№ 359
гр. София, 23.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н в закрито заседание на двадесет и
трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100510893 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Т. С. К., срещу разпореждане
от 11.06.2021г. по изп. дело № 20217810400481 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район на
действие СГС, съобщено на длъжника на 18.06.2021г. С обжалваното разпореждане от
11.06.2021г. са оставени без уважение исканията на Т. С. К. за намаляване на приетите с
Постановление на ЧСИ от 18.12.2020г. разноски по цитираното изпълнително дело като
неоснователни.
В жалбата се твърди, че с постановление на ЧСИ от 01.06.2021г. са приети разноски
в общ размер на сумата от 670.90 лева /от които 270.90 лева авансови такси по т.1, т.5 и т.16
от ТТР към ЗЧСИ и 400 лева адвокатско възнаграждение/, а жалбоподателката не дължи
сумите представляващи разноски в изпълнителното дело. Същата твърди, че е изпратила
писмо до взискателя по изпълнително дело – Етажната собственост, чрез СРС на
16.01.2020г., в което е поскала да бъде посочена банкова сметка, по която да преведе
дължимата от нея сума. Излага твърдения, че взискателят умишлено не е предоставил
исканата информация, за да може да я натовари с допълнително разноски в изпълнителното
производство. Твърди още, че решението на СРС, по което и осъдена да заплаща
претендираните разноски е противоречиво, защото от него не може да се направи
категоричен извод на кого следва да се плати – на етажната собственост – ищец или на
управителя й като нейн пълномощник. Поради изложеното моли съда да бъде отменено
изцяло разпореждането на съдебния изпълнител от 11.06.2021г., като се приеме, че не дължи
никакви разноски по изп. дело № 20217810400481 по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781, с район
на действие СГС. Претендира разноски в настоящото производство.
1
В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя Етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж.к. *******“ представляван от процесуалния си
представител адв. Л.К., с който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения, че
изложените от жалбоподателката обстоятелства не отговарят на обективната истина.
Твърди, че цялостното поведение на жабоподателката изразява неуважение към закона и
институциите. Иска да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски по настоящото
дело в размер на 300 лв. и представя списък по чл. 80 от ГПК.
По делото се съдържат мотиви на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 на КЧСИ с район на
действие СГС, с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Моли съда да потвърди действията му.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20217810400481 по описа на ЧСИ Г.Д. е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 12.03.2021г., издаден по гр. дело № 77491/2017г. по описа
на СРС, 49 състав. С него след констатации, че Решение № 180402 от 30.07.2019г. , по гр.д.
№ 774091/2017г. на СРС и Решение от 19.06.2020г. по гр. д. № 16152/2019г. на СГС,
длъжникът Т.С. К. е осъдена да заплати на етажна собственост, находяща се в гр. София,
жк. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство и на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 325 лв.
разноски във въззивно производство. В молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят иска съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да
извърши изброени в нея изпълнителни действия.
Към молбата за образуване на изпълнителното производство е приложен освен
изпълнителният лист от 12.03.2021г., издаден по гр. дело № 77491/2017г. по описа на СРС,
49 състав, адвокатското пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие от
21.04.2021г. От същите се установява, че адв. Л.К. К. от САК е овластен от взискателя, да
образува пред компетентен ЧСИ изпълнително дело въз основа на издадения от СРС
изпълнителен лист, а адвокатското възнаграждение е в размер на 300 лв. и е платено в деня
на сключване на договора, който служи за разписка.
От приложеното копие на изп. дело № 20217810400481 на ЧСИ Г.Д. се установява,
че с постановление, инкорпорирано в поканата за доброволно изпълнение съдебният
изпълнител е приел разноски по изпълнителното дело в размер на 670.90 лева,
представляващ сбор от сума в размер на 270.90 лева - авансови такси по т.1, т.5 и т.16 от
ТТР към ЗЧСИ и сума в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение.
На 01.06.2021г., видно от разписката, на длъжника Т.С. К. е била връчена покана за
доброволно изпълнение, с която е същата е уведомена и за разноските от 670.90 лв. по
цитираното постановление.
На 08.06.2021г. длъжникът депозира възражение срещу определение размер на
разноските по воденото изпълнително дело. Възразила е срещу дължимостта на разноските в
изпълнителното производство, при твърдения, че с поведението си не е дала повод за
образуване на изпълнително дело.
С обжалваното в настоящото производство разпореждане от 11.06.2021г. по изп.
дело изп. дело № 20217810400481 на ЧСИ Г.Д. е оставил без уважение исканията на Т.С. К.
за намаляване на приетите и инкорпорирани в поканата за доброволно изпълнение разходи
като неоснователни. Съобщението за разпореждането от 11.06.2021г. е получено от
длъжника на 18.06.2021г. (лист 27 от изп. дело).
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице –
длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1
от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото
обжалваното разпореждане от 11.06.2021г. касае разноските по изпълнението, т.е. попада в
нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на
СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:
Съдебните разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи длъжникът отговаря за разноски в изпълнителното производство.
Първото възражение на длъжника е, че не дължи разноски по изпълнителното дело,
тъй като не е станала повод за завеждане на изпълнителното дело. Изпълнителният лист е
издаден за разноски по първоинстанционно и въззивно дело, по което жалбоподателят е
била ищец и въззивник.
Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както
и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е
уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила,
поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените
процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г,
ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато
страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на
плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между
3
клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК. Длъжникът
разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на
съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от
длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно
изпълнение на съдебно признатите парични суми. Отправянето на искане за посочване на
банкова сметка на взискателя не доказва предприемането на действия за доброволно
изпълнение на задължението за плащане на присъдените в полза на взискателя съдебни
разноски. По изложените съображения следва, че длъжникът – жалбоподателят Т. С. К. ще
следва да понесе разноските във връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй
като плащане преди неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение
за процесуално представителство на взискателя по смисъла на чл.10, ал.1 от НМРАВ в
настоящия случай е дължимо.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на направеното възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните могат свободно
да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска
безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение,
които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да
обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната,
която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното
възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това
възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от
06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения за образуване на изпълнително дело минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т.2 за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните
възнаграждения предвидени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от странана жалбоподателя не
се сочи да е предприел заплащане на дължимата сума в срока за доброволно изпълнение.
Нещо повече извършеното погашение е в следствие на изпълнено задължение на трето
задължено лице, при което е наложен запор на банковите сметки на длъжника. Това
означава, че на взискателя следва да се присъдят разноските, които е направил за адвокатско
възнаграждение от 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 100 лв. за извършени
действия по воденето на изпълнителното дело. - общо 300 лв.
По изложените съображения направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5
ГПК се явява частично основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. следва да бъдат намалени до минималния
размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на
минималните размери на адвокатското възнаграждение, която предвижда за образуването на
изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на
сумата от 300 лв.
По направените от жалбоподателя оплаквания за определяне на дължимите
такси съдът намира, следното:
4
Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други
действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За
събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви
сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа
на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на
дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и
последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се
събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.Определените от
съдебния изпълнител опрости такси в размер на 148.50 лв. са правилно определени,
като такива съобразени с ТТРЗЧСИ и дължими за извършени от съдебния изпълнител
действия.
Съдът намира за частично основателна жалбата срещу постановлението за
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ ясно сочи, че
пропорционалната такса се събира върху събраната сума. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния
лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26
ТТРЗЧСИ не се дължи. Противното би означавало, че и върху самата пропорционална такса
ще се дължи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, върху която също се дължи такса и т.н.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата
по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на
паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В
конкретния казус сумата е в размер на 625 лв.. по издадения ИЛ. Съгласно т.26, б „б“ от
Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума от 100 до
1000 лв.- 10 лв. плюс 6.25 на сто за горницата над 100 лв., а именно 10 плюс 6,25 лв., общо
16.25 лв., а с ДДС е 19.50 лв. следователно таксата по т. 26 от Тарифата е 19.25 лв. и
таксата, дължима на съдебния изпълнител следва да бъде намалена до този размер.
С оглед на изложеното съдът намира частната жалба от длъжника за основателна,
поради което следва да се намали адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело за образуване на
изпълнителното дело и воденето му в размер на 300лв. Поради изложените съображения,
разпореждането, с което е определена пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е
незаконосъобразно в частта за сумата над 19.25 лв. до определения от ЧСИ размер, поради
което следва да бъде отменено в тази част.
По разноските в настоящото производство съдът приема следното:
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и проверка за
процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по принудителното
изпълнение, поради което и субект на отговорността за обезщетяване причинените вреди (в
това число и разходите за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният
изпълнител. Последният не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и
актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл.
81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на
такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за
възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител. По изложените съображения съдът оставя без уважение искането на страните за
присъждане на разноски по настоящото производство.
5
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ІІІ въззивен бр. състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Т. С. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, жк.
******* бл. ******* отказ за намаляване на разноските на взискателя по изп. дело №
20217810400481, по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, район на действие СГС,
обективирани в разпореждане от 11.06.2021г., съобщено на длъжника на 18.06.2021г., с
което са оставени без уважение исканията на длъжника за намаляване на приетите с
Постановление на ЧСИ от разноски, в частта за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение за взискателя и определенте разноски за взискателя, инкорпорирано в
поканата, връчена на длъжника на 01.06.2021г по ТТРЗЧСИ и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя
Етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. *******“, по изпълнително дело дело №
20217810400481, по описа на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 на КЧСИ, район на действие СГС, до
размера на сумата от 300 (триста лева ) лева.
НАМАЛЯВА, определените разноски на взискателя, определение по ТТЗЧСИ с
постановление, инкорпорирано в поканата, връчена на длъжника на 01.06.2021г . до
размера на сумата от 19.25 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника Т. С. К., ЕГН **********, с
адрес гр. София, жк ******* бл. ******* за присъждане на разноски по частно гр. дело №
10893 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6