№ 130
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Алексей Б. Трифонов
Членове:Димитрина Ангелова
Андрей Ангелов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора И. Вл. А.
като разгледа докладваното от Алексей Б. Трифонов Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600111 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК.
Постъпило е искане от осъдения Ф. Н. Ш. за отмяна по реда на възобновяването на
определение от 07.10.2024г.на РС-Сливница,по н.о.х.д.№587/2024г.по описа на съда,с което е
било одобрено постигнато споразумение за прекратяване на наказателното производство
между прокурор при РП-Сливница и защитника на осъдения Ш..С посоченото определение
осъденият Ф. Ш. се е признал за виновен в извършването на престъпление по
чл.281,ал.3,пр.2,вр.ал.2,т.1 и т.5,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ от НК,като на основание чл.55,ал.1,т.1 от
НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година ,което да бъде
търпяно на основание чл.57,ал.1,т.2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим в затвор..На
основание чл.59 от НК СРС е приспаднал от срока на наложеното наказание на осъдения Ш.
лишаване от свобода времето,през което спрямо последния е действала мярка за
неотклонение задържане под стража-04.10.24г.-07.10.2024г. Съдът е постановил иззетия по
делото лек автомобил марка „Ауди“ да бъде върнат на неговия собственик,като осъденото
лице е осъдено да заплати равностойността му в размер на 3 600 лева.
В искането си осъденият Ф. Н. Ш. навежда доводи по чл.348,ал.1,т.1-т.3 от НПК:за
неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в негова вреда и за явна несправедливост на определеното
наказание.Основният довод в искането е за това,че осъденото лице не е подписало
доброволно споразумението,с което е признат за виновен в извършването на престъпление
1
по чл.281,ал.3,пр.2,вр.ал.2,т.1 и т.5,вр.ал.1,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ от НК.
Прави се искане за отмяна на определението на РС-Сливница и за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда.
В съдебно заседание защитникът на осъдения Ф. Н. Ш. моли съда да уважи искането
му за възобновяване на наказателното производство като основателно по
съображенията,изложени в последното.Пред настоящия съдебен състав изрично се изтъква
обстоятелството,че на досъдебното производство не са събрани доказателства относно
субективната страна на деянието,като обвинението,респективно определението на РС-
Сливница, се основават единствено на самопризнанието на осъдения Ш..Също така
защитникът посочва,че от свидетелските показания по делото не може да се направи извод
за това,че Ш. е знаел,че превозва чужденци,пребиваващи нерегламентирано на територията
на Република България.Такива данни няма и в дадените от него обяснения,откъдето
следва,че осъденото лице е съзнавало,че чуждите граждани са с редовни документи.
Като отделно съществено нарушение на процесуалните правила защитата изтъква
обстоятелството,че видно от отразеното в съдебния протокол от 07.10.2024г.,на осъдения Ш.
не са били разяснени всички негови права ,а също така и последиците от приключване на
делото със споразумение,като по-конкретно съдът не е разяснил съдържанието на
разпоредбата по чл.68 от НК-че осъденият ще изтърпи и друго наказание лишаване от
свобода по предходна присъда.В резултат на това нарушение Ш. е останал с впечатление,че
ще му бъде определено общо най-тежко наказание по реда на чл.25 от НК,поради което се е
съгласил да подпише споразумението за прекратяване на наказателното производство,което
има действието на влязла в сила присъда.
Прави се искане за възобновяване на наказателното производство и за връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Сливница.
В рамките на реплика по повод на заявеното от държавния обвинител защитникът
посочва,че не е бил навеждан довод за това,че споразумението е подписано под натиск,а че
Ш. е бил подведен от неговия защитник,който не му е разяснил последиците от приключване
на производството със споразумение.Също така се посочва,че след одобряване на
споразумението,съдът задължително се произнася по въпроса с привеждането в изпълнение
на отложено наказание лишаване от свобода.
Осъденият в лична защита поддържа заявеното от упълномощения защитник,като
заявява,че извършеното деяние не е виновно,и в случая намира приложение разпоредбата на
чл.14 от НК.Освен това твърди,че е измамен от трето лице,което не му е обяснило какъв е
статута на лицата,които е превозвал до границата с Република Сърбия,и в частност,че
тяхното пребиваване и преминаване през територията на страната е незаконно.Осъденият Ф.
Ш. прави искане за възобновяване на наказателното производство.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура моли съда да остави искането
за възобновяване на наказателното производство,изхождащо от осъденото лице,без
уважение,с аргумент,че осъденият Ш. сам се е отказал от провеждане на производство по
общия ред,съгласявайки се делото да се реши по реда на глава ХХІХ от НПК,като при
сключването на споразумението между прокурор и неговия защитник са спазени всички
законови изисквания.Оспорва се твърдението на Ш.,че съшият е бил подведен,респективно е
подписал споразумението под натиск.Също така според прокурора в случая съдът няма
задължение да разяснява разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК,тъй като този въпрос не е част от
споразумението за прекратяване на наказателното производство,още повече,че Ш. е бил
представляван от защитник.Отделен довод във връзка с позицията на защитата е,че в
рамките на досъдебното производство обвиняемият и неговият защитник не са правили
искания за събиране на други доказателства по делото.Прокурорът счита,че не са налице
основания за възобновяне на наказателното дело.
2
Настоящият съдебен състав,след като съобрази мотивите,изложени в искането на
осъдения Ф. Н. Ш. за възобновяване на наказателното производство,както и становището на
страните,изразено в открито съдебно заседание,намира следното:
Искането за възобновяване е допустимо-депозирано е от процесуално легитимирана
страна в рамките на предвидения шестмесечен срок от влизане в сила на протоколното
определение на РС-Сливница,с което е одобрено постигнато споразумение за прекратяване
на наказателното производство по делото между прокурор при РП-Сливница и защитник на
осъдения Ш.,и касае съдебен акт,непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество искането на осъдения Ф. Н. Ш. е неоснователно по следните
съображения:
С протоколно определение от 07.10.2024г.на РС-Сливница,по н.о.х.д.
№587/2024г.по описа на съда, е било одобрено постигнато споразумение за прекратяване на
наказателното производство между прокурор при РП-Сливница и защитника на осъдения
Ш..С посоченото определение осъденият Ф. Ш. се е признал за виновен в извършването на
престъпление по чл.281,ал.3,пр.2,вр.ал.2,т.1 и т.5,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ от НК,като на основание
чл.55,ал.1,т.1 от НК му е определено наказание лишаване от свобода в размер на една година
,което да бъде търпяно на основание чл.57,ал.1,т.2 от ЗИНЗС при първоначален строг режим
в затвор..На основание чл.59 от НК СРС е приспаднал от срока на наложеното наказание на
осъдения Ш. лишаване от свобода времето,през което спрямо последния е действала мярка
за неотклонение задържане под стража-04.10.24г.-07.10.2024г. Съдът е постановил иззетия по
делото лек автомобил марка „Ауди“ да бъде върнат на неговия собственик,като осъденото
лице е осъдено да заплати равностойността му в размер на 3 600 лева.
І.ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Доводи за нарушаване на материалния закон реално не са развити в подаденото
искане за възобновяване на наказателното дело,пред съда се изтъква обстоятелството,че в
случая първостепенния съд не е съобразил разпоредба на чл.14 от НК,тъй като деянието не
е извършено виновно.
На първо място, по силата на сключеното споразумение,което съдът е одобрил като
непротиворечащо на закона и морала,осъденият Ф. Ш. се е признал за виновен в
извършването на престъпление по чл.281,ал.3,пр.2,вр.ал.2,т.1 и т.5,вр.чл.29,ал.1,б.“а“ от
НК,което съответства на установените на досъдебното производство факти.Касае се за
противозаконно подпомагане на чужденци да преминават през страната,като Ш. ги е
превозвал с л.а.“Ауди А 6“ с ДК №********, деянието е извършено чрез използване на
МПС,по отношение на повече от едно лице /две лица/ и представлява опасен
рецидив.Следователно материалния закон е приложен правилно в съответствие със
събраните по делото доказателства.
Във връзка с довода за неприлагането от първия съд на чл.14 от НК,същият за
настоящия съдебен състав е неоснователен.Действително в посочената разпоредба от
Общата част на НК е предвидено едно от изключващите вината обстоятелства-грешка.Но в
3
случая РС-Сливница,след като се е запознал със събраните на досъдебното производство
доказателства,правилно е приложил материалния закон,тъй като видно от дадените
обяснения от Ф. Ш. по делото/л.51 ДП/,същият категорично е съзнавал какво извършва,тъй
като е предложил да съдейства на компетентните органи да разкрият трафикантска
мрежа,“което ще доведе до задържане на множество трафиканти“,като и бил съгласен
спрямо него да се приложи специално разузнавателно средство и „да работи под
прикритие“.Имайки предвид тази негова позиция,а и заявеното от А. А. и А. М.,в качеството
на свидетели,че същите са били направлявани от каналджии,за да влезнат на територията на
страната и да стигнат в гр.София,след което именно каналджия,чужденец,им е указал да се
качат в автомобила,управляван от Ф. Ш.,който в последствие е бил спрян за проверка в
землището на гр.Сливница от служители на ГПУ-Калотина,водят до извод,че в случая са
изводими категорични доказателства за наличието на субективна страна при
осъдения,досежно осъщественото от него деяние.Не може да става въпрос за грешка по
смисъла на чл.14 от НК.Следователно първостепенният съд правилно е приложил
материалния закон.
ІІ.ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ НАРУШЕНИЯ НА
ПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВИЛА ВЪВ ВРЕДА НА ОСЪДЕНИЯ Ф. Н. Ш.
В тази насока основно се релевират два довода-за това,че първоинстанционният съд
не е разяснил всички права на обвиненото лице,и съответно всички последствия от
приключване наказателното производство със споразумение;както и за това,че същият е бил
подведен от назначения му служебен защитник в тази посока.Този съдебен състав намира
тези доводи за неоснователни по следните съображения:
Видно от приложения съдъбен протокол от 07.10.2024г.на обв.Ф. Ш. подробно са
разяснени правата по
чл.274,ал.1,чл.55,чл.94,чл.96,чл.97,чл.115,ал.4,чл.254,чл.275,ал.,1,чл.277,ал.2,чл.279,чл.297,чл.371
и следв.,чл.381 от НПК.Според настоящия съдебен състав правата на обв.Ф. Ш. за били
разяснени в пълнота от председателя на съдебния състав,като не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила,както се твърди в позицията на осъдения и неговия
защитник пред САС.Самият Ш. е заявил за протокола,че са му разяснени правата,няма
искания за отводи и не възразява да бъде защитаван от назначения му служебен защитник
адв.В. Н..Малко по-късно осъденият Ф. Ш. е заявил,че разбира обвинението,признава се за
виновен,разбира последиците от споразумението,съгласен е с тях,доброволно е подписал
споразумението,не му е оказван натиск.
Необходимо е да се отбележи,че последиците от сключване на споразумение за
прекратяване на наказателното производство след приключване на разследването /какъвто е
настоящият случай/ се изразяват в това,че определението на съда има действието на влязла
в сила присъда по отношение на въпросите,визирани в чл.381,ал.5 от НПК.В съдебния
протокол е записано изрично заявление на осъдения Ш.,че разбира последиците от
споразумението и е съгласен с тях.
4
Всъщност основното оплакване на осъдения Ш. и упълномощения от него за нуждите
на настоящото производство защитник-адв.И. Ю.,се изразяват в това,че съдът не е разяснил
разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК на Ф. Ш..Видно от разпоредбата на чл.381,ал.5 от
НПК,въпросът с приложението на цитираната разпоредба не е част от законовото
съдържание на споразумението за прекратяване на наказателното производство по
делото.Когато са налице предпоставките за това,съдът се произнася с отделно определение
по чл.383,ал.3 от НПК по реда на чл.306,ал.1,т.3 от НПК.
Но всъщност осъденият,неговият защитник и представителят на САП,очевидно не са
имали предвид записа в справката за съдимост на осъдения /л.42 а от ДП/,от който се
вижда,че Ф. Н. Ш. е осъден с влязла в сила на 20.06.2008г.присъда на САС,НО,6 състав,за
престъпления по чл.116 и чл.115 от НК,на наказание лишаване от свобода в размер на 25
/двадесет и пет/ години.По-същественото е,че на гърба на справката за съдимост,е
записано,че с влязло в сила на 28.07.2023г.определение на съда Ф. Ш. е освободен
предсрочно условно от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание
ЛОС,като на основание чл.70,ал.6 от НК му е определен изпитателен срок,равен на
неизтърпяния остатък.
Следователно в случая не става въобще въпрос за приложението на чл.68,ал.1 от НК,а
се касае до приложението на чл.70,ал.7 от НК.От една страна Ш. ясно е съзнавал
последствията от предсрочното си условно освобождаване,а именно,че не следва да
извършва ново умишлено престъпление в определения му изпитателен срок.Престъплението
по чл.281 от НК е умишлено по характера си.От друга страна въпросът за приложението на
чл.70,ал.7 от НК няма общо с регламента по глава ХХІХ от НПК.Този въпрос се решава
единствено по реда на чл.306,ал.1,т.3 от НПК,като определението на съда по чл.442 от НПК
подлежи на контрол по реда на глава ХХІ от НПК.В случая,видно от протоколното
определение от 07.10.2024г.,РС-Сливница въобще не се е произнесъл по реда на чл.70,ал.7 от
НПК,като това е станало с допълнително определение на компетентния съд,което обаче не е
предмет на настоящото производство.
В обобщение този съдебен състав намира,че не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила във вреда на осъдения Ф. Н. Ш..
ІІІ.ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА ЯВНА НЕСПРАВЕДЛИВОСТ НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ НА ОСЪДЕНИЯ РУМЕН ПЛАМЕНОВ КАЦАРОВ
Искането за възобновяване на наказателното производство и в тази посока е
неоснователно.С определението,с което е одобрено споразумението за прекратяване на
наказателното производство по делото,на осъдения Ш. е определено при условията на
чл.55,ал.1,т.1 от НК наказание лишаване от свобода в размер на една година ,което да бъде
търпяно при първоначален строг режим.Този размер на наказанието е значително по-нисък
от предвидения в закона минимум от три години лишаване от свобода,като
първоинстанционният съд не е наложил и по-лекото,предвидено в закона наказание
глоба.При това положение може да се направи извод,че страните са се съгласили,а съдът е
5
одобрил споразумение,с което на осъдения се налага наказание лишаване от свобода в
сравнително нисък размер на предвиденото в закона,определено при условията на
чл.55,ал.1,т.1 от НК.Поради това въпрос за явна несправедливост на наложеното наказание в
случая не може да бъде поставян.В този смисъл искането за възобновяване на наказателното
производство на това основание следва да бъде отхвърлено.
В заключение САС,ще отбележи,че съдебният акт на РС-Сливница,за който се иска
възобновяване на наказателното производство,е правилен и законосъобразен по
гореизложените съображения.
Водим от горното САС
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Ф. Н. Ш. за отмяна по реда на
възобновяването на определение от 07.10.2024г.на РС-Сливница,по н.о.х.д.№587/2024г.по
описа на съда,с което е било одобрено постигнато споразумение за прекратяване на
наказателното производство между прокурор при РП-Сливница и защитника на осъдения
Ш..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6