Решение по дело №4665/2012 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 77
Дата: 25 януари 2013 г. (в сила от 6 март 2013 г.)
Съдия: Стоян Пеев Мутафчиев
Дело: 20122120204665
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 77                                              24.01.2013 г.                                   град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                ХІІІ наказателен състав

На шестнадесети януари                      през две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Рая Александрова - Василева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Мутафчиев НАХД № 4665 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 189, ал.14 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Г.Н.В., ЕГН – **********,***, против наказателно постановление № 4411/14.09.2012 г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при МВР – Бургас. С атакувания акт на жалбоподателя са наложени: наказание „глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП, наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП, за което е постановено и отнемането на 8 контролни точки, и наказание „глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Жалбата е бланкетна и с нея по същество се иска намаляване размера на наложените наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Административно-наказващият орган ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.

Жалбата е допустима (разпоредбата на чл.189, ал.13 от ЗДвП е обявена за противоконституционна с Решение № 1 на КС на РБ - ДВ, бр. 20 от 2012 г.) и е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.09.2012 г. свидетелят Т.П.П., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Бургас, е на работа за времето от 07.00 часа до 19.00 часа. Около 10.00 часа на ул. „Лазар Маджаров” , до бензиностанция „ОMV” в посока ул. „Янко Комитов” спира за проверка лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „МЛ 400” с рег. № ***. Поводът е, че превозното средство се движи без включени светлини и водачът не използва обезопасителен колан. В хода на проверката се установява още, че автомобилът не е преминал задължителен периодичен технически преглед – валидността на предходния е изтекла. За констатираните нарушения, които свидетелят квалифицира по чл.70, ал.3 от ЗДвП, по чл.137а от ЗДвП и по чл.147 от ЗДвП, последният съставя АУАН на водача, който е жалбоподателят В..

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и от разпита на свидетеля Т.П.П..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налага извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.3 от ЗДвП през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Безспорно се установи по делото, че автомобилът, управляван от водача, не е бил с включени светлини (за движение през деня или къси), поради което законосъобразно е санкциониран на основание чл.185 от ЗДвП. Санкцията правилно е определена в максималния размер от 20 лева с оглед обстоятелството, че водачът се движи в натоварено с движение както на автомобили, така и на пешеходци време от светлата част на денонощието по възлова пътна артерия на гр. Бургас.

Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят е управлявал МПС, без да използва обезопасителния колан, с който моторното превозно средство е оборудвано, поради което е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП, като нарушението не представлява „маловажен случай” поради следното:

Управлението на МПС е рискова дейност, поради което при изпълнението й спазването на предвидените в нормативните актове правила за поведение е особено задължително, защото е свързано със запазване живота и здравето на всички участници в движението, в това число и на водачите и пътниците в автомобила. Поставянето на предпазен колан е действие, което следва да се извърши преди потегляне на автомобила и което не зависи от дължината на предстоящото да се измине разстояние, или естеството на маневрата, която ще се извършва.

Ето защо правилно е ангажирана отговорността на В. за това нарушение, като размерът на наказанието, което следва да му бъде наложено, е фиксиран в закона  (аргумент от разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП) и не подлежи на преценка нито от наказващия орган, нито от съда.

Съгласно чл.4, ал.1, т.23 от Наредба № Із-1959 от 27 декември 2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан се отнемат 8 контролни точки, в какъвто смисъл е произнасянето и на наказващия орган.

По аргумент от разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Установи се, че срокът на валидност на предходния периодичен преглед на автомобила, управляван от жалбоподателя, е изтекъл, но автомобилът не е преминал последващ такъв. Адресат на задължението да представи в определения срок превозно средство за технически преглед е собственикът на превозното средство (аргумент от чл.181, т.1 от ЗДвП), който не винаги съвпада с водача. По делото липсват доказателства, че В. е собственик на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „МЛ 400” с рег. № ***. Нещо повече, в наказателното постановление наказващият орган приема само, че жалбоподателят е „водач на МПС”.

Ето защо нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП не е безспорно доказано, поради наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено, а в останалата част потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4411/14.09.2012 г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при МВР – Бургас в частта му, с която на Г.Н.В., ЕГН – **********,***, е наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл. 147, ал.1 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 4411/14.09.2012 г. на началник група в сектор „Пътна полиция” при МВР – Бургас в останалата му част, с която на Г.Н.В., ЕГН – **********,***, са наложени наказание „глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП, за което е постановено и отнемането на 8 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

 

Вярно с оригинала: Р.С.А.-В.