Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 452 20.11.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Албена Ангелова
и
с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова административно дело № 528 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба на И.Н.Н. против Заповед
№ 349з-2131/ 04.08.2020г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР –
Стара Загора /ОДМВР/, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца, считано от датата на връчване
на заповедта.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на заповедта поради издаването й в нарушение на материалния
и процесуалния закон, и в противоречие с предвидената от закона цел. Твърди се,
че извършената дисциплинарна проверка е била проведена формално, което се
установявало от непрецизно определения период, за който се твърди, че е
извършено нарушение на служебната дисциплина. Невъзможно било след
23.03.2020г., когато жалбоподателят е бил отстранен от разследването с
постановление на наблюдаващият прокурор, да му се вменява задължение да
извършва действия по разследването до 17.04.2020г. Не били обсъдени направените
от служителя в хода на дисциплинарното производство възражения относно обема на
възложената ме работа и съществуването на обективни причини да бъдат изпълнени дадените от прокурора
указания по разследването. Отделно от това се твърди, че заповедта не е
надлежно мотивирана, доколкото липсвали изложени съображения относно тежестта
на нарушението, какви са настъпилите
последици от извършването му, както и относими аргументи за налагане на
конкретното по вид и размер дисциплинарно наказание. Иска отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото – гл.юрисконсулт Х., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа, че е обосновано виновно извършено от оспорващия нарушение, същото е
правилно квалифицирано. Иска отхвърляне на жалбата срещу нея като
неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
И.Н.Н. е служител на ОД на МВР –
Стара Загора, на длъжност разследващ полицай в сектор „Разследване“ – Второ РУ
към отдел „Разследване“ в ОД МВР – Стара Загора /кадрова справка л.28/.
Дисциплинарното производство срещу Н.
е било образувано със Заповед № 349з-1012/ 27.03.2020г. на Директора на ОДМВР –
Стара Загора, връчена на И.Н. на 31.03.2020г./л.23/, с която на основание
чл.205 ал.2 от ЗМВР и предварителни данни - в писмо вх.№ 349000-6230/ 25.03.2020г.
от И.К.– младши прокурор в Районна прокуратура /РП/ - Стара Загора, е
разпоредена проверка за допуснато от
него нарушение на служебната дисциплина
по см. на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Предварителните данни сочели, че инсп.Н.
не е извършил необходимите действия по досъдебно производство № 8245зм-161/
2019г., с което е допуснал неизпълнение на служебните си задължения, съгласно
типова длъжностна характеристика рег.№ 328р-3407/ 22.01.2018г.
Със същата заповед е определена
комисия, която да извърши проверка допуснато ли е нарушение на служебната
дисциплина от страна на инсп.Н. и налице ли е основание за търсене на
дисциплинарна отговорност от служителя, като за резултата от проверката да се
изготви писмена справка и същата да се докладва в тримесечен срок от датата на
издаване на заповедта.
В хода на образуваното производство,
Комисията се е запознала с материалите, съдържащи се в образуваното Досъдебно
производство № 8245зм-161/ 2019г. /пр.пр.1090/2019г/ - л.26 по делото, събрани са
писмени сведения /рег.№ 349р-147-72/ 24.06.2020г. от А.С.И.– ст.разследващ
полицай при 02РУ-Стара Загора /л.24-25/ и писмени обяснения /рег.№ 349р-9030/
10.04.2020г. от инсп.И.Н.Н. /л.18-20/. В обясненията си жалбоподателят е описал
какви действия е извършил по разпределеното му за разследване ДП № 8245зм-161:
2019г. по описа на Второ РУ-Стара Загора, както и обстоятелствата, които са
довели до забавяне в процесуално-следствените действия и причините, поради
които не са били изпълнени част от писмените указания на наблюдаващия прокурор.
Твърди се, че някои от дадените указания е невъзможно да бъдат извършени, а
именно – указанието „да бъде извършено разпознаване с участието на Ю.З.И. на
лицето с прякор „Ж.“ и лицето с прякор „М.“ нямало как да се изпълни, тъй като
„М.“ – М.С.М., бил извън страната, а относно разпознаването на „Ж.“ – М.Д.И.,
пречка за извършването на това процесуално-следствено действие представлявало
обстоятелството, че лицето било с наложена мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Отделно от това са изложени твърдения за наличие на обективни причини,
довели до забавяне на разследването, изразяващи се във водени множество други
разследвания по ДП през този период – 9 бр. бързи производства, ДП със
задържани лица и ДП по общия ред, като през 2019г. е водил общо 92 ДП, като от
тях 15 бр. били приключени с мнение за съд, за прекратяване – 18бр. и за
спиране – 28 броя. Допълнително натоварване се получавало и от даването на
дежурства четири пъти в месеца, поради което в 8 дни от месеца не можело да се
планира и извършва работа по разследването. през които не може да се планира
работа по разследването.
В Справка рег. №
349р-6226/21.03.2018г /л.29 и сл/ са обективирани резултатите от извършена
проверка. Описана е хронологията на извършените процесуални действия по
Досъдебно производство № 8245зм-161/ 2019г. по описа на Второ РУ-Стара Загора,
възложено на инсп.И.Н., което е образувано на 23.03.2019г. при условията на
чл.212, ал.1 от НПК с Постановление на младши прокурор И.К.от РП-Стара Загора,
за това, че на 19/20.03.2019г. в гр.Стара Загора, чрез повреждане на преграда,
здраво направена за защита на имот, са отнети чужди движими вещи – 12 бр.
бутилки бира, 1 бр. тонколона и 1 бр. усилвател, от собственика З.И.З., без
негово съгласие с намерение противозаконно да бъдат присвоени. Сочи се, че
първото действие по разследването е проведено на 17.04.2019г. – почти месец
след получаване на ДП за разследване от служителя, а именно – разпит на разпит
на пострадалото лице, както и разпит на още едно лице, в качеството му на
свидетел. Срокът на воденото ДП е бил удължен с 2 месеца, като на 07.06.2019г.
наблюдаващият прокурор е дал писмени указания за изпълнение. Без да изпълни в
цялост писмените указания на наблюдаващия прокурор, воденото ДП отново е
изпратено за съгласуване по реда на чл.226 от НПК. На 28.10.2019г. ДП постъпва
във Второ РУ – Стара Загора с писмени указания на наблюдаващия прокурор: да
бъде извършен допълнителен разпит на пострадалия свидетел З.З., като на същия
бъдат предявени за разпознаване намерените инкриминирани вещи; да бъде
извършено разпознаване между две лица; да се установи и потвърди информацията,
че лицето М.М.е задържан в Германия, кога и на какво основание и да бъде
назначена съдебно-оценителна експертиза, като две от дадените указания се
повтаряли с дадените такива при първото съгласуване на ДП /да бъдат предявени
на пострадалия за разпознаване инкриминираните вещи и да се назначи
съдебно-оценителна експертиза/. На 02.12.2019г. ДП № 8245зм-161/ 2019г. е било
изискано от наблюдаващия прокурор за извършване на служебна проверка, при която
е установено, че нито едно от дадените писмени указания не били изпълнени. В
тази връзка на разследващия полицай е даден допълнителен срок – до
20.01.2020г., в който да бъдат извършени разпоредените действия. Досъдебното
производство отново е изискано на 17.03.2020г. за извършване на служебна
проверка и е констатирано, че от указанията на прокурора било изпълнено само
това за изготвяне на писмена справка относно местонахождението на свидетеля М.М.в
Германия. С постановление от 23.03.2020г. на наблюдаващия прокурор, инспектор Н.
е бил отстранен от разследването, с мотив, че същият не може да осигури
правилното провеждане на разследването по ДП № 8245-161/ 2019г., като
досъдебното производство е предадено за продължаване на разследването на друг
служител от сектора.
В справката се сочи, че в дадените от инсп.Н. писмени
сведения с рег.№ 349р-9030/ 10.04.2020г. като основен аргумент за неизпълнение
на дадените писмени указания от наблюдаващия прокурор се изтъквал факта, че
същите не изясняват случая и че няма да допринесат за установяване на
действителната фактическа обстановка по разследвания случай. Комисията е счела,
че доколкото разпоредбата на чл.197 от НПК пределно ясно сочи, че писмените
указания на наблюдаващия прокурор са задължителни за разследващия орган и не
подлежат на възражение, и тъй като в случая липсвали писмени доказателства,
както и твърдения от страна на служителя Н. да е възразявал писмено по дадените
от страна на наблюдаващия прокурор
писмени указания, не можело да се приеме за достоверно твърдението му за
неизпълнение на задълженията поради нецелесъобразност.
В заключение комисията е приела за безспорно установено, че
през периода 02.12.2019г. до 17.04.2020г. в гр.Стара Загора, служителят
инспектор И.Н.Н. не е предприел всички мерки за своевременното и успешно
извършване на разследването по ДП 8245зм-161/ 2019г. по описа на Второ РУ-Стара
Загора, като неколкократно е изпращал искане до наблюдаващия прокурор за
удължаване срока на разследването. Въпреки постановеното удължаване по всяко от
исканията, служителят продължил да не извършва в пълен обем и своевременно
съответните процесуални действия по разследването, противно на дадените писмени
указания на наблюдаващия прокурор. С тези свои действия инсп.И.Н. не е изпълнил
задължението си вменено му по длъжностна характеристика рег.№ 3286р-3407/
22.01.2018г., а именно раздел II,
абзац втори – „Взема всички мерки за осигуряване на своевременното,
законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените досъдебни
производства, като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина, съобразно НПК.“ Направен е извод, че
посоченото представлява нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в
неизпълнение на служебни задължения – дисциплинарно нарушение по смисъла на
чл.194, ал.2, т.2 вр. с чл.200, ал.1, т.11, предл.първо от ЗМВР, поради което
предложението на комисията е за извършеното нарушение от страна на инспектор И.Н.Н.
– старши разследващ полицай в РУ в сектор „Разследване“ – Второ РУ-Стара Загора
към отдел „Разследване“ при ОДМВР – Стара Загора, да се наложи дисциплинарно
наказание „порицание“.
На 26.06.2020г. на жалбоподателя е връчена покана с УРИ:
349р-15020/ 26.06.2020г., подписана от председателя на Комисията, съгласно
заповед № 349р-1012/ 27.03.2020г., да се запознае със справката № 349р-14938/
25.06.2020г. и материалите от проверката, като му е указано и правото в срок до
29.06.2020г. да даде допълнителни обяснения и възражения, адресирани до
директора, относно посочените в нея фактическа обстановка, правна квалификация
на деянието и предложеното наказание, както и да представи доказателства за
твърденията. В поканата е посочено, че ако в указания срок не бъдат представени
писмени обяснения /възражения/ това ще бъде считано за отказ, по зависещи от
служителя причини.
Към дисциплинарната преписка е представен протокол с рег.№
349р-15475/ 01.07.2020г., с който е удостоверено, че към датата на съставянето
му – 09.00ч. на 30.09.2020г. инспектор Н. не се е възползвал от правото си да
даде допълнителни възражения, след като с покана рег.№ 349р-15020/ 26.09.2020г.
е бил призован да се запознае със справка рег.№ 349р-14938/ 25.06.2020г. и да
даде допълнителни обяснения, и на същата дата се е запознал с изложеното в нея.
Протоколът е изготвен от председателя на комисията и подписан от останалите
членове на комисията – К.Б.и гл.юрисконсулт Р.М., с отбелязване, че същите са
свидетели на отказа. Поставена е резолюция от Директора на ОДМВР-Стара Загора,
с дата 01.07.2020г., че е запознат с протокола.
С оспорената заповед № 349з-2131/ 04.08.2020г Директорът на
ОД на МВР гр. Стара Загора е наложил на инспектор И.Н.Н. – старши разследващ
полицай в РУ сектор „Разследване“ – Второ РУ – Стара Загора към отдел
„Разследване“ при ОДМВР – Стара Загора,
дисциплинарно наказание “Порицание” за срок от 6 месеца, считано от
датата на връчване на заповедта.
От фактическа страна заповедта се основава на
констатациите, направени от комисията, назначена със заповед № 349з-1012/
27.03.2020г. за извършване на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР, които са изцяло
възпроизведени в съдържанието на заповедта. Направеното хронологично описание
на осъществените от инсп.Н. действия по разследването по ДП № 8245зм-161/2019г.
по описа на Второ РУ- Стара Загора и установеното в хода на извършената
служебна проверка обстоятелство, че за времето от 02.12.2019г. до 17.04.2020г.,
за който период от 4 месеца разследването по делото бил удължаван двукратно по
реда на чл.234 от НПК, разследващият
полицай не е изпълнил дадените му от наблюдаващия прокурор писмени указания от
28.10.2019г., като липсвали писмени доказателства и твърдения от страна на
служителя да е възразявал писмено по дадените указания от прокурора, поради
което не можело да се приеме за достоверно твърдението му за неизпълнение на
задълженията, поради нецелесъобразност в конкретния случай. Въз основа на тези
фактически установявания дисциплинарно-наказващият орган е приел, че през
периода 02.12.2019г до 17.04.32020г., в гр.Стара Загора, служителят инспектор И.Н.Н.,
като не е предприел всички мерки да събере необходимите доказателства, указани
му от наблюдаващия прокурор за своевременното, законосъобразно и успешно
извършване на разследването по ДП № 8245зм-161/ 2019г. по описа на Второ
РУ-Стара Загора, не е изпълнил задължението си, вменено му по длъжностна
характеристика, а именно раздел II,
абзац втори – „Взема всички мерки за осигуряване на своевременно,
законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените производства,
като събира в най-кратък срок необходимите доказателства за разкриване на
обективната истина, съобразно НПК“. Според ответника това представлява
нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебни
задължения – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 във вр. с чл.200, ал.1, т.11,
предл.първо от ЗМВР.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на
10.08.2020г., видно от отбелязването на същата с подпис на служителя /л.12/.
По делото са приети като доказателства
документите по административната преписка по издаване на оспорената заповед. От
приложеното в нея Постановление от 23.03.2020г. на мл.прокурор в РП-Стара
Загора И.К./№1090/2019г. от 24.03.2020г/ се установява, че ст.разследващ
полицай И.Н.Н. е бил отстранен от разследването по досъдебно производство №
8245зм-161/ 2019г. по описа на Второ РУ-Стара Загора, поради невъзможност да осигури правилното провеждане
на разследването по досъдебното производство. Конкретните съображения се
свеждат до това, че за периода от 02.12.2019г. до 17.03.2020г. не е било
проведено нито едно процесуално–следствено действие и не са предприети действия
от страна на разследващия орган за цялостното изпълнение на дадените от
наблюдаващия прокурор указания, които съгласно разпоредбата на чл.197 от НПК са
задължителни за разследващия орган и не подлежат на възражение.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването е направено в законово установения
срок по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.211 от ЗМВР. Жалбата изхожда от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, с оглед на което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената Заповед № 349з-2131/ 04.08.2020г. на
Директора на ОД на МВР Стара Загора е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл. 204, т. 3 от ЗМВР – ръководителя на структурата, в която жалбоподателят
заема изпълнителска длъжност съгласно Класификатор на длъжностите в МВР за
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР.
Заповедта е постановена в изискуемата писмена
форма и съдържа регламентираните в чл.210 ЗМВР реквизити: извършителят,
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е
установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на
наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Не
може да се приеме за съществено нарушение на формата на акта, допусната непрецизност
в посочването на периода, за който се твърди, че е извършено нарушението /от
02.12.2019г. до 17.04.2020г./. Действително след датата, на която инсп.Н. е бил
отстранен от разследването по ДП № 8245зм-161/ 2019г – 23.03.2020г., не може да
се изисква от него да извършва процесуално-следствени действия. Тази
нередовност обаче не е достатъчна до обуслови незаконосъобразност на заповедта
на това основание, доколкото от описанието на деянието, направено в
обстоятелствената част на заповедта, е установимо времето /в случая периода/ на
извършване на нарушението.
Процесният индивидуален административен акт е
постановен в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от
откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от
извършването му, който е спазен при прилагане на правилата по чл.196 от ЗМВР.
Заповед № 349з-2131/ 04.08.2020г.
обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на относимите към
дисциплинарното производство административно-производствените правила, което
обуславя и извод за нейната незаконосъобразност.
Дисциплинарното производство е образувано в съответствие
с чл.205 ал.1 от ЗМВР - със Заповед №
349з-1012/ 27.03.2020г на Директора на ОДМВР – Стара Загора, при постъпили
данни за допуснато от служителя инсп.И.Н. нарушение на служебната дисциплина –
писмо вх.№ 349000-6230/ 25.03.2020г. от И.К.– мл.прокурор в РП-Стара
Загора. Според чл.205 ал.2 от ЗМВР за
изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на
дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди
извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. Доколкото в
случая ДНО със Заповед № 349з-1012/ 27.03.2020г е разпоредил извършване на
проверка, приложими са и правилата от раздел ІІ „Провеждане на дисциплинарно производство при постъпили данни за
извършено нарушение на служебната дисциплина по чл.198-202 от ЗМВР“ от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи. Според чл.16 от тази Инструкция, дисциплинарно наказващият
орган назначава проверка по чл.205 ал.2
ЗМВР с писмена заповед по образец, като копие от нея се изпраща веднага
в дирекция „Човешки ресурси“ – МВР. Държавният служител, срещу когото се
извършва проверката, се запознава със заповедта, което обстоятелство
удостоверява с подпис и отбелязване на дата и час. В съответствие с чл.16 от
Инструкцията И.Н. е запознат със Заповед
№ 349з-1012/ 27.03.2020г. на 31.03.2020г, в 15:15ч., удостоверено по указания
начин /л.21/.
За резултата от проверката, съответно на чл.18
ал.1 от Инструкцията, е изготвена писмена справка рег.№
349р-14938-25.06.2018г на Комисията, назначена със Заповед № 349з-1012/
27.03.2020г /л.15-17/, като именно на
основание на тази справка с оспорената Заповед Директорът на ОДМВР –Стара
Загора е наложил на ст.разследващ полицай Н.
дисциплинарно наказание. В
изпълнение изискването на чл.207, ал.11 ЗМВР председателят на комисията е изпратил
покана до жалбоподателя за запознаване с изготвената справка, като е указано и
правото му да даде допълнителни писмени обяснения и възражения в срок до
29.06.2020г. Поканата е връчена на Н. на 26.06.2020г., видно от положения
подпис върху същата. В протокол с рег.№ 349р-15475/ 01.07.2020г., съставен на
основание чл.207, ал.11, изр.второ ЗМВР, е удостоверен отказът на инсп.И.Н. да
представи допълнителни обяснения и възражения след като се е запознал със
Справка № 349р-14938/ 25.06.2020г. Този отказ обаче не може да се тълкува като
отказ на служителя да даде писмени обяснения по смисъла на чл.206, ал.1 от ЗМВР, като
последните са различни от тези по чл.207, ал.10 от ЗМВР, които се дават пред
разследващия орган.
Съгласно императивната
разпоредба на чл. 206, ал.1 от ЗМВР,
която е обща и следва да се прилага за всички дисциплинарни производства,
дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения.
Смисълът на тази разпоредба е да се даде възможност на служителя да
защити правата си пред наказващия орган, като изрази становище, обяснения и
възражения и ангажира доказателства относно вменените му дисциплинарни
нарушения. В конкретния случай не се установява да е спазена императивната
норма на закона. В представената по делото дисциплинарна преписка липсват
каквито и да е доказателства, от които да е видно, че Директорът на ОДМВР –
Стара Загора, в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган, е поканил за
изслушване държавния служител за определена дата и час, както и да е поискал
писмените му обяснения. В оспорената заповед се сочи, че същата е
издадена след като са приети писмените обяснения на служителя №
349р-9030-10.04.2020г. Това обяснение
обаче не може да се считат като такова
по см. на чл.206, ал.1 от ЗМВР. От съдържанието на същото се установява, че е
дадено от жалбоподателя в рамките на извършваната проверка, въз основа на
заповед № 343з-1012/ 27.03.2020г., издадена от Директора на ОДМВР-Стара Загора.
Към момента на даване на това обяснение – 10.04.2020г. проверката не е
приключила и не е изготвена справката с рег.№ 349р-14938/ 25.06.2020г., в която
са направени изводи за извършени от инспектор Н. нарушения на служебната
дисциплина със становище за ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Служителят следва да се запознае с документите, подготвящи крайния акт за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност и дава обяснения по фактите, които
са удостоверени от тях, при това последен, по аргумент от чл. 206 от ЗМВР. Няма нормативна опора, нито житейска и правна
логика, наказаното лице да бъде изслушано преди нарушението да бъде открито от
административно–наказващия орган по правилата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР.
В тежест на административния орган е да ангажира
доказателства за спазването на регламентираната в закона задължителна процедура
за налагане на дисциплинарни наказания, в т.ч. и “порицание”. По делото не са представени
надлежни писмени доказателства, че пропускът да бъде изслушан жалбоподателят,
респ. да бъдат поискани и приети писмените му обяснения се дължи на отказ от
страна на служителя да упражни гарантираното му по закон право на защита. Ето
защо съдът приема, че при издаването на оспорената заповед са допуснати
нарушения на административно-производствените правила от категорията на
съществените такива, довели до ограничаване правото на защита на наказаното
лице, опорочаващи изцяло производството по реализиране на дисциплинарната
отговорност и като такива – абсолютно основание за отмяна на обжалвания акт.
Независимо от изложеното следва да се отбележи, че Заповед
№ 349з-2131/ 04.08.2020г. е постановена и при неспазване изискването,
регламентирано в чл.206, ал.2 от ЗМВР - при определяне на вида и размера на
дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Въпреки, че в мотивите към заповедта е посочено, че са оценени събраните по
случая доказателства и са взети предвид обстоятелствата, при които е било
извършено нарушението, формата на вина и цялостното поведение на служителя, в
същата липсва обосновка какво точно по всяко едно от изброените обстоятелства е
приел дисциплинарно наказващият орган. Задължение на ДНО е да изложи мотиви,
които да обективират волята му относно избора на съответното дисциплинарно
наказание и неговия размер. В йерархията на чл. 197 ЗМВР дисциплинарното наказание
„порицание“ е на трето място по тежест и изборът да бъде наложено това
наказание следва да е обоснован, но в настоящия случай конкретни мотиви във
връзка с индивидуализацията на наложеното на жалбоподателя наказание липсват.
Дисциплинарната отговорност като вид юридическа отговорност
следва да се ангажира само при безспорно
доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано
дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно
лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или
бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже
противоправността на това деяние – че е налице обективно несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна
следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. В случая липсват
доказателства субективната страна на деянието да е била изследвана.
Действително по безспорен начин е установено, че жалбоподателят, в качеството
си на разследващ орган, не е изпълнил писмените указания на наблюдаващия
прокурор, довело до забавяне на разследването по ДП 8245зм-161/ 2019г. по описа на Второ
РУ-Стара Загора, в резултат на което е бил отстранен от разследването по
досъдебното производство. Несъмнено това фактически осъществено от служителя
деяние обективно не съответства на правно дължимото поведение на същия, в чиито
служебни задължения е вменено осъществяването на всички мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водените
досъдебни производства /раздел II, абзац
втори от Длъжностна характеристика рег.№ 3286р-3407/ 22.01.2018г/, в т.ч. и
изпълнение на дадените от прокурора писмени указания по разследването /арг.чл.15,
ал.4 от ЗМВР и чл.197 от НПК/. В случая обаче липсват доказателства
субективната страна на деянието да е била изследвана, нито установена. В хода
на извършената дисциплинарна проверка не са били разгледани и изследвани от
Комисията твърденията на служителя за служебната му натовареност, довела до
забавянето на разследването. Няма данни да е била извършена проверка през
сочения период на извършване на нарушението какъв обем от служебни задължения и
в какъв порядък е следвало да бъдат изпълнени от жалбоподателя и съществували
ли са други обективни причини, поради които инсп.Н. не е могъл да осъществява
служебните си задължения – в т.ч. ползван отпуск за временна нетрудоспособност
или платен годишен отпуск, необходими за преценката относно субективната страна
на деянието осъществяващо дисциплинарно нарушение. Не е взето предвид и
цялостното поведение на служителя, който, видно от представената по делото
кадрова справка, е бил награждаван през 2011г. с „Обявяване на благодарност“ от
Директора на ОДМВР, показва желание за своето професионално усъвършенстване
/преминати шест курса за професионална квалификация в периода 2003 – 2019г./ и
няма налагани предходни дисциплинарни наказания. Всички горепосочени
обстоятелства не са обсъдени и от дисциплинарно-наказващия орган, което има за
последица необоснованост както по отношение въпроса за виновно извършване на
нарушението, така и за вида на наложеното наказание.
По
тези съображения съдът намира жалбата за основателна, а оспорената Заповед №
349з-2131/ 04.08.2020г., като издадена при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, се явява незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Областна дирекция на
МВР - Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
направените разноски за държавна такса в размер на 10 лева и и адвокатско възнаграждение в редуциран размер до
минимално предвидения такъв от 400лв., съгласно чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира за основателно направеното
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, тъй като делото не представлява особена
фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание и не са събирани допълнителни доказателства. Поради това не са налице
основания за възприемане на по-висок размер на възнаграждението от нормативно
установения , а именно 400лв.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК,
Старозагорският административен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.Н.Н. Заповед № 349з-2131/
04.08.2020г., издадена от Директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора,
за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца,
като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Стара
Загора да заплати на И.Н.Н. с ЕГН **********,
сумата от 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: