
за евентуално решение по чл. 710 от ТЗ.
Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх.№102532/13.08.2019г., подадено от
кредитора Л.Н.Б. срещу обявения списък на приетите от синдика вземания по
заявление с вх.№Г1 20190809134242, досежно приемането
на вземанията на кредитора Национална агенция по приходите /НАП /.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението с вх.№103525/16.08.2019г., подадено от длъжника „Д.К.“
ЕООД, срещу списъка на
предявените от кредиторите и приети от синдика вземания, съставен на
09.08.2019г. и е обявен в търговския регистър на Агенцията по вписванията на
15.08,2019г., с който синдикът е приел следните вземания, предявени от
кредитора Л.Н.Б.: 1/вземане за
просрочена главница по договор за заем от 26.05.2009г., сключен между Х.С.С.като заемодател и „Д.К.“ ЕООД като заемател,
съгласно изпълнителен лист от 22.07.2014г. по гр. дело 19393/2014г. по описа на
Софийски районен съд, 46. с-в и съгласно договор за цесия от 09.05.2014г. -
главница. - 41 072.43 лева, представляващи левовата равностойност на 21 000
евро;2/ Законна лихва върху главницата по т.1,1. за
периода от 10.04.2014г. до датата на откриване на производството по
несъстоятелност (03.08.2018г.) - 18 009.43 лева;3/ Законна лихва върху главницата по т.1.1. за периода от датата на откриване на производството по
несъстоятелност (03.08.2018г.) до окончателното изплащане на сумата -
определяема по чл.86, ал.2 ЗЗД;4/ разноски
по гр. дело 19393/2014г. по описа на Софийски районен съд, 46. с-в, съгласно
издаден по същото дело изпълнителен лист от 22.07.2014г. - 1 146.09 лева;
5/вземане за мораторна
лихва върху главницата от 21 000 евро за периода от 23.07.2012г. до
23.07.2015г. по Договор за заем от 26.05.2009г., сключен между Х.С.С.като заемодател и „Д.К.“ ЕООД като заемател
съгласно Изпълнителен лист от 21.10.2015г. по гр. дело 44697/2015г. по описа на
Софийски районен съд, 36. с-в и съгласно Договор за цесия от 09.05.2014г. -
главница - 13 036.68 лева, представляващи левовата равностойност на 6 665.55
евро; 6/законна лихва върху главницата по т.2.1. за периода от 28.07.2015г. до
датата на откриване на производството по несъстоятелност (03.08.2018г.) - 3
996.35 лева; 7/законна лихва върху главницата по т.2.1. за периода от датата на
откриване на производството по несъстоятелност (03.08.2018г.) до окончателното
изплащане на сумата - Определяема по чл.86, ал.2 ЗЗД; 8/разноски по гр. дело
44697/2015г. по описа на Софийски районен съд, 36. с-в, съгласно издаден по
същото дело изпълнителен лист от 21.10.2015г. - 920.73 лева.
ОДОБРЯВА на основание чл. 692 от ТЗ
списъка на предявените от кредиторите и
приети от синдика вземания, съставен на 09.08.2019г. и е обявен в търговския
регистър на Агенцията по вписванията на 15.08.2019г. заявление с вх.№Г1 20190809134242, както и списъка
на допълнително предявените вземания, обявен в ТР под №20191017131735.
СВИКВА Събрание на кредиторите на „Д.К.“ ЕООД, ЕИК ********,
с дневен ред по чл. 677, ал.1 т. 8 от ТЗ на 10.12.2019г. от 13,30ч. в заседателната зала на
състава в Съдебната палата, гр. София.
Да се обяви в ТР покана
до кредиторите за СК, като се призове синдика и длъжника.
Делото да се докладва за последващи действия след едномесечен срок от обявяване на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване. Да се обяви в ТР.
СЪДИЯ: