Решение по дело №12/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. Т. М., с адрес: [населено място], [улица], срещу Решение №95/24.11.2023г., постановено по АНД № 20223510200025 по описа за 2022 година на РС – Омуртаг, с което е потвърден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба серия К, № ******, издаден от ОДМВР Търговище, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева за установено с ATC ARH CAM S1, № *****, нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Изложените в жалбата твърдения съдържат личното обяснение и интерпретация на касатора относно дейността на органите на МВР по издаване на ЕФ, за наличието на необходимост от поставяне на АТСС на определени места, за причините за произшествията на пътя, като се излагат статистически данни и се правят сравнения с нарушенията на правилата за движение в други държави. Касаторът не твърди категорично дали е управлявал заснетото МПС с превишена скорост, но посочва, че ако е превишил разрешената скорост, това се дължало на грешка. Изтъква, че към ЕФ нямало снимков материал, което поставяло под съмнение констатацията, че този ЕФ се отнася до неговото МПС, в ЕФ не бил отразен толеранс на засечената скорост, не било спазено изискването за видимо поставяне на пътните знаци и за видимо присъствие на контролните органи на пътя. Настоява да се вземе предвид факта, че е пенсионер и инвалид. Моли за отмяна на оспореното решение и на потвърдения с последното ЕФ. Наред с това изразява несъгласие с присъждането на адвокатски хонорар с решението, като тук вероятно има предвид присъденото юрисконсултско възнаграждение в полза на ответния АНОрган.

Касаторът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, но е депозирал писмено становище, в което освен изложените общи изводи и статистически данни, настоява за установяване на мястото на въпросното АТСС, заснело нарушението по обжалвания ЕФ, за събиране на снимки, доказващи, че именно неговото МПС е заснето от АТСС. Изтъква, че получава пенсия в размер на 444.58 лева и плащането на глобата по ЕФ би го затруднило съществено.

Ответникът по касационната жалба – ОДМВР - Търговище, не е депозирал отговор на касационната жалба и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, определя изложените в жалбата фактически основания за много общи и лишени от конкретно оспорване на обичайните в тези случаи нарушения, но въпреки това заявява, че административнонаказателно производство е проведено законосъобразно и не са налице нарушения, поради което намира за правилно обжалваното решение на Районен съд – Омуртаг. По повод оплакванията на касатора, че нарушението му не е съществено, прокурорът коментира наличието на характеристиките на маловажния случая по чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл отбелязва, че се касае за извършено нарушение в границите на населеното място, на главен път, където не случайно, предвид големият пътникопоток от автомобили, са поставени ограниченията на скоростта. Счита, че данните за здравословното състояние на касатора не са в състояние да го освободят от задължението да спазва ограниченията за скоростта. Поради тези аргументи прокурорът намира за неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и моли съда да остави обжалваното решение в сила.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е Решение №95/24.11.2023г., постановено по АНД № 20223510200025 по описа за 2022 година на РС – Омуртаг, с което е потвърден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба серия К, № ****, издаден от ОДМВР Търговище, с който на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева, за установено с ATC ARH CAM S1, № ***, нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Според отразеното в обжалвания ЕФ и прието от съда нарушението се изразява в следното: на 18.11.2021г., в 13.34 часа, в обл. Търговище, общ.Антоново, [населено място], [улица], до номер 1, с МПС - автомобил марка ****, модел „*****“, с peг. № [рег. номер], собственост на Д. Т. М., с адрес: [населено място], [улица], [ЕГН], е извършено нарушение, квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с ATCC ARH CAM SI, № ****, насочено в посока [населено място], като при разрешена скорост 50 км/ч, установената такава била 73 км/ч, съответно превишаването на разрешената скорост било с 23 км/ч, като при установяването ѝ бил отчетен толеранс от 3 км/ч. В решението е направен обстоен анализ на събраните писмени доказателства и снимки, които са веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 189 ал.15 ЗДвП. Съдът е обсъдил приложения снимков материал - снимка № ****** от 18.1.2021 г., заснета в 13.34 часа, на която се вижда автомобила с посочения в ЕФ регистрационен номер, и е отразено, че измерената от разстояние 100 метра скорост на движение на автомобила била 76 км/ч, при ограничение на скоростта на движение 50 км/ч., като локацията била [населено място] и GPS координати: 43.161856 26.122344. От наличните по АНПреписка документи съдът е стигнал до извода, че за заснемане на нарушението е ползвано технически изправно АТСС, преминало през първоначална и периодична проверка в БИМ, като в случая със същото е работил мл. автоконрольор в сектор ПП при ОДМВР - Търговище, преминал обучение за работа с такова АТСС. Районният съд е приел въз основа на писмените доказателства, че жалбоподателят е собственик на заснетото МПС. Същият е отчел и представените от жалбоподателя писмени доказателства : справка Т11 ПТП с пострадали, настъпили през 2017 г., експертно решение на ТЕЛК, разписки за платени суми за вода, газ, телефон и ел. енергия.

След обсъждане на кредитираните доказателства районният съд е установил, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на АНПроизводство, че са налице достатъчно доказателства относно вида на АТСС и нейната техническа годност, че от приложения протокол за използване на АТСС и снимковия материал към него безспорно се установява мястото на извършване на контрола и позиционирането на АТСС. Съдът е обсъдил, че от приложения като доказателство по делото снимков материал, заснет с АТС, е видно, че съдържа изображение на автомобила, с който е извършено нарушението, а маркерите в четирите страни на снимката сочат именно към този автомобил. Констатирал е, че обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП. Коментирал е, че като доказан собственик на заснетото МПС и съгласно чл.188 ал. 1 ЗДвП, жалбоподателят следва да отговаря за извършеното нарушение, тъй като същият не е подал в законовия срок декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която да посочи друг водач на МПС в момента на нарушението. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че при установяване на нарушението контролните органи са действали в съответствие с правомощията им, регламентирани в разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която определените от министъра на вътрешните работи служби, при изпълнение на функциите си по ЗДвП имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. Поради това районният съд е посочил, че не може да се приеме, че в случая са налице нарушения, които според жалбоподателя са извършени от страна на контролните органи, включително и нарушения на конституционните права на гражданите. Приел е, че управлението на автомобил в населено място със скорост над регламентираната максимална такава от 50 км/ч, е административно нарушение, за което извършителят следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна отговорност, независимо от материалното си състояние, статистическите данни относно броя на пострадали и загинали вследствие на извършени нарушения от този вид в конкретен период и проблемите с пътната инфраструктура, отговорността за които е на АПИ, а не на МВР. Предвид изложените мотиви съдът е направил извода, че извършеното нарушение е доказано по несъмнен начин и при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нарушаване на правата на последния, поради което е потвърдил атакувания електронен фиш като законосъобразен.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на същия, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането ѝ не е допуснал нарушения на процесуалните правила.

При проверката за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК във вр.с чл. 63в ЗАНН, касационният съд прецени обжалваното решение като правилно и законосъобразно по следните съображения:

Направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на АНПроизводство съществени нарушения на процесуалните правила се споделя от настоящия състав. Обжалваният електронен фиш съдържа всички визирани в чл. 189 ал.4 изр.ІІ ЗДвП реквизити и поради това е редовен. В ЕФ ясно е посочено и ползваното АТСС, което е модел ARH CAM S1 с фабричен номер *******. Същото представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС, която се позиционира на определено място, във връзка с което се изготвя и протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР. Изготвеният протокол за използване на АТСС по смисъла на чл. 10 от наредбата доказва, че на посочената дата и място е ползвано АТСС ARH CAM S1 №****, като същият съдържа пълната необходима информация за извършеното позициониране на АТСС, за посоката му на задействане, за направените статични изображения в рамките на описан като начален и краен момент времеви период, в който в случая попада момента на направеното от АТСС изображение, и е подписан от лицето, работило с АТСС през този времеви интервал. Налице са надлежни доказателства, че използваното в случая автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 №11743с4 е преминало през първоначална и последваща проверки по смисъла на чл. 4 от наредбата и към датата на установяване на нарушението същото е било технически годно. Налице са доказателства за спазване на изискванията за работа с ползваното АТСС, с което е работило обучено длъжностно лице, като липсват данни за неспазване на процедурата предвид отразеното в протокола по чл. 10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на МВР. В случая за нуждите на съдебния контрол върху ЕФ на основание чл. 16 ал.3 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г. по делото е представено и статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер, като в последния е интегриран и фабричния номер на ползваното АТСС - ****. Приложеното изображение ясно показва задната част на МПС с регистрационна табела с рег.№ [рег. номер]. Въпреки наличието в това изображение на още едно МПС с видима поставена на задната му част регистрационна табела с четлив номер, при пресичането на четирите условни лъча, идващи от четирите страни на снимката, се вижда, че пресечната им точка попада върху регистрационната табела с рег.№ [рег. номер], което е достатъчно доказателство, че АТСС е заснела именно това МПС като движещо се с превишена скорост. Безспорен е факта, че към датата на нарушението жалбоподателят е бил собственик на заснетото от АТСС МПС. Разпоредбата на чл. 188 ал.1 ЗДвП съдържа принципното правило относно субекта на АНОтговорност по ЗДвП, а именно: собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Конкретно проявление на този принцип по отношение на електронните фишове е регламентацията на чл. 189 ал.5 ЗДвП/в редакцията му към 16.09.2022г./, съгласно която в 14-дневен срок от получаването на ЕФ собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая няма твърдения и данни жалбоподателят да е подавал такава декларация, което води до извода, че той е надлежния субект на АНОтговорност за констатираното нарушение. При съставяне на ЕФ е отчетен толеранса от 3 км/, тъй като видно от снимковото изображение фиксираната от АТСС скорост е 76 км/ч, докато в ЕФ е приета за установена скорост от 73 км/ч. Относно оплакването на касатора за това, че контролните органи не се обозначавали ясно, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, изискваща обозначаване и оповестяване на местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи, е била отменена изцяло, считано от 16.01.2018г., което означава, че към датата на установеното нарушение тези изисквания вече не са били част от действащото законодателство. В тази наредба липсва разписано задължение на контролните органи да се обозначават видимо и ясно за участниците в движението. Задължението, вменено на контролните органи с разпоредбата на чл. 165 ал.1 т.1 ЗДвП в редакцията й от 31.01.2017 г. при проверка да се обозначат ясно, също е било отменено със ЗИД на ЗДвП /ДВ бр. 54 от 2017 г./, поради което към момента на установеното нарушение такова задължение за контролните органи не е съществувало и съгласно ЗДвП.

Районният съд се е произнесъл правилно и относно размера на определеното наказание глоба, който съгласно прецизно посочената санкционна норма на чл. 182 ал.1 т.3 ЗДвП е обвързан със стойността на превишението на скоростта /от 21 до 30 km/h/и е в точно фиксиран в закона размер от 100 лв., поради което и не подлежи на намаляване независимо от имущественото състояние и други обстоятелства, свързани със статуса на касатора.

При извършения касационен контрол на обжалваното съдебно решение настоящият състав не установи наличие на отменителните основания, предвидени в чл. 348 ал.1 т.1-3 НПК, тъй като при постановяването му не е нарушен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и не следва извода за явна несправедливост на наложеното наказание.

С обжалваното решение районният съд е присъдил в тежест на касатора разноски в размер на 80.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 63д ал.1 ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Цитираната разпоредба регламентира право на разноски, което предполага упражняването му по преценка на правоимащия субект, а това упражняване става чрез изрична претенция за присъждане на разноски. При преглед на подаденото от ответната страна писмено становище по АНД № 25/2022г. по описа на РСО и на протокола от проведеното открито съдебно заседание по същото дело следва, че от страна на ответния АНОрган не е направена претенция за присъждане на съдебни разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение. При това положение районният съд се е произнесъл без основание, свръх петитум, като е присъдил разноски в полза на едната страна без същата да е поискала такива. Ето защо отговорността за разноски, с която е натоварен касатора с обжалваното съдебно решение, е лишена от основание и предпоставки за реализирането ѝ. С това произнасяне съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на жалбоподателя, тъй като е осъдил последния да плати разноски без той е да е имал възможността да вземе отношение по този въпрос предвид липсата на направена такава претенция.

Предвид изложените мотиви следва обжалваното решение да бъде оставено в сила в частта му, с която е потвърден обжалвания електронен фиш, и да бъде отменено като неправилно в частта му на присъдените разноски в полза на АНОрган и в тежест на жалбоподателя.

По отговорността за разноски – в случая делото е разрешено в полза на ответната страна и доколкото от същата не е направена претенция за присъждане на разноски, съдът не следва да присъжда такива. Доколкото жалбата се явява неоснователна и е потвърдено обжалваното със същата решение, не следва да се присъждат разноски в полза на касатора, който и не е претендирал такива.

Поради изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №95/24.11.2023г., постановено по АНД № 20223510200025 по описа за 2022 година на РС – Омуртаг, в частта му, с която е потвърден Електронен фиш/ЕФ/ за налагане на глоба серия К, №5445602, издаден от ОДМВР - Търговище.

ОТМЕНЯ Решение №95/24.11.2023г., постановено по АНД № 20223510200025 по описа за 2022 година на РС – Омуртаг, в частта му, с която Д. Т. М., с адрес: [населено място], [улица], ЕГН **********, е осъден да заплати на ОДМВР — Търговище, сумата в размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ.

Решението е окончателно съгласно чл. 223 АПК.