Решение по дело №74/2024 на Административен съд - Стара Загора

Образувано е по касационна жалба на В. Н. К. против Решение №482/12.12.2023г, постановено по АНД №2502/23г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серикя К №7908831, съставен на 10.08.2023г от ОД МВР Стара Загора за това, че на 23.11.2022г в 19.48ч в община Стара Загора, по път І-5, км.239+630 до бензиностанция ШЕЛ управлява в посока от Димитровград към град Стара Загора при ограничение от 60км/ч, въведено пътен знак В-26, заснето със Ситрафик радарна система ERS 400 № 1093DEA *********, насочена посока юг и отчетен толеранс от 3км/ч, със скорост от 83 км/ч, което сочи на превишение от 23км/Ч. Нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/5283195 на 08.07.2022г. Нарушението на правилата на чл.21 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП е извършено с МПС Мерцедес С 550 вид лек автомобил с регистрационен номер [рег. номер], собственост на В. Н. К. и представлява виновно осъществен състав на чл. 182 ал.4 вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП, поради което и на посоченото правно основание – чл.182 ал.4 вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв.

Приложени по административно наказателната преписка са снимка на МПС с регистрационния номер, данни за собственика, на когото е регистрирано, справка от АИС АНД за датата на съставяне и връчване на електронния фиш, ЕФ серия К №5283195, съставен на 24.08.2021г за виновно извършено на 31.08.2021г административно нарушение по чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП, връчен на 10.12.2021г и влязъл в сила на 08.07.2022г, потвърден и платен. Доказателства за техническата годност и изправност на техническото средство, чрез което е установено нарушението – Удостоверение за одобрен тип средство за измерване със срок на валидност до 06.10.2019г протокол за проверка №55-СГ-ИСИС/12.05.2022г на Български институт по метрология, Главан дирекция „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, удостоверяващ преминала последваща проверка след ремонт на 12.05.2022г, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, от която е видно, че контрол по ЗДвП се осъществява и от ОД на МВР в рамките на обслужваната територия.

С въззивната жалба се е твърдяло нарушение на изискванията за съдържание на електронния фиш и на административното обвинение, поради липса на правна квалификация на нарушението – не е посочена виновно нарушената административно наказателна разпоредба, въз основа на която е наложена глоба в размер на 200лв. Жалбоподателя е счел, че в Електронния фиш деянието е подведено само под чл.182 ал.4 от ЗДвП, която норма съдържа квалифициран състав на административно нарушение по чл.182 ал.1 и ал.2 от същия закон. Поради тази причина е правно недопустимо извършването на преквалификация на деянието под конкретна основна хипотеза на състав на чл.182 ал.1 или ал.2 от ЗДвП. Изразени са съмнения в годността на използваното техническо средство – дали е от одобрен тип, както и дали е годен за употреба към момента на отчитане на скоростта, минал ли е проверка. От съда е поискано да събере доказателства за годността на системата за отчитане на скоростта, както и справка от ОПУ Стара Загора, от която да се установи дали в процесния пътен участък към датата 23.11.2022г е имало пътен знак В26, какво е ограничение на скоростта и къде е поставен. Съдът е уважил доказателственото искане, а в представената справка е удостоверено, че на път І-5, км.239+365 дясно /посока град Хасково, същата и за гр. Димитровград/ и на км 239+852 ляво /посока град Стара Загора/ има поставени два броя пътни знаци В26-60км/ч Забранено е движението със скорост, по-висока от означената. Спазени са изискванията на Наредба 01/17.01.2001г за организиране на движението по пътищата. Наредба №3/16.08.2010г се отнася за временната организация и безопасността на движението, а горецитираните знаци В 26 са значи от постоянната организация. Приложена е схема на хоризонталната маркировка и вертикалната сигнализация на участъка от път І-5 от км.239+165 до км.239+885 към 23.11.2022г. В становище по същество жалбоподателя е посочил, че връчения му екземпляр на електронен фиш не съдържа пълна правна квалификация на деянието, тъй като липсва връзката на чл.182 ал.4 с ал.2 т.3 от ЗДвП за разлика от приложение по делото от АНО.

За да потвърди електронен фиш серия К№7908831 с наложена на касатора глоба в размер на 200лв на основание чл.182 ал.4 вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП за нарушение, установено по реда на чл.189 ал.4 от същия закон въззивния съд е приел за установени, посредством годно техническо средство мястото, времето, скоростта на движение и регистрационния номер на управляваното моторно превозно средство, а от представените данни за регистрирания собственик и субекта на административно наказателна отговорност. Предвид представения Електронен фиш за същото по вид нарушение, влязъл в сила на 08.07.2022г е приел за доказано и квалифициращото обстоятелство по чл.182 ал.4 от ЗДвП. Обсъдени са представените от АНО и изискани от ОПУ доказателства за одобрен тип техническо средство, годност и изправност към датата на използването му, както и за въведено ограничение на скоростта от 60км/ч, което обхваща и мястото на извършване на нарушението, съвпадащо с мястото на поставяне на стационарната система за измерване на скорост и заснемане регистрационния номер на моторните превозни средства. Даден е отговор и на възражението за липса на правна квалификация на деянието под съответния виновно осъществен административно наказателен състав, а именно предвид посочването на чл.182 ал.4 вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП в представения от АНО електронен фиш съдът е преценил за неоснователно искането за отмяна на електронния фиш поради не спазване на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Съдът не е възприел като доказателство приложение към жалбата електронен фиш, за който жалбоподателя твърди да му е връчен, тъй като е представено нечетливо копие, но не и оригиналния връчен документ за сравнение.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът не е изяснил на какво се дължат съществените разминавания в основанието за налагане на административното наказание в екземпляра на електронен фиш, представен към въззивната жалба, който е връчен на жалбоподателя и в екземпляра на същия Електронен фиш, представен към административната преписка. Във връчения на жалбоподателя липсва връзката с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП. С това е допуснато ограничение на правото на защита, довело до не правилно приложение на материалния закон, тъй като не е установена обективната истина. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на електронния фиш като се приеме, че е съставен именно връчения на жалбоподателя и приложен към жалбата или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции, съгласно представен списък – по 400лв възнаграждение за един адвокат за всяка от тях.

Ответника ОД МВР Стара Загора в писмен отговор оспорва касационната жалба и иска присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за настоящата съдебна инстанция. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила съдебното решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Въззивния съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита, нито е нарушил правилата на чл.15 от НПК за формиране на вътрешното убеждение по фактите. Към въззивната жалба е приложена снимка – не копие, на електронен фиш, което е различно от представения от ответника оригинал – на оригинала думите „Серия К №7908831, под тях Република България, под тях Министерство на вътрешните работи, под тях ОД МВР Стара Загора, под тях Електронен фиш за налагане на глоба, под този текст – за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система“ са поставени в средата на хартиения носител. На копието се вижда горе в ляво следното: „ ОДМВР СТАРА ЗАГОРА“ под този текст с главни букви и последователно, а не едно под друго е изписано „Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система“. Следователно представеното към жалбата копие на първо място не е копие на представения от АНО Електронен фиш, а на второ е индиция за опит да бъде подправен официален документ, което е недопустимо да бъде извършвано от адвокат при това настоятелно да се иска от съда да приеме, без да се представя оригинал на връчения електронен фиш, че АНО представя електронен фиш с различно съдържание. Оттук насетне несъстоятелно е да се обсъжда дали е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, ограничило правото на защита и правилата за разкриване на обективната истина като не е приета снимката за годно средство за доказване и оттук не е възприета и тезата на касатора, че липсва пълна правна квалификация на деянието. Съдът дължи да провери служебно валидността, допустимостта и правилното приложение на материалния закон при постановяване на обжалван въззивен акт, наред със задължението да даде отговор на касационните оплаквания. Решението е подписано от едноличен и неизменен съдебен състав при РС Стара Загора, поради което този състав е законен и решението е валидно. Същото е и допустимо – жалбата е подадена по пощата на 15.08.2023г, а електронния фиш е връчен на 11.08.2023г. Съставен е преди изтичане на една година от извършване на нарушението, а именно на 10.08.2023г, а деянието датира от 23.11.2022г и правилно, спрямо установените факти е посочена виновно нарушената разпоредба. Това е именно административно наказателната по аргумент от чл.6 ал.1 от ЗАНН за определение на административно нарушение. Управлението на МПС е извършвано извън населено място, което сочи на признак по чл.182 ал.2 от ЗДвП, а установеното превишение на скоростта от 23км/ч определя подвеждане под конкретната хипотеза на т.3 – за превишение на скоростта от 21км/ч до 30км/ч се налага глоба в размер на 100лв. Двойният размер от 200лв се налага, когато както е в настоящия случай, се установи, че нарушението е извършено повторно. Повторно е онова нарушение, което е извършено в рамките на една година, считано от влизане в сила на административно наказание, наложено за същото по вид административно нарушение - за осъществен състав по чл.182 ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП. Като е потвърдил Електронния фиш въззивния съд е приложил правилно материалния закон без да ограничи правото на защита.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №482/12.12.2023г., постановено по АНД №2502/23г. по описа на РС Стара Загора.

ОСЪЖДА В. Н. К. [ЕГН] да заплати на ОД МВР Стара Загора сума в размер на 100лв/сто/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.