О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 12.06.2018 Град
Стара Загора
Старозагорски
районен съд Първи граждански състав
На
12.06. Година две хиляди и осемнадесета
В
закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско
дело номер 1557 по описа за 2018 година.
Делото е образувано по искова молба на П.Ф.С. против Г.Д.С.
и С.Н.С.. На ответницата Г.Д.С. е изпратен препис от исковата молба с
приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата
молба е изтекъл и по делото е постъпил
отговор от ответницата. Срокът
за отговор на ответника С.Н.С. е изтекъл още при първоначалното разглеждане на
делото.
При
повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на
чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.
Съдът
намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за
събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед
на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба, с изключение на оспорения такъв, и отговора на исковата молба документи,
както и да изиска за прилагане гр.д.№1713а/1993г. по описа на Старозагорски
районен съд. На основание чл.193, ал.2 ГПК следва да бъде указано на ищеца
най-късно в с.з. да заяви дали ще се ползва от оспорения от ответницата С.
документ. Поради неотносимостта в адоказателствата към предмета на делото следва да се отхвърлят
исканията на ищеца за изискване на преписка №2781/2007г. по описа на Първо РУ –
гр. Стара Загора и на ответницата С. за допускане на трима свидетели.
Делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва
да бъде съобщен изготвеният от съда
проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация или
друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Воден от горното и на основание чл.140,
вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
като доказателства по делото: заверени ксерокопия на съдебен протокол от 1993г. по гр.д. /без
номер/ по описа на Старозагорски районен съд, препис извлечение от акт за смърт
№0936 от 20.06.2009г., постановление №2781/2017г. от 10.03.2008г. на РП Стара
Загора, покана за доброволно изпълнение изх.№24080-2184/8/11/2008, покана за
доброволно изпълнение изх.№9682/23.05.2008г., изпълнителен лист от 11.02.2008г.
по ч.гр.д.№465/2008г. по описа на Старозагорски районен съд, уверение,
удостоверение за наследници изх.№1509/16.03.2017г.
УКАЗВА на ищеца най-късно в с.з. да заяви дали ще се
ползва от оспорения от ответника документ - удостоверение за наследници №002542
от 15.07.2009г. на Община Стара Загора.
ИЗИСКВА за прилагане гр.д.№1713а/1993г. по
описа на Старозагорския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ
исканията на ищеца за изискване на преписка №2781/2007г. по описа на Първо РУ –
гр. Стара Загора и на ответницата С. за допускане на трима свидетели.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 10.07.2018 г. от 10,15 ч., за която дата да се призоват
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за
доклад по делото, както следва:
Производството
по настоящото дело е образувано по искова молба на П.Ф.С. против С.Н.С. и Г.Д.С..
Ищецът твърди в исковата си молба, че той и ответникът С. са наследници на
общия им наследодател - С.Ф.И.- б.ж.на гр.Стара Загора, починала на
22.04.1997г., която била тяхна баба. Приживе тя, заедно с двете си деца - баща
му Ф.С.Н., дъщеря й П.С.Н.и внука й С.Н.С. - ответник по делото, се спогодили
относно подялбата на наследствения им имот и прехвърлили в дял на ответника
следния сънаследствен недвижим имот: Апартамент с площ 65.21 кв.м. с югозападно
изложение, намиращ се на VII етаж на жилищен блок в гр.Стара Загора, ул. „ ....,
състоящ се от две спални, дневна с кухненски бокс, баня- клозет, антре и
балкон, при граници: северозапад, ап.Р.К.Р., североизток - стълбище и ап.Р.И К.Георгиеви,
югоизток- ап. на Р.И К.Георгиеви, югозапад- ул. „ ...” заедно с избено
помещение № 22 при граници за същото: от северозапад- мазе на Г.и Т.Н.,
североизток - мазе на С.Г.Д., от югоизток - коридор, от югозапад- канцеларии на
„мерки и измервателни уреди", заедно с 1.083 % идеални части от общите
части на сградата и от общите помещения: помещение за смет и помещение за
колички и велосипеди и 1.083 % идеални части от отстъпеното право на строеж от
цялото дворно място представляващо парцела I от кв. 157 за бл. 1 по плана на
града, при граници на същото: парцел V - 9367, II - 6783, III - 6784, IV -
6785, ул.„ ..", парцел VI- 6777, ул. „ ...„ и ул. „ ....". За
уравняване дяловете на сънаследниците С.Ф.И., Ф.С.Н. и П.С.Н.ответникът С. поел
задължение за всестранни грижи на всеки от тях до края на живота им, като
осигурявал и правото на обитаване в имота, представляващ жилището в "дял I
" до края на живота на всеки от тях, като им осигурявал спокойно, необезпокояващо
ползване на жилището и припадащите му се към същото общи части. Тази спогодба
била одобрена от съда с влязло в сила решение по гр.д. № 1713а/1993г. по описа
на PC Стара
Загора. През този период ответникът С.С. бил в брачни отношения с ответницата Г.С.,
за която също възниквали поетите от съпруга й задължения за гледане и издръжка
на прехвърлителите. Въпреки поетите задължения от ответниците, те живеели и
работели постоянно в гр.Димитровград, а впоследствие започнали да живеят и
работят извън страната. През периода от поемане на задълженията по постигнатото
съдебно споразумение от 1993
г. до смъртта на П.Н.– 20.06.2009r. те не били полагали всестранни грижи за никого от тях -
нито заедно, нито по отделно. Първи починал баща му на 26.01,1997г., след него
баба му на 22.04.1997г. и последна - П.С.Н.. Тъй като родителите му били
разведени от 1977г., живеел с майка си в гр.Димитровград, а баща му живеел в
гр.Стара Загора, в процесното жилище, заедно с дядо му - С., баба му Славка и
леля му П.. Твърди, че всяко лято до 1990г. за период от един месец идвал при
тях на гости, след което идвал по-често през календарните години. Баща му идвал
при него на гости в гр.Димитровград и престоявал по седмица, след което отново
се връщал в Стара Загора. Твърди, че не му е споделял, а и не бил виждал
ответниците - С. и Г. да полагат грижи за него, да са купували храна, дрехи,
лекарства. Това закупувал баща му с лични средства и той също му помагал. След
кратко боледуване от 4-5 дни баща му починал в гр.Стара Загора от инсулт. Баба
му Славка имала заболявания, включително и слаба памет, често забравяла кое
къде остава и след смъртта на баща му, състоянието й рязко се влошило, поради
което тя постъпила на лечение в болница. Твърди, че през този период
ответниците не полагали грижи за нея, такива полагала изцяло леля му П.. Сочи,
че здравословното състояние на П.Н.се влошило след смъртта на баба му през
1997г., което наложило грижите за нея да поеме тяхна близка - Б.И., която
живеела в гр.Стара Загора и била с нея неотлъчно до нейната смърт. През 2007г.
леля му получила множествен инсулт, като през цялото време за нея се грижела Б.,
която с лични средства купувала лекарства, заплащала потребителски такси за
медицински прегледи, водела я по лекари, настанявала я многократно в болници за
лечение, доставяла й храна, почиствала жилището й. С грижи по отношение
доставката на храната за леля му, помагали и хора от входа. Твърди, че поради
влошеното здравословно състояние на П. тя била включена в проект и за нея като
социален асистент полагала грижи отново Б. за период от 9 месеца от
01.09.2008г. до 31.05.2009г. Не били заплащани дължимите данъци към Общината и
ползването на вода, поради което срещу П. имало образувано изпълнително дело.
Срещу ответника С. за неизпълнение на поетите задължения били образувани
преписки в РПУ Стара Загора, впоследствие прекратени поради обещанието му, че
ще полага дължимите грижи към леля му и ще заплати на Б. извършените от нея
разходи по полаганите грижи. Ответникът се съгласил Б. да се грижи за леля му,
без дори да възстанови личните средства, който тя заплащала вместо него.
Въпреки че знаели за влошеното здравословно състояние на П., ответниците не
полагали никакви грижи за нея, дори не присъствали на погребението й, не
заплатили разходите по него, което наложило П. да бъде погребана служебно от
Община Стара Загора. Счита, че спогодбата от 1993 г. се явява нищожна,
тъй като не била спазена изискуемата от закона форма за разпореждане с право, а
именно формата на нотариален акт. Чрез прехвърляне на наследството от баща му в
полза на ответниците и неизпълнението от тях на поетите договорни задължения,
бил лишен неоснователно от наследство, като наследник на баща си Ф.С.Н., който
бил наследник на общия им наследодател С.Ф.И.. Поради това за ищеца възниквала
необходимостта от частична отмяна на съдебната спогодба от 1993 г. до частта на 1/ 2
ид.част. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
правото му на собственост по наследство на 1/2 ид.част от следния недвижим
имот: Апартамент с площ 65.21 кв.м. с югозападно изложение, намиращ се на VII
етаж на жилищен блок в гр.Стара Загора, ул. „ ...., състоящ се от две спални,
дневна с кухненски бокс, баня- клозет, антре и балкон, при граници:
северозапад, ап.Р.К.Р., североизток - стълбище и ап.Р.И К.Георгиеви, югоизток-
ап. на Р.И К.Георгиеви, югозапад - ул. „...", заедно с избено помещение №
22 при граници за същото: от северозапад- мазе на Г.и Т.Н., североизток - мазе
на С.Г.Д., от югоизток - коридор, от югозапад- канцеларии на „ мерки и
измервателни уреди", заедно с 1.083 % идеални части от общите части на
сградата и от общите помещения: помещение за смет и помещение за колички и
велосипеди и 1.083 % идеални части от отстъпеното право на строеж от цялото
дворно място представляващо парцела I от кв. 157 за бл. 1 по плана на града,
при граници на същото: парцел V - 9367, II - 6783, III - 6784, IV - 6785, ул.„ ..",
парцел VI- 6777, ул. „ ...„ и ул. „ ....", като съда отмени сключената
съдебна спогодба по гр.д. № 1713а / 1993г. по описа на PC Стара Загора, в частта до 1/2 ид.
част, като му присади направените по делото съдебни и деловодни разноски. По делото е постъпил писмен отговор от
ответницата Г.Д.С., в който оспорва изцяло така предявения иск, оспорва
твърдението за нищожност на съдебната спогодба, поради липса на предписана от
закона форма, оспорва искането за отмяна на съдебната спогодба. Също така
заявява, че оспорва фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата
молба. Алтернативно - оспорва иска по размер. Оспорва възражението за нищожност
по посочените в исковата молба основания. Сочи, че съдебната спогодба съгласно
ГПК се сключва пред съда в писмена форма и одобрява от съда. Формата не била
нарушена. Нямало императивна правна норма, която да предвижда нотариална форма
за съдебна спогодба. Самият ищец не сочил нищо конкретно като законово
основание. Разпоредбите за спогодбата били в чл.365-367 от ЗЗД и чл.145 ал.З от ГПК. Никъде в закона не се изисквала нотариална форма за приключване на съдебен
спор със спогодба, вкл. и за съдебен спор за делба на недвижим имот.
Постигнатата пред съда спогодба се ползвала със силата на присъдено нещо, равно
на съдебното решение. Оспорването на съдебната спогодба можело да се основава
само на нововъзникнали факти - напр. поради неизпълнение да се иска развалянето
й. Постигане на съдебна спогодба в дело за делба на недвижим имот било
позволено, допустимо и действително. Нямало забрана уравнението на дела при
съдебна спогодба по дело за делба да се договори както в пари, така и в натура,
така и чрез алеаторен договор, който безспорно е възмезден. Твърди, че
процесната спогодба е действителна. Заявява, че оспорва иска по чл.124 ал.1 от ГПК алтернативно по размер. Изложените в исковата молба твърдения за
наследственото правоприемство на ищеца били неточни и необосновани. Ищецът черпел
права от прекия си наследодател Ф.С.Н. (баща на П., син на С. Н.и С.Ф.).
Прекият наследодател на ищеца имал двама наследници, т.е.освен ищеца и дъщеря С.Ф.С..
С оглед горното, наследствената квота за ищеца била 1/4 ид.част от наследството
на Ф.С., респ. ако бъдел уважен искът по чл.124 ал.1 от ГПК, то същият следвало
да е в размер на 1/4 идеална част от претендираната собственост. Досежно
искането за отмяна на съдебната спогодба счита искането за неоснователно.
Относно твърдението за неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на
тримата съделители, обективирано в съдебната спогодба заявява, че оспорва
изцяло фактическите твърдения, изложени в исковата молба, че не са изпълнявали
поетите задължения за издръжка и гледане. В случай че съдът приемел за
разглеждане този иск като редовно предявен, то заявява, че го оспорва изцяло по
основание и размер. Относно претенцията за неизпълнение на поетото задължение
към съделителката С.Ф.И., починала на 22.04.1997г. и Ф.С.Н., починал на
26.01.1997г., счита искането за неоснователно. Правото за разваляне на
съдебната спогодба в тази част било погасено по давност - изминали били повече
от пет години от смъртта на двамата наследодатели. Относно претенцията за
разваляне поради неизпълнение на съдебната спогодба за поетото задължение за
издръжка и гледане към съделителката П.С.Н., починала на 20.09.2009г., заявява,
че оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва фактическите твърдения,
изнесени в исковата молба. Твърди, че задължението за издръжка и гледане по
отношение на П. С. е изпълнявано от тях като длъжници в пълен обем. По искане
на леля им тя живяла в апартамента до края на живота си, въпреки настояването
от тяхна страна, отказала да се премести при тях в Димитровград. Поради тази
причина били организирали с нейно съгласие гледането и издръжката в град Стара
Загора, като я посещавали ежеседмично, носели й винаги храна, грижели се за
почистване, оставяли пари за храна и лекарства, когато отсъствали, осигурявали
техни близки да ги заместват, многократно леля им пребивавала и в дома им в
Димитровград. Цитираната в исковата молба Б. помагала на леля по тяхна поръчка
и със съгласието на леля им. От обстоятелствата, изложени в исковата молба, както
и от отменителното решение по гр.д.№ 3823/2017 г. по описа на ВКС, се налага
изводът, че е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК – за установяване правото на собственост на ищеца върху ½ идч. от
описания в исковата молба недвижимим имот. Всички останали обстоятелства,
изложени в исковата молба, сап извън предметна на настоящото производство,
долкото делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане не изцяло,
само в отменената част. В това производство в тежест на ищеца е да докаже
обстоятелствата, от които извежда претендираното право на собственост –
качеството си на наследник на С.Ф.И., размера
на наследствения си дял и нищожността на съдебната спогодба по гр.д.№
гр.д.№1713а/1993г. по описа на Старозагорския районен съд.
УКАЗВА на страните, че спорът е възможно да бъде
решен чрез медиация или друг способ
за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е
редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в
срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в
съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Да
се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба заедно с приложенията.
Да се връчи на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: