Р Е Ш Е Н И
Е
№ 415 28.03.2022г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на девети
март две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 180 по описа за
2022г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.118 и сл. от КСО.
Образувано
е по жалба от К.В.М.,***, против Решение, изх. № 1012-02-327#1 от 29.12.2021г., на Директора
на ТП на НОИ-Бургас, с което е оставено в сила
разпореждане, изх.№ 2154-02-339#1 от 13.10.2021г. на
ръководител ПО при ТП на НОИ-гр.Бургас, с което на жалбоподателя е прекратена
наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 22.01.2021г.
Жалбоподателят иска отмяна
на оспореното решение на горестоящия административен орган и потвърденото с него
разпореждане, като противоречащо на материалния
закон и постановено в несъответствие с целите на закона. Претендират се
направените по делото разноски- пътни разходи.
Позовава се на систематично тълкуване на приложимите
законови разпоредби и утвърдена съдебна практика, според които обучението
завършва успешно с полагане на изпита за правоспособност, а не с успешното
полагане на държавни изпити и дипломирането, както неправилно са приели
административните органи.
В проведеното публично
заседание по делото жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата. Представя като писмено
доказателство заверено копие на Удостоверение за правоспособност № 908 от
07.01.2022г., издадено на К.В.М., което установява факта на успешно положен
държавен изпит за придобиване на юридическа правоспособност по чл.294 от ЗСВ,
съгласно протокол от 12.12.2021г. на комисията за провеждане на изпита. Прилага
доказателства за направени разноски, изразяващи се в разходи за пътуване с влак
от гр.София до гр.Бургас и самолетен билет за пътуване от гр.Бургас до
гр.София, общо в размер на 90.68 лева, които иска да му бъдат присъдени.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Бургас, чрез юрисконсулт Чанева, представя административната преписка. Не изразява становище по оспорването. Не изпраща представител в съдебно
заседание.
Административен съд – Бургас, за да се произнесе по
жалбата, като обсъди доводите на
страните, съобрази представените по делото доказателства и съгласно
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена
в законния срок /решението на ответния
орган е връчено на 12.01.2022г., жалбата изпратена чрез пощенски оператор, с дата
на пощенско клеймо 26.01.2022г. - л.57 от делото/, от надлежна страна,
против подлежащ на оспорване пред съда административен акт, с който се засягат
неблагоприятно правата и законните интереси на жалбоподателя, поради което е
налице правен интерес от неговото обжалване и е изчерпан реда за обжалване по
административен ред. Следователно, са налице кумулативно изискуемите предпоставки
за ДОПУСТИМОСТ на оспорването.
По фактите:
Жалбоподателят е наследник на баща си Витан Иванов М., починал на
10.05.2019г. и въз основа на подадено Заявление от 17.05.2019г. /л.54 от делото/, му е отпусната
наследствена пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.06.2019г., по
чл.82, ал.1 от КСО, видно от приложеното по преписката Разпореждане на
Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-гр.Бургас /л.52-53 от делото/. Жалбоподателят получавал така отпуснатата
пенсия в качеството си на обучаващ се по специалността "Право", въз
основа на представени данни от СУ "Свети К. Охридски".
Видно от удостовереното със Заповед №
СД-03-24 от 17.02.2021г., издадена от Министъра на правосъдието на Република
България /л.12/, жалбоподателят К.М. е
завършил Софийският университет и на основание чл.297, ал.1 и ал.2 от ЗСВ, във
връзка с Наредбата за придобиване на юридическа правоспособност е разпределен
за стажант- юрист в Софийския градски съд, за срок от два месеца, както и за
срок от четири месеца на професионален стаж за стажант- юрист в посочено
адвокатско дружество. Видно от Акт за встъпване в длъжност от 23.02.2021г. /л.13 от делото/, същият е встъпил в
длъжност за срок от цитираната дата до 23.08.2021г.
Съгласно последваща заповед на
Министъра на правосъдието на Република България /л.16 и сл. от делото/ е включен в списък на допуснатите до изпит
стажант-юристи /с № 268 от приложението/, който да се проведе на
05.12.2021г. /тест/ и на 12.12.2021г. /казус/.
Удостоверение за правоспособност
№ 908 от 07.01.2022г. /л.66 от делото/,
издадено на К.В.М., установява факта, че същият е положил успешно държавен
изпит за придобиване на юридическа правоспособност по чл.294 от ЗСВ, съгласно
протокол от 12.12.2021г. на комисията за провеждане на изпита.
Междувременно, с
Разпореждане № [ЕГН] от 13.10.2021г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-гр.Бургас
/л.40 от делото/, получаваната пенсия
е прекратена на основание чл.96, ал.1, т.4 КСО, поради
отпадане на основанието за получаването, считано от 22.01.2021г. В
обстоятелствената част на разпореждането се сочи, че К.М. се е дипломирал на първа
държавна изпитна сесия с протокол № 001 от 21.01.2021г., поради което
наследствената пенсия следва да се прекрати, считано от следващия ден-
22.01.2021г.
Така издаденото
разпореждане е обжалвано пред директора на ТП на НОИ С. -град с жалба вх. №
1012-02-327 от 06.12.2021г. /л. 10-11 от
делото/, въз основа на която е постановено оспореното по делото решение от
29.12.2021г., с което оспорването по административен ред е отхвърлено, а
разпореждането – оставено в сила.
При така установената фактическа обстановка, Съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 117, ал.
1, т. 2 б. "а" разпорежданията за отказ или за неправилно определяне
или изменение и за прекратяване на пенсиите, добавките и компенсациите към тях
се обжалват пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. Съгласно чл.117, ал.3 КСО
ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията
с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Предвид
гореизложеното, съдът намира, че процесното решение на директора на ТП НОИ –гр.Бургас
е издадено от компетентен орган.
Спазена е изискуемата писмена форма,
като са изложени в достатъчна степен мотиви, от които става ясна волята на
административния орган. Не се констатират допуснати нарушения на административнопроизводствените правила,
които да са ограничили правото на адресата на акта да участва в производството.
Спорът в процесният случай
е материалноправен и е свързан с отговор на въпроса, дали стажът, който полагат
дипломираните юристи по специалност "право", се включва в "срока
на обучение" по смисъла на чл.82, ал.1 КСО.
Нормата на чл.82, ал.1 КСО, в
редакцията (ДВ, бр.107 от 2014 г.)
предвижда право на наследствена пенсия до навършване на 18-годишна възраст, а
след навършването /, ако учат- за срока на обучението, но не по-късно от
навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са
се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Децата, които се
считат за учащи, се определят с наредбата по чл.106. В изпълнение на законовата
делегация, с Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж, в нормата на чл.34, ал.4 (ДВ, бр. 23 от 2014 г., в сила от 01.01.2014 г.)
повелява, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за
учащи.
Действително,
съществува съдебна практика, според която подзаконовата разпоредба на чл. 34, ал. 4 от НПОС не е
съобразена със специфичните изисквания за придобиване на юридическа
квалификация, установени в специалния закон - чл.294 от ЗСВ,
поставящ като изисквания за придобиване на юридическа правоспособност
преминаване на 6-месечен стаж като стажант-юрист и полагането на изпит пред
Министерството на правосъдието.
Считано от 01.01.2017
г. е в сила нова редакция на чл.82, ал. 1 КСО (доп. - ДВ, бр. 98 от 2016) и е добавено
ново изречение трето, според което лицата, които полагат стаж след дипломиране,
не се смятат за учащи. Всъщност, последното изречение на чл.82, ал. 1 КСО
възпроизвежда в цялост текста на чл.34, ал.4 НПОС.
Придобиването на
юридическа правоспособност, на основание чл.294, ал.1 ЗСВ, е
обусловено от изпълнение на условието завършилите висше образование по
специалност "Право" да преминат 6-месечен стаж като стажант-юристи и
да положат съответен изпит пред Министерство на правосъдието. Част от съдебната
практика на Върховния административен съд приема, че в случаят не могат да
намерят приложение текстовете на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 НПОС, защото на основание
чл.15, ал.3 от Закона за нормативните
актове, противоречат на акт с по - висока степен, а именно чл. 294 и сл. ЗСВ. В срока
на обучението за придобиване на юридическа правоспособност дипломираните юристи
я придобиват след полагане на стаж и изпит в съответствие със Закона за съдебната власт. Изтъква се, че в
постоянната си практика Върховният административен съд е приемал, че до
полагането на държавния практико-теоретичен изпит след задължителен стаж,
дипломираните стажант-юристи нямат юридическа правоспособност. Поради това лицата,
навършили 18 години и провеждащи своя задължителен стаж по ЗСВ, следва да
продължат за времето на стажа да получават наследствена пенсия по чл.82, ал.1 КСО. В този
смисъл е решение Решение № 327 от 09.01.2019 г. по адм. д. № 2853/2018 г., VІ
отд. на ВАС.
Съгласно възприетото
в Решение № 3676 от 10.03.2020г. по адм. д. № 7764 от 2019г., VІ отд. на ВАС,
обучението на юристите приключва не с успешното полагане на държавните изпити и
дипломиране на лицата, а с успешното полагане на изпит за придобиване на
правоспособност.
Според друга част
съдебни решения настъпилата законодателна промяна, въведена с влизане в сила от
01.01.2017 г. на действащата редакция на чл.82, ал.1, изр.3 КСО,
"безспорно установява волята на
законодателя за учащи по смисъла на чл.82 КСО след завършване на
средно образование да се считат само децата, които се обучават във висши учебни
заведения по реда на Закона за висшето образование (ЗВО)“. В тази
насока в чл. 42, ал. 8 от ЗВО е
предвидено, че диплома за завършена степен съгласно чл.7 се присъжда след
успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо
от календарния срок на обучение. Съгласно чл.45, ал.1 от същия закон
обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен
"бакалавър" или "магистър" завършва с държавен изпит или
със защита на дипломна работа. В унисон с така цитираните разпоредби според
тази група актове е и приложимата в тези случаи новела на чл.82, ал.1, изречение трето от КСО (ДВ, бр.
98 от 2016 г. в сила от 01.01.2017 г.), регламентираща, че децата, които
полагат стаж след дипломиране, не се смятат за учащи. Изразява се тезата, че приемането
на новия текст е еманация на последователните усилия на законотвореца, досежно
нормативното закреп-ване, в случая на законово ниво, на волята му да не зачете
стажът след дипломиране като част от периода на обучение. Според тази група
актове, текстът на разпоредбата е ясен и недвусмислен и не подлежи на
разширително, а единствено на буквално тълкуване. Същият възпроизвеж-да
нормата, вече въведена в текста на чл.34, ал.4 от НПОС, и
кореспондира с приложимия за случая чл.12, ал.1 от отменената Наредба за
единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по
специалността "Право" и професионална квалификация "юрист"
/обн. ДВ, бр. 35 от 2 май 2017 г., изм. ДВ, бр. 41 от 18 май 2018 г., изм. ДВ,
бр. 46 от 11 юни 2019 г., отм. ДВ, бр. 50 от 2 юни 2020 г. /, в който е
нормативно закрепено, че обучението по специалността "Право" завършва
с полагане на държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по
наказателноправни науки. С успешното полагане на държавните изпити,
удостоверено в съответната диплома за завършена образователно-квалификационна
степен на висшето образование, законодателят свързва последиците на приключване
на учебния процес и загуба на статута на студент, като обучаващо се лице по
смисъла на чл.66, ал. 2 и чл. 67 от ЗВО. След
систематичния анализ на цитираните норми е обоснован извод, че с настъпването
на посочените правопогасяващи юридически факти лицата със завършено висше
образование губят статута на "учащи" по смисъла на чл.82, ал.1 от КСО. Според
това разбиране е видна волята на законодателя предвидените в специални
нормативни разпоредби стажове, чието полагане се извършва след дипломирането,
да не се включват в срока на обучение, респективно следва да се приеме, че през
времето на полагане на стажа като дипломиран юрист, ответникът по касация е
загубил качеството на "учащ" по смисъла на чл. 82, ал.1 от КСО и поради
това не е имал право на наследствена пенсия. " Такива аргументи са
посочени в Решение № 13833 от 09.11.2020 Г. по административно дело № 3783/2020
г., VІ отд. на ВАС. По-нататък в решението е посочено, че не е налице колизия
между цитираните разпоредби и специалния чл.294, ал.1 от ЗСВ, като се
изтъква, че "принципно общият закон регулира родово определен тип
обществени отношения, а специалния- видово съответния род отношения.
Приложението на принципа lex specialis derogat legi generali предполага
едновременното уреждане от специален закон на идентична правна материя в
отклонение от начина на регламентирането /в общия закон/. Пенсионните права на
учащите не са предмет на регламентация от чл.294 от ЗСВ, уреждащ
предпоставките за придобиване на юридическа правоспособност и отделните
елементи от този сложен фактически състав. От приложното поле на текста не са
обхванати и специфични изисквания, относно провеждането на обучението по
специалността "право", като единствено завършването на съответното
обучение е закрепено като условие за провеждане на юридическия стаж по ал.2. От
текста на тази алинея се установява изцяло практическата насоченост на
предвидения в нея 6-месечен стаж, обстоятелство подкрепящо гореизложените
изводи". В този смисъл е постановената след допълнението на чл.82, ал.1 от КСО съдебна
практика на Върховния административен съд, шесто отделение, изразена в Решение
№ 11187 от 18.07.2019 г. по адм. д. № 9406/2018 г. и Решение № 358 от
10.01.2018 г. по административно дело № 7943/2017г.
Настоящият съдебен
състав на АС-гр.Бургас споделя становището, че стажът по чл.294 ЗСВ следва да се приеме
като част от срока на обучение. Това е така, поради следното:
Независимо от
законодателната промяна на чл.82, ал.1 от КСО - ДВ,
бр. 98 от 2016 г., с която е преодоляно противоречието между чл.34, ал. 4 НПОС и чл.294 и сл. от ЗСВ,
продължава да е налице колизия между двете разпоредби, но тяхната юридическа
сила е на еднакво по степен йерархично ниво. Според настоящият съд, нормата на чл. 294 ЗСВ е специална по
отношение на чл.82, ал.1 КСО, макар
съдът да споделя извода, че по отношение пенсионните права на гражданите ЗСВ не
се явява специален нормативен акт. В него не се предвижда специално право по
отношение пенсионните права на учащите, в отклонение от общата уредба. Според „lex
specialis“ винаги е регламентирана някаква допълнителна особеност на
фактическия състав спрямо общото правило. Поради това специалното правило се
прилага само за случая, за който е предвидено, а общият закон се прилага за
всички останали случаи.
Разпоредбата на чл.294, ал.1 ЗСВ предвижда,
че завършилите висше образование по специалността "Право" придобиват
юридическа правоспособност след 6-месечен стаж като стажант-юристи и полагане
на изпит. На основание чл.297, ал.2 от ЗСВ по време
на стажа стажант-юристът не получава възнаграждение и времето не се зачита за
осигурителен стаж. След заверка на стажантската книжка и успешно издържан изпит
се издава удостоверение за юридическа правоспособност. Лицата, които са се дипломирали
по специалността "Право" в акредитирано висше учебно заведение, но не
са положили изпит в министерството на правосъдието след шестмесечен стаж, не са
правоспособни да упражняват юридическа професия. Успешно преминатият
задължителен стаж след дипломиране на студентите - юристи е условие за
придобиване на юридическа правоспособност, с оглед на което времето на стажа
следва да бъде включено в "срока на
обучение", по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Съотношението
на нормата на чл.294 от ЗСВ, като специална, спрямо разпоредбата на чл.82, ал.1
от КСО следва да се тълкува именно през тази призма. Особеното в тези хипотези,
т.е. специалният характер на регламентираните отношения се изразява по
отношение тълкуване на понятието "срок
на обучение". Целта на придобиването на юридическа правоспособност е
упражняването на правнорегулирани дейности, изискващи такава правоспособност,
тъй като само придобиването /дипломирането/ по специалност "Право" не
позволява самостоятелно упражняване на правна дейност и упражняване на
юридическа професия. Без да е получен документ за наличие на правоспособност дипломирането
само по себе си не може да породи целените последици.
По тези съображения,
посочената разпоредба- чл.294 от ЗСВ има характер на специална норма по
отношение на чл.82, ал.1 КСО от
гледна точка срока на обучение. Обучителният процес завършва успешно с
полагането на изпит за правоспособност, а не с успешното полагане на държавни
изпити и получаването на диплома. Те са
необходима стъпка /стадий/ или елемент от фактическия състав на
придобиването на юридическа правоспособност, с придобиването на която завършва обучението.
Приемане на противоположната теза би поставило дипломираните студенти по
специалност "право" в по-неблагоприятно положение, в сравнение с
останалите дипломирани студенти, които могат да упражняват специалността си
веднага след дипломиране, без необходимостта на допълнителен стаж, завършващ с
последващ изпит за правоспособност. Това тълкуване смисъла на чл.82, ал.1 от КСО е в унисон и с принципа за солидарност, уреден от чл.3, т.2 КСО,
изискващ децата – сираци, които са учащи, до приключване на срока за обучение
или навършването на 26-годишна възраст да получават наследствена пенсия.
Законовата цел в случая е липсващата издръжка от починалия родител да бъде
заместена от социално плащане, което да подпомогне финансово нуждаещите се учащи
деца (лица), които не са започнали трудова дейност и са лишени от онзи
имуществен статус да приключат успешно своето обучение. В този
смисъл е и Решение № 5177 от 23.04.2021г. по адм. дело № 2805 от 2021г. по
описа на ВАС на РБ.
Като е достигнал до противоположни правни изводи и
потвърдил разпореждането на пенсионния орган, с което е прекратена
наследствената пенсия за осигурителен стаж и възраст, ответният административен
орган е постановил неправилно решение, в противоречие
с приложимите норми на материалния
закон и неговите цели, обсъдени
в настоящото решение, поради което се обосновава извода, че жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена, респективно оспореният административен
акт и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени.
Преписката следва да бъде изпратена на ръководителя на ПО
при ТП на НОИ-гр.Бургас за ново произнасяне, тъй като решаването на въпроса по изплащане
на наследствената пенсия е от неговата компетентност, респективно следва да
бъде съобразен периода, в който същата следва да бъде изплатена, с оглед
приетото по делото доказателство относно придобита юридическа правоспособност
на жалбоподателя, въз основа на успешно положен изпит на 12.12.2021г.
При този изход на спора, принципно се явява основателна и
акцесорната претенция на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски. Следва да се отбележи, че съобразно трайната съдебна практика, в
понятието разноски се включват съдебно-деловодните такива, като например
платена държавна такса, възнаграждение на един адвокат, евентуално внесен депозит
за възнаграждение на вещо лице. В настоящият случай, такива не са направени от
страната и дори не се твърдят. Естеството на разходите, удостоверени от
приложените от оспорващия доказателства установяват платени от него суми за
пътуване от гр.София до гр.Бургас /с влак/ и от гр.Бургас до гр.София /със
самолет/, които обаче не се вместват в понятието съдебно-деловодни разноски,
подлежащи на възстановяване от ответника, на основание чл.143, ал.1 от АПК.
Тези разходи не са пряка и непосредствена последица от водене на делото, защото
оспорването е осъществено независимо от факта дали жалбоподателят е пътувал от
София до Бургас и обратно, още повече, че това пътуване не е било наложително,
за разлика от явяването на свидетел, в чиито процесуални задължения се включва
необходимостта от явяване пред съответния държавен орган, в случай на
призоваване. Отделен е въпроса, че по делото е заявен /в жалбата/ и установен
от доказателствата единствено постоянен
адрес на жалбоподателя, който е на територията на гр.Бургас, където е
разгледано делото, респективно липсват каквито и да било данни, описани в жалба
или следващи заявления от страната, че настоящият адрес на оспорващия е
различен /например в гр.София/. В този смисъл искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя в общ размер на 90.68 лева, съставляващи общ
размер на пътни разходи за пътуване с влак от гр.София до гр.Бургас и обратно
със самолет е неоснователно и следва да се отхвърли.
Ето защо, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К.В.М.,***, Решение, изх. № 1012-02-327#1 от 29.12.2021г., издадено от
Директора на ТП НОИ- гр.Бургас и потвърденото с него разпореждане, изх.№ 2154-02-339#1 от 13.10.2021г. на ръководител ПО при ТП на НОИ-гр.Бургас,
с което на жалбоподателя е прекратена наследствената пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 22.01.2021г. и
ИЗПРАЩА преписката относно изплащане
наследствената пенсия на жалбоподателя на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-гр.Бургас за ново произнасяне, при спазване на дадените със съдебния акт задължителни указания по тълкуване и прилагане на
закона.
ОТХВЪРЛЯ
искането на жалбоподателя К.В.М. за присъждане в негова полза на сумата от
90.68 лева, съставляваща „разноски по делото“, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба от страните, пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: