РЕШЕНИЕ
№ 9255
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110104286 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от [**********] срещу [**********]
иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 552,56 лева,
представляваща остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/23.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2023 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 22.06.2022 г., в район на разклона за с.С.,
в посока към гр.Р., настъпило ПТП, по вина на водача на МПС марка „Дачия“, модел
„Дъстър“ с рег.№ [**********] – застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ответното дружество, който спрял на пътното платно за движение, в
нарушение на законовите норми. Поддържа, се, че в резултат на разминаване на
автобус и МПС марка „Мерцедес“, модел „S 350D“ с рег.№ [**********], застраховано
по застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, по последното били нанесени
материални щети. Поддържа още, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол, а за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана
щета № **********, по която били извършени огледи и оценка на щетите, като на
21.07.2022 г. на сервиза, извършил ремонта на автомобила, била преведена сумата от 4
037,47 лева. Ищецът поддържа още, че с регресна покана, получена от ответника на
29.07.2022 г., последният бил поканен да заплати горепосочената сума, както и сумата
от 15,00 лева разноски за определяне на застрахователното обезщетение. В отговор на
1
отправената покана, ответникът извършил частично плащане – на сумата от 3499,91
лева, като останала неплатена претендираната в настоящото производство сума от
552,56 лева. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя
правния си интерес от предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира
заплащане и на направените по производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва стойността на причинените по
отношение на МПС с рег.№ СВ 71 77 СВ вреди, като се изразява становище, че
изплатеното обезщетение от 3499,91 лева е определено правилно и е достатъчно по
размер. Оспорва се наличие на пряка причинно-следствена връзка между процесното
ПТП и вредите, които се претендират от ищеца в настоящото производство. По
изложените в писмения отговор доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С проектодоклада по делото обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и
увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца
причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил
ремонта на застрахования при ищеца автомобил, извършеното от страна на ответника в
полза на ищеца плащане в размер на 3499,91 лева.
Предходното се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от
ответника писмени доказателства – декларация от 22.06.2022 г., двустранен
констативен протокол за ПТП, застрахователна полица за застраховка Каско на МПС и
Общи условия към нея, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, фактура
от 13.07.2022 г., доклад по щета, писмо за регресна претенция, уведомление за
прихващане.
По делото е допусната и изслушана автотехническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено. Видно от същото е, че на база схемата и отразените обстоятелства
в двустранния констативен протокол за ПТП, декларацията от водача на автомобила и
извършените от застрахователя огледи, вещото лице е приело, че нанесените щети по
л.а. „Мерцедес 350 Д 4 Матик“ с рег.№ [**********], са в причинно-следствена връзка
с процесното застрахователно събитие е последица от него. Въз основа на неоспорения
от ответното дружество опис на щета от 23.06.2022 г., вещото лице е посочило, че
2
стойността на ремонта възлиза на 4090,08 лева. В заключението вещото лице е
посочило, че увредения автомобил е от висока класа и възстановяването е извършено в
доверен сервиз с разценки на механичен и бояджийски труд в горната граница на
разценките за труд на доверени сервизи. С оглед предходното вещото лице приема за
стойност на ремонта на автомобила сумата от 4037,47 лева, за която е издадена
фактура № **********/13.07.2022 г., завишена със сумата от 15,00 лева
ликвидационни разходи. На поставената от ответното дружество задача вещото лице е
посочило, че стойността на ремонта на автомобила при средни пазарни условия към
датата на застрахователното събитие възлиза на сумата от 3759,84 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между
ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата;
настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач,
причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма
на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на
вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
плащане.
Както бе посочено и по-горе, в конкретния случай страните по делото не спорят
за следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то
правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и
увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца
причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил
ремонта на застрахования при ищеца автомобил, извършеното от страна на ответника в
полза на ищеца плащане в размер на 3499,91 лева.
Спорът между страните се концентрира изцяло върху размера на дължимото
обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу
застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
3
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400, ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а
съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се
смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната
стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е.
по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан
от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН (в този
смисъл е съдебната практика, обективирана в решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. №
156/2009 г., І т.о. на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г., І т.о. на
ВКС, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ т.о. на ВКС и решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г., ІІ т.о на ВКС и др., приложима и по
отношение на действащия КЗ ).
С оглед гореизложеното, при кредитиране на приетото по делото заключение на
САТЕ, съгласно което действителните вреди възлизат на сумата от 4090,08 лева, на
които следва да е равно и дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение,
предявения иск се явява основателен и доказан. Върху сумата от 552,56 лева,
представляваща неплатената част от обезщетението, се дължи законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.01.2023 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените
разноски. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
дружеството претендира разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева, сумата от
200,00 лева за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като
делото не представлява фактическа и правна сложност и е приключило само в едно
открито съдебно заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед
предходното ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата
от 350,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] да
4
заплати на [**********], със седалище и адрес на управление: [**********] на
основание чл.411 КЗ сумата в размер на 552,56 лева, представляваща неплатен остатък
от застрахователно обезщетение по щета № **********/23.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********] да заплати на [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********] сумата от общо 350,00 лева, представляваща направени
разноски по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5