Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………… 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Варна, ХХХІV състав, в открито съдебно заседание на седми октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2682 по описа на Административен съд – гр. Варна за 2018 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, във връзка с
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е
по жалба, подадена от Т.М.Н. ЕГН **********,***, срещу Заповед №
Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен подробен
устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ и работен
устройствен план /РУП/ за УПИ II-463 и УПИ III-465, кв. 40 по плана на 24 м.р.
гр. Варна, представляващ изменение на УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв. 40, по
плана на 24 м.р. гр. Варна, одобрени със Заповед № 115/25.09.1987 г. на
Председателя на ИК на ОбНС-Варна и Заповед № Р-1/29.01.2007г. на Зам.-Кмета на
Община Варна.
В жалбата са
релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради липса на
компетентност на нейния издател, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административният
орган, в противоречие с изискванията на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за издаване на обжалваната заповед, като не е взел
предвид възражението на жалбоподателката, подадено срещу проекта за ПУП – ПРЗ и
РУП, и решението по т. 31 от протокол № 24/04.07.2017 г. на ЕСУТ. Навеждат се
доводи, че не е спазена разпоредбата на чл. 128, ал. 10 от ЗУТ, предвиждаща
провеждане отново на предвидените по закона процедури след връщането с
решението по т. 31 от протокол № 24/04.07.2017 г. на ЕСУТ за преработка на
проекта на ПУП – ПРЗ и РУП. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед.
В депозирано
на 10.01.2019 г. допълнение към жалбата се поддържат посочените в последната
основания за оспорване на заповедта, с изключение на това по чл. 146, т. 1 от АПК – относно липсата на компетентност на органа, като допълнително се сочи, че
заповедта не е издадена в предписаната от закона форма, тъй като в нарушение на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК липсват фактическите основания за нейното издаване.
Аргументира се, че са нарушени конкретни разпоредби на ЗУТ и на подзаконови
нормативни актове по неговото прилагане, в т.ч. чл. 134, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗУТ, чл. 32 и чл. 36, ал. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 77, ал. 1 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, чл. 113, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 62, ал.
3, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на
устройствените планове. Възразява се, че са нарушени допустимите /намалени/
разстояния по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ между проектираната сграда за ново свързано
застрояване в ПИ с идентификатор *****.2554.465 и сградите в ПИ с идентификатор
*****.2554.466. Изтъква се, че със Заповед № 129/02.05.2017 г. главният
архитект на Община Варна не е разрешил и мотивирал изработване на РУП, а само изработване
на проект за изменение на ПУП – ПРЗ, както и че в случая в изработения
неразрешен РУП не са посочени УПИ VIII, нито ограничителните линии за
застрояване и силуетите на проектните сгради, като не са изчертани /в
графичната част/ изчерпателно и напълно елементите на новото застрояване
/задължителните и ограничителните линии за застрояване/ за УПИ II, III и VIII.
В съдебно
заседание и депозирана писмена защита жалбата се поддържа изцяло от жалбоподателката
чрез представител по пълномощие, който моли за нейната отмяна или за обявяване
на нищожността й, както и за присъждане на направените по делото разноски
съгласно представен списък.
Ответникът –
Заместник-кметът на Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна, а издадената заповед за правилна и
законосъобразна по съображения, подробно изложени в депозирани по делото
писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Възразява срещу размера на претендираното от жалбоподателката адвокатско
възнаграждение.
Заинтересованите
страни К.Г.К. и С.Г.С. не изразяват становище по подадената жалба.
Заинтересованата
страна Н.М.Н., чрез упълномощен процесуален представител, изразява становище за
незаконосъобразност на оспорената заповед и моли за нейната отмяна. Подробни
доводи в тази насока са изложени в депозирана писмена защита.
Заинтересованите
страни П.Б.Ж., С.В.И., Р.А.В. и Х.В.В., чрез пълномощник, считат, че не са
налице основания за отмяна на заповедта. По съображения за законосъобразност на
оспорения индивидуален административен акт /ИАА/, изложени в депозирана по
делото писмена защита, настояват за отхвърляне на подадената жалба. Претендират
присъждане на разноски по делото.
Заинтересованата
страна Община Варна, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбоподателката
се легитимира пред съда като един от собствениците по наследство на дворно
място, УПИ VIII-181А, в кв. 27 по плана на 24 подрайон на гр. Варна,
представляващ поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *****.2554.466, както и на
изградения в него гараж с площ от 35.57 кв.м., представляващ сграда с
идентификатор *****.2554.466.7. Собственическите права на наследодателя М. Н.Н.
– баща на жалбоподателката, върху посочения ПИ се доказват от приложените Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том XVII,
дело № ****/1968 г. /л. 86 от делото/, договор за доброволна делба на
сграда, построена върху съсобствено място от 06.10.1969 г. /л. 87 от делото/ и
скица на поземлен имот № 15-587094/17.08.2018 г. за ПИ с идентификатор *****.2554.466,
от която се установява, че М. Н.Н. притежава 75 кв.м. ид. част от правото на
собственост върху имота.
Жалбоподателката
се легитимира като наследник на М. Н.Н. съгласно удостоверение за наследници
изх. № 61 от 25.07.2018 г. /л. 84 от делото/, според което след смъртта си на
08.12.2002 г. М. Н.Н. е оставил следните наследници: Ж.Й.Н. – съпруга, Т.М.Н. –
дъщеря, и Н.М.Н. – син. Видно от удостоверение за наследници изх. № 62 от
25.07.2018 г. /л. 85 от делото/ наследници на Ж.Й.Н., починала на 13.05.2012
г., са Т.М.Н. – дъщеря, и Н.М.Н. – син.
Правото на
собственост на жалбоподателката върху ПИ с идентификатор *****.2554.466 и
построения в него гараж с площ от 35.57 кв.м., представляващ сграда с
идентификатор *****.2554.466.7, се доказва и от решение № 513/26.04.2007 г.,
постановено по гр. дело № 269/2006 г. по описа на Окръжен съд – Варна /л. 16 –
л. 21 от делото/, и решение № 1972/18.06.2009 г., постановено по гр. дело № 2299/1995
г. по описа на Районен съд – Варна /л. 79 – л. 81 от делото/.
Видно от
графичната част на Заповед
№ Г-216/27.06.2018 г., УПИ VIII-181А, в кв. 27 по плана на
24 подрайон на гр. Варна, представляващ ПИ с идентификатор *****.2554.466 по
действащата кадастрална карта на гр. Варна, граничи на юг с УПИ III-465,
кв. 40 по плана на 24 м.р. гр. Варна /УПИ IX-179А, кв. 40, по плана на 24 м.р.
гр. Варна/, предмет на ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен с обжалваната заповед, като
изграденият в ПИ с идентификатор *****.2554.466 гараж с площ от 35.57 кв.м.,
представляващ сграда с идентификатор *****.2554.466.7, се намира на границата с
посочения имот, предмет на процесния ПУП – ПРЗ и РУП, предвиждащ свързано
застрояване /на калкан/ на север.
По аргумент на
гореизложените установявания съдът приема, че жалбата е допустима, подадена от
лице с установен пряк и непосредствен интерес, засегнато от предвижданията на плана, в законоустановения
срок, поради което притежава активна легитимация по чл. 131, ал. 2, т. 2 във
връзка с ал. 1 от ЗУТ да оспорват заповедта, с която е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП
за УПИ II-463 и УПИ III-465, кв. 40 по плана на 24 м.р. гр. Варна,
представляващ изменение на УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв.40, по плана на 24 м.р.
гр. Варна, одобрени със Заповед № 115/25.09.1987 г. на Председателя на ИК на
ОбНС-Варна и Заповед № Р-1/29.01.2007г. на Зам.-Кмета на Община Варна.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон,
намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало с подаване на заявление за допускане /разрешаване/ на
изработване на ПУП рег. № АУ096420ПР/28.10.2016 г. /л. 112/, с което
заинтересованите страни П.Б.Ж., С.В.И., Р.А.В. и Х.В.В., чрез пълномощника си М.И.И.,***/
да допусне /разреши/, на основание чл. 124, ал. 3 от ЗУТ, да се изработи проект
за ПУП – ПРЗ; ПР; ПЗ; РУП или план-извадка в обхват ПИ с идентификатор *****.2554.465,
УПИ II-510, кв. 40, 24 м.р. по плана на гр. Варна. Към заявлението са приложени
документи за притежавано от заявителите право на собственост върху ПИ с
идентификатор *****.2554.465 /л. 113 – л. 142/.
На заседание
на ЕСУТ, проведено на 15.11.2016 г. при дневен ред, определен в протокол №
42/15.11.2016 г. /л. 101 – л. 104/, по т. 11 е взето решение за даване на
положително становище по заявление вх. № АУ096420ПР/28.10.2016 г. от М.И.И.,
като пълномощник на С.В.И., Р.А.В., Х.В.В. и П.Б.Ж., за допускане на изменение
на ПУП – ПРЗ за УПИ II-510 и УПИ IX-119А, кв. 40, по плана на 24 м.р. гр.
Варна, одобрени със Заповед № 115/25.09.1987 г. на Председателя на ИК на
ОбНС-Варна и Заповед № Р-1/29.01.2007г. на Зам.-Кмета на Община Варна.
На 29.12.2016
г. П.Б.Ж., чрез пълномощника си М.И.И., е подала заявление рег. №
АУ096420ПР_002ПР/29.12.2016 г. /л. 95/ до Кмета на Район „Приморски“, Община
Варна, към което е приложена скица-предложение за изменение на действащ ПУП на
УПИ IX-179А, по Заповед № 115/25.09.2987 г. и УПИ II-510
по Заповед № Р-1/25.01.2007 г., кв. 40, 24 м.р., гр. Варна /л. 96/.
С решение по
т. 11 от протокол № 1/10.01.2017 г. /л. 93/ ЕСУТ е коригирал свое решение по т.
11 от протокол № 42/15.11.2016 г., като вместо: „……УПИ IX-119А……“ да се чете
„……УПИ IX-179А……“.
Със заявление
рег. № АУ096420ПР_003ПР/24.01.2017 г. /л. 83/ от П.Б.Ж., чрез пълномощника си М.И.И.,***,
е представена коригирана скица-предложение за изменение на действащ ПУП на УПИ IX-179А,
по Заповед № 115/25.09.2987 г. и УПИ II-510 по Заповед №
Р-1/25.01.2007 г., кв. 40, 24 м.р., гр. Варна /л. 84/.
Със Заповед №
129/02.05.2017 г. /л. 15, л. 78/ главният архитект на Община Варна е разрешил
изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ II-510 и УПИ IX-179А,
кв. 40, по плана на 24 м.р. гр. Варна, одобрен със Заповед № 115/25.09.1987 г.
на Председателя на ИК на ОбНС-Варна и Заповед № Р-1/29.01.2007г. на Зам.-Кмета
на Община Варна. Със същата заповед е разпоредено проектът да се обяви по реда
на чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, след което да се представи в ЕСУТ за приемане.
Видно от
приложеното на л. 52-долу и л. 59 съобщение, на 05.06.2017 г. Т.М.Н. е уведомена
за изработения ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв. 40, по плана на
24 м.р. гр. Варна. Получаването на съобщението на посочената дата е
удостоверено от Н. с отбелязване на датата, трите имена, адрес и положен от нея
саморъчен подпис.
В определения
в чл. 128, ал. 5 от ЗУТ 14-дневен срок Т.Н., чрез пълномощник, е подала
възражение рег. № АУ096420ПР_016ПР/19.06.2017 г. /л. 56/ до Кмета на Район „Приморски“,
Община Варна, срещу „проект за ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв.
40, по плана на 24 м.р. гр. Варна“, в частта за УПИ № III-465 с кадастрален номер *****.2554.465,
в което сочи, че като заинтересовано лице - собственик на ПИ с идентификатор *****.2554.466,
находящ се на северната странична граница на ПИ с идентификатор *****.2554.465
от проекта за ПУП – ПРЗ и РУП, възразява срещу предвиденото в проекта за ПУП –
ПРЗ и РУП основно застрояване на жилищна сграда на южната странична граница на
имота й свързано /на калкан/ на съсобствен масивен гараж и моли същият да не се
приема.
С решение по
т. 31 от протокол № 24/04.07.2017 г. /л. 49/ на ЕСУТ възражението на Т.М.Н. е
уважено. Решението е съобщено на Н. на 27.07.2017 г., което се установява от
приложеното на л. 45 известие за доставяне.
Със заявление
рег. № АУ096420ПР_017ПР/21.07.2017 г. /л. 42/ П.Б.Ж., чрез пълномощника си М.И.И.
е входирала коригирана графична част на ПУП, ул. „Д.“ 17.
Със съобщение
изх. № АУ096420ПР/25.07.2017 г. на Район „Приморски“, Община Варна /л. 31-горе/
Т.М.Н., на основание чл. 128, ал. 10 от ЗУТ, е уведомена, че е изработен ПУП –
ПРЗ и РУП за УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв. 40, по плана на 24 м.р. гр. Варна,
като е посочено, че в 14-дневен срок от съобщението, предвиден в чл. 128, ал. 5
от ЗУТ, може да прегледа изработените планове и да направи писмени възражения,
предложения и искания по проекта. Съобщението е получено от Т.Н. на 27.07.2017
г., видно от приложеното на л. 31-гръб известие за доставяне, подписано лично
от Н..
С решение по
т. 17 от протокол № 32/05.09.2017 г. /л. 25/ ЕСУТ е приел процедирания по реда
на чл. 128, ал. 10 от ЗУТ проект за ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ II-510 и УПИ
IX-179А, кв. 40, по плана на 24 м.р. гр. Варна, за който в законоустановения
срок не са постъпили възражения. С решението е предложено да се издаде заповед
по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ за одобряването му.
На 27.06.2018
г. Заместник-кметът на Община Варна, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, чл.
113 от ЗУТ, Заповед № 129/02.05.2017 г. на главен архитект на Община Варна за
допускане изработването на ПУП, на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ във връзка с
чл. 134, ал. 2 , т. 6 от ЗУТ, представена скица по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, в
условията на чл. 103, ал. 6 от ЗУТ, съобразно решение на ЕСУТ при Община Варна,
изразено в т. 17 от протокол № 32/05.09.2017 г., писмо рег. № Д 17001633
ВН/16.11.2017 г. на Директор на Дирекция ОСИСД, Заповед № 4786/25.11.2015 г. на
Кмета на Община Варна, е издал процесната Заповед № Г-216/27.06.2018 г. /л. 14/,
с която одобрява подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и
застрояване /ПРЗ/ и работен устройствен план /РУП/ за УПИ II-463 и
УПИ III-465, кв. 40 по плана на 24 м.р. гр. Варна, представляващ
изменение на УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв.40, по плана на 24 м.р. гр. Варна,
одобрени със Заповед № 115/25.09.1987 г. на Председателя на ИК на ОбНС-Варна и
Заповед № Р-1/29.01.2007 г. на Зам.-Кмета на Община Варна, така, както е
показано с черен, зелен, син и червен цвят в графичната част, представляваща
неразделна част от заповедта. Графичната част от заповедта е приложена на л. 21
– л. 22 от преписката.
В обяснителна
записка към заповедта /л. 19 – л. 20/ са посочени предвижданията на плана за
регулация, на плана за застрояване и на работния устройствен план.
Т.Н. е
уведомена за издадената Заповед № Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кметът на
Община Варна на 12.07.2018 г. съгласно известие за доставяне /л. 5-гръб/. На
25.07.2018 г. Н. е подала жалба срещу заповедта до Административен съд – Варна,
по повод на която е образувано настоящото производство.
По делото е
работила съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, според чието заключение,
приложено на л. 231 – л. 325 от делото, с процесната заповед е одобрен ПУП –
ПРЗ и РУП за УПИ II-463 и УПИ III-465, кв. 40 по плана на 24
м.р. гр. Варна, съгласно който се предвижда изграждането на жилищни сгради със
средно застрояване, с височина до 15.00 м на кота корниз и височина 4.50 от
корниза до билото на сградата. Вещото лице И.Й. подробно описва предвижданията
на ПУП съответно за УПИ II-463 и УПИ III-465.
Посочено е, че ПИ с идентификатор *****.2554.466 е част от УПИ VIII-181,181А
и не е предмет на разработката на ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен със Заповед №
Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна, като съгласно
графичната част на плана за застрояване и посочената илюстративна линия на
застрояване в УПИ VIII-181,181А при бъдещото му застрояване следва то да
бъде свързано, като видно от разположението на сграда с идентификатор *****.2554.466.7
по КККР на гр. Варна има реализирано свързано застрояване. Експертът заявява,
че сградите с идентификатор *****.2554.466.1 – жилищна сграда, многофамилна на
два етажа, и с идентификатор *****.2554.466.7 – хангар, депо, гараж,
разположени в ПИ с идентификатор *****.2554.466, не се засягат с одобрения ПУП
– ПРЗ и РУП.
Експертът
констатира, че в графичната част на РУП, в ситуацията, дълбочината на
застрояване в ПИ с идентификатор *****.2554.465 /УПИ III-465/ към УПИ VIII-181,181А
съгласно задължителната линия на застрояване е котирана на 14.80 метра, а към
УПИ II-463 е котирана 12.50 метра, което отговаря на изискванията на
чл. 30, ал. 1 от ЗУТ. Установено е, че с одобряването на ПУП – ПРЗ и РУП със
Заповед № Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна се променят
границите на УПИ IX-179А единствено в частта, с която се разширява
уличната регулация с 3.00 към ул. „Арх. Петко Момилов“, съответно се скъсява с
3 метра лицето на новообразувания УПИ III-465 към ул. „Д.“, а в
останалата част имотите и имотните граници не се променят. Посочено е, че не са
показани силуети на предвидено застрояване в УПИ VIII, тъй като не е предмет на
одобрения с процесната заповед ПУП – ПРЗ и РУП. Показана е част от
задължителната линия на застрояване, отразена и в плана за застрояване, която
при бъдещо строителство във въпросния УПИ VIII следва да се съобрази с
предвидения калкан в УПИ III-465 и видно от графичната
част кота корниз и кота било към ул. „Д.“ следва да бъдат с абсолютни коти
91.40 м. и 86.45 м.
Вещото лице
посочва, че в графичната част на РУП са изчертани изчерпателно елементите на
предвиденото застрояване /задължителните и ограничителните линии на застрояване
за УПИ II-463 и УПИ III-465/, а в УПИ VIII е
показана илюстративна задължителна линия на застрояване, съобразявайки се с
линиите на застрояване в УПИ III-465. Констатирано е, че
спазвайки задължителните линии на застрояване, отразени в графичната част на
ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен със Заповед № Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кмета на
Община Варна, бъдещата жилищна сграда в УПИ III-465 следва да бъде
разположена непосредствено до съществуващите сгради в УПИ VIII с
идентификатори *****.2554.466.7 и *****.2554.464.3. /на калкан/. Заключено е,
че видно от съществуващите сгради в имотите и графичната част на ПУП – ПРЗ и
РУП е налице свързано застрояване /на калкан/ на страничната регулационна
граница, към което изискванията на чл. 77, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони са неприложими.
В открито
съдебно заседание от 22 май 2019 година вещото лице Й. пояснява, че под
„илюстративна линия“ е имал предвид, че не са показани всички линии на
застрояване в УПИ VIII, тъй като той не е предмет на плана, като посочва,
че в случай, че бъде реализирано застрояване в УПИ III-465 и последващо
застрояване в УПИ VIII-181,181А, строежът на сградата в УПИ VIII-181,181А
следва да бъде съобразен и разположен, припокривайки калкан на сградата с УПИ III-465.
Заключението
по СТЕ е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателя, като по негово
искане е назначена повторна експертиза със същите въпроси.
Съгласно
заключението на повторната СТЕ /л. 287 – л. 293 от делото/ ПУП – ПРЗ и РУП на
УПИ II-463 и УПИ III-465 от кв. 40 по плана на 24 м.р. на град Варна, одобрен с
обжалваната Заповед № Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна,
предвижда по отношение на регулацията, разширяване на ул. „Арх. П.М.“ с 3 м
само в рамките на УПИ III-465, като това разширение не засяга други части от
уличната регулация, като се предвижда сключено застрояване между УПИ II-463,
УПИ III-465 и УПИ VIII-181,181А. Вещото лице В.Т.-И. посочва въведените за УПИ
II-463 и УПИ III-465 градоустройствени показатели в съответствие на зонирането
на ОУП за Варна.
Експертът дава
заключение, че за имот с идентификатор *****.2554.466, който е част от УПИ
VIII-181,181А, кв. 40 по плана на 24 м.р. на град Варна, макар че не влиза в
обжалваната Заповед № Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с
която е одобрен ПУП - ПРЗ и РУП за УПИ II-463, УПИ III-465, се предвижда
строителство на основна сграда с кота корниз 15 м, на калкан с предвидената в
УПИ III-465 поради изискването калканните стени да се покриват напълно, като по
този начин е загатнат в обжалваната разработка, въпреки че не е показано.
Установено е, че предмет на ПУП - ПРЗ, одобрен с оспорената заповед, се явяват
УПИ II-463 и УПИ III-465, а съседни и засегнати се явяват имоти 464 и 466 стари
пл. номера 181,181А, съставляващи УПИ VIII-181,181А, като същото важи и за
обхвата на РУП.
Вещото лице
посочва, че тъй като в случая не е налице нито свободно застрояване, нито
свързано застрояване само в два УПИ, разпоредбата на чл. 29 от ЗУТ е неприложима.
Констатирано е, че условието на чл. 30 от ЗУТ е изпълнено, доколкото дълбочината
на калкана между от УПИ VIII-181,181А и УПИ III-465 е маркирана на 16 м.
Установено е, че с отнемане „безвъзмездно“ на 56 м2 от ПИ 465 при урегулирането
му като УПИ III-465 за разширение на уличната регулация се променят и имотните,
и регулационните му граници. Според експертното заключение в графичната част на
РУП силуети на предвиденото застрояване в парцел VIII /УПИ/, ул. „П.К.“ и ул. „Д.“
не са показани по никакъв начин, а само са загатнати, че следва да се покрие
калканът с УПИ III-465. Посочено е, че в графичната част на РУП линиите на
застрояване са изчертани само за УПИ II-463 и УПИ III-465, а за УПИ VIII-181,181А
нищо не е изчертано. Според експертизата, изискванията на чл. 77, ал. 1 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони в случая са неприложими, тъй като би
следвало имотът на съсобственичката Т.Н. да е в обхвата на процесния ПУП - ПРЗ
и РУП.
Заключението
по повторната СТЕ е прието без оспорване от страните по делото.
Експертните
заключения по двете СТЕ ще бъдат обсъдени и ценени съвкупно с останалите
доказателства по делото и относимите правни норми при излагане на правните
изводи.
Гореизложените факти обосновават следните правни
изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания,
посочени в чл. 146 от същия кодекс.
Със Заповед №
4786/25.11.2015 г. /л. 4 от делото/ Кметът на Община Варна, съобразно § 1, ал.
3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУТ е делегирал на заместник-кмета на
Община Варна – П.П., функциите си по ЗУТ и конкретно - правомощията по чл. 129,
ал. 2 от ЗУТ да одобрява или отказва със заповед подробни устройствени планове
и техните изменения. Оспорената Заповед № Г-216/27.06.2018 г. е издадена от П.П.
– заместник-кмета на Община Варна, на основание именно цитираната Заповед № 4786/25.11.2015
г. на Кмета на Община Варна. С оглед констатираната като регламентирана
делегация на правомощия, съдът приема, че оспореният ИАА е издаден от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Актът отговаря
и на изискванията за форма по аргумент на чл. 59 от АПК. Заповедта е издадена в
писмена форма и с нея е одобрен ПУП – ПРЗ и РУП, с обяснителна записка и
графична част с извадка от кадастрални и регулационни планове за територията, в
която попада имотът – предмет на плана, със съставки ПР, ПЗ и РУП с
предвижданията за регулацията и застрояването на ПИ с идентификатор *****.2554.463
и ПИ с идентификатор *****.2554.465 съгласно КККР на гр. Варна, които с
одобрения ПУП – ПРЗ и РУП, представляващ изменение на УПИ II-510 и УПИ IX-179А,
кв. 40, по плана на 24 м.р. гр. Варна, одобрени със Заповед № 115/25.09.1987 г.
на Председателя на ИК на ОбНС-Варна и Заповед № Р-1/29.01.2007г. на Зам.-Кмета
на Община Варна, се урегулират като УПИ II-463 и УПИ III-465,
кв. 40 по плана на 24 м.р. гр. Варна „за жил. стр.“. В заповедта е посочено, че
се издава на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, чл. 113 от ЗУТ, Заповед №
129/02.05.2017 г. на главен архитект на Община Варна за допускане изработването
на ПУП, чл. 135, ал. 3 от ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 2 , т. 6 от ЗУТ,
представена скица по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ, в условията на чл. 103, ал. 6 от ЗУТ, съобразно решение на ЕСУТ при Община Варна, изразено в т. 17 от протокол №
32/05.09.2017 година. Конкретно, материалноправната норма, послужила като
правно основание за издаване на акта е тази на чл. 134, ал. 2 , т. 6 от ЗУТ,
според която влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят,
освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на
имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1,
както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите.
Видно от гореизложеното обжалваната заповед съдържа както фактическите, така и
правните основания за нейното издаване, поради което релевираното от
жалбоподателката възражение в обратен смисъл е неоснователно.
Неоснователно
в жалбата се възразява, че процесната заповед е издадена при допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В отлика от
твърденията на жалбоподателката настоящият съдебен състав преценява, че
административният орган, съобразно изискването на чл. 35 от АПК, е изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за издаване на обжалваната заповед.
Оспореният ИАА
е издаден при спазване на разписаните в Раздел III „Създаване, обявяване и
одобряване на устройствените планове“ от Глава седма „Създаване, одобряване и изменение на устройствените
планове“ на ЗУТ процедурни правила. След разглеждане на заявлението на П.Б.Ж., С.В.И.,
Р.А.В. и Х.В.В., подадено чрез пълномощника М.И.И.,*** е допуснато на основание
чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, изработване на проект за изменение на ПУП, като
след представяне на проекта в общината Т.М.Н. е уведомена, съгласно чл. 128,
ал. 3 от ЗУТ, за изработения ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв.
40, по плана на 24 м.р. гр. Варна и й е предоставена възможност за писмено
възражение. Такова е депозирано в определения за това срок, като с решение на
ЕСУТ е уважено, вследствие на което от заявителите е входирана коригирана
графична част на ПУП, като жалбоподателката отново е уведомена за изработен ПУП
– ПРЗ и РУП за УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв. 40, по плана на 24 м.р. гр. Варна.
Предвид
липсата на подадено възражение срещу проекта в определения в чл. 128, ал. 5 от ЗУТ 14-дневен срок с решение по т. 17 от протокол № 32/05.09.2017 г.
процедираният по реда на чл. 128, ал. 10 от ЗУТ проект за ПУП – ПРЗ и РУП за
УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв. 40, по плана на 24 м.р. гр. Варна, е приет, като
е предложено да се издаде заповед по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ за одобряването му.
Тоест, в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, оспорената
заповед е издадена, след като проектът, на основание чл. 128, ал. 10 от ЗУТ, е
разгледан и приет от ЕСУТ при Община Варна.
Доколкото от
приложеното на л. 31 от административната преписка съобщение, както и от
известието за неговото доставяне /л. 31-гръб/ е видно, че коригираният проект
за ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв. 40, по плана на 24 м.р. гр.
Варна, е съобщен на Т.Н., неоснователно се явява възражението за неспазване на
разпоредбата на чл. 128, ал. 10 от ЗУТ.
Лишено от
основание е и възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при
издаването на Заповед № 129/02.05.2017 г., с която не е разрешено изработване
на РУП, а само изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ. Според чл. 110,
ал. 1, т. 4 от ЗУТ, РУП /план за застрояване и силуетно оформяне/ е един от
видовете ПУП, който съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗУТ се съставя за ограничена
част от територията /отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани
поземлени имоти/ и се изработва въз основа на действащ подробен устройствен
план по чл. 110, ал. 1, т. 1, 2 и 3 или едновременно с него. Член 113, ал. 2 от
ЗУТ предвижда, че РУП се съставя по искане на възложителя в посочените в тази
правна норма случаи.
В конкретния случай РУП е изработен
едновременно с разрешен ПУП – ПРЗ, съобразно чл. 113, ал. 1 във връзка с чл.
110, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, поради което не е налице соченото от жалбоподателката
нарушение.
Изложеното
дотук обуславя извод за неоснователност на възраженията за допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на Заповед № Г-216/27.06.2018 г. на
Заместник-кмета на Община Варна по чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно
съответствието на акта с материалния закон съдът приема следното:
С оспорената
заповед, на посочените в нея фактически и правни основания, е одобрен ПУП – ПРЗ
и РУП за УПИ II-463 и УПИ III-465, кв. 40 по плана на 24
м.р. гр. Варна, представляващ изменение на УПИ II-510 и УПИ IX-179А, кв. 40, по
плана на 24 м.р. гр. Варна, одобрени със Заповед № 115/25.09.1987 г. на Председателя
на ИК на ОбНС-Варна и Заповед № Р-1/29.01.2007г. на Зам.-Кмета на Община Варна,
с който се предвижда изграждането на жилищни сгради със средно застрояване, с
височина до 15.00 м на кота корниз и височина 4.50 от корниза до билото на
сградата, а по отношение на регулацията - разширяване на ул. „Арх. П.М.“ с 3 м
само в рамките на УПИ III-465, без това разширение да засяга други части от
уличната регулация, като се предвижда сключено застрояване между УПИ II-463,
УПИ III-465 и УПИ VIII-181,181А. Това се установява и от заключенията на вещите
лица по двете назначени от съда СТЕ, като вещото лице В.Т.-И., изготвила
заключението по повторната СТЕ, посочва и въведените за УПИ II-463 и УПИ
III-465 градоустройствени показатели в съответствие на зонирането на ОУП за
Варна. В съответствие с изискването на чл. 230, ал. 1 от ЗУТ проектът за ПУП е
изработен от лица с пълна проектантска правоспособност видно от приложените на
л. 71 – л. 75 от административната преписка удостоверения за пълна проектантска
правоспособност и застрахователни полици за застраховка на професионалната
отговорност на проектантите.
Както бе
отбелязано по-горе в настоящото изложение, посочената като правно основание за
издаване на обжалваната заповед разпоредба на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ,
регламентира, че влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се
изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички
собственици на имоти по чл. 131, ал.
2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях,
и на концесионерите. В случая това изискване е изпълнено и не е спорно между
страните, като се доказва от събраните по делото доказателства. От
представените нотариални актове, договор за доброволна делба, скица на поземлен
имот № 15-451185/14.09.2016 г. и удостоверения за наследници на В.К.В., на К.Х.В.,
на А. Р.В. и на Й.Х.В. /л. 114 – л. 130/ се установява, че именно подателите на
заявление за допускане /разрешаване/ на изработване на ПУП рег. №
АУ096420ПР/28.10.2016 г., са собственици на ПИ с идентификатор *****.2554.465 съгласно
КККР на гр. Варна, представляващ УПИ IX-179А, кв.40, по плана на 24 м.р. гр.
Варна урегулиран като УПИ III-465, кв. 40 по плана на 24
м.р. гр. Варна съгласно процедирания ПУП – ПРЗ и РУП, одобрен с процесната
заповед, и са инициирали началото на административното производство. В писмо
рег. № АУ096420ПР_009ВН/24.03.2017 г. на Директора на Дирекция „Общинска
собственост, икономика и стопански дейности“ /л. 70, л. 81/ е посочено, че са
изпълнени всички изисквания от страна на Дирекция ОСИСД във връзка с
процедиране на ПУП – ПРЗ, в обхват ПИ с идентификатор *****.2554.465, ул. „Д.“
№ 17, гр. Варна – собственост на заявителите, и ПИ с идентификатор *****.2554.463,
ул. „Арх. П.М.“ № 49, гр. Варна – частна общинска собственост, идентичен с бивш
ПИ 510, предмет на АОС № 2513/20.12.2002 година. От изложеното се налага извод,
че е налице необходимото според чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ съгласие на всички
собственици на имоти по чл. 131, ал.
2, т. 1 от ЗУТ за изменение на влезлите в сила ПУП за тези имоти.
С оспорената
заповед, на основание чл. 113 от ЗУТ, към проекта за ПУП – ПРЗ е изготвен и едновременно
съгласуван РУП за поземлените имоти, предмет на разработката за подробния
устройствен план. В проекта за РУП изчерпателно са представени разрези и
силуети на бъдещите сгради в УПИ II-463 и УПИ III-465, като наред с това са
спазени всички приложими изисквания според ЗУТ и Наредба № 8 от 14.06.2001 г.
за обема и съдържанието на устройствените планове. В подкрепа на горния извод са
и заключенията по изготвените СТЕ и повторна СТЕ, в които и двете вещи лица
посочват, че при изготвянето на процесния ПУП е спазено изискването на чл. 30,
ал. 1 от ЗУТ, регламентиращ максимална дълбочина на жилищните сгради на
основното застрояване при свързано застрояване. Същевременно и двамата
експерт-архитекти са категорични, че разпоредбата на чл. 29 от ЗУТ е неприложима
към конкретния казус. Спазено е изискването на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, според
която правна норма сградите на основното застрояване могат да се застрояват
свързано само на страничните имотни граници.
По делото не
се спори, като освен това е и изрично потвърдено в заключенията на двете
изготвени съдебно-технически експертизи, че УПИ VIII-181,181а, част от който е
собствен на жалбоподателката, не попада в предмета и обхвата на одобрения с обжалваната
заповед проект за ПУП – ПРЗ и РУП, поради което по отношение на същия имот не
са показани силуети и разрези, задължителни и ограничителни линии на
застрояване, а плановете уреждат единствено линията на бъдещото свързано
застрояване по регулационната граница с УПИ III-465.
С оглед
горното, неоснователно жалбоподателката възразява, че са нарушени нормите на чл.
113, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 62, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8 от
14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове. Съгласно
посочените разпоредби на ЗУТ, работен устройствен план се съставя при свързано
застрояване в повече от два урегулирани поземлени имоти, като същият се изготвя
за ограничена част от територията /отделен урегулиран поземлен имот или група
урегулирани поземлени имоти/ и се изработва въз основа на действащ подробен
устройствен план или едновременно с него.
В конкретния
случай, РУП е изработен едновременно с ПУП и изцяло в обхвата на имотите,
предмет на последния.
По аргумент от
разпоредбата на чл. 113, ал. 1, изречение второ, обхватът на РУП е
предопределен именно от обхвата на подробния устройствен план, по причина, че с
РУП не могат да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с
ПУП. Работният устройствен план може само да конкретизира предвижданията на
подробния, без да ги разширява или изменя. Доколкото УПИ VIII-181,181A не
попада в имотите, предмет на одобрения със Заповед № Г-216/27.06.2018 г. на
Заместник-кмета на Община Варна ПУП – ПРЗ, то не съществува правна възможност
или основание при изработването и съгласуването на РУП за УПИ II-463 и УПИ III-465,
в пределите на тази разработка да бъде включен и имотът на жалбоподателката. Напротив,
включването на този поземлен имот в силуетните и застроителните параметри на
конкретната разработка, би довело до материалноправна незаконосъобразност на
изготвения РУП, тъкмо по причина, че при тази хипотеза предвижданията му няма да
съвпадат с обхвата на процедирания ПУП. В процесния случай, изменението на ПУП
– ПРЗ се отнася до УПИ II-463 и УПИ III-465, предвид което одобреният с
обжалваната заповед проект за РУП не може и не следва да се ангажира с имоти,
извън посочения обхват, какъвто се явява имотът на жалбоподателката.
Сочената от
жалбоподателката за нарушена норма на чл. 77, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони се отнася до разполагането на сградите на основното
застрояване и определяне на разстоянията между тях съгласно чл. 31 – чл. 35 от ЗУТ, т.е. спрямо регулационните линии на имота и през улица в режим на свободно
застрояване на поземлени имоти. Процесният случай обаче касае свързано
застрояване на страничната регулационна граница, поради което изискванията на
чл. 77, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони, както и
разпоредбите на чл. 32 и чл. 36, ал. 3 от ЗУТ, са неотносими. В същия смисъл са
и отговорите на въпрос № 8, дадени от вещите лица в заключенията на СТЕ и
повторната СТЕ, според които между имота на Т.Н. с идентификатор *****.2554.466.7
и бъдещата жилищна сграда, която според предвижданията на ПУП – ПРЗ и РУП
следва да бъде изградена в УПИ III-465, е налице свързано
застрояване /на калкан/ на страничната регулационна граница, към което
изискванията на чл. 77, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони са
неприложими.
С оглед
предвиденото свързано застрояване на страничната регулационна граница между ПИ
с идентификатор *****.2554.465 и ПИ с идентификатор *****.2554.466, лишено от
основание се явява възражението на жалбоподателката, че между проектираната
сграда за ново свързано застрояване в ПИ с идентификатор *****.2554.465 –
предмет на одобрения с оспорената заповед ПУП, и сградите ПИ с идентификатор *****.2554.466,
част от който е притежание на Н., са нарушени допустимите намалени разстояния
по чл. 36, ал. 1 от ЗУТ, регламентиращ отклонения от правилата и нормативите за
свободно застрояване, какъвто настоящият случай безспорно не е.
Не отговаря на
установеното по делото фактическо положение твърдението в депозираното
допълнение към жалбата, че в изработения РУП не е посочен УПИ VIII,
нито ограничителните линии за застрояване и силуетите на проектните сгради,
като не са изчертани /в графичната част/ изчерпателно и напълно елементите на
новото застрояване /задължителните и ограничителните линии за застрояване/ за
УПИ II, III и VIII. Видно от графичната част
на оспорения ИАА, с РУП, в съответствие с изискванията на чл. 113, ал. 4 от ЗУТ
и чл. 62, ал. 3, т. 2 и т. 3 от Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за обема и
съдържанието на устройствените планове, са определени разположението и
очертанието на сградите в план, както и минималните разстояния между тях и до
имотните граници – съобразно допустимите за съответната устройствена зона
плътност и интензивност на застрояване, както и необходимите силуети,
изясняващи максималните височини на сградите и билата им в абсолютни коти; броя
на етажите; формата и наклона на покривите и архитектурната връзка между
сградите с оглед на правилното архитектурно-пространствено оформяне, по
отношение на имотите – предмет на ПУП /УПИ II-463 и УПИ III-465,
кв. 40 по плана на 24 м.р. гр. Варна/. Това обстоятелство се установява и от
заключенията на вещите лица по двете СТЕ, според които в графичната част на РУП
са изчертани изчерпателно елементите на предвиденото застрояване
/задължителните и ограничителните линии на застрояване за УПИ II-463 и
УПИ III-465/. И двамата експерти дават заключение, че линии на
застрояване в УПИ VIII-181,181А не са предвидени, а такива само са
загатнати, като вещото лице Й. посочва, че за този имот в графичната част на
РУП е показана единствено илюстративна задължителна линия на застрояване,
съобразявайки се с линиите на застрояване в УПИ III-465. Според двете
заключения това се дължи на факта, че УПИ VIII-181,181А, част от който е
имотът на жалбоподателката, не е предмет на разработения ПУП – ПРЗ и РУП. Това
е и причината в изработения РУП да не са изчертани силуети на сгради в УПИ VIII-181,181А,
тъй като същият не попада в обхвата на одобрения с оспорената заповед ПУП – ПРЗ
и РУП.
Предвид
гореизложеното, съдът не кредитира с доверие заключението по повторната СТЕ, в
частта, в която вещото лице арх. В.Т.-И. изразява мнение относно това какъв
трябва да бъде обхватът на разработката, т.е. кои имоти следва да са предмет на
ПУП. В тази част заключението, освен че съдържа правни изводи, каквито
експертът няма компетентност да излага, е и необосновано на останалите
доказателства по делото, в т.ч. и на заключението по СТЕ, изготвено от вещото
лице арх. И.Й., от които по категоричен начин се установява, че имотът на
жалбоподателката не попада в обхвата на одобрения с обжалваната заповед ПУП –
ПРЗ и РУП. Ето защо, процесният ПУП не предвижда линии на застрояване в УПИ VIII-181,181А,
част от който е и имотът на Н.. В този смисъл е и уточнението, направено от
вещото лице Й. в открито съдебно заседание по приемане на заключението по СТЕ,
според което с одобрения с оспорения акт ПУП – ПРЗ и РУП не са показани всички
линии на застрояване в УПИ VIII-181,181А, тъй като той не е
предмет на плана, а са изчертани единствено илюстративни линии, показващи че в
случай, че бъде реализирано застрояване в УПИ III-465 и последващо
застрояване в УПИ VIII-181,181А, строежът на сградата в УПИ VIII-181,181А
следва да бъде съобразен и разположен, припокривайки калкан на сградата с УПИ III-465.
Процесната Заповед
№ Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна установява режим на
свързано средно застрояване по страничната имотна граница между УПИ III-465 и
УПИ VIII-181,18A. В подобна хипотеза ЗУТ не поставя като условие за
допустимост на такова застрояване съгласието на собствениците на съседните
поземлени имоти. Такова съгласие би било необходимо само в случаите на
допускане на свързано ниско застрояване – аргумент от чл. 21, ал. 5 от ЗУТ,
каквото процедираното с обжалваната заповед не е.
Изискване за пълно покриване на калканни стени,
законодателят е регламентирал само досежно сградите на основно застрояване,
съобразно чл.21 ал.2 от ЗУТ. В конкретния случай, в имота на жалбоподателката е
застроен на страничната регулационна линия гараж, представляващ постройка на
допълващото застрояване. Предвид този безспорен от страните факт, приложим като
относим в случая е редът, посочен в разпоредбата на чл.82 ал.4 от НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, според който когато
покриването на заварената калканна стена води до нарушаване на други нормативи
за височини и разстояния, с работен устройствен план, когато се изисква такъв,
или с инвестиционен проект може да се предвиди непокриване на част от калканната
стена, именно както е сторено в конкретния случай, предвид изработения РУП.
Изразеното в
обратен смисъл становище от вещото лице Т.-И. в заключението по повторната СТЕ
не следва да се кредитира в тази част, доколкото представлява правен извод,
достигнат след тълкуване на правна норма, с каквото правомощие разполага единствено
съдът, но не и експерт-архитектът, назначен за вещо лице по делото. Компетентността
на последния не обхваща правоприлагане по конкретен казус, а единствено
изясняване на възникнали по делото въпроси, за установяването на които са
необходими специални знания из конкретната научна област, с каквито съдът не
разполага – арг. от чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във
връзка с чл. 144 от АПК.
С оглед на
гореизложеното, настоящата инстанция намира, че оспорената заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон, поради което не е налице основание за
оспорването й по чл. 146, т. 4 от АПК.
Обжалваната
Заповед № Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна е издадена и в
съответствие с целта на закона, която в конкретния случай е да се конкретизират
регулацията и режимът на застрояването на имотите, предмет на одобрения със
заповедта ПУП – ПРЗ и РУП, и да се определи план за разположението и очертанието
на сградите, минималните разстояния между тях и до имотните граници, както и
необходимите силуети, изясняващи основните характеристики на сградите.
Изложените съображения на съда обосновават
извод, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен
акт, постановен при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона.
При така
постановения по делото правен резултат, съдът намира искането на ответника за
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за основателно. На
основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и като съобрази, че
изричното волеизявление на процесуалния представител на ответника, че
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер,
съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100,00 лева, които жалбоподателката
следа да бъде осъдена да заплати.
Въпреки че заинтересованите
страни П.Б.Ж., С.В.И., Р.А.В. и Х.В.В. са направили искане за присъждане на
сторените по делото разноски, не са налице доказателства за извършени съдебно-деловодни
разноски във връзка участието им в настоящото съдебно производство, поради
което такива не им се дължат.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2, предложение
последно от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.Н. ЕГН **********,***, срещу Заповед
№ Г-216/27.06.2018 г. на Заместник-кмета на Община Варна, с която е одобрен
подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ и
работен устройствен план /РУП/ за УПИ II-463 и УПИ III-465,
кв. 40 по плана на 24 м.р. гр. Варна, представляващ изменение на УПИ II-510 и
УПИ IX-179А, кв. 40, по плана на 24 м.р. гр. Варна, одобрени със Заповед №
115/25.09.1987 г. на Председателя на ИК на ОбНС-Варна и Заповед №
Р-1/29.01.2007г. на Зам.-Кмета на Община Варна.
ОСЪЖДА Т.М.Н. ЕГН **********,***, да заплати в полза на Община
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер от 100,00 лева /Сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му от страните, пред
Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: