Р Е Ш Е Н И Е
Номер 405 16.03.2021г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Бургас, дванадесети състав, на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Диана
Ганева
при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 1005 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс/АПК/, вр.чл.21а от Закон за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/.
Образувано
е по жалба на М. Т. М.в качеството на управител на „ММ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Приморско, ул.“Опълченска“ №10, против
Заповед №РД-203/22.05.2020г. на изпълнителния директор на ИАРА, с която е
открит конкурс за получаване на разрешително за стопански риболов в
специализиран уред –далян „Перла-Север“.
Заявено е твърдение, че тази заповед е незаконосъобразна, тъй като е
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила
и в противоречие с приложимия материален закон. Иска се от съда да бъде отменен
обжалвания административен акт.
В
съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател - адв.А.,
поддържа жалбата на основания, изложени в нея. Ангажира доказателства. Пледира
за отмяна на заповедта, както и за присъждане на направените по делото
разноски. Представя списък с разноските, ведно с доказателства за извършените
разходи. В последното по делото съдебно заседание се явява и адв.Е., която се
присъединява към становището на адв.А. относно незаконосъобразност на
оспорената заповед.
Ответната
страна – изпълнителен директор на ИАРА, чрез процесуалния си представител -
юрисконсулт Ж., оспорва жалбата. Сочи, че е спазена процедурата при издаване на
заповед, като не е допуснато нарушение на административнопроизводствените
правила и материалния закон. Пледира за отхвърляне на жалбата, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
След
като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен материал
и съобрази закона, Административен съд -
Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоначално
с Определение №1087/24.06.2020г. (л.46) съдът е оставил жалбата без разглеждане
и е прекратил производството по делото. В мотивите на определението е посочено,
че акта не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и не притежава белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.
С
Определение №10942/10.08.2020г., постановено по адм.дело №7655/2020г., ВАС е
отменил определението на настоящия съдебен състав и делото е върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на търговското дружество
против Заповед №РД-203/22.05.2020г. на изпълнителния директор на ИАРА. В
мотивите на определението ВАС изрично е посочил, „че оспорения акт по своята
същност представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК и подлежи на съдебен контрол“. С оглед изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна и в съответствие с
изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК
за форма и съдържание, срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Със Заповед №РД-05/20.02.2020г. на изпълнителния директор на ИАРА
(л.39) е определено местоположението, техническите параметри и зоните на
действие на специализиран уред далян „Перла –север“.
С оспорената Заповед №РД-203/22.05.2020г.
на изпълнителния директор на ИАРА (л.14-17) на
основание чл. 21а от ЗРА е открит конкурс за получаване на разрешително за
стопански риболов за специализиран уред-далян „Перла-Север“. В заповедта са
посочени характеристиките на стопанския риболов като местонахождение,
технически параметри, координати на характерните точки и минималните изисквания
към кандидатите, както и критериите за оценка на офертите.
По делото не се спори, че жалбоподателят не е участник в конкурса,
но същият твърди, че е ползвател на далян „Чехру“, за който има издадено
разрешение за стопански риболов със специален уред (л.10). Излага съображения,
че разрешението за риболов за процесния далян „Перла-Север“ ще увреди неговите
интереси, тъй като не е изследвано дали разстоянието между двата даляна е
спазено с цел да не се създават предпоставки за създаване на опасни, аварийни
зони за преминаване на плавателните съдове. С оглед разпределената
доказателствена тежест и във връзка с доказване на твърденията, по искане на
дружеството-жалбоподател, съдът е допуснал и назначил съдебно-техническа
експертиза.
Видно от заключението на вещото лице е проведена предварително процедура по съгласуване на
кординатите на далян „Перла –север“ с Военно морски сили Варна и дирекция
„Морска администрация“ Бургас, в каквато връзка са и представените по делото
доказателства (л.40-43). В заключението вещото лице сочи, че от юг на обявения
специализиран уред далян „Перла север“ се намира далян „Чехру перла“ с
разрешително за стопански риболов №30600039/11.03.2016г. Най-близкото
разстояние между така нанесените риболовни уреди - даляни е 30 м., а
най-далечното е 110 м. В същото време техническите параметри на далян „Перла
–север“ са определени с оспорената заповед –в случая точка на връзване и зона
на действие 300 м. във всички посоки. В проведеното на 16.02.2021г. открито съдебно заседание вещото лице сочи, че
няма отговор на въпрос 4 – дали специализираният уред –далян може да има
характеристиките на инсталация или съоръжение по смисъла на Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Р България, както и че е
възможно разминаването на два кораба, обслужващи двата даляна в границата на
най-близкото разстояние между даляните, което е 30 метра.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е издадена
от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за нейното издаване, но при неправилно приложение на материален закон. Този извод се налага по
следните съображения:
Нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК
определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Условията
и реда за провеждане на конкурси са уредени в глава трета, раздел втори
"Стопански риболов" от ЗРА. Съгласно чл. 21а, ал. 1 от ЗРА
конкурсът за получаване на разрешително за стопански риболов със специализиран
уред се открива със заповед на изпълнителния директор на ИАРА. Алинея 2 на
същата правна норма предвижда законоустановеното съдържание на иницииращата
заповед. В настоящия случай е издадена Заповед № РД-203/22.05.2020г. на
Изпълнителния директор на ИАРА като същата има необходимото съдържание,
респективно реквизити. Издадена е от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, но материалния закон е приложен неправилно. Съображенията за това
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 от Закона за морските
пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България около изкуствените острови, инсталации и съоръжения се
установяват зони за безопасност на разстояние до 500 м от външния им край. Те
включват и водния стълб от морската повърхност до дъното. Зоните могат да бъдат
с по-големи размери, ако това е допустимо от общоприетите международни
стандарти.
Видно от писмо на л.43 от делото,
издадено от Агенция „Морска администрация“ и адресирано до изпълнителния
директор на ИАРА, далян „Перла –север“,
с подробно описани кординати, е хидротехническо съоръжение. След като далян
„Перла –север“ е хидротехническо съоръжение, съдът намира, че е необходимо да се установяват зони за
безопасност на разстояние до 500м от външния им край, каквото е и изискването
на закона.
Изискването за разстояние между
две зони е регламентирано и в чл.27, ал.5 от Наредба за
плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните
водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и
други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване
на водноатракционни услуги с тях, който предвижда, че разстоянието между две
зони за предоставяне на водноатракционни услуги не може да бъде по - малко от
500 метра.
Предвид
цитираната законодателна уредба, съдът не кредира заключението на вещото лице в
частта относно безаварийното разминаване и безопасността. Видно от заключението
на вещото лице, най-близкото разстояние между така нанесените риболовни уреди
–даляни е 30 м., а най-далечното 110 м., което съдът счита, че е в противоречие
с цитираната по-горе законодателна уредба и би създало предпоставки за
нарушаване правилата за безопасност. Именно с оглед безопасността законодателят
е предвидил необходимостта от установяване на зони за безопасност на разстояние до 500 м., което
в случая не е спазено.
По изложените съображения настоящият съдебен
състав намира, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и
неговата цел. Във връзка с горното, така постановената заповед се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
Както
жалбоподателя, така и ответника, са поискали присъждане на разноски. Предвид
изхода на делото и на основание чл.8, ал.3 от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът като съобрази представения списък на разноски (л. 85), намира, че следва
да присъди в полза на жалбоподателя сума в размер на 1200 лева, от които 50 лева - държавна такса,
400 лева - депозит за съдебно-техническата експертиза, 600 лева - възнаграждение
за един адвокат и 150 лв. - държавна такса пред ВАС. С оглед направеното
възнаграждение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира, че
така заплатеното в брой възнаграждение е близко до размера, предвиден в чл. 8,
ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
който е 500 лв., като размера на
адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото.
Относно
искането за присъждане на направените пред ВАС разноски, а именно заплатен
адвокатски хонорар в размер на 200 лв., съдът съобрази следното:
Видно от
приложеното адм.дело № 7655/2020г. по
описа на ВАС, към жалбата е приложено пълномощно, но не и договор за правна
защита и съдействие. За първи път този договор - във връзка с присъждане на
адвокатски хонорар в размер на 200 лв. за пред ВАС, се представя пред
настоящата съдебна инстанция (л.89), поради което съдът намира, че тази сума не
следва да бъде присъдена. Договорът за правна защита и съдействие с уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. е следвало да бъде
представен своевременно още пред ВАС.
Предвид
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – гр. Бургас, дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-203/22.05.2020г.
на изпълнителния директор на ИАРА, с която е открит конкурс за получаване на
разрешително за стопански риболов в специализиран уред –далян „Перла-Север“.
ОСЪЖДА ИАРА да заплати
на М. Т. М.в качеството на управител на „ММ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.Приморско, ул.“Опълченска“ №10 съдебно-деловодни
разноски и възнаграждение за един адвокат в общ размер на 1200 лева .
Решението може да се обжалва по
касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: