Определение по дело №1155/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №1083

гр.Пловдив 09.07.2020г.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 09.07.2020г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                        ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 1155 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 274, във вр. с чл.118 и чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от К.Ю.К., в качеството му на ищец по гр.д.№ 1619/2020г. на ПдРС, ХV гр.с., против определение № 2325/19.02.2020г., с което производството по делото е прекратено поради местна неподсъдност и е разпоредено същото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд- гр.Асеновград. В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и недопустимо, тъй като в хипотезата на местна подсъдност по  чл.3, ал.1 от ЗУТОССР били неприложими разпоредбите на чл.119, ал.1- 3 от ГПК, поради което и първоинстанционният съд нямал правомощие служебно да повдигне възражение за местна неподсъдност.

От въззиваемата страна ТП на НОИ- гр.Пловдив не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Гр.д.№ 1619/2020г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по молба от жалбоподателя против ТП на НОИ- гр.Пловдив за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР. Въз основа на служебно направена от първоинстанционния съд справка се установява, че К.К. е с постоянен и настоящ адрес ***- обстоятелство, което не се оспорва от същия. Тъй като, съгласно чл.3, ал.1 от ЗУТОССР, искът за установяване на трудов и осигурителен стаж се предявява пред районния съд по постоянния адрес на ищеца, ПдРС, ХV гр.с. е прекратил заведеното пред него гражданско дело и е разпоредил същото да бъде изпратено по подсъдност на РС- гр.Асеновград.

Разпоредбите на чл.119, ал.1- 3 от ГПК предвиждат възможност съдът служебно да повдигне възражение за местна неподсъдност, но само в определени хипотези на неподсъдност- родова неподсъдност /ал.1/, неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот  / ал.2/ и неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2 / искове срещу държавата и държавни учреждения/, чл. 113 / искове на и срещу потребители/ и чл. 115, ал. 2 / искове за обезщетение по КЗ/. Искът за установяване на трудов и осигурителен стаж може да се разглежда като такъв против държавно учреждение. Служебното повдигане на възражение за местна неподсъдност има за цел приложението на съответната подсъдност, с оглед на която е допуснато служебно начало. В този смисъл, ако приемем, че искът е против държавно учреждение, то при служебно повдигане на спор за подсъдност задължително следва да се приложи местната подсъдност по чл.108, ал.2 от ГПК, а именно подсъдност пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, която местна подсъдност е различна от тази по чл.3, ал.1 от ЗУТОССР. Ето защо, ще следва да се приеме, че първоинстанционният съд няма правомощие служебно да повдигне възражение за местна неподсъдност в производствата по ЗУТОССР. Специалната местна подсъдност по ЗУТОССР може да бъде приложена само при заявено съответно възражение от ответника и в срока по чл.119, ал.4 от ГПК, поради което обжалваното определение ще следва да бъде отменено.

Предвид гореизложеното, съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

            ОТМЕНЯ определение № 2325/19.02.2020г., с което производството по гр.д.№ 1619/2020г. на ПдРС, ХV гр.с. е прекратено поради местна неподсъдност и е разпоредено същото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд- гр.Асеновград.

            ВРЪЩА делото на ПдРС, ХV гр.с. за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: